Red Pill Редпилнати мъже/жени

римлянките не, но на север са като на модно дефиле италианките..
разхождат кучета с токчета, карат колело с рокли, прически и грим..
ако са по двойки, са задължително със съчетано облекло..

За по-малките градове е нормално и разбираемо.

Българите имаме хубав ген, освен това сме талантлива нация. Някои навици ни вредят (пушене, прекаляване с алкохола, прекаляване с грим и корекции, в последно време за съжаление и затлъстяване), но ако се поддържаме правилно и живеем здравословно, генът ще ни изстреля много нагоре. В Европа като гледам навлизането на разни други раси и религии, не ми се мисли какво ще се случва в близко и далечно бъдеще.

Пак зависи за кой квартал става дума. Ако минеш между авеню Монтен и Фобур сен Оноре ще си помислиш същото и за парижанки. Дори в определени часове и в единицата е интересно. Но то не е и един промил от населението. По скоро процент от промила.

Къде трябва да ни изстреля генът ни? В някакви псевдо класации за красота ли?! Това са глупости...

Мечтите са едно, реализацията и удовлетворението друго.
Може да осъществиш Мечтите си и оляля да не си удовлетворен.
Работа заради самата работа е като мишка в колело.
Ако води до собствено развитие и надграждане - да, иначе е просто оцеляване и няма нищо градивно. Ако човекът има невероятна кариера, но няма личен живот, не обича и не е обичан, няма човешка удовлетвореност, няма свободно време или такова за себе си, за мен не е успешен, а е просто един беглец от собствената си неудовлетвореност.
----
Българският ген е здрав и разнообразен. Това дава и хубави комбинации тук-там.

Рекламна пауза...

В момента се чувствам точно като хамстер в клетка. Бягам ли, бягам и все на същото място стоя.
Разбира се зависи от работата. Има зле платени, презряни и трудни професии. Има токсични кооперативи, има лоши мениджъри... аз имах шанса да правя нещо, което е всеки път различно, с различни хора от различни социални класи. В последната ми работа имах много пътувания. Работехме в почти цяла Франция, Северна Италия и един френско говорящ кантон в Швейцария. Ако нямах малко и много болнаво дете, това щеше да е моята работа мечта. Наистина ми идваше на нагоре понякога. Но продължавах да вибрирам в унисон. Спомням си за един от последните ни митинги. Беше доста сложно, защото едната от фирмите подизпълнителки беше пред фалит, но все още не официално и не можехме и да я шитнем. Бяха назначили някакъв младок, който накрая се разтрепери. Явно дъртите плъхове бяха напуснали кораба. Всички се джафкаха и чат-пат джафкаха по мен. Чувствах се на точното място и в точната роля. Точно като диригент на оркестър, както казваше един мой бивш шеф. Властта, колкото и минимална да беше е интересна енергия. Наистина ще ми липсва.

Напълно разбирам Philomena.
Понякога човек обича работата си въпреки шефа и оценката му, а не заради тях.
рф написа, че мисли да се пенсионира, но бездействието го плаши, не е свикнал да не прави нищо по цял ден. Ами приемете, че има и жени, които изпитват същото.

rf22, за да разбереш Филомена трябва да си живял на подобно място в подобно време. Да, до търсене и предлагане е. Дъщерята на съседката над мене учи, специализира и направи докторантура по право. Над 10 години учене и се събраха. 12 по-точно. Намери преподавателско място на половин работен ден в Нант. На втора работа не можа да се уреди, а и нямаше време. След като роди я съкратиха и единственото, което намери наблизо беше в частна кантора в 16 район за около 1000€ на месец на половин ден. Преквалифицира се и сега е учителка.

Тук всичко е много сложно, дълго и за някаква бумага можеш да не успееш да си намериш работа. В България, Англия, Ирландия и САЩ е коренно различно.

Филомена без деца е едно, с деца и 2 години дупка е съвсем друго.

Много мои познати признават, че не биха наели жена с малко дете на работа. И аз сигурно не бих. Не ми се обясняват законите, но уволнението на бременни и майки е много скъпо, а осигуровките са супер високи. 

Законът защитава, но питат имаш ли деца, че и какво работи мъжът ти. Това е положението.

Има я и високата миграция ако си на държавна работа. 5 или 7 години и те местят в друг град. Съдии, прокурори, даже социални работници. Върви и води деца сутринта и после да работиш на 20 или 100км, а мъжът ти в другата посока. Или единият в Марсилия, а другият в Лил или в Фор де Франс. И след 5 години единият в Париж, а другият в Страсбург.

Тяхната система не фаворизира семейства и деца. Затова и 27% са childfree.

Изморяващо е да работиш 2 дена в Гренобъл, един в Тулуза и още 2 по 4 часа в парижкия район. Има и командировки и не, нема "не искам".

Имам съученичка, завършила архитектура тук и стоя доста време без работа. Не знам как си го представяш да работиш от дома. Има лицензи, регистри, проекти, за които се работи в екип. За 2 часа дневно няма смисъл да плаща регистрация в професионален съюз.

И какво излиза, че в Европа има кадърни кадри и е супер конкуренция, а няма работа, а тук в много ниши е пустош и изобилие от възможности, това учители, мед.работници, ресторантьори. Не знам, замислих се.

Както казах в една друга тема, че в замяна имаш удоволствието да живееш в България.
Оставете го РФ, предполагам, че с добро чувство ми дава идеи как да си запълвам свободното време

Aaa, тука работа има, пари няма.

Винаги съм казвала, че свръхзащитата на нашия КТ е нож с две остриета - да, не могат да те уволнят, но от друга страна по тази причина не те и наемат от страх да не се наложи, а да на могат. Което отрязва шанса на майките да се качат на влака, образно казано, и да покажат какво могат.

Никога не са ме питали, нито пък аз съм питала на интервю въпроси, свързани със семейното положение. Как изобщо може това да се прави във Франция...
Фил, явно имам удоволствието да си живея в България, да, както и колегите ми французи.