Публикувана: 23 ян. 2007, 19:27 ч.
Последно мнение: 23 апр. 2007, 11:36 ч.

Помогнете мисля,че съм опасна за обществото

5 077
35
1

Гост

Отговори

# 15 25 ян. 2007, 22:31 ч.

Мнения: 1 517

Олее, пък аз си мислех, че съм единствената откачалка Laughing

Чувствам се толкова изсмукана и изцедена понякога; изнервена до безкрай и се случва децата да го отнесат Cry

Аз лично намерих начин да се успокоявам с музика - надувам уредбата и си денся - с децата дискотеки си правим.
А не бях такава..............бях такова спокойно момиче; за глупости сендразня, нервна съм, крива...абе ooooh!

# 16 26 ян. 2007, 00:03 ч.

Разград
Мнения: 3 110

Ето още една.Децата ми имат 12г разлика във възраста.Проблемите при едното едни при другото други.Аз съм като звероукротител съберат ли се на едно място.Крещя,викам,сякаш ще се пръсна от нерви.И нашия татко по цял ден е на работа,бабите работещи.С малкия не сме се разделяли за повече от 2часа,и това беше преди година и половина.Сама няма как да изляза,като излезем съм като бегач на дълги разтояния,прибирам се-домакинска работа,вечерта съм толкова уморена,че права не мога да стоя.Всеки ден сценария е почти един и същ,с леки изменения.И какво да направя,как да подредя нещата незнам.Много рядко започнах да се усмихвам,физиономията-мрачна.Знам,че нещо трябва да направя,но не виждам възможност за това-засега.

# 17 26 ян. 2007, 00:58 ч.

Мнения: 2 673

Абе хора кво ви става, я по-кротко!
Помислете за тези родители, чиито деца никога няма да извършат "някоя глупост", защото са приковани на легло или са в количка, за тези които са претърпели загуба, за тези които никога няма да могат да се РАДВАТ на щурото момченце и капризното момиченце!! Cry

Аз често се карам на каките, но за секунда през това време ги поглеждам в очите и виждам ..всъщност себе си...това са МОИТЕ ГРЕШКИ, МОИТЕ КАПРИЗИ, МОЯТА НЕОБУЗДАНОСТ...е, тогава на кого да си изкарам нервите, защо на тях а не на себе си newsm78

На мен също не ми е лесно, но това са моите ангели и непрекъснато им казвам колко ги обичам, как един ден като не съм до тях ще им липсвам адски много, и затова не е зле сега да сме спокойни и да се съхраняваме....А на дребосъците по-добре да не им обръщаме внимание...това е бебишорски живот, глезотия...нека си се тръшкат, да се лигавят, да мрънкат, важното е да са здрави.
Мило притеснено майче, не си шизофреничка, ако беше НЯМАШЕ да си задаваш въпроса - "съм ли"!!!!
Няма нужда да ходиш по психолози, психиатри - според мен. Лечението е в любовта, т.е терапията е вътре в теб и е най-силна. Обърни очи към самата себе си, за да видиш от какво имат нужда децата ти. Нещо не им даваш достатъчно, за да ескалира напрежение вкъщи. Мисля, че трудно изразяваш обичта си. bouquet

# 18 26 ян. 2007, 02:23 ч.

Мнения: 4 181

Всеки има такива моменти.
Аз оня ден също тотално бях изперкала, защото малкия не се отлепва от мен въобще.
Викнах майка ми да го вземе за час, два и въпреки че през това време си оправях къщата и готвих просто разпуснах от факта, че дребния не ми виси в ръцете.
Така, че понякога явно имаме нужда от малко почивка и от децата Peace

# 19 28 ян. 2007, 21:17 ч.

Oslo
Мнения: 659

Не се самообвинявай, а се помъчи да разнообразиш ежедневието си доколкото можеш.Преди 2 години и аз се чувствах така - изнервена, уморена и вечно недоволна. Излекува ме връщането ми на работа, което е много странно, защото съм мед.сестра в детски ясли и всъщност пак съм цял ден сред деца. Самото разнообразие, излизането от дома и липсата на време да се ядосваш за дреболии ме преобрази напълно. Мисля, че те смазва чувството за непълноценност и битовизма, в който си потопена всеки ден, просто децата са ти пред очите и затова обират негативите. Опитай се да си напомняш, че не са те причината за твоите настроения, а са просто потърпевши, защото са до теб. Обичай ги, радвай се че са живи и здрави и помисли малко и за себе си - работа, хоби, каквото и да е, което да те прави щастлива!!!
Аз също нямам помощ при отглеждането на децата ми от баби, гледачки и др., мъжът ми стои 10 г. на челна стойка да изкарва пари, за да живеем нормално - т.е липсва от тъмно до тъмно. Разбирам те много добре и ти желая да да намериш решение, което ще ви направи щастливи - теб и семейството ти!!!

# 20 28 ян. 2007, 21:41 ч.

Варна
Мнения: 85

И аз съм имала такъв период, също съм с 2 дъщери с 4 години разлика, лично моето мнение е че вместо да пиеш антидепресанти и др. гадости по добре си намери жена която да ти помага с децата, примерно да ги разхожда 1 път на ден, а ти това време го исползвай за себе си или да ти помага за домакинската работа, сама е много по трудно, да не говорим че е по зле за децата, не може да не им се отразява поведението на майка им, не ги бий само ще си докараш чувство за вина и угризения. По хубаво намери някой да ти помага , веднага ще видиш разликата.

# 21 28 ян. 2007, 22:42 ч.

София
Мнения: 7 097

Разковничето е да намериш някой, който да те отменя, дори за малко, но редовно.
Аз работя в стрес, контактувам със страшно много хора служебно и въпреки това, вечер дребната ме зарежда, каквото и да прави и колкото и да дивее...
Накрая на майчинството, непосредствено преди да се върна на работа обаче, бях страшно изнервена и това се отразяваше зле и на двете ни.

# 22 29 ян. 2007, 00:13 ч.

Мнения: 1 233

С едно дете съм и се чувствам по абсолютно същия начин. Дне така й крещях....сега съжалявам много, тя е на 10 месеца и не разбира, но моите нерви са опънати до краен предел. И в комбинация с тежката оперция, която ми направиха преди няколко месеца, нещата са неуписуеми.... Cry

# 23 29 ян. 2007, 09:36 ч.

Мнения: 5 362

Цитат на: iva_33 в вт, 23 яну 2007, 20:04

Не се притеснявайте.Май е нормално за всички майки, които отглеждат децета си сами.Опитайте се малко и при всяка възможност да се разнобразите и това ще Ви помогне.Е понякога може да вземете валерян, мента и глог за да се успокоите и така продължавате напред.Трябва сама да си помогнете.Успех Hug

Така е.Подкрепям мнението Peace

И аз съм от крещящите майки и после ми е много криво от това,което правя.

# 24 29 ян. 2007, 10:41 ч.

Здравейте крещящи майки,изпадащи в нервни кризи. Аз също съм от вашия отбор.Имам син на 9г. и още един на1,7г. омъжена съм но си ги гледам сама,тъй като съпругът ми работи на 200км. от нашия град и се прибира само за уикенда.Предполагам си представяте картинката-учим по човек и общество с големия в единия край,а отсреща малкия пищи,защото иска или вън или да си играя с него(това е само един пример).И на всичкото отгоре трябва да сготвя,изчистя,изпера и т.н. без да мога да разчитам на никого, съвсем сама съм с двете деца.И когато усетя ,че ме стяга нервата веднага взимам 2-мента,вал. иглог,и се успокоявам почти веднага.По този начин се контролирам и не си го изкарвам на децата.Надявам се с моят съвет да ви помогна.

# 25 29 ян. 2007, 20:22 ч.

Мнения: 19

zdravei,iuna2006.eto ti jsm-a na edna strahotna psihiatarka- d-r Ani4kina -0888734961.sigurna sam,4e 6te ti pomogne.uspeh

# 26 29 ян. 2007, 21:46 ч.

Мнения: 44

Изисквай повече разбиране и любов от съпруга си. Ясно е, че акто работи не може да ти бъде от полза физически, но психически би могъл да ти е опора, което ще ти дава сили и спокоиствие да се справиш с всичката домакинска работа и децата, при това без да ти тежи.
Това е обяснено много добре в една книжка "Детето-как да го обичаме истински", която горещо ти препоръчвам и считам, че ще ти е от полза.

# 27 29 ян. 2007, 22:29 ч.

София-Лагера
Мнения: 2 662

Кака в пуберитета/изоб6то не й се у4и,ако може по цял ден 6те мързелува/
И син на 1г8м.Той е в бебе6кия пуберитет в момента.4етох ,4е имало и такъв. #2gunfire

Нямам думи #Cussing out

# 28 29 ян. 2007, 22:56 ч.

Мнения: 983

Миличка адски много те разбирам. Със сигурност не си шизофреничка. Всеки може да си изпусне нервите. Хора сме, понякога така ми се иска да вземат малката за час-два и да стоя, да лежа и нищо друго да не правя, просто да се успокоя, но когато се случи/а то е много рядко/, аз веднага започвам, основно чистене, готвене на някой сладкиш и ......дошло пак старото време.

Дъщеря ми е такава "лепка", че нямам думи. Нон-стоп повтаря"мама", до тоалетна не мога да отида без да ми виси на вратата и да повтаря мама. Но те децата не са виновни, след като са по цял ден само с нас, комшията ли да търсят Mr. Green

, или "грижовните" си баби Thinking

При нас също сина ми е почти винаги на "мушката", случвало се е да го удрям доста силно, веднага след това съжалявам, но за момента, просто.......................ох, незнам, слаби нерви ли имам newsm78

# 29 30 ян. 2007, 22:25 ч.

София
Мнения: 208

О,миличка,ако ти си опасна за обществото,то значи аз съм направо по-страшна и от атомна бомба-две деца,операция имах скоро,проблеми с очите.......,ходих и на невролог,и на психиатър,че и черни точки ми се явяват пред погледа,схащаше ми се лявата ръка и левият крак,абе въобще пълно ку-ку,изкарвам си го на дечицата,милите ми.Докторът ми изписа ксанакс и деанксит(антидеприсант)-сега ги пия и се поуспокоих,но скоро ще ги спирам,за да не се пристрастя.Децата ми са толкова сладки и добрички,всеки ден си казвам край няма да им крещя и да ги шляпам,защото всяка плесница по бузата е и плесница по крехката детска душица.
И аз търся начини да се успокоявам-ходя по магазините,когато мъжът ми ги гледа в събота,чета вечер книгата"Как да преодолеем безпокойството"-в нея много ми хареса един момент-един човек много се притеснявал,че се провалял бизнеса му и направо останал без пари ,нямал пари дори да си купи обувки,бил толкова намусен и недоволен ДОКАТО един ден срещнал на улицата човек без крака,който се усмихвал широко......и спрял да се притеснява.Трябва да гледаме по-ведро на нещата,защото имаме най-голямото богатство.......имаме деца!!!!!!!!!!!

Препоръчани теми

Не пропускайте година без цитонамазка! Това може да ви коства живота! Тема № 60

Хистеректомия. Въпроси, отговори, коментари.Тема-9

Пролапс на тазовото дъно

309
Женско здраве

Цикъл

Причина:

Причина: