Започване на работа като учителка за първи път

Какво ти е отношението към децата? Тези в ДГ и дали искаш да имаш свои деца? Като беше там 2 дни какви емоции усети?

Аз не мога да имам деца, дори и да искам. Обясних , че имам здравословни автоимунни проблеми, които от доктори знам, че няма как да износя или здраво дете, или ще ми падат, а в най-лошия случай може нещо с мен да се случи. Автоимунното на костите е такова, че при евентуална бременност, имунната ставала свръхактивна и вс може да се случи. Аз не знам какво е да имам човек става въпрос за мъж до себе си, така че от тая гледна точка някак ми е все едно, нямам необходимост от мъж, страхувам се от тях. Какво изпитах за тия 2 дни, ами почувствах се все едно съм безпомощна когато директорката ме поставяше в тия стресови ситуации. Отиди там, защо си тук, върви там иначе на 2 ден децата ме разпрегръщаха

А как беше в др. градини, където заместваше?
Аз се повтарям, щом ти допада работата - кандидатствай като стажант - допълнит. човек в екипа без претенции за заплатата и с цел събиране на опит. Кандидатствай там, където е било добро и коректно отношението. Или във Варна на полуден, с пътуване.

Това ми беше първото място като учител, друг стаж пи специалността нямам, трудно е без стаж да се почне. Другите места бяха в канцеларии

Май накъде назад беше споменала, че си била назначена по заместване в ДГ.
Няма значение.
Кандадатствай в др. градини за стаж. Разшири радиуса. Сега почват настинките, персоналът също боледува. Ще се радват но допълнит. работна ръка в групата.

Сега съм подала в училище в село в областта, чакам да видя дали ще се обадят, че други обяви сега няма

Авторке, заболяването може да ти пречи да родиш деца, но не и да станеш майка. Майка можеш да станеш като осиновиш дете. Също така вече сме напреднали достатъчно в медицината и опитен репродуктивен специалист може да ти каже дали наистина нямаш шанс за биологично твое бебе. Не бъди черногледа и не мисли как ще си някаква самотница без деца, мъж и дом.
Ако вече е избор и не искаш да имаш деца, няма лошо, всеки решава дали и колко деца иска да има. Но да си без партньор започва да тежи. Сега си млада, но времето минава, наборите ти се женят, а накрая изборът остава ограничен, защото свестните вече са обрани. Трудно ще ти е да комуникираш с мъже в началото, ама ще се оправиш. Стига да искаш. А аз не виждам да искаш!

Може да кандидатстваш и в частна занималня/детски клуб, където гледат децата след училище или почасово. Може да станеш и бавачка почасово, да ги прибираш от градина или училище, докато родителите се върнат от работа, да ги водиш по извънкласни дейности... Но ще трябва ти да пуснеш обява, че гледаш деца.

В Шумен няма такива неща нито частни детски, нито частни клубове. В одк и цплр съм подавала, не ми се обадиха, в детските градини и училищата само като има обява се кандидатства, така без обява никой няма да ме вземе. Вчера ходих подадох на последното място , което излезе в училище в едно село на 15 км. Ако и там не стане, ще пробвам с обява, че гледам деца почасово. Не знам колко е напреднала медицината, но ревматолози и генеколози бяха категорични, че е по-добре да не си правя опити защото дори да станат нещата да забременея ще е трудно да износа плода или да се роди здраво дете, а никой не иска да ражда дете с проблеми и живота му да бъде още по-тежък. За осиновяване така съм учена вкъщи да не приемам деца на мъже, да псиновявам и прочие, да харесвам децата, но да осиновя някак не мога. Щом това е писано, по-добре да не тормозя и някой мъж, който би искал дете и да стои без собствени деца, при положение, че ще е здрав. А и съм свикнала без мъж, и на приятели ще се радвам стига да намеря, да казват не е същото, особено ако тия приятели си имат вече семейства, но ако попадна на читави хора, защо не. В едно реалити имаше една девойка, която беше без опит с мъжете на около 24 25, и момичетата й казваха, че на 25 ще е доста по-трудно да свикне с мъж да съжителства за 1 път, но пак е възможно, а аз гоня 30 , както казвате вече е трудно да се намери свестен човек, а повечето не са такива, те нашите затова ме държат и толкова изкъсо. Свръхемоционална съм и мн лесно ще ме разочарова някой мъж и някак си не искам да се обвързвам. Може човек да е спокоен и като е сам или като няма кой да го тормози, не е задължително да е с половинка. Има хора, които имат половинки и пак не са щастливи

Това, че не можеш да родиш дете, не значи, че няма как да си майка. Можеш да осиновиш. Можеш да си намериш мъж, който не иска да има повече деца, защото има от предишен брак и да си живеете щастливи и без деца. Може да намериш мъж, който няма желание изобщо за деца. Варианти има много, недей сега да мислиш как хората и с половинки са нещастни. Въобще не гледай хората, а себе си, защото всеки сам си кове съдбата.

Много мъчно ми стана за авторката. Всяко начало е трудно, но не трябва да се предаваш.Вероятно си плаха и неуверена от всичките мисли и проблеми които имаш. Бих дала идея да репетираш вкъщи.Песни и танци от детската градина,как да събереш вниманието на група деца и такива неща. На следващата работа повече хъс, инициатива и увереност(ако седиш свита в ъгъла, няма да се получат нещата) .
В селските училища ще е голямо изпитание.
Трудно или не на 30 вече е време да се мисли за семейство.Всеки заслужава да има човек до себе си. Просто трябва да го потърсиш.(докато е време)
В големите градове медицината е доста по-напреднала и лекарите намират начин да помогнат.Не се отказвай от живота си, от намирането на работа, мъж и семейство.
И последно-отиди да помагаш в някои парти център безвъзмездно, пусни по едно сv в градините близо до теб, че търсиш по заместване. Кандидатствай за обявите, които търсят човек спешно.Наеми си зала или офис почасово и създай занимания за деца-лепене, рисуване, пеене, танци.
Все от някъде ще се покаже светлината в тунела.
Живей, спортувай, бъди активна.
Ако не знаеш от къде да започнеш помагай на църква, червен кръст или друга организация.

Авторката не желае да приема съвет.Тя едно си знае и това е.

Ами те, родителите й, вече са я убедили, че мъжете са нещо лошо. Явно искат да си имат болногледачка, когато остареят. Само не знам тя как ще оцелее след тяхната смърт без достатъчно трудов стаж за пенсия, без спестени пари, без партньор в живота, с когото да се подкрепят... Ама какво ли им пука на родителите й...

Добре де, защо не помислите малко, че има заболявания, за които майчинството е противопоказно? Не само раждането, но и изобщо... Защо е нужно да ровичкате с пръст в раната, да давате напразни надежди, та дори да поощрявате?
Има куп заболявания, за които едно време имаше забрана за сключване на брак точно с идеята да не се предават на поколенията. И куп други, за които не позволяват дори осиновяване.

Никой не ровичка. 10 страници едно и също говорим. Човек може да стане родител и без да ражда, ако желае и има условията. Също така може да се събере с мъж, който вече има деца и не желае нови деца. Варианти има много. Обаче тя отказва да комуникира с мъже. Ами тогава вече наистина е сложно. Хубаво каза някой, че родителите й си подсигуряват болногледачка. Тези са за сценарий на някой филм на ужасите. Това 30 годишна жена да се ръководи от майка си дали да излиза и в колко се прибира, не е нормално.