Ненарушимо правило ми е да не казвам никога. Всичко е възможно да се случи. Всичко!
- Публикувана: 4 септ. 2023, 16:20 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2023, 14:16 ч.
На мен никога няма да ми се случи
И тази случка да подложи на проверка принципите ни
Грешна формулировка. Не „на мен няма да ми се случи“, а „аз никога няма да...“.
На пръв прочит може да изглежда едно и също, но не е. При първото се подразбира някаква намеса свише, нещо да ти се прати от небето, а второто – лична воля, личен избор.
В смисъла на второто – да, заричала съм се разни неща. Някои не съм ги спазила (като да раждам – не зарекла, заклела се бях даже, че никога няма да си го причиня, след като гледах един научен филм какво се случва с тялото на жената по време на раждане ), други – не (като да се хвана с женен мъж и др.).
Животът е шарен и обича предизвикателствата.
Natael-1485, спътничката в живота не ти я праща Господ. Сам си я избираш. Важното е да имаш очи да я разпознаеш, когато я срещнеш. Защото много слепци се разминават в живота...
На пръв прочит може да изглежда едно и също, но не е. При първото се подразбира някаква намеса свише, нещо да ти се прати от небето, а второто – лична воля, личен избор.
В смисъла на второто – да, заричала съм се разни неща. Някои не съм ги спазила (като да раждам – не зарекла, заклела се бях даже, че никога няма да си го причиня, след като гледах един научен филм какво се случва с тялото на жената по време на раждане ), други – не (като да се хвана с женен мъж и др.).
Животът е шарен и обича предизвикателствата.
Natael-1485, спътничката в живота не ти я праща Господ. Сам си я избираш. Важното е да имаш очи да я разпознаеш, когато я срещнеш. Защото много слепци се разминават в живота...
На мен пък, ако започна да говоря "Каня се да направя това и това", и някак говоренето ми източва енергията и не го правя.
Затова си трая, не се изхвърлям и после казвам "Направих еди какво си".
А за никога... Никога не съм казвала такова нещо.
Затова си трая, не се изхвърлям и после казвам "Направих еди какво си".
А за никога... Никога не съм казвала такова нещо.
Между другото Свияш има интересно/езотерично обяснение на това, че не бива да говорим какво ще направим. Винаги трябва да е уклончиво и без да предизвикаме т.н. егрегори. Поне аз ги разбрах като тъмни, пакостливи енергии, които са около нас. Кастанеда също говори за тях.
И аз да уточня, че говоря за моите лични принципи. Когато и да съм казала, че това аз никога няма да го допусна/изтърпя/простя - същото ми се е случвало и то в рамките на 10 години.
Имах близка приятелка, която беше обиждана от нейния приятел брутално, но тя винаги му прощаваше. Не го заряза, имат две деца на този етап. Бях силно възмутена и шокирана, но след няколко години и моя бивш мъж започна да се държи като нейния - ами бая години загубих да му прощавам, да го издържам и да опитвам да лепя счупеното.
Покрай мен много майки изоставиха малките си деца на бащите или родителите си и заминаха с чужди мъже или в чужбина. Това съм се зарекла, че никога няма да го направя. И за сега силно се моля съдбата да не ми покаже отново, че не трябва да се заричам.
Имах близка приятелка, която беше обиждана от нейния приятел брутално, но тя винаги му прощаваше. Не го заряза, имат две деца на този етап. Бях силно възмутена и шокирана, но след няколко години и моя бивш мъж започна да се държи като нейния - ами бая години загубих да му прощавам, да го издържам и да опитвам да лепя счупеното.
Покрай мен много майки изоставиха малките си деца на бащите или родителите си и заминаха с чужди мъже или в чужбина. Това съм се зарекла, че никога няма да го направя. И за сега силно се моля съдбата да не ми покаже отново, че не трябва да се заричам.
Горе-долу в духа на темата всеки път в един магазин минавах покрай къщички за насекоми с доста солена цена и си казвах "има ли наистина глупаци, които дават пари за такива неща" 
След месец някъде точно аз купих една къщичка за племенниците си
След месец някъде точно аз купих една къщичка за племенниците си
Никога не казвайте (никога няма да ми се случи),в 99% от случаите рано или късно ви застига.
Точно същото си мисля и аз. Променят се някакви обстоятелства само и... Дяволът си няма работа.
Аз съм на мнение, че ако примерно кажеш на съдбата че никога няма да си с определен тип мъж - да кажем по-голям или нещо във външния вид, съдбата чува само "по-голям мъж" и точно това ти дава след определено време. Не знам дали съм права, но това съм виждала от опита си. Казваш че никога няма да ти се случи нещо, а съдбата не е чула думата "никога", а само останалата част.
Едно време бях заявила - след гимназията никаква математика, не е моето. Аз съм с хуманитарна насоченост, рисувах, кандидатствах с рисуване... И накрая професия в която има и математика ( освен рисуване)
Преди 20 години когато мъжът ми искаше да живеем в неговата къща в красиво предградие в САЩ ... Кой? Аз, гражданката от пъпа на Варна, да се забия в гингирлик с магазин на 50 км? Абсурд! 10 години по- късно аз поех инициативата да се изнесем на село. Вярно, има магазин и на 3 км, но по- големи вериги и разнообразие - на 50 км. Някой отгоре яко се шегува!
Преди 20 години когато мъжът ми искаше да живеем в неговата къща в красиво предградие в САЩ ... Кой? Аз, гражданката от пъпа на Варна, да се забия в гингирлик с магазин на 50 км? Абсурд! 10 години по- късно аз поех инициативата да се изнесем на село. Вярно, има магазин и на 3 км, но по- големи вериги и разнообразие - на 50 км. Някой отгоре яко се шегува!
Понеже коментирате къща/село, с ръка на сърцето си признавам, че това няма как да ми се случи, сигурна съм. Толкова да не ме влече такъв живот.
И в града не искам да живея в къща, но в село - абсурд!
И в града не искам да живея в къща, но в село - абсурд!
Като съм попадала в къщите на много-много възрастни хора и понеже съм от тия, които мислено преподреждат, боядисват и чистят, съм си казвала "аз ако бях на мястото на тоя човек, с толкова свободно време, всеки ден щях малко по малко да чистя и реиновирам и къщата ще блесне".
Обаче сега, като остарявам, виждам колко ме примързява и вече май започвам да ги разбирам тия хора. Може би и най-подредения човек го удря през просото като стане на 80...
Обаче сега, като остарявам, виждам колко ме примързява и вече май започвам да ги разбирам тия хора. Може би и най-подредения човек го удря през просото като стане на 80...