Тогава какво разбираш ти под граници?
- Публикувана: 4 септ. 2023, 23:36 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2023, 01:35 ч.
Баланс в отношенията с родителите
Тогава какво разбираш ти под граници?
Липсата на откровеност.
Да дообясня в светлината на някои въпроси тук - не ти харесва да ходиш при родителите и роднините за N часа, сядаш с тях предварително, пиете си кафе или вино и им казваш това. Казваш им причините, заради които не ти харесва, честно и почтено. Оттам нататък виждаш тяхната реакция. Ако на тях не им харесва и не те разбират и си настояват на своето си даваш сметка, че не те приемат такава, каквато си, съответно вече им нямаш доверие, че те харесват и следващия път съвсем спокойно ще ги излъжеш, че си някъде, или ти е лошо примерно и готово, няма да се срещаш с роднините. Простичко е.
насадения модел се повтаря до откат, само и само мир да има.. 
да обясняваш на човек, който се ужасява да си промени мисленето е безсмислено..
лошото е, когато си мислиш, че децата ти са били откровени и всичко е точно, но се оказва, че просто са търпяли в името на мира, защото цял живот им е набивано в главите - това е нормалното, ако не си съгласен ще има неприятни последици..
да обясняваш на човек, който се ужасява да си промени мисленето е безсмислено..
лошото е, когато си мислиш, че децата ти са били откровени и всичко е точно, но се оказва, че просто са търпяли в името на мира, защото цял живот им е набивано в главите - това е нормалното, ако не си съгласен ще има неприятни последици..
насадения модел се повтаря до откат, само и само мир да има..
да обясняваш на човек, който се ужасява да си промени мисленето е безсмислено..
лошото е, когато си мислиш, че децата ти са били откровени и всичко е точно, но се оказва, че просто са търпяли в името на мира, защото цял живот им е набивано в главите - това е нормалното, ако не си съгласен ще има неприятни последици..
да обясняваш на човек, който се ужасява да си промени мисленето е безсмислено..
лошото е, когато си мислиш, че децата ти са били откровени и всичко е точно, но се оказва, че просто са търпяли в името на мира, защото цял живот им е набивано в главите - това е нормалното, ако не си съгласен ще има неприятни последици..
Ако някой си прави илюзии, че може да е само консуматор, да, може да са неприятни последиците за него.
Но ако децата си дават сметка, че каквото повикало, такова се обадило, няма да има проблеми.
Тези неща човек ги научава още докато е малък. Малкото дете като удари другото, другото му отвръща.
Тогава нежеланието да допуснеш родителя вкъщи не е граница?
Понеже допълни, сега и аз ще допълня.
Понеже допълни, сега и аз ще допълня.
Всичко е въпрос на откровеност и откритост.
Сядат с родителите, обясняват им причините, поради които не искат да им идват у тях и всичко е ок.
Направо пускам нов пост:
Липсата на откровеност.
Да дообясня в светлината на някои въпроси тук - не ти харесва да ходиш при родителите и роднините за N часа, сядаш с тях предварително и им казваш това. Казваш им причините, заради които не ти харесва, честно и почтено. Оттам нататък виждаш тяхната реакция. Ако на тях не им харесва и не те разбират и си настояват на своето, си даваш сметка, че не те приемат такава, каквато си, съответно вече им нямаш доверие и следващия път съвсем спокойно ще ги излъжеш, че си някъде, или ти е лошо примерно и готово, няма да се срещаш с роднините. Простичко е.
Дотук съм съгласна. После, обаче:
Оттам нататък виждаш тяхната реакция. - ок, виждаш я. Но тяхната реакция засяга тях. Твоето решение си е твое. Не трябва ли те да осмислят собствената си реакция, причините за нея? Ако смятат, че е въпрос на доверие - а както вече илюстрирах по-горе, то не е, тогава те трябва да осмислят, че те бъркат, че реакцията им е предизвикана от нещо, което не съществува, съответно не е адекватна на случая.
Ако на тях не им харесва и не те разбират и си настояват на своето, си даваш сметка, че не те приемат такава, каквато си, съответно вече им нямаш доверие и следващия път съвсем спокойно ще ги излъжеш, че си някъде, или ти е лошо примерно и готово, няма да се срещаш с роднините. - как ескалираха толкова бързо нещата? От една забрана отидохме на неприемане, недоверие, лъжи. Не, няма да си дам сметка, че не ме приемат такава, каквато съм - по-скоро ще приема, че те са различни хора, с различни нагласи. Не, няма да изгубя доверие в тях. Просто ще преценя, че те не могат да контролират тази своя страна и ще поставя граници. Не, няма да ги лъжа. Напълно откровено и директно ще им кажа, че границата ще бъде поставена и защо.
Тогава какво разбираш ти под граници?
Липсата на откровеност.
Да дообясня в светлината на някои въпроси тук - не ти харесва да ходиш при родителите и роднините за N часа, сядаш с тях предварително и им казваш това. Казваш им причините, заради които не ти харесва, честно и почтено. Оттам нататък виждаш тяхната реакция. Ако на тях не им харесва и не те разбират и си настояват на своето, си даваш сметка, че не те приемат такава, каквато си, съответно вече им нямаш доверие и следващия път съвсем спокойно ще ги излъжеш, че си някъде, или ти е лошо примерно и готово, няма да се срещаш с роднините. Простичко е.
Дотук съм съгласна. После, обаче:
Оттам нататък виждаш тяхната реакция. - ок, виждаш я. Но тяхната реакция засяга тях. Твоето решение си е твое. Не трябва ли те да осмислят собствената си реакция, причините за нея? Ако смятат, че е въпрос на доверие - а както вече илюстрирах по-горе, то не е, тогава те трябва да осмислят, че те бъркат, че реакцията им е предизвикана от нещо, което не съществува, съответно не е адекватна на случая.
Ако на тях не им харесва и не те разбират и си настояват на своето, си даваш сметка, че не те приемат такава, каквато си, съответно вече им нямаш доверие и следващия път съвсем спокойно ще ги излъжеш, че си някъде, или ти е лошо примерно и готово, няма да се срещаш с роднините. - как ескалираха толкова бързо нещата? От една забрана отидохме на неприемане, недоверие, лъжи. Не, няма да си дам сметка, че не ме приемат такава, каквато съм - по-скоро ще приема, че те са различни хора, с различни нагласи. Не, няма да изгубя доверие в тях. Просто ще преценя, че те не могат да контролират тази своя страна и ще поставя граници. Не, няма да ги лъжа. Напълно откровено и директно ще им кажа, че границата ще бъде поставена и защо.
Направо пускам нов пост:
Скрит текст:
Липсата на откровеност.
Да дообясня в светлината на някои въпроси тук - не ти харесва да ходиш при родителите и роднините за N часа, сядаш с тях предварително и им казваш това. Казваш им причините, заради които не ти харесва, честно и почтено. Оттам нататък виждаш тяхната реакция. Ако на тях не им харесва и не те разбират и си настояват на своето, си даваш сметка, че не те приемат такава, каквато си, съответно вече им нямаш доверие и следващия път съвсем спокойно ще ги излъжеш, че си някъде, или ти е лошо примерно и готово, няма да се срещаш с роднините. Простичко е.
Дотук съм съгласна. После, обаче:
Оттам нататък виждаш тяхната реакция. - ок, виждаш я. Но тяхната реакция засяга тях. Твоето решение си е твое. Не трябва ли те да осмислят собствената си реакция, причините за нея? Ако смятат, че е въпрос на доверие - а както вече илюстрирах по-горе, то не е, тогава те трябва да осмислят, че те бъркат, че реакцията им е предизвикана от нещо, което не съществува, съответно не е адекватна на случая.
Ако на тях не им харесва и не те разбират и си настояват на своето, си даваш сметка, че не те приемат такава, каквато си, съответно вече им нямаш доверие и следващия път съвсем спокойно ще ги излъжеш, че си някъде, или ти е лошо примерно и готово, няма да се срещаш с роднините. - как ескалираха толкова бързо нещата? От една забрана отидохме на неприемане, недоверие, лъжи. Не, няма да си дам сметка, че не ме приемат такава, каквато съм - по-скоро ще приема, че те са различни хора, с различни нагласи. Не, няма да изгубя доверие в тях. Просто ще преценя, че те не могат да контролират тази своя страна и ще поставя граници. Не, няма да ги лъжа. Напълно откровено и директно ще им кажа, че границата ще бъде поставена и защо.
Тогава какво разбираш ти под граници?
Липсата на откровеност.
Да дообясня в светлината на някои въпроси тук - не ти харесва да ходиш при родителите и роднините за N часа, сядаш с тях предварително и им казваш това. Казваш им причините, заради които не ти харесва, честно и почтено. Оттам нататък виждаш тяхната реакция. Ако на тях не им харесва и не те разбират и си настояват на своето, си даваш сметка, че не те приемат такава, каквато си, съответно вече им нямаш доверие и следващия път съвсем спокойно ще ги излъжеш, че си някъде, или ти е лошо примерно и готово, няма да се срещаш с роднините. Простичко е.
Дотук съм съгласна. После, обаче:
Оттам нататък виждаш тяхната реакция. - ок, виждаш я. Но тяхната реакция засяга тях. Твоето решение си е твое. Не трябва ли те да осмислят собствената си реакция, причините за нея? Ако смятат, че е въпрос на доверие - а както вече илюстрирах по-горе, то не е, тогава те трябва да осмислят, че те бъркат, че реакцията им е предизвикана от нещо, което не съществува, съответно не е адекватна на случая.
Ако на тях не им харесва и не те разбират и си настояват на своето, си даваш сметка, че не те приемат такава, каквато си, съответно вече им нямаш доверие и следващия път съвсем спокойно ще ги излъжеш, че си някъде, или ти е лошо примерно и готово, няма да се срещаш с роднините. - как ескалираха толкова бързо нещата? От една забрана отидохме на неприемане, недоверие, лъжи. Не, няма да си дам сметка, че не ме приемат такава, каквато съм - по-скоро ще приема, че те са различни хора, с различни нагласи. Не, няма да изгубя доверие в тях. Просто ще преценя, че те не могат да контролират тази своя страна и ще поставя граници. Не, няма да ги лъжа. Напълно откровено и директно ще им кажа, че границата ще бъде поставена и защо.
Няма да се стигне до поставяне на граница от твоя страна. Тя вече ще се е самопоставила, както и е станало.
Не си говорят вече месец. Оттам нататък територията на загубено доверие и градене отново е отворена. 
Пак същото - или имам ключ и водя приятелки, или има проблем и недоверие.
Щом не си съгласен да ти преподреждат къщата, не ги уважаваш.
Или можеш да си ходиш и да правиш всичко в чуждия дом, или не ти дават ключ. Средно положение и право на мнение - не. Иначе си консуматор (как трябва да се разбира това?).
Продължава да не ми идва наум защо пълнолетен и живеещ отделно човек, независимо родител или дете, би решил да води приятели в къщата на близките си или би правил купон там. И да смята, че собствениците му нямат доверие, когато не им е приятно.
Щом не си съгласен да ти преподреждат къщата, не ги уважаваш.
Или можеш да си ходиш и да правиш всичко в чуждия дом, или не ти дават ключ. Средно положение и право на мнение - не. Иначе си консуматор (как трябва да се разбира това?).
Продължава да не ми идва наум защо пълнолетен и живеещ отделно човек, независимо родител или дете, би решил да води приятели в къщата на близките си или би правил купон там. И да смята, че собствениците му нямат доверие, когато не им е приятно.
Скрит текст:
насадения модел се повтаря до откат, само и само мир да има..
да обясняваш на човек, който се ужасява да си промени мисленето е безсмислено..
лошото е, когато си мислиш, че децата ти са били откровени и всичко е точно, но се оказва, че просто са търпяли в името на мира, защото цял живот им е набивано в главите - това е нормалното, ако не си съгласен ще има неприятни последици..
да обясняваш на човек, който се ужасява да си промени мисленето е безсмислено..
лошото е, когато си мислиш, че децата ти са били откровени и всичко е точно, но се оказва, че просто са търпяли в името на мира, защото цял живот им е набивано в главите - това е нормалното, ако не си съгласен ще има неприятни последици..
Ако някой си прави илюзии, че може да е само консуматор, да, може да са неприятни последиците за него.
Скрит текст:
Но ако децата си дават сметка, че каквото повикало, такова се обадило, няма да има проблеми.
Тези неща човек ги научава още докато е малък. Малкото дете като удари другото, другото му отвръща.
Всичко е въпрос на откровеност и откритост.
Сядат с родителите, обясняват им причините, поради които не искат да им идват у тях и всичко е ок.
Тези неща човек ги научава още докато е малък. Малкото дете като удари другото, другото му отвръща.
Тогава нежеланието да допуснеш родителя вкъщи не е граница?
Понеже допълни, сега и аз ще допълня.
Понеже допълни, сега и аз ще допълня.
Всичко е въпрос на откровеност и откритост.
Сядат с родителите, обясняват им причините, поради които не искат да им идват у тях и всичко е ок.
В какво се изразява консумирането в случая?
Писах назад, няма смисъл да повтарям.
Няма как единият да дава любов и доверие безгранично (и всичко, за което се сетиш, произтичащо от тях), а другият само да консумира плодовете от тези ценности. Това имам предвид.
П.С. Някои хора явно не разбират за какво говоря, та няма смисъл да се моря да обяснявам.
Който каквото разбрал, разбрал.
Оттам нататък територията на загубено доверие и градене отново е отворена.
Допълваш се. Сега видях, другия път може и да пропусна. Отново свеждаш нещата до доверие. Отново казвам - не е въпрос на доверие. Ако единият смята, че винаги, когато не правиш това, което той иска, значи му нямаш доверие и трябва да го изграждаш от нулата - или е неадекватен, или е манипулатор. И в двата случая не виждам оправия, така че най-добре да не се занимавам. Той или ще се осъзнае, или не. Ако го направи, е добре дошъл, ако не - c'est la vie.
ПП: Потребителката много ми напомня на някой... ама ще си замълча, в случай, че е тя
В какво се изразява консумирането в случая?
Писах назад, няма смисъл да повтарям.
Няма как единият да дава любов и доверие безгранично (и всичко, за което се сетиш, произтичащо от тях), а другият само да консумира плодовете от тези ценности. Това имам предвид.