Омръзнаха ми тези нерви.И най-вече си го изкарвам на детето.Имам две прекрасни дъщерички.В момента съм по майчинство и незнам,дали това ми се отразява на психиката.Почна много често да си прехвърлям нервите,върху голямото дете.Днес,дори я ударих с телефона по окото.И се наложи да я водя в Пирогов.Постоянно ми е уморено,криво,не съм доволно абсолютно от нищо и много избухвам,за най-малкото нещо.Сигурно,съм много зле.Осъзнавам го,но при свършен факт.Да не би да съм шизофреничка.Страх ме е,незнам ,каква ще е поредната ми глупост.Казах на мъжът ми,че искам да ходя на психолог или психиатър,но той ми си изсмя.Помогнете ми.
- Публикувана: 23 ян. 2007, 19:27 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2007, 11:36 ч.
Помогнете мисля,че съм опасна за обществото
добре дошла в отбора.само не започвай с лекарства.помогни си сама.помисли какво би те изкарало от състоянието ти-направи нещо за себе си.шопинг терапията е добър вариант... сама ли си гледаш децата?
Не се притеснявайте.Май е нормално за всички майки, които отглеждат децета си сами.Опитайте се малко и при всяка възможност да се разнобразите и това ще Ви помогне.Е понякога може да вземете валерян, мента и глог за да се успокоите и така продължавате напред.Трябва сама да си помогнете.Успех 
Според мен е отлична идея да потърсиш професионална помощ и то не защото си шизофреничка 
.Ти просто си преуморена майка на две дечица, която се опитва/а и се налага/ да се справя с хиляди неща;от които гледането на дете е най-изтощително.Говоря ти от личен опит.Аз потърсих помощ, но се оказа, че прекалено дълго съм търпяла и се наложи не само да ходя на психиатър, но и няколко месеца да гълтам хапчета за да лекувам появилата се тревожност и други "прелести" 
.
Така че не отлагай поговори с професионалист.
iva_33 , за съжаление не винаги нещата минават само с валериан и мента с глог
.
iuna2006, ако нещо искаш да питаш или да споделиш можеш да ми пишеш на Лични.
.Ти просто си преуморена майка на две дечица, която се опитва/а и се налага/ да се справя с хиляди неща;от които гледането на дете е най-изтощително.Говоря ти от личен опит.Аз потърсих помощ, но се оказа, че прекалено дълго съм търпяла и се наложи не само да ходя на психиатър, но и няколко месеца да гълтам хапчета за да лекувам появилата се тревожност и други "прелести" .Така че не отлагай поговори с професионалист.
iva_33 , за съжаление не винаги нещата минават само с валериан и мента с глог
.iuna2006, ако нещо искаш да питаш или да споделиш можеш да ми пишеш на Лични
. 
Омръзнаха ми тези нерви.И най-вече си го изкарвам на детето.Имам две прекрасни дъщерички.В момента съм по майчинство и незнам,дали това ми се отразява на психиката.Почна много често да си прехвърлям нервите,върху голямото дете.Днес,дори я ударих с телефона по окото.И се наложи да я водя в Пирогов.Постоянно ми е уморено,криво,не съм доволно абсолютно от нищо и много избухвам,за най-малкото нещо.Сигурно,съм много зле.Осъзнавам го,но при свършен факт.Да не би да съм шизофреничка.Страх ме е,незнам ,каква ще е поредната ми глупост.Казах на мъжът ми,че искам да ходя на психолог или психиатър,но той ми си изсмя.Помогнете ми.
това, че го осъзнаваш означава, че нищо ти няма. иначе, тези, които са опасни за обществото не го осъзнават изобщо.
iuna2006 - не си единствена, но това не е добре. Искам да ти кажа, че това твое състояние ще се отрази на здравето на децата ти - по-лесно ще се разболяват, по-трудно ще се лекуват, по-продължително ще протичат всичките им, макар и банални заболявания ...
Момичета, дайте координатите на добър специалист с доказан ефект от помощта му /нарочно не казвам "от лечението му"/
Момичета, дайте координатите на добър специалист с доказан ефект от помощта му /нарочно не казвам "от лечението му"/
Съчувствам ти, много е трудно на моменти да овладееш нервите си. Смятам, че си преуморена, липсва ти разнообразие. Еднообразието на ежедневието, е в състояние да сломи и най-силния човек. Когато усетиш, че нервите ти не издържат вече, затвори очи, поеми дълбоко въздух и брой, до когато усетиш, че започва да ти минава. Но на всяка цена трявба да намериш начин да се разнообразяваш, за да изпускаш парата.
Напълно те разбирам. Аз също бях много нервна, когато стоях в къщи. Определено си го изкарвах на голямото дете и на съпруга. Наистина трябва да се опиташ да откриеш това, което те успокоява, което те прави макар и за кратко щастлива /шиене, плетене, пазаруване, четене, танцуване/ и когато ти е най-тежко да се отдадеш на някоя дейност, която да те разнообрази. Аз се успокоих, когато се върнах на работа, просто 2-годишно майчинство не е за мен. Дори в момента съм отпуска вече 3-та седмица и започнах отново да се изнервям.
Опитай да намериш някого на когото да оставиш децата, та дори и за 1 час, който да отделиш само за себе си.
Успех
Опитай да намериш някого на когото да оставиш децата, та дори и за 1 час, който да отделиш само за себе си.
Успех
Точно преди малко крещях като бясна из къщи че им завиждам на тези дето нямат деца. Единия се качил на масата, скача и вика а другия нищо че трябва да сваля мацки вече, седи на дивана и надува един балон със свирка накрая. И така сме цял ден. Големия ако не свири с балони пуска музиката да гърми а малкия или беснее или ми е в ръцете. Отделно имаме две котки които само ми се врат в краката, драскат малкия (не че той не е виновен) и серат. И цялата тази лудница иска всеки ден да яде по три пъти така че трябва и да се готви. Мъжа ми разбира се е на работа по цял ден че и вечер е най-търсения работник защото все остава да виси по нощите. От една година се заканвам да изчезна в някой санаториум ама нали съм благородна душа все отлагам. А така ми се иска да се спася някъде сама с една книга и само да спя, чета, спя, чета.....
Голямата ми дъщеря е в 4-ти клас и като уча с нея направо изпадам в нервни кризи. Знам, че трябва да съм спокойна и да й обяснявам по-търпеливо, но понякога хич не ми се отдава. Спасяват ме книгите за детска психология. Те винаги ме карат да успокоя топката. Старая се редовно да си припомням как се отразява лошото ми поведение на децата.
При мен положението е подобно .Големия вместо да се храни държи една хапка по половин час а е на цели 5 години .Малкия пък е алергичен и изисква съвсем различни грижи .Да не говорим ,че хванахме грипа всички по едно и също време.Изобщо съм на прага на лудостта ако не и днес да съм го прескочила вече .
Така ,че смелост и си давай почивка когато можеш .Психотерапия може би ще ти помогне .
Така ,че смелост и си давай почивка когато можеш .Психотерапия може би ще ти помогне .
И аз съм от тези на които нервите им не издържат. Създавам впечатление на много спокоен и уравновесен човек, е, понякога не успявам да се увладея и аз също започвам да крещя на децата, за сега се случва много, много рядко. Затварям всичко в себе си, но все по-често се улавям че физьономията ми е изкривена, вътрешно неспокойна съм, плача вечер без причина, просто ей, така от преумора. Вече съвсем не спя. Едното ми момиченце е с тежко автоимунно заболяване, а другото е с алергия и двете изискват различни грижи, още повече че и двете са бебета, от друга страна работата, домашните задължения....а на всичкото отгоре сега и грипа... направо ме изцеждат физически и психически. Колкото и да се старая да почивам на прага съм на нервна криза, а само преди седмица се върнах от ски-ваканция...какво, ще стане до август, когато вероятно, ще почивам отново?! Старая се да си намирам разтоварващи и положително зареждащи ме занимания. Колкото и да е странно открих, че готвенето ме разсейва и отпуска толкова, колкото един час прекаран само и единствено за мен...
Имам нужда от среща с психолог или психиатър (със специалист и аз не зная точно какъв)
Имам нужда от среща с психолог или психиатър (със специалист и аз не зная точно какъв)
Значи,не съм само аз... 
Аз като откача много пия няколко дни СЕДАТИФ ПС,но това ме успокоява само временно. Решила съм да отида на психиатър,ако ми остане време някога и ако намеря на кой да оставя детето. Водя я с мен по зъболекари,но при психиатър не ми се иска много.
Една позната изпадаше непрекъснато в нервни кризи,въпреки,че детето и е голямо,съпругът и е като мушичка и свекърва и и помага в домакинството,докато тя е на работа. Накрая набра смелост,призна пред себе си,че има проблем и заедно с приятелка отиде на психиатър-оказа се,че има стахова невроза. Изписаха и лекарства,които пи повече от година(бяха слаби,не дрогиращи) и сега е съвсем друг човек-толкова спокойна,весела и забавна.
Искам и аз да се успокоя,сега съм като топка-подскачам от най-малкото нещо...твърдо съм решила-ще потърся помощ,само трябва да се самонавия още малко.
Може би в тази тема трябва да се навиваме взаимно и да си даваме кураж...
Аз като откача много пия няколко дни СЕДАТИФ ПС,но това ме успокоява само временно. Решила съм да отида на психиатър,ако ми остане време някога и ако намеря на кой да оставя детето. Водя я с мен по зъболекари,но при психиатър не ми се иска много.Една позната изпадаше непрекъснато в нервни кризи,въпреки,че детето и е голямо,съпругът и е като мушичка и свекърва и и помага в домакинството,докато тя е на работа. Накрая набра смелост,призна пред себе си,че има проблем и заедно с приятелка отиде на психиатър-оказа се,че има стахова невроза. Изписаха и лекарства,които пи повече от година(бяха слаби,не дрогиращи) и сега е съвсем друг човек-толкова спокойна,весела и забавна.
Искам и аз да се успокоя,сега съм като топка-подскачам от най-малкото нещо
...твърдо съм решила-ще потърся помощ,само трябва да се самонавия още малко.Може би в тази тема трябва да се навиваме взаимно и да си даваме кураж...
Олее, пък аз си мислех, че съм единствената откачалка 
Чувствам се толкова изсмукана и изцедена понякога; изнервена до безкрай и се случва децата да го отнесат
Аз лично намерих начин да се успокоявам с музика - надувам уредбата и си денся - с децата дискотеки си правим.
А не бях такава..............бях такова спокойно момиче; за глупости сендразня, нервна съм, крива...абе
Чувствам се толкова изсмукана и изцедена понякога; изнервена до безкрай и се случва децата да го отнесат
Аз лично намерих начин да се успокоявам с музика - надувам уредбата и си денся - с децата дискотеки си правим.
А не бях такава..............бях такова спокойно момиче; за глупости сендразня, нервна съм, крива...абе
Ето още една.Децата ми имат 12г разлика във възраста.Проблемите при едното едни при другото други.Аз съм като звероукротител съберат ли се на едно място.Крещя,викам,сякаш ще се пръсна от нерви.И нашия татко по цял ден е на работа,бабите работещи.С малкия не сме се разделяли за повече от 2часа,и това беше преди година и половина.Сама няма как да изляза,като излезем съм като бегач на дълги разтояния,прибирам се-домакинска работа,вечерта съм толкова уморена,че права не мога да стоя.Всеки ден сценария е почти един и същ,с леки изменения.И какво да направя,как да подредя нещата незнам.Много рядко започнах да се усмихвам,физиономията-мрачна.Знам,че нещо трябва да направя,но не виждам възможност за това-засега.
Абе хора кво ви става, я по-кротко!
Помислете за тези родители, чиито деца никога няма да извършат "някоя глупост", защото са приковани на легло или са в количка, за тези които са претърпели загуба, за тези които никога няма да могат да се РАДВАТ на щурото момченце и капризното момиченце!!
Аз често се карам на каките, но за секунда през това време ги поглеждам в очите и виждам ..всъщност себе си...това са МОИТЕ ГРЕШКИ, МОИТЕ КАПРИЗИ, МОЯТА НЕОБУЗДАНОСТ...е, тогава на кого да си изкарам нервите, защо на тях а не на себе си
На мен също не ми е лесно, но това са моите ангели и непрекъснато им казвам колко ги обичам, как един ден като не съм до тях ще им липсвам адски много, и затова не е зле сега да сме спокойни и да се съхраняваме....А на дребосъците по-добре да не им обръщаме внимание...това е бебишорски живот, глезотия...нека си се тръшкат, да се лигавят, да мрънкат, важното е да са здрави.
Мило притеснено майче, не си шизофреничка, ако беше НЯМАШЕ да си задаваш въпроса - "съм ли"!!!!
Няма нужда да ходиш по психолози, психиатри - според мен. Лечението е в любовта, т.е терапията е вътре в теб и е най-силна. Обърни очи към самата себе си, за да видиш от какво имат нужда децата ти. Нещо не им даваш достатъчно, за да ескалира напрежение вкъщи. Мисля, че трудно изразяваш обичта си.
Помислете за тези родители, чиито деца никога няма да извършат "някоя глупост", защото са приковани на легло или са в количка, за тези които са претърпели загуба, за тези които никога няма да могат да се РАДВАТ на щурото момченце и капризното момиченце!!
Аз често се карам на каките, но за секунда през това време ги поглеждам в очите и виждам ..всъщност себе си...това са МОИТЕ ГРЕШКИ, МОИТЕ КАПРИЗИ, МОЯТА НЕОБУЗДАНОСТ...е, тогава на кого да си изкарам нервите, защо на тях а не на себе си
На мен също не ми е лесно, но това са моите ангели и непрекъснато им казвам колко ги обичам, как един ден като не съм до тях ще им липсвам адски много, и затова не е зле сега да сме спокойни и да се съхраняваме....А на дребосъците по-добре да не им обръщаме внимание...това е бебишорски живот, глезотия...нека си се тръшкат, да се лигавят, да мрънкат, важното е да са здрави. Мило притеснено майче, не си шизофреничка, ако беше НЯМАШЕ да си задаваш въпроса - "съм ли"!!!!
Няма нужда да ходиш по психолози, психиатри - според мен. Лечението е в любовта, т.е терапията е вътре в теб и е най-силна. Обърни очи към самата себе си, за да видиш от какво имат нужда децата ти. Нещо не им даваш достатъчно, за да ескалира напрежение вкъщи. Мисля, че трудно изразяваш обичта си.
Всеки има такива моменти.
Аз оня ден също тотално бях изперкала, защото малкия не се отлепва от мен въобще.
Викнах майка ми да го вземе за час, два и въпреки че през това време си оправях къщата и готвих просто разпуснах от факта, че дребния не ми виси в ръцете.
Така, че понякога явно имаме нужда от малко почивка и от децата
Аз оня ден също тотално бях изперкала, защото малкия не се отлепва от мен въобще.
Викнах майка ми да го вземе за час, два и въпреки че през това време си оправях къщата и готвих просто разпуснах от факта, че дребния не ми виси в ръцете.
Така, че понякога явно имаме нужда от малко почивка и от децата
Не се самообвинявай, а се помъчи да разнообразиш ежедневието си доколкото можеш.Преди 2 години и аз се чувствах така - изнервена, уморена и вечно недоволна. Излекува ме връщането ми на работа, което е много странно, защото съм мед.сестра в детски ясли и всъщност пак съм цял ден сред деца. Самото разнообразие, излизането от дома и липсата на време да се ядосваш за дреболии ме преобрази напълно. Мисля, че те смазва чувството за непълноценност и битовизма, в който си потопена всеки ден, просто децата са ти пред очите и затова обират негативите. Опитай се да си напомняш, че не са те причината за твоите настроения, а са просто потърпевши, защото са до теб. Обичай ги, радвай се че са живи и здрави и помисли малко и за себе си - работа, хоби, каквото и да е, което да те прави щастлива!!!
Аз също нямам помощ при отглеждането на децата ми от баби, гледачки и др., мъжът ми стои 10 г. на челна стойка да изкарва пари, за да живеем нормално - т.е липсва от тъмно до тъмно. Разбирам те много добре и ти желая да да намериш решение, което ще ви направи щастливи - теб и семейството ти!!!
Аз също нямам помощ при отглеждането на децата ми от баби, гледачки и др., мъжът ми стои 10 г. на челна стойка да изкарва пари, за да живеем нормално - т.е липсва от тъмно до тъмно. Разбирам те много добре и ти желая да да намериш решение, което ще ви направи щастливи - теб и семейството ти!!!
И аз съм имала такъв период, също съм с 2 дъщери с 4 години разлика, лично моето мнение е че вместо да пиеш антидепресанти и др. гадости по добре си намери жена която да ти помага с децата, примерно да ги разхожда 1 път на ден, а ти това време го исползвай за себе си или да ти помага за домакинската работа, сама е много по трудно, да не говорим че е по зле за децата, не може да не им се отразява поведението на майка им, не ги бий само ще си докараш чувство за вина и угризения. По хубаво намери някой да ти помага , веднага ще видиш разликата.
Разковничето е да намериш някой, който да те отменя, дори за малко, но редовно.
Аз работя в стрес, контактувам със страшно много хора служебно и въпреки това, вечер дребната ме зарежда, каквото и да прави и колкото и да дивее...
Накрая на майчинството, непосредствено преди да се върна на работа обаче, бях страшно изнервена и това се отразяваше зле и на двете ни.
Аз работя в стрес, контактувам със страшно много хора служебно и въпреки това, вечер дребната ме зарежда, каквото и да прави и колкото и да дивее...
Накрая на майчинството, непосредствено преди да се върна на работа обаче, бях страшно изнервена и това се отразяваше зле и на двете ни.
Не се притеснявайте.Май е нормално за всички майки, които отглеждат децета си сами.Опитайте се малко и при всяка възможност да се разнобразите и това ще Ви помогне.Е понякога може да вземете валерян, мента и глог за да се успокоите и така продължавате напред.Трябва сама да си помогнете.Успех
И аз съм от крещящите майки и после ми е много криво от това,което правя.
Здравейте крещящи майки,изпадащи в нервни кризи. Аз също съм от вашия отбор.Имам син на 9г. и още един на1,7г. омъжена съм но си ги гледам сама,тъй като съпругът ми работи на 200км. от нашия град и се прибира само за уикенда.Предполагам си представяте картинката-учим по човек и общество с големия в единия край,а отсреща малкия пищи,защото иска или вън или да си играя с него(това е само един пример).И на всичкото отгоре трябва да сготвя,изчистя,изпера и т.н. без да мога да разчитам на никого, съвсем сама съм с двете деца.И когато усетя ,че ме стяга нервата веднага взимам 2-мента,вал. иглог,и се успокоявам почти веднага.По този начин се контролирам и не си го изкарвам на децата.Надявам се с моят съвет да ви помогна.
Изисквай повече разбиране и любов от съпруга си. Ясно е, че акто работи не може да ти бъде от полза физически, но психически би могъл да ти е опора, което ще ти дава сили и спокоиствие да се справиш с всичката домакинска работа и децата, при това без да ти тежи.
Това е обяснено много добре в една книжка "Детето-как да го обичаме истински", която горещо ти препоръчвам и считам, че ще ти е от полза.
Това е обяснено много добре в една книжка "Детето-как да го обичаме истински", която горещо ти препоръчвам и считам, че ще ти е от полза.
Миличка адски много те разбирам. Със сигурност не си шизофреничка. Всеки може да си изпусне нервите. Хора сме, понякога така ми се иска да вземат малката за час-два и да стоя, да лежа и нищо друго да не правя, просто да се успокоя, но когато се случи/а то е много рядко/, аз веднага започвам, основно чистене, готвене на някой сладкиш и ......дошло пак старото време.
Дъщеря ми е такава "лепка", че нямам думи. Нон-стоп повтаря"мама", до тоалетна не мога да отида без да ми виси на вратата и да повтаря мама. Но те децата не са виновни, след като са по цял ден само с нас, комшията ли да търсят
, или "грижовните" си баби 
При нас също сина ми е почти винаги на "мушката", случвало се е да го удрям доста силно, веднага след това съжалявам, но за момента, просто.......................ох, незнам, слаби нерви ли имам
Дъщеря ми е такава "лепка", че нямам думи. Нон-стоп повтаря"мама", до тоалетна не мога да отида без да ми виси на вратата и да повтаря мама. Но те децата не са виновни, след като са по цял ден само с нас, комшията ли да търсят
, или "грижовните" си баби При нас също сина ми е почти винаги на "мушката", случвало се е да го удрям доста силно, веднага след това съжалявам, но за момента, просто.......................ох, незнам, слаби нерви ли имам
О,миличка,ако ти си опасна за обществото,то значи аз съм направо по-страшна и от атомна бомба-две деца,операция имах скоро,проблеми с очите.......,ходих и на невролог,и на психиатър,че и черни точки ми се явяват пред погледа,схащаше ми се лявата ръка и левият крак,абе въобще пълно ку-ку,изкарвам си го на дечицата,милите ми.Докторът ми изписа ксанакс и деанксит(антидеприсант)-сега ги пия и се поуспокоих,но скоро ще ги спирам,за да не се пристрастя.Децата ми са толкова сладки и добрички,всеки ден си казвам край няма да им крещя и да ги шляпам,защото всяка плесница по бузата е и плесница по крехката детска душица.
И аз търся начини да се успокоявам-ходя по магазините,когато мъжът ми ги гледа в събота,чета вечер книгата"Как да преодолеем безпокойството"-в нея много ми хареса един момент-един човек много се притеснявал,че се провалял бизнеса му и направо останал без пари ,нямал пари дори да си купи обувки,бил толкова намусен и недоволен ДОКАТО един ден срещнал на улицата човек без крака,който се усмихвал широко......и спрял да се притеснява.Трябва да гледаме по-ведро на нещата,защото имаме най-голямото богатство.......имаме деца!!!!!!!!!!!
И аз търся начини да се успокоявам-ходя по магазините,когато мъжът ми ги гледа в събота,чета вечер книгата"Как да преодолеем безпокойството"-в нея много ми хареса един момент-един човек много се притеснявал,че се провалял бизнеса му и направо останал без пари ,нямал пари дори да си купи обувки,бил толкова намусен и недоволен ДОКАТО един ден срещнал на улицата човек без крака,който се усмихвал широко......и спрял да се притеснява.Трябва да гледаме по-ведро на нещата,защото имаме най-голямото богатство.......имаме деца!!!!!!!!!!!
Докато ви 4етох си казвах:Божкее, има и по_зле от мен. Не 4е ме успокои факта, но се 4увствам не толкова самотна и донякъде разбрана. Аз отлеждам 2 деца в 4ужда държава, без никакви роднини и приятели. Не се 4увствам приета, и невъзможноста да се изразявам достатъ4но добре на друг език ме подтиска о6те пове4е. Моят съпруг (този ангел небесен) ми помага във вси4ко и ме зарежда с оптимизъм. Но той работи, а лятото отсъства месеци от къЩи. Както вси4ки заподозряха, депресивното ми състояние го отнасят децата_креЩя истери4но, после веднага запо4вам да им се извинявам и да ги целувам, което ги оШаШква оЩе пове4е. 4ета разни книжки, пия магнезий за успокояване на нервната система, занимавам се с декупаж и това ме спасява донякъде. Но семейството ми е вси4ко и трябва да се боря.
Бих Ви препоръчала да прочетете книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си".В нея тя дава отговори, на въпросите свързани с психологическата страна на заболявания и тн.Невероятна книга, а ако вникнете в съдържанието, можете много да направите за себе си.
Успех Ви желая.И не се плашете!
Успех Ви желая.И не се плашете!
Божкеййййй!!!! Съчувствам ви!!! Все пак имате дечица, и в името на тяхното добро е желателно да преодолеете проблемите си, по някакъв начин. Дори и да не успеете, поне не ги показвайте пред тях, по такъв начин. Всички имаме проблеми, никой няма идеален живот, но последното нещо, което трябва да правим, е да го изкарваме на децата си. Не е лесно, признавам!
Съчувствам ви!!! Все пак имате дечица, и в името на тяхното добро е желателно да преодолеете проблемите си, по някакъв начин. Дори и да не успеете, поне не ги показвайте пред тях, по такъв начин. Всички имаме проблеми, никой няма идеален живот, но последното нещо, което трябва да правим, е да го изкарваме на децата си. Не е лесно, признавам!
И моя син, когато се въргаляше по улиците като прасе, само защото иска нещо, което аз не искам, ми е идвало да му затворя устичката завинаги (както се казва).
Един ден баба като ме видя, че съм взела да изпушвам, ми даде акъл (нали съм по бабешките рецепти).
Та, тя ми каза, когато се усетя, че започвам да набирам, още преди да съм направила някоя глупост, да си поема 3 пъти дълбоко и бавно въздух.
Заради кръвоснабдяването на мозъка ли, човек става по адекватен, незная, но ако някой може да даде обяснение, моля да го направи, защото ефекта е поразително бърз.
Един ден баба като ме видя, че съм взела да изпушвам, ми даде акъл (нали съм по бабешките рецепти).
Та, тя ми каза, когато се усетя, че започвам да набирам, още преди да съм направила някоя глупост, да си поема 3 пъти дълбоко и бавно въздух.
Заради кръвоснабдяването на мозъка ли, човек става по адекватен, незная, но ако някой може да даде обяснение, моля да го направи, защото ефекта е поразително бърз.
Ами наистина най-добре се обърни към психолог!
Това е и моят съвет! И недей да отлагаш повече, щом потърпевши са децата ти!
Препоръчани теми