Кое ви тежи най-много от майчинството?

Недоспиването.
Когато съм се наспала добре,имам енергия за всичко.
Когато месеци наред спях по 1-2-3 часа на денонощие най-много-страдах от главоболие,хронична умора,понижена концентрация и затова избягвах да шофирам.

Оо, при нас започна от 1г и 7м. Ад е, чакам "заветните 3".. това ми е надеждата в момента. Най-лошото е, че няма и на кого да го върна, хаха

Тежеше ми боледуването най-много.Със всичко останало съм се справяла без проблем.Но,температура висока примерно или счупвания на кост,каквото имаше едното дете,ми изяждаше голяма част от енергията и съм била безсилна в този момент.
Ако можех да предотвратя тези състояния,нямаше да ми тежи.Недоспиване,лично време,препускане между домашни задължения и всичко друго никога не ми е тежало.Всичко е било въпрос на организация,а и децата ми си имаха изграден режим и навици и съответно се съобразявах с техния режим,затова съм станала майка цели 2 пъти 

Липсата на време за мъжа ми/приятелите - екскурзии, ваканции, излежаване в събота. Другото не ми тежи, разбира се, неприятно ми е, когато са болни и не се спи, но мисля, че въпросът е по-генерален?

Боже ! Не знам от къде да започна .. Тежи ми вече всичко ! На 4 г. е и ми къса нервите денонощно ! Непрекъснато мрънка за нещо 😩. Не обича да играе сама , а ако на площадката няма нейни познати деца, очаква аз да я забавлявам. В петък отиде на детска ( не беше ходила цяло лято ) и веднага и тръгна сопола, а така ми се щеше да имам няколко свободни часа 🤐. Ходи с мен дори и в тоалетна, а ако се заключа ми блъска по вратата. Мисли си , че не се къпя , защото винаги го правя когато заспи ( иначе виси с мен в банята и се мокри ). Когато се е заиграла навън и ѝ кажа да се прибираме, започва да пищи като луда. Та така.. Искам малко тишинка и спокойствие, нищо повече !

А защо не пробваш да й напълниш един леген с вода и правиш пяна с шампоана й. Моя играе така, играчки има, търка се с гъбата и тн, докато ние се изредим да се изкъпем и накрая го обливам.
За тръгването от площадката аз ползвам следния трик - казвам, че след малко е време за прибиране и му казвам да преброи до 100 и си тръгваме.
За тоалетната също може да я оставиш няколко пъти да влезе с теб, за да види какво се случва и после ще спре да й е интересно.
Моя е също на 4г.

Тежи ми, че като е в нас постоянно трябва да измислям нови игри и през 20мин му доскучава. Ужасно мразя да се чудя с какво да ангажирам малкото му мозъче и да го развивам. Все ми се струва, че не е достатъчно това, което правя и винаги може още. Понякога ме изкарва от релси и ината му, но да кажем, че е на периоди.
Друго не ми тежи. Тези дни навършва 3г и е самостоятелен откъм хранене, обличане, хигиена (без къпане де). Огромна помощ ми е, че ходи на детска и бабите и дядовците помагат когато имат възможност.
Вече тотално съм забравила бебешкия период, помня, че имахме доста недоспиване, но някак съм го избутала някъде надълбоко в спомените. Някак от днешна гледна точка това си беше най-лесния период, в който имах най-много свободно време за себе си, успявах да спя и през деня, беше подредено вкъщи и имаше храна постоянно. Сега колкото успея толкова. Поръчваме сравнително често последните седмици, но втората бременност ми изцежда енергията и предпочитам да запазя и малкото батерии, които имам. А и имам нужда от време с малкият след градина вечер.

Аз съм забравила какво е маникюр... Не че особено ми липсва, обаче и досега все си оправям  набързо ноктите и се къпя/суша като спи или е на градина. Иначе започва да ми се завира от любопитство, дърпа ножички, дърпа ми косата... С това дърпане на косата още не мога да се оправя.

Адски много ме изнервя това "детето да е навън на въздух". Вече отказвам. Освен ако не вали или е много студено, след градина задължително игри в парка и не всеки път таткото може да го вземе. Като беше на частна ясла ми беше съвестно, защото там бяха цял ден на затворено, обаче и в държавната като ги извеждат на двора пак... Вече започнах да приемам всеки въпрос "какво правихте днес" като намек, че не го извеждам.

Не мога да шофирам свободно. Все е с мен, а като пътуваме трябва някой постоянно да е до него на задната седалка.

За готвенето - откакто си купих мултикукър под налягане, реших проблема с липсата на време за готвене.

Идва с мен в тоалетна откакто може да ходи 😓 .. Да и напълня легена, но после ако излизаме, трябва да ѝ суша косата един час , а това си е мъка.  Стига ми , че преди да излезем навън , само се тръшка за дрехи, играчки и тн. с които иска да излиза или не иска. Има дни в които просто не знае какво иска и реве за всичко.

Аз за дрехите съм дала пълна свобода /в границите на времето, разбира се/. Всяка сутрин сам си избира какво да облече и го оставям с каквото е избрал, дори и да е зелени гащи и червена блуза примерно.
За играчките, същото. Избира си коя да вземе при баба си като ходи, примерно, като правилото е да се събира в раницата му.
За храненето, също давам избор от две неща почти винаги, понеже си е злояд. Сладко получава само ако си изяде вечерята. 
Общо взето се стремя да давам колкото мога повече избор, защото така той усеща, че има контрол над някакви неща. И после като има нещо, което не става по неговата, е една идея по-лесно.

С първото дете зверското недоспиване и скуката. Само четях някакви мотесори методи за игра и се самоизтезавах да ги прилагам. С второто си взех бележка и нищо подобно не съм правила. Реших, че да има по-голям брат е достатъчно стимулиращо.
С второто нещата бяха по-нежни. Първо спеше в границите на нормалното. Без да е бебе-еднорог разбира се, беше на година и 5 месеца, когато почна да спи по цели нощи. От ден първи му харесваше в количката и нямах същите проблеми като с брат му, можех да излизам навсякъде. Това ми даде усещане за свобода.
Третото нещо, което ми тежи са болестите. Просто е ужасно.
Но най-тежко приемам професионалното ми декласиране. Създала съм нов живот, отгледала съм ги от парче месо до малки момчета и за "награда" всеки път ме връщат с години назад професионално. А толкова съм се борила и инвестирала време, емоции и пари да вървя напред и нагоре... намирам го за толкова нечестно. И ако с другите неща успявам да се примиря, защото приемам, че това е цената за толкова много нова любов, това не успявам да преглътна.

На първо място болестите...
Едното ми дете се роди със сърдечна малформация... 4 месеца не можеше да яде нормално. Оперираха я. Сега сърцето е здраво, но имунната система не работи нормално. Като видя сопол или я чуя да кашля остарявам с 1 година. Това става по около 1 път месечно...
Естествено отчитам прогрес, но докато го израстне съвсем ще минат още години... сега е на 8..
Изцеждат ме и непрекъснатите схеми на лекарства - сигурно е изпила 1 вагон за 8 години...
Във всяко едно друго отношение е дете-еднорог... но това съвсем леко смекчава факът, че съм на ръба на силите си от боледуване...

Малкият калпазанин ме съсипва с това, че не желае да чува и възприема. Просто не иска. Всеки ден по 100 пъти повтарям алгоритъма: изпишкай се, пусни водата, измии си ръцете СЪС САПУН, избърши се, изгаси лампата.... на 5 и половина е. Всеки ден, всеки път нещо се пропуска... за всяко едно нещо, което прави.
Ако се облича - поне една дреха ще е на опаки.
Ако играе - задължително ще счупи/скъса/изгуби част..
Ако се разхождаме - ще мрънка, че се е уморил/гладен е/пишка му се....
Оправяме се по 30мин за излизане и на 5тата минута навън на някой му се до@ква...

Писна ми и всяко нещо, коета правя да е на тъгадък, все да съм закъсняла и все на ръба да се движа.
Липсва ми много някой ден да мине лежерно и да не чувам "мамо" по 100 пъти в минута...

Обичам ги, прекрасни са, но ми е много, много трудно.
"Любимата" ми шега, някой като се завайка, че искал деца е да предупредя, че не ги вземат обратно в родилното...

Всичко в анкетата е за етап бебе/малко дете и не ми е било някакъв товар. За мен най-сложно е като почне училището и трябва да жонглираш между лични ангажименти, работа, училищни смени, уроци и занимания. Ей това ми тежи, денят идва къс за всичко и докато се обърнеш, вече е новия. Реален пример от днес, ставаме в 06:50,защото е първа смяна, на занималня е до 17ч, аз се връщам в 18:30 от работа, разминаваме се на вратата, защото тя тръгва с баща си за тренировка, а аз оставам със сесетра й и да правим вечеря, още не се е прибрала и има домашно, за което съм обещала помощ... 🥴.
В живота преди децата поставях моите нужди и желания на първо място, това не е така и понякога ми липсва този егоизъм.

Категорично за мен това е недоспиването и гласувах за него в анкетата - ставам раздразнителна и се скапвам много бързо като съм недоспала и това беше основен проблем за мен. Щерката беше много кротко бебе, но аз спя леко и се будех при всяко нейно движение. Не ми липсва това време.

Тежат ми очакванията и изискванията на близко-роднинския кръг. Писнало ми е някой си да ми казва как да си гледам децата, да ме критикува и да ми казва ще видиш ти. И да се възмущават как не ги слушам.