Това дали ще си развалите отношенията не зависи от това как ще бъде представено. Развалянето на отношенията е манипулация и единственият начин да се избегне напълно е да се ходи по свирката. Аз не бих се занимавала нито с обяснения, нито с криене. Казвам, че не мога, и ако искат да се сърдят. Това си зависи само от тях.
- Публикувана: 4 септ. 2023, 23:36 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2023, 01:35 ч.
Баланс в отношенията с родителите
И мен ме обявиха за неуважителна. Не е драма.
Бях се опитала да намеря компромисен вариант, но беше точно както го описваш - ако не козирувам, значи не уважавам. Ами... Няма да стане. Като няма диалог, всеки си поема по пътя. Здраве да е.
Бях се опитала да намеря компромисен вариант, но беше точно както го описваш - ако не козирувам, значи не уважавам. Ами... Няма да стане. Като няма диалог, всеки си поема по пътя. Здраве да е.
И какво, ако става драма?
И на мен вече не ми пука, но ми трябваше време да осъзная, че ако гледам да не ми се обиждат, ще трябва да търпя да ми скачат по главата. И реших, че моето спокойствие и себеуважение е по-важно от фасоните на разни хора. Но признавам си, отне ми време и усилия.
Този много коментиран случай с мама, която поканила приятелка на кафе в дома на дъщерята в нейно отсъствие има според мен доста просто, типично "еснафско" обяснение. Искала е да се изфука пред приятелката колко добре се е уредило чедото и в каква уредена и скъпарска къща живее. Типичен манталитет за едно определено поколение. Разбира се, сигурна е била, че може да си го позволи без проблем.
Тези гости за 3 дни, който ги е поканил да си ги "дондурка". Поканете ги, вижте си и до там, това, че къщите са близко, няма нищо общо. Аз не мога да разбера този наш манталитет. Ама какво ще кажат, ще се разсърдят. Не можеш 3 дни да се ангажираш и да ги забавляваш.
На мен за 3-4 месеца са ми натрисали "роднина". На бившият някакъв. Като казах, че повече от няколко седмици няма да стои ме изкараха по-черна от дявола.
Сириус, не е до поколение. Аз помня бабите си, три от прабабите си и една прапрабаба (жените преди мен са дълголетни и бяха в добър акъл и здраве), пък нито една не е правила такива изпълнения. Аз самата наближавам 50. Колко пък да е назад това друго поколение?
До манталитет и възпитание е.
До манталитет и възпитание е.
То и моите познати и приятели няма да се обидят, тук говорим за хора от друго поколение. Възрастните хора по мое виждане стават по-обидчиви, засягат се. Ако несъгласието с тяхното мнение идва от страна на дете или др. по-млад роднина, го тълкуват като неуважение.
Ами и аз в момента съм в една ситуация, където откакто се помня съм козирувала, че иначе не съм уважавала или мм ме манипулирал да гледам въпросните хора с лошо, обаче този път бях решила, че трябва да давам добър пример на дъщеря си (в случая да поставя граници, себе си и своите приоритети на първо място), а това може да стане, ако се науча как да го правя, и си държах на това да бъда уважавана с всичките ми правила и граници. И сега не си говорим един месец вече. Аз нямам какво да им кажа, гледам си детето, а за тях не знам. И уж искат да видят бебето (тя е почти на 3 месеца), аз не съм забранила, обаче явно не искат да видят мен. Ами успех. Но наистина ми е писнало през всичките тези години да съм била предана и ха съм кривнала от техния път, се стига до омаловажаване на решенията ми и личността ми и следователно скандали до Бога. За мен вече няма значение обидени има ли или не, след като имам дете, а тя е най-важният човек за мен.
С някои хора баланс не се постига - или трябва ти да им играеш по свирката, или да ги отсвириш, защото твоето мнение иначе е обида за тях. Жалко е като са ти родители, защото това трябва да са сред най-скъпите хора в живота ти. Но като само те отблъскват и не те ценят като личност, е така.
С някои хора баланс не се постига - или трябва ти да им играеш по свирката, или да ги отсвириш, защото твоето мнение иначе е обида за тях. Жалко е като са ти родители, защото това трябва да са сред най-скъпите хора в живота ти. Но като само те отблъскват и не те ценят като личност, е така.
Много е трудно постигането на баланс в семейството- различни хора, в различни ситуация, с различни поколенчески изградени характери. Като си израснал в "разграден двор" трудно ще приемеш за нормално уюта и уединението на собствения дом и единствено на живеещите в него съпруг и деца.
С напредването на годините това закодирано възприятие още детството, все по-трудно се променя.
С напредването на годините това закодирано възприятие още детството, все по-трудно се променя.
Много е трудно постигането на баланс в семейството- различни хора, в различни ситуация, с различни поколенчески изградени характери. Като си израснал в "разграден двор" трудно ще приемеш за нормално уюта и уединението на собствения дом и единствено на живеещите в него съпруг и деца.
С напредването на годините това закодирано възприятие още детството, все по-трудно се променя.
С напредването на годините това закодирано възприятие още детството, все по-трудно се променя.
Няма как да стане това с границите, ако самите родители не поставят на децата си такива и съответно не уважават техните. Все пак човек трябва да направи избор при възпитанието - или затворени, или отворени граници. Предполагам може да се работи случай по случай, ако говорим за битови неща (не разрешавам да ми се пипа телефона примерно, съответно няма да пипат телефана на детето си също), но ако говорим за човешки взаимоотношения, нещата са ясни - или допускаш някого и нямаш граници с него, или имаш граници с него и тогава получаваш същото насреща, защото тези неща се усещат интуитивно. Рано или късно лъжата лъсва и наличието на определени граници във взаимоотношенията се виждат много ясно. Това води до недоверие и пр., и пр. последствия.