- Публикувана: 18 септ. 2023, 14:02 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2023, 18:56 ч.
Кое ви тежи най-много от майчинството?
) но аз нямам усещането, че съм се наживяла. Имам още един списък с неща, които трябва да преживея, преди съвсем да се сбабичосам. 
Момичета, забравих да допълня и друго много омрзно за мен нещо - детските рождени дни, на които присъстват само майки с деца😆😆Лудница, хаос, крясъци...
Особено като бяха 1-2 годишни децата - тичаш като луд из някой детски център, нито можеш да седнеш като хората, нито да си поговориш😆
Ама какво да правиш - като те канят, ходиш и се молиш тези 2 часа да минат бързо - бързо😃
Особено като бяха 1-2 годишни децата - тичаш като луд из някой детски център, нито можеш да седнеш като хората, нито да си поговориш😆
Ама какво да правиш - като те канят, ходиш и се молиш тези 2 часа да минат бързо - бързо😃
Аа, 3 часа - много си издържала ти! Аз си поставях лимит 2 часа максимум, или веднага след като извадят тортата се изстрелвам към изхода😆
Веднъж присъствах на рожден ден в Капелата в мола, имаше още 3 рождени дена освен нашия😆моето дете беше на почти 2,съответно не можех да го оставя само вътре с аниматорите, едва издържа. На всичко отгоре и гладна бях зверски, не можах да хапна нищо и това ме изнерви допълнително😃😃
Веднъж присъствах на рожден ден в Капелата в мола, имаше още 3 рождени дена освен нашия😆моето дете беше на почти 2,съответно не можех да го оставя само вътре с аниматорите, едва издържа. На всичко отгоре и гладна бях зверски, не можах да хапна нищо и това ме изнерви допълнително😃😃
Детски рожденни дни в молове...егати кошмарите. Предстои ми скоро да раждам, но вярвайте ми, това в близките години не смятам да си причиня. Ще празнувам РД на хлапето само в близък приятелски кръг вкъщи най-вероятно (защото ще е зимно бебе). С други деца, ок, но не повече от 2-3, за да не стане пълен маймунарник.
Мами, с някои от вашите коментари, сериозно ме отчайвате. Не че очаквам само цветя и рози, но истории от типа "заспах права с детето в ръце и се ударих във вратата на балкона" направо ме хвърлят във джаза!
Мами, с някои от вашите коментари, сериозно ме отчайвате. Не че очаквам само цветя и рози, но истории от типа "заспах права с детето в ръце и се ударих във вратата на балкона" направо ме хвърлят във джаза!
Карай си бременността 
😂😂😂😂 Днес изпратих детето на РД с баба му , как се нави жената не знам 😑 ! Не можах да си го причиня повече ! Два пъти сме били на РД в детски център - УЖАС !!! Относно рожденните дни вкъщи .. едно дете имахме на четвъртия РД на щерката .. Е, все още намирам конфети , а минаха вече два месеца. Даже и снимки бях направила, за да си напомня догодина да не сме вкъщи ! 😒
Скрит текст: 
Оооо, детските рождени дни - тази Света Инквизиция! Свършиха, АМИН!!!
АК47, изобщо не си сама. Много жени са така, но не смеят да си го кажат на глас, защото неизбежно следват минимум укорителните погледи. Най-често от жени на същия хал, де, ама пусто обществено мнение и натиска, че майките следва да сме свръх човеци, он топ 24/7, 100% от себе си, разбира се. Не се връзвай. Не си нито лоша майка, нито лош човек. Просто си човек, като всички други. Нещото, което ми помогна на мен лично, но което за жалост късно осъзнах, е че не бива заради това обществено мнение да имам такива високи очаквания към себе си. Да, точно така, към себе си. Да съм перфектната майка, като от реклама по телевизията, някаква Степфордска съпруга, едва ли не. И като не ми се получава както се очаква, да се самобичувам, че и да прехвърлям тия очаквания и върху горкото дете. Добре че все пак в някакъв момент се освестих, та постигнах мир със себе си по тия въпроси. Че много терзания имах и все си мислех, че съм се провалила, задето не ми се получава както пише по дебелите учебници. И в един момент като ми светна къде е заровено кучето, започнах да си задавам същите въпроси като авторката на темата. Защо, за бога, майка да се оплаче, че нещо й тежи е тема табу? Защо веднага бързат да й сложат етикет и започват фанатично да й обясняват какво неземно щастие е майчинството, та да може клетата женица да се почувства още по-смачкана и провалила се? Мдаааа, има нещо гнило в Дания 😁
Майчинството Е нещо наистина прекрасно. Но не само. Понякога е ужасно, депресиращо, фрустриращо, изцеждащо и обезсърчаващо. Но пак си обичаш детето/децата, за бога. Ама някак другата страна редовно се пропуска, че дори и стигматизира, някаква Анатема!
Та така, мили дами! Обичайте си децата, но обичайте и себе си, не се самоизтезавайте, за да се доказвате на филанкишията. И ние майките сме като всички останали хора, нали?
АК47, изобщо не си сама. Много жени са така, но не смеят да си го кажат на глас, защото неизбежно следват минимум укорителните погледи. Най-често от жени на същия хал, де, ама пусто обществено мнение и натиска, че майките следва да сме свръх човеци, он топ 24/7, 100% от себе си, разбира се. Не се връзвай. Не си нито лоша майка, нито лош човек. Просто си човек, като всички други. Нещото, което ми помогна на мен лично, но което за жалост късно осъзнах, е че не бива заради това обществено мнение да имам такива високи очаквания към себе си. Да, точно така, към себе си. Да съм перфектната майка, като от реклама по телевизията, някаква Степфордска съпруга, едва ли не. И като не ми се получава както се очаква, да се самобичувам, че и да прехвърлям тия очаквания и върху горкото дете. Добре че все пак в някакъв момент се освестих, та постигнах мир със себе си по тия въпроси. Че много терзания имах и все си мислех, че съм се провалила, задето не ми се получава както пише по дебелите учебници. И в един момент като ми светна къде е заровено кучето, започнах да си задавам същите въпроси като авторката на темата. Защо, за бога, майка да се оплаче, че нещо й тежи е тема табу? Защо веднага бързат да й сложат етикет и започват фанатично да й обясняват какво неземно щастие е майчинството, та да може клетата женица да се почувства още по-смачкана и провалила се? Мдаааа, има нещо гнило в Дания 😁
Майчинството Е нещо наистина прекрасно. Но не само. Понякога е ужасно, депресиращо, фрустриращо, изцеждащо и обезсърчаващо. Но пак си обичаш детето/децата, за бога. Ама някак другата страна редовно се пропуска, че дори и стигматизира, някаква Анатема!
Та така, мили дами! Обичайте си децата, но обичайте и себе си, не се самоизтезавайте, за да се доказвате на филанкишията. И ние майките сме като всички останали хора, нали?
Хубава тема, поздравления! 
Най-много ми тежеше, че имах съвсем друго очакване за децата. Обожавах деца преди да имам мое, вземах съседски деца да ги гледам, дори с преспиване, играех си с тях, много обичах да се занимавам с деца, слушаха ме и им беше интересно.
Обаче такова дете ми се падна, че сега на снимка не искам да видя бебе и малко дете. Още се разтрепервам като чуя бебешки плач... Невротизирах се дългосрочно.
Бебешката възраст мина прилично, поне спеше през нощта, хранеше се добре, но през деня ревеше почти постоянно.
Големите нерви обаче започнаха като проговори, ей, не млъкваше за секунда, ужас! Жадувах за тишина, малко поне да си събера мислите.
И за всяко нещо беше "не, няма, точно сега ли?!" Все на контра, на инат, за всичко, без да се замисля даже.
Със sixsens, ако помни, сме си писали преди години, за този безумен инат, така да се утешим.
Слава Богу, поне в училище никакви проблеми нямаше, срам ме е да си призная, че изобщо не знам какво е учила, защото беше отличничка и помощ не е търсила. Но за битовизми и ежедневни дейности ми късаше нервите за 3 деца.
И да ви успокоя, в заключение, вече е голяма, живее си самостоятелно, съвсем сама се издържа, учи и работи
, отношенията ни са чудесни 
, обаче тези детски инати ми взеха здравето и направо не понасям деца вече.
Та така, не се настройвайте за кротки деца, пък дано ви се паднат.
Защото наистина се падат. Не е каквото си го направиш. Това беше голяма заблуда за мен, че като съм била кротка и сговорчива, моето дете ще е същото.
Най-много ми тежеше, че имах съвсем друго очакване за децата. Обожавах деца преди да имам мое, вземах съседски деца да ги гледам, дори с преспиване, играех си с тях, много обичах да се занимавам с деца, слушаха ме и им беше интересно.
Обаче такова дете ми се падна, че сега на снимка не искам да видя бебе и малко дете. Още се разтрепервам като чуя бебешки плач... Невротизирах се дългосрочно.
Бебешката възраст мина прилично, поне спеше през нощта, хранеше се добре, но през деня ревеше почти постоянно.
Големите нерви обаче започнаха като проговори, ей, не млъкваше за секунда, ужас! Жадувах за тишина, малко поне да си събера мислите.
И за всяко нещо беше "не, няма, точно сега ли?!" Все на контра, на инат, за всичко, без да се замисля даже.
Със sixsens, ако помни, сме си писали преди години, за този безумен инат, така да се утешим.
Слава Богу, поне в училище никакви проблеми нямаше, срам ме е да си призная, че изобщо не знам какво е учила, защото беше отличничка и помощ не е търсила. Но за битовизми и ежедневни дейности ми късаше нервите за 3 деца.
И да ви успокоя, в заключение, вече е голяма, живее си самостоятелно, съвсем сама се издържа, учи и работи
, отношенията ни са чудесни , обаче тези детски инати ми взеха здравето и направо не понасям деца вече. Та така, не се настройвайте за кротки деца, пък дано ви се паднат.
Защото наистина се падат. Не е каквото си го направиш. Това беше голяма заблуда за мен, че като съм била кротка и сговорчива, моето дете ще е същото.
Аз съм с породени - син зодия овен на 3 и половина и едно момиче раче на 2 и половина, което ходи по акъла на брат й за всички бели. Толкова ми тежи, че когато ги оставям сутрин на детска усещам да ме залива щастие. Когато трябва да ги взема обаче ми идва да се самоубия. Едвам издържам психически вече, усещам, че имам нужда от професионална помощ. Непресъснато крещя, всяка втора дума ми е не, недей, спри, ще паднеш, стига. Сутрин не ми се става от леглото. И така. Не знам кога ще стане по-лесно , но ми липсва да имам 1 час за себе си. Аа и да отбележа - нямам баби, а мъжът ми работи на кораб. Ето, нека този пост накара много майки да оценят, че може и да е по - зле.
Имам ужасно преживяване на един рожден ден, когато моето беше на 3 - в детска игрална зала сме с още 3 рожденици и моето въпреки следеното, изчезва някъде. Паникьосах се яко,хора.. И след почти 30мин издирване и готовност да звъня в полицията, я намирам заспала зад една игра от тия с ръчките. Казвам ви, направо с 200 към нас и взех един невробекс, че щях да пукна. 😬🙄
Иначе миналата година беше последната, в която празнувахме организиран рожден ден. Вече не иска, тийн е. Излизаме на ресторснт по неин избор и после отиват с приятелчета в мола да си избере нещо. Край на досадните рождени дни! 😀
Иначе миналата година беше последната, в която празнувахме организиран рожден ден. Вече не иска, тийн е. Излизаме на ресторснт по неин избор и после отиват с приятелчета в мола да си избере нещо. Край на досадните рождени дни! 😀
Само аз ли обичам детски рождени дни? Не че се умилявам при вида на вилнеещи хлапета, но от 4 години работя от вкъщи и всеки социален контакт е добре дошъл, пък бил той и детски рожден ден. А и обичам да срещам нови хора. Но и моето голямото е самостоятелно от малко и се лепва за някое по-голямо, след 3 директно си го оставяхме в детски кътове с аниматор без проблем. Малкият още не го взимам.
DeVa, а кога започна да мълчи понякога? Че и моят не е млъкнал, откакто е проговорил, направо усещам понякога как мозъкът ми дава накъсо.
Изобщо не се опитвам да се вписвам в никакви чужди очаквания аз, следвам максимата, че както и да си гледаме децата, все ще се оплакват на психолога си от нас. Много хора са шокирани, че вкъщи нуждите на всички са еднакво важни и децата не са поставени над родителите. И ние с ММ сме хора, а за децата е добре да знаят, че светът не се върти около тях.
DeVa, а кога започна да мълчи понякога? Че и моят не е млъкнал, откакто е проговорил, направо усещам понякога как мозъкът ми дава накъсо.
Изобщо не се опитвам да се вписвам в никакви чужди очаквания аз, следвам максимата, че както и да си гледаме децата, все ще се оплакват на психолога си от нас. Много хора са шокирани, че вкъщи нуждите на всички са еднакво важни и децата не са поставени над родителите. И ние с ММ сме хора, а за децата е добре да знаят, че светът не се върти около тях.
Хубава тема, поздравления!
Най-много ми тежеше, че имах съвсем друго очакване за децата. Обожавах деца преди да имам мое, вземах съседски деца да ги гледам, дори с преспиване, играех си с тях, много обичах да се занимавам с деца, слушаха ме и им беше интересно.
Обаче такова дете ми се падна, че сега на снимка не искам да видя бебе и малко дете. Още се разтрепервам като чуя бебешки плач... Невротизирах се дългосрочно.
Бебешката възраст мина прилично, поне спеше през нощта, хранеше се добре, но през деня ревеше почти постоянно.
Големите нерви обаче започнаха като проговори, ей, не млъкваше за секунда, ужас! Жадувах за тишина, малко поне да си събера мислите.
И за всяко нещо беше "не, няма, точно сега ли?!" Все на контра, на инат, за всичко, без да се замисля даже.
Със sixsens, ако помни, сме си писали преди години, за този безумен инат, така да се утешим.
Слава Богу, поне в училище никакви проблеми нямаше, срам ме е да си призная, че изобщо не знам какво е учила, защото беше отличничка и помощ не е търсила. Но за битовизми и ежедневни дейности ми късаше нервите за 3 деца.
И да ви успокоя, в заключение, вече е голяма, живее си самостоятелно, съвсем сама се издържа, учи и работи, отношенията ни са чудесни , обаче тези детски инати ми взеха здравето и направо не понасям деца вече.
Та така, не се настройвайте за кротки деца, пък дано ви се паднат.
Защото наистина се падат. Не е каквото си го направиш. Това беше голяма заблуда за мен, че като съм била кротка и сговорчива, моето дете ще е същото.
Най-много ми тежеше, че имах съвсем друго очакване за децата. Обожавах деца преди да имам мое, вземах съседски деца да ги гледам, дори с преспиване, играех си с тях, много обичах да се занимавам с деца, слушаха ме и им беше интересно.
Обаче такова дете ми се падна, че сега на снимка не искам да видя бебе и малко дете. Още се разтрепервам като чуя бебешки плач... Невротизирах се дългосрочно.
Бебешката възраст мина прилично, поне спеше през нощта, хранеше се добре, но през деня ревеше почти постоянно.
Големите нерви обаче започнаха като проговори, ей, не млъкваше за секунда, ужас! Жадувах за тишина, малко поне да си събера мислите.
И за всяко нещо беше "не, няма, точно сега ли?!" Все на контра, на инат, за всичко, без да се замисля даже.
Със sixsens, ако помни, сме си писали преди години, за този безумен инат, така да се утешим.
Слава Богу, поне в училище никакви проблеми нямаше, срам ме е да си призная, че изобщо не знам какво е учила, защото беше отличничка и помощ не е търсила. Но за битовизми и ежедневни дейности ми късаше нервите за 3 деца.
И да ви успокоя, в заключение, вече е голяма, живее си самостоятелно, съвсем сама се издържа, учи и работи
, отношенията ни са чудесни , обаче тези детски инати ми взеха здравето и направо не понасям деца вече. Та така, не се настройвайте за кротки деца, пък дано ви се паднат.
Защото наистина се падат. Не е каквото си го направиш. Това беше голяма заблуда за мен, че като съм била кротка и сговорчива, моето дете ще е същото.
Помня, Дева, помня! ❤️ Направо ми даваш надежда, че някой ден тоя пуст инат ще се канализира в правилната посока. Моята дъщеря също се справя отлично в училище, но както казваш, за битовизмите ми къса нервичките яко. Като зейне насреща ми, няма затваряне тая уста. То се въртят очи, то се пуфти. Постоянно сме в някаква схватка, защото редовно забравя коя от нас в коя роля е. А не е като да не й напомням час по час. Обаче то проклето, бре, тоз Козирогски инат няма оправия с него 😁
Радвам се, че при вас нещата са се развили добре!
Тесс, напълно споделям виждането ти относно важността на всеки член на семейството. Също се опитвам да науча детето си, че светът не се върти около него и ние няма как да сме на заден план, за да може тя да ни скача по главите. От такива саможертви всички губят.
Забравихте да добавите, че плюс търчането има и пот, а и притеснение да не замиришеш😂😂😂... Този месец на 16ти нашият тати имаше РД, от както съм забременяла наши РД не сме празнували, ама нали малкото е вече човек на 2++ е, викаме айде ще викнем двата чифта родители, ще вземем и торта. Тортата я взех ден, преди РД. Е, малко си похапнахме, за гостите остана от горе изядена 😂. И, като отвори една уста.. рев, рев, сополи. Ще кажеш, че сме се събрали за заколение. Неговите родители си дадоха подаръците и се ометоха, за да спре да реве. Нашите останаха, дядото цяла нощ се прави на маймуна. Малкото харесва щъркели, обаче си заминаха, да беля гнездото е на нашият стълб. Та, милият ми тати, цяла вечер рисува щъркели, ама я успокои де.. Бъзикам го, че си е объркал професията, всички деца го обичат. Дори най-лошото дете заспива, във него. Никога не съм обичала деца, винаги съм ги отбягвала, а след моето... изобщо не ща и да видя.