Какво е най- абсурдното нещо, което сте чули за бебета и малки деца?

  • 7 471
  • 148
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 1 431
И аз срам и позор забравих моето какво хвана на прощъпулника. Бяхме няколко жени, с малки деца момиченца, не знам кой ми беше каза, че не трябва да присъстват мъже. Иначе беше след като проходи хубаво. И аз го правих за забавление, приятно ми беше.

# 121
  • Мнения: 2 894
Като му се образуват гурлички да капвам капчици кърма в очите на бебето Joy

# 122
  • Мнения: 61 522
И аз срам и позор забравих моето какво хвана на прощъпулника. Бяхме няколко жени, с малки деца момиченца, не знам кой ми беше каза, че не трябва да присъстват мъже. Иначе беше след като проходи хубаво. И аз го правих за забавление, приятно ми беше.

И аз! Ужас! Blush
Имам снимки, трябва да видя. Thinking

# 123
  • Мнения: 8 093
Пък аз не съм правила прощапулник. Нито погачите там кво беше, нито сме го кръщавали. Срам, срам
Joy
Роднините бяха в потрес,ама го преживяха, или поне не питат вече.. Sunglasses

# 124
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 415
На погачата не трябва да има мъже,на прощъпулника може.Аз не съм правила погача на нито едно дете...

# 125
  • Мнения: 4 306
Суеверие,което изненадва в БГ е че името на бебето да не се казва докато то се роди.

По м/у другото на един приятел доста красноречиво обяснявах колко не хвресвам името Биляна и една седмица по-късно се роди дъщеря му, Биляна Simple Smile

# 126
  • Мнения: 2 019
Не е само тук, знам за един подобен обичай, но забравих от коя страна беше Joy Там изобщо не говорят за бебето, докато не се роди все едно не съществува.

# 127
  • Пловдив
  • Мнения: 5 162
За името има логика да не се казва - спестяват се куп излишни коментари, пък вече като е родено и именувано - каквото, такова. Grinning

# 128
  • Мнения: 5 575
Аз, понеже имам едно преждевременно раждане в 24-а седмица, със сина ми нито казвах името, нито коментирах бремеността си, която всъщност беше най-кошмарните девет месеца. И нищо не купувах, докато не стигнах до 34-а седмица.  Сигурно на някой му е било абсурдно, на мен ми беше ок.

# 129
  • Мнения: 1 017
Лично се убедих, че има защо да си трае човек за името. Вторият път реших, че ще казвам и се почна.. "а, ми имаме време да свикнем", "и Пенка (примерно) също е хубаво", "то няма галено" и други ей такива неща.

# 130
  • Варна
  • Мнения: 2 042
Това па суеверие от де се взе да не се казва името? В последните 35 г нови суеверия се явили.
Сетих се, тук първо дете не се кръщава на починал, пък една майка дето е снаха в Италия рече, че там е задължително да е умрял.

# 131
  • Мнения: 17 116
Това па суеверие от де се взе да не се казва името? В последните 35 г нови суеверия се явили.
Предполагам че е продължение на суеверието да не разказваш за нещо дето планираш, защото може да те урочасат и да не стане. Въобще на хубавото не се гледа с добро око 🤣

# 132
  • Мнения: 6 833
Като му се образуват гурлички да капвам капчици кърма в очите на бебето Joy
това не е суеверие.

# 133
  • Мнения: 5 768
Всъщност преди името не се е казвало докато не се кръсти детето (Елислава назад писа), даже тези, които го знаят не да наричали детето с него, а с някакви нарицателни. Или поне в края на едната ми баба, не съм питала другите. За това на някои места обичая е кръстницата да представи детето на погачата.
Малко се бърка кое суеверие, кое обичай, но така са езическите привички Simple Smile

# 134
  • Мнения: 61 522
Аз пък за тази погача от форума научих. Не съм правила, нито сестра ми на нейните деца. За нас също не е имало такива обичаи.
Детето ми е кръстено малко след годинката, с най-близките, без помпозности. В църквата и после обяд вкъщи.

Общи условия

Активация на акаунт