- Публикувана: 18 септ. 2023, 14:02 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2023, 18:56 ч.
Кое ви тежи най-много от майчинството?
Разбира се, че всички умираме за децата си и бихме направили всичко за тях, но всички говорят предимно за розовата страна на нещата. Аз пък искам да ви провокирам да сме честни и да коментираме какво най - много ни липсва от живота преди децата, защото да си признаем - невинаги можем да го споделим с близките си без да получим осъдителен поглед (най-малкото).
Хайде ще задам тон и ше споделя - при мен най - мъчително е еднообразието.Буквално не знам петък ли е понеделник ли, всеки ден едно и също по няколко пъти на ден. До такава степен съм задълбала в ритъма памперси-игра-храна-сън, че вече като ме попитат спала ли е малката вчера не мога да отговоря, защото оттогава съм минала през тоя кръг още поне 5 пъти, защото тя дремва по 20-30 мин и иска мнооого внимание хаха.Хайде, излейте си душата, нека споделим и тъмните страни на майчинството
Хайде ще задам тон и ше споделя - при мен най - мъчително е еднообразието.Буквално не знам петък ли е понеделник ли, всеки ден едно и също по няколко пъти на ден. До такава степен съм задълбала в ритъма памперси-игра-храна-сън, че вече като ме попитат спала ли е малката вчера не мога да отговоря, защото оттогава съм минала през тоя кръг още поне 5 пъти, защото тя дремва по 20-30 мин и иска мнооого внимание хаха.Хайде, излейте си душата, нека споделим и тъмните страни на майчинството
За мен всичко покрай децата е невероятно удоволствие.
Единствено в първите месеци винаги ми е тежало недоспиването, защото съм свикнала да спя между 22:30 и 06:30, а бебетата не се съобразяват с режима на майка си. Но пък това преминава с времето.
С другите неща нямам проблем. Най-много лично време съм имала точно в бебешките периоди на децата ми. Не страдам от еднообразие, а точно обратното. Домакинството ми не изостава, защото децата ми си имат и баща, а и вкъщи имаме уреди, които ме отменят. Първите месеци страда повече и общуването с по-големите деца на чисто физическо ниво, но и това е за кратко, когато бебето почне да си седи на дупето.
Единствено в първите месеци винаги ми е тежало недоспиването, защото съм свикнала да спя между 22:30 и 06:30, а бебетата не се съобразяват с режима на майка си. Но пък това преминава с времето.
С другите неща нямам проблем. Най-много лично време съм имала точно в бебешките периоди на децата ми. Не страдам от еднообразие, а точно обратното. Домакинството ми не изостава, защото децата ми си имат и баща, а и вкъщи имаме уреди, които ме отменят. Първите месеци страда повече и общуването с по-големите деца на чисто физическо ниво, но и това е за кратко, когато бебето почне да си седи на дупето.
Изкуството да си хванеш шапката по което време решиш ... ето това ми е по-смущаващо комфорта. Останалите изброени от анкетата не са ми били тегло, особено пък еднообразие не съм имала.
Правех често мастити с първото дете.
С второто се наложи тежка операция малко след раждането, после заради усложнения трябваше да отглеждам бебето в почти стерилна среда. Това ме побъркваше - непрестанното чистене, но и ми държеше съзнанието заето с нещо, за да не изперкам от страх какво може да се случи с детето ми.
Еднообразно никога не ми е било ежедневието, уви. Майчинството беше прекрасно време.
А, липсваше ми възможността да правя секс, когато ми се поиска.
С второто се наложи тежка операция малко след раждането, после заради усложнения трябваше да отглеждам бебето в почти стерилна среда. Това ме побъркваше - непрестанното чистене, но и ми държеше съзнанието заето с нещо, за да не изперкам от страх какво може да се случи с детето ми.
Еднообразно никога не ми е било ежедневието, уви. Майчинството беше прекрасно време.
А, липсваше ми възможността да правя секс, когато ми се поиска.
Многооо мразя площадки!!! Във всеки удобен случай ги водя другаде или ги пращам с баща им.
Сега сигурно с това ще ядосам изключително много майки, но много мразя постоянно дебнене за болести. Сакън ако детето се изкашля или кихне. Не, че и на мен не ми е писнало от болести, напротив.
Постоянно тръшкане е следващата точка. Искам да си хвана шапката и да изчезна в тежките дни на постоянно мрънкане.
И най- вече ми липсва спонтанността. Сега всичко трябва да е планувано и съобразено с режима на децата. Може би и защото са още малки, спят на обяд и понякога е трудно с храненето.
Сега сигурно с това ще ядосам изключително много майки, но много мразя постоянно дебнене за болести. Сакън ако детето се изкашля или кихне. Не, че и на мен не ми е писнало от болести, напротив.
Постоянно тръшкане е следващата точка. Искам да си хвана шапката и да изчезна в тежките дни на постоянно мрънкане.
И най- вече ми липсва спонтанността. Сега всичко трябва да е планувано и съобразено с режима на децата. Може би и защото са още малки, спят на обяд и понякога е трудно с храненето.
Гласувах с недоспиване, но това беше само в началото. Много бързо се напаснахме, като си поделихме "смените" с мъжа ми и всеки имаше 8-часов непрекъснат сън. Проблемът не изчезна напълно, защото на 25-6 г. имах нужда от поне 10 часа, за да се чувствам нормално, но поне станах адекватна. Преди това всичко ми беше като в мъгла, нямах си доверие една улица да пресека правилно с количката.
Сега като одъртях са ми достатъчни и 5-6 часа, нещо не го е доизмислила природата
А иначе това, което ми тежеше най-много го няма в анкетата - мозъкът ми нямаше възможност да си почине. Детето ми беше много палаво като малко и непрекъснато бях нащрек. Дори докато спеше се давеше и посиняваше. За 1 секунда до го оставиш, в уж обезопасена стая, ще се претрепе или ще ти отвори работа за 1 час, ако не го наблюдаваш. И заключващи механизми слагахме, и дръжки махахме, намираше си начин да отвори и изрине всичко подредено. Повръщане, избити зъби, омазване на спално бельо, дрехи, едно безкрайно пране и чистене. Затова просто след като се събуди ядеше и излиахме навън. Там пак не я изпусках от очи, но поне не ми създаваше допълнителни задачи. Пак беше натоварващо, предвид това, че не си играеше като нормалните деца, а се гонехме назам-натам и се прибираше като след борба в кал + имам фобия от кучета, но ми беше по-лесно и имаше контакт с деца.
Сега като одъртях са ми достатъчни и 5-6 часа, нещо не го е доизмислила природата
А иначе това, което ми тежеше най-много го няма в анкетата - мозъкът ми нямаше възможност да си почине. Детето ми беше много палаво като малко и непрекъснато бях нащрек. Дори докато спеше се давеше и посиняваше. За 1 секунда до го оставиш, в уж обезопасена стая, ще се претрепе или ще ти отвори работа за 1 час, ако не го наблюдаваш. И заключващи механизми слагахме, и дръжки махахме, намираше си начин да отвори и изрине всичко подредено. Повръщане, избити зъби, омазване на спално бельо, дрехи, едно безкрайно пране и чистене. Затова просто след като се събуди ядеше и излиахме навън. Там пак не я изпусках от очи, но поне не ми създаваше допълнителни задачи. Пак беше натоварващо, предвид това, че не си играеше като нормалните деца, а се гонехме назам-натам и се прибираше като след борба в кал + имам фобия от кучета, но ми беше по-лесно и имаше контакт с деца.
Скрит текст:
От еднообразие не мога да се оплача, винаги успяваше да ми поднесе нова изненада 
имах си и компания навън, много повече социални контакти имахме с мъжа ми, в сравнение със сега.
Лично време си имахме и двамата, но и не се нуждаем от много. Аз обикновено вечер си вземах по малко, вана, почивка, такива неща. Той беше ранобуден и сутрините през уикенда си гледаше негови филми, игри и т.н., докато ние спим.
Домакинството винаги ни е било м/у другото. Вечер набързо свършваме дневните задачи и го забравяме.
имах си и компания навън, много повече социални контакти имахме с мъжа ми, в сравнение със сега.Лично време си имахме и двамата, но и не се нуждаем от много. Аз обикновено вечер си вземах по малко, вана, почивка, такива неща. Той беше ранобуден и сутрините през уикенда си гледаше негови филми, игри и т.н., докато ние спим.
Домакинството винаги ни е било м/у другото. Вечер набързо свършваме дневните задачи и го забравяме.
Не мога да се сетя кое ми е тежало от майчинството, докато детето беше бебе. Може би това, че нямаше кой да ме отмени дори за половин час, освен ММ вечер. Тежеше ми изнасянето на количката и прибирането.
Будеше се често нощем при това до към 4+ г., но това не ми пречеше. От тогава обаче спя много леко и се будя често.
Сега ми тежи (по-скоро ядосва), че е станал много своенравен тийн, вечно намръщен и недоволен. Също, че не яде никакви полезни храни като плодове и зеленчуци.
Будеше се често нощем при това до към 4+ г., но това не ми пречеше. От тогава обаче спя много леко и се будя често.
Сега ми тежи (по-скоро ядосва), че е станал много своенравен тийн, вечно намръщен и недоволен. Също, че не яде никакви полезни храни като плодове и зеленчуци.
Недоспиването най-тежко го понасям, аз съм си голяма поспаланка Първите три месеца бяха някакъв ужас за мен. Всичко друго не ми пречи, а дните ми хич не са еднообразни. Гледам да прекарваме повече време навън, определям си по някоя задача да свърша всеки ден, слушам музика докато бутам количката, за да ми почине малко мозъкът. Малкият обича да си играе сам и през това време мога да свърша някоя задача или нещо за себе си. Освен това той е много игрив и гушлив, отсега си измисля някакви закачки с мен; много ми е весело като цяло.
Първите три месеца бяха някакъв ужас за мен. Всичко друго не ми пречи, а дните ми хич не са еднообразни. Гледам да прекарваме повече време навън, определям си по някоя задача да свърша всеки ден, слушам музика докато бутам количката, за да ми почине малко мозъкът. Малкият обича да си играе сам и през това време мога да свърша някоя задача или нещо за себе си. Освен това той е много игрив и гушлив, отсега си измисля някакви закачки с мен; много ми е весело като цяло.
Толкова много неща ми тежаха (и още ми тежат), че не знам откъде да започна. Адско недоспиване. На почти 4 години е, все още поне веднъж на няколко дни се буди нощем, с рев и мрънкане. В първите две години беше страшно, нямах повече от 2-3 часа непрекъснат сън.
И мен ме изнервя висенето по детски площадки. И тръшкането. И съветите "възпитавай еди-как си, говори му спокойно, има си начини". Всички са много светнати и уверени, докато не им оставя детето за половин час.
Обикновено няма кой да ми помага. За домакинската работа горе-долу се оправям. Аз си изкарах майчинството основно в пандемия. Кошмар. И пълната липса на разбиране в някои отношения ме ядосва. Затваряха детските клубове, т.е. повечето частни ясли, а на работа ме питат "ама ти защо го гледаш, министърът каза, че градините работят". Финансово също ми е било тежко, въпреки че аз вземах майчинство на пълни осигуровки.
И кърменето ми е тежало, и това постоянно "ама защо го държиш да плаче, веднага му дай да суче". И постоянното разкарване за бележки за какво ли не. Въобще да не говорим за това, че често нямаше как на фризьор да отида, да не говорим за нещо повече.
И мен ме изнервя висенето по детски площадки. И тръшкането. И съветите "възпитавай еди-как си, говори му спокойно, има си начини". Всички са много светнати и уверени, докато не им оставя детето за половин час.
Обикновено няма кой да ми помага. За домакинската работа горе-долу се оправям. Аз си изкарах майчинството основно в пандемия. Кошмар. И пълната липса на разбиране в някои отношения ме ядосва. Затваряха детските клубове, т.е. повечето частни ясли, а на работа ме питат "ама ти защо го гледаш, министърът каза, че градините работят". Финансово също ми е било тежко, въпреки че аз вземах майчинство на пълни осигуровки.
И кърменето ми е тежало, и това постоянно "ама защо го държиш да плаче, веднага му дай да суче". И постоянното разкарване за бележки за какво ли не. Въобще да не говорим за това, че често нямаше как на фризьор да отида, да не говорим за нещо повече.
За мен майчинството е прекрасен период, общо взето бях готова за това и бях що годе наясно какво ме чака. Бих казала, че родих в идеалната за мен възраст, наживях се, постигнах нещата адекватни за възрастта ми, това със сигурност улеснява процеса, тъй като мога да се ангажирам изцяло само с детето.
Иначе определено недоспиването е голям проблем за мен. Преди да родя имах много здрав сън, спях непробудно и задължително по 7-8 часа. Сега се събуждам през час, два и дните с по 7 часа са изключение. Иначе не ми е еднообразно - да, дните много си приличат понякога, но няма скука покрай детето. Понаучих се да готвя по-добре (обичам да готвя, да не каже някой, че слугувам на мъжа си
), успях да изчистя и подредя много неща вкъщи, за които просто нямахме време. В часовете, когато малката спи, успявам да се погрижа за себе си. Общо взето е много изморително, и физически, и психически се промених много, но такъв е животът. Дразни ме това, че не можем ей така да се разхождаме някъде цял ден, тъй като трябва да се съобразим с режим, а детето е в такава възраст, че не спи в количката.
Иначе определено недоспиването е голям проблем за мен. Преди да родя имах много здрав сън, спях непробудно и задължително по 7-8 часа. Сега се събуждам през час, два и дните с по 7 часа са изключение. Иначе не ми е еднообразно - да, дните много си приличат понякога, но няма скука покрай детето. Понаучих се да готвя по-добре (обичам да готвя, да не каже някой, че слугувам на мъжа си
), успях да изчистя и подредя много неща вкъщи, за които просто нямахме време. В часовете, когато малката спи, успявам да се погрижа за себе си. Общо взето е много изморително, и физически, и психически се промених много, но такъв е животът. Дразни ме това, че не можем ей така да се разхождаме някъде цял ден, тъй като трябва да се съобразим с режим, а детето е в такава възраст, че не спи в количката. 
Увеличеното натоварване най-много ми тежи и това, че на моменти трудно смогвам с всички задачи.
Недоспиване има, въпреки че не са се будили много и двамата, а и баща им поема по-голямата част от събужданията. Най-вече сега с бебето, понеже до скоро ставаше в 5:30-6:00.
Но и с двамата не съм спирала да работя, работя по-малко, но за сметка на това използвам времето за преквалификация. В крайна сметка прекарвам едни 4-5 часа поне на компютъра вечер, след като си легнат децата.
Общо взето моментът е такъв, че съм натоварена с доста неща, баща им се включва активно, но той също работи, лятото 6 дни по 10-12 часа. През другото време е по-лесно определено. Домакинските задължения сме ги свели до минимум, използваме и платена помощ за домакинството, гледаме времето, в което не работим, да го прекарваме с децата. Вечер сме навън до тъмно, уикендите гледаме да измисляме нещо забавно за правене. Големият е почти на 5 и има нужда да изразходва енергия, да е сред деца. Бебето също вече се забавлява доста навън, а вкъщи не се спира по цял ден и винаги някой трябва да е до него.
Но е период и отминава, след 2-3 години всичко ще е много различно.
Недоспиване има, въпреки че не са се будили много и двамата, а и баща им поема по-голямата част от събужданията. Най-вече сега с бебето, понеже до скоро ставаше в 5:30-6:00.
Но и с двамата не съм спирала да работя, работя по-малко, но за сметка на това използвам времето за преквалификация. В крайна сметка прекарвам едни 4-5 часа поне на компютъра вечер, след като си легнат децата.
Общо взето моментът е такъв, че съм натоварена с доста неща, баща им се включва активно, но той също работи, лятото 6 дни по 10-12 часа. През другото време е по-лесно определено. Домакинските задължения сме ги свели до минимум, използваме и платена помощ за домакинството, гледаме времето, в което не работим, да го прекарваме с децата. Вечер сме навън до тъмно, уикендите гледаме да измисляме нещо забавно за правене. Големият е почти на 5 и има нужда да изразходва енергия, да е сред деца. Бебето също вече се забавлява доста навън, а вкъщи не се спира по цял ден и винаги някой трябва да е до него.
Но е период и отминава, след 2-3 години всичко ще е много различно.
Първите месеци най - много ми тежеше недоспиването и дългият рев на бебето. Ревеше по 3 часа без да спира и по едно време се обаждах ревейки на мъжа ми ,че не издържам и да си дойде от работа. Нито количка,нито мляко, слинг, нищо не помагаше... И нито за ден някой не го е гледал, аз бях 24/7 до него, защото някакси само аз издържах. Може би месец не бях излизала след раждането дори да хвърля боклука. Сега осъзнавам, че това е било грешка , но живот и здраве с второто дете няма да повтарям.
Сега малкия е на 2,8г и ми липсва ходенето в чужбина, да отида на фризьор, мол и изобщо някъде сама или с мъжа ми. Никой не гледа детето дори за два часа,защото е доста палав, навън не ходи,а тича. Нон стоп трябва да тичам по него, да го пазя , да съм нащрек. Това е много уморително психически. Вече сме и с райбер на външната порта, защото бяга от нас. Мъжа ми също се изтощава с него, иска ни се да го дадем на детска, но се шегуваме ,че ще го вземат само срещу един райбер и кутия валериан за госпожите
Като видя някое дете да измрънка или да играе по- шумно ,а майката ми се оплаче колко е палав, направо ме избиват лудите, че не може да прекара 24ч с моя
Та така... Нямам търпение да порасне още една година и да го дам на детска , надявам се да се кротне, и просто си мечтая да гледам в тавана в една точка или да лежа на дивана....
Сега малкия е на 2,8г и ми липсва ходенето в чужбина, да отида на фризьор, мол и изобщо някъде сама или с мъжа ми. Никой не гледа детето дори за два часа,защото е доста палав, навън не ходи,а тича. Нон стоп трябва да тичам по него, да го пазя , да съм нащрек. Това е много уморително психически. Вече сме и с райбер на външната порта, защото бяга от нас. Мъжа ми също се изтощава с него, иска ни се да го дадем на детска, но се шегуваме ,че ще го вземат само срещу един райбер и кутия валериан за госпожите
Като видя някое дете да измрънка или да играе по- шумно ,а майката ми се оплаче колко е палав, направо ме избиват лудите, че не може да прекара 24ч с моя
Та така... Нямам търпение да порасне още една година и да го дам на детска , надявам се да се кротне, и просто си мечтая да гледам в тавана в една точка или да лежа на дивана....
Недоспиването.
Първият месец имах между 0 и 1 час сън на денонощие.
Тежки колики, въпреки че бебето е кърмено. По едно време засичах над 12 часа рев сборно за денонощието. После 12 станаха 8, после 5 и т. н. Не че сега спи, но реве по-малко вече. Помощ нямах никаква. Оптимист съм за бъдещето, тая надежда
Първият месец имах между 0 и 1 час сън на денонощие.
Тежки колики, въпреки че бебето е кърмено. По едно време засичах над 12 часа рев сборно за денонощието. После 12 станаха 8, после 5 и т. н. Не че сега спи, но реве по-малко вече. Помощ нямах никаква. Оптимист съм за бъдещето, тая надежда