Баланс в отношенията с родителите

  • 27 713
  • 685
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 5 492
Мда, затова при нас едните родители имат ключ от апартамента ни, а другите не. Толкова е просто.

# 466
  • Мнения: 2 153
Когато давам на свое дете апартамент, аз го правя негова собственост. И не търся нищо в замяна.
Тези, които уж дават, ама се бият в гърдите като горди собственици и децата им, които приемат да скачат според чуждата тояга, да си се оправят. Но това не е даване, а безплатна квартира с хазяи. Който както го влече. Но напомням, че дори хазяите (и без да им се плаща) могат да влизат само при определени условия!

Ако не им се плаща не са хазяи, а хора, които ти правят услуга. Сега, ако искаш да си задължена на някого....
ще търпиш забележки. Танто за кукуриго е това, какво е една забележка на фона на цяло жилище. Smiling Imp

# 467
  • София
  • Мнения: 36 086
Манди, при това положение и аз бих дала. Сега сме дали на девера ми, но той:
1. Живее наблизо;
2. Никога няма да злоупотреби с личното ни пространство;
3. Ако има проблем, ще реагира бързо и адекватно.

Нито за родителката ми, нито за родителите на мъжа ми можех да кажа същото - при тях условие 2 отсъства. Даже като кажех "лично пространство" все едно говорех на китайски.

# 468
  • София
  • Мнения: 19 432
И аз като Миленака.
Имам ключ за децата ми, но те живеят в чужбина и тук трябва някой да може да отвори при нужда (поливам им цветята, проветрявам отвреме-навреме).
Имам ключ за родителите и свекърите ми, но те живеят в друг град и трябва някой да може да влезе при спешност (преди време почина съсед при свекърите и дълго време не го бяха намерили, та трябваше спешно да се дезинфикцира входът, а те нямаше как да хукнат от 450 км.).
Имам ключ от сестра ми, но тя ми е съседка (че и над мен е даже) и трябва да мога да вляза (случвало се е да ми протече на главата от спукана у тях тръба, докато бяха на почивка).
Родителите и свекърите имат ключ от морското ни жилище (преди време беше станал токов удар в квартала и имаше изгорели електроуреди, бушони и трябваше някой да провери дали не сме се подпалили).
За такива неща - да. За другите, които се коментираха в темата - не. И никога никой не е злоупотребил да влезе изненадващо и без предупреждение, да си заведе гости, да преподреди и подобни.

# 469
  • Мнения: 2 153
И аз като Миленака.
Имам ключ за децата ми, но те живеят в чужбина и тук трябва някой да може да отвори при нужда (поливам им цветята, проветрявам отвреме-навреме).
Имам ключ за родителите и свекърите ми, но те живеят в друг град и трябва някой да може да влезе при спешност (преди време почина съсед при свекърите и дълго време не го бяха намерили, та трябваше спешно да се дезинфикцира входът, а те нямаше как да хукнат от 450 км.).
Имам ключ от сестра ми, но тя ми е съседка (че и над мен е даже) и трябва да мога да вляза (случвало се е да ми протече на главата от спукана у тях тръба, докато бяха на почивка).
Родителите и свекърите имат ключ от морското ни жилище (преди време беше станал токов удар в квартала и имаше изгорели електроуреди, бушони и трябваше някой да провери дали не сме се подпалили).
За такива неща - да. За другите, които се коментираха в темата - не. И никога никой не е злоупотребил да влезе изненадващо и без предупреждение, да си заведе гости, да преподреди и подобни.

Много знаеш. Някой ако има ключ, значи си му дала ДОВЕРИЕТО си.
Как им вярваш, че не са, а не би им вярвала повече, ако са? Какво, ако този някой, на когото имаш доверие, е поседнал и е изпил едно кафе у вас или си е довел приятелка да нагледа апартамента ти?
Значи нещо с доверието ви куца или ти просто го имаш този човек за прислужник, който да ти свърши работата безплатно и да си отиде по живо по здраво. Ако ще е така, плащаш ли си за услугата?
Защото всяко нещо на този свят си има цена, времето и разкарването също, та ако нямаше родител да ти полее цветята примерно, щеше да наемеш някой да свърши тази работа, нали?

# 470
  • София
  • Мнения: 36 086
Довеждането на човек, на когото не съм дала ключ, е злоупотреба с доверието ми.
Сега, нито моята родителка, нито родителите на мъжа ми,  биха прекалили чак толкова, но биха ровили в личните ми вещи.

# 471
  • Мнения: 2 153
Довеждането на човек, на когото не съм дала ключ, е злоупотреба с доверието ми.

Значи този човек е длъжен да ти свърши работата безплатно без да каже гък, с нищо насреща, дори едно кафе няма да го черпиш него и приятелката му примерно?
Интересно мислене е това.

# 472
  • София
  • Мнения: 36 086
Точно така.
Моят дом е за мои гости. Който иска гости, да ги кани в неговия.

# 473
  • Мнения: 2 153

Тогава си свери часовника. В днешно време ВСИЧКО си има цена, домашната работа и помощ - също.
Щом искаш да ти се помогне, ще трябва поне да почерпиш. Wink

# 474
  • София
  • Мнения: 36 086
Да, разбира се. Просто нахалството не е цената.

# 475
  • Мнения: 2 153
Да, разбира се. Просто нахалството не е цената.

Ами тогава не давай ключ и не карай никого да ти полива цветята или да ти ремонтира тръбите, които са протекли, нежели да те вдигне, ако си болна - все примери от темата. Толкова е просто.

# 476
  • София
  • Мнения: 36 086
О, защо да не давам? Просто давам ключ на възпитан човек, който няма да злоупотреби с него и да кани хора в моя дом. Или да ми рови из нещата.

# 477
  • София
  • Мнения: 19 432
Щом смяташ, че услуга на близък е вършене на работа и чакаш отплата, няма как да разбереш.
И аз имам доверие на близките си. Защото аз познавам тях и те мен. Знаем какво е допустимо по отношение на другия и какво не. Отдавна съм на възраст да преценямав хората, особено най-близките си. Ако някой беше злоупотребил, отдавна нямаше да е в кръга на близките ми.

И продължаваш да си противоречиш. Как ще черпя едно кафе близкия, когато не съм там? Или пък чий ще го дири моя приятелка в дом на мое дете, когато аз нито съм бездомна, нито съмостанала без пари да седнем навън?

Миленака, жената си е с такъв манталитет явно и никога няма да ни разбере.

# 478
  • Мнения: 2 153
О, защо да не давам? Просто давам ключ на възпитан човек, който няма да злоупотреби с него и да кани хора в моя дом.

А насреща какво даваш?

Щом смяташ, че услуга на близък е вършене на работа и чакаш отплата, няма как да разбереш.
И аз имам доверие на близките си. Защото аз познавам тях и те мен. Знаем какво е допустимо по отношение на другия и какво не. Отдавна съм на възраст да преценямав хората, особено най-близките си. Ако някой беше злоупотребил, отдавна нямаше да е в кръга на близките ми.

И продължаваш да си противоречиш. Как ще черпя едно кафе близкия, когато не съм там? Или пък чий ще го дири моя приятелка в дом на мое дете, когато аз нито съм бездомна, нито съмостанала без пари да седнем навън?

Ами щом си имате доверие, тогава за какво е цялата тази патърдия? Това, че човек, когото обичаш и на когото вярваш си е поканил приятелки да пият кафе, нито ще ти изхаби мебелите, нито ще ти свърши кафето.
Обичаш ли го? Да. Вярваш ли му? Да. Какъв е проблема?

Последна редакция: вт, 07 ное 2023, 09:26 от Janelle

# 479
  • София
  • Мнения: 19 432
Т.е. на най-близките, за да разчиташ, трябва да се отплащаш? Като с наемни служители. Прекрасно!

Ставаш агресивна, но доказваш само, че не четеш, а си знаеш само своето.
Последно повтарям. Защото в моя дом чужди хора нямат място. Може да са приятели на близките ми, но за мен са чужди. Точка. Не е възпитано да се водят чужди хора в чуждо жилище.

Общи условия

Активация на акаунт