Започване на работа като учителка за първи път

Нито ще го уча, нито ще ми позволят. Това са супер трудни хора и характери, които от дете ме подлагат на тормоз, имат си любимо дете и това не съм аз, с мен държанието винаги е било такова, заради тормоза в училище, на който не вярваха, макар и да съм се връщала с рани и какви ли не поражения. Майка ми цял живот ми виси на главата, такива драми е създавала ако реша да отида някъде на своя глава, че успява да ме разубеди, да не говоря че приятели нямам именно заради тях, доста от познатите ми знаят в какво положение съм, преди поне ми казваха здравей като ме видят, сега и това няма. Като бях завършила средното освен в Шуменският тайно бях пуснала документи и във Варна и също бях приета с малко помощ и връзки от страна на 2 ми братовчедка, но не можеше да става дума за учене извън града. Какви лишения и наказания преживях, не случайно получих здравословните проблеми, мн стрес, постоянен тормоз, пред хората са ховорили гадости за мен, майка ми е способна да ме унижи с цел да стане на нейното, да не говоря как си съчинява и преувеличава някои неща само и само да ме откаже. Изключително ми е трудно с диалога с нея, ако си тръгна са ми казали, ти родители повече нямаш, съвсем без роднини ще ми е трудно за всичко

Извинявай, но АКО това е истина, ти и сега родители нямаш в истинския смисъл.

Ако това е истина, само едно спасение имаш. Ама те е страх. Такива роднини не ти трябват. Казвам ти го от опит, защото и моите са отровни.

Така е, ама както казваше една предишна приятелка на мен не ми стиска, какво да направя мекошава съм, страх ме е , все гледам да им угодя, че знам ли , почти 30 ама с този контрол ме карат да се чувствам сякаш съм на 15

Какви танци с това автоимунно на костите?
И тоя Здравен мениджмънт и медико социални грижи в коя социална услуга ще ти послужи? Социални работници под път и над път и образованието им е съвсем различно, ако към това си се ориентирала.

Другото 'дете' от семейството с какво се занимава и отделно ли живее? Разбирате ли се? Дали може да ти помогне малко да се откъснеш  за няколко дни?

Всички хореографи, за които се сещам, и тези, които съм виждала по телевизия и пр., са професионални танцьори, минали възрастта за активна състезателна кариера и заели се с преподаване и хореография. И май не е професия на стандартен 8-часов работен ден, някъде на договор. Ти професионално с танци занимавала ли си се? На близо 30 си, трябва да имаш поне бегла идея какво образование ще има някакви перспективи. Родителите ти вероятно имат основание да не ти позволяват да им харчиш парите за глупости. Хвани се на работа някъде, магистратурата нито ти е належаща, нито е задължителна.

Не, вкъщи живее, нито иска да излиза, ходи само на работа и толкова. По цял ден с колата се занимава, но към него никога никакви претенции не са имали, даже не го карат и да си търси жена, а е на 35

Е, той поне ходи на работа, изкарва пари, за разлика от теб. Много ясно, че ти им тежиш повече, защото са принудени да те издържат.

Жал ми става за това момиче.
На тия години трябва да се е наживяла, напътувала, налудувала...и да си търси мъж за брак и деца...
А тя живее с родителите си, затворена между четири стени и чака сериала в 8.

Тъжно. И съвет не смея да дам.

Да, много тъжно -  заплетена ситуация. От нея излизането би било много трудно и не безконфликтно.
Имаш ли наоколо други близки, братовчед/ки на подобна възраст? Някой, с който се разбираш и който да говори и с родителите ти ей-така непринудено без караници? То е ясно, че ти мислят доброто. Просто подходът е грешен.

А родителите ти  с какво се занимават, на колко години са, работят ли?

Работят, на минимални заплати, брат ми е с две висши, но работи в магазин и те не спират да ми говорят, че той учил и сега бачка едва ли не като хамалин, но той им е любимо дете и дума не му казват. Майка ми се е изпокарала с роднините си и нямам досег нито до братовчеди, никой, с баба ми се виждам, казах й мн неща, но тя не иска да се меси, защото е сгрешила пред нея с това, че всички имоти ги е дала на сина си и от там станаха конфликтите, та не нямам. Баща ми преди не беше такъв, той някак беше по-мек с мен, не ме упрекваше толкова, но последните 6 7 години именно той е още по-агресивен и когато майка ми, брат ми му се навикат, идва и си го изкарва на мен с някакви ултиматуми, спиране на ток, вода, интернет, колкото и нереално да ви се струва. Всеки ден се мъча да създам комуникация, че съм голям човек, от скоро на 29, но те ми казват, не си, държиш се като 10 годишна, под техния строг контрол аз другояче не мога да се държа, само да повишат тон винаги в мен им е проблема, имах приятели в пубертета, ходих на танци години, но като ме отпусаха от там, под предтекст, че не съм учила, а съм си губила времето в бебешки работи и като виждаха, че не ме пускат, че са строги и лека полека се отдалечиха. Като бях студентка същото от вкхщи в университета и обратно, няма кафета  няма барове, вечер след 8 не са ме пускали. Като работех на местата, където бях излязох 2 пъти в ресторант, с час вечерен макс 11, даже те ме базикаха айде стана 11 тръгвай си, да спят спокойно. Не е лесно да си тръгна , защото майка ми е голяма актриса, какви ли не паник атаки, депресии , че й е лошо не е създавала за да ме спре, дори е наговаряла и комшиите, че съм била нещо в проблеми и затова съм повишавала тон, даже на колежката си чух като каза тя малко страхлива, ама такава ми е, без да обясни защо съм страхлива, аз не вярвам някой да расте с тормоз психически и вербален и това да продължава и да бъде мн агресивен или непукист. Единствено музика на слушалки, някой филм или работа с програми за хобита се разнообразявам. И разбира се видя ли обява ходя нося документи

С 300 зора събираш някакви пари колкото да се изнесеш и бягаш възможно най- далече. Друго решение не виждам аз

Не може на 29 да звучиш като дете, има нещо сбъркано тука. Психологът какъв съвет ти даде, освен, че и родителите е хубаво да посещават? Не ти ли обясни за границите?