- Публикувана: 18 септ. 2023, 14:02 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2023, 18:56 ч.
Кое ви тежи най-много от майчинството?
Тежат ми очакванията и изискванията на близко-роднинския кръг. Писнало ми е някой си да ми казва как да си гледам децата, да ме критикува и да ми казва ще видиш ти. И да се възмущават как не ги слушам.
+1
А непоисканите съвети на разни случайни хора из паркове и градинки са ми двойно по-дразнещи. Малкият по едно време постоянно си дъвчеше пръста (така си чешеше венците) и един куп непознати се изредиха да ми обясняват колко лошо било да си смуче пръста (не го смучеше), да съм му давала биберон (категорично отказваше).
Ох,така като чета малко ми олеква.Аз лично не съм на себе си последните пет години и физически и психически се чувствам много изтощена.С две деца съм разликата им е под две години,просто ме правят дива и щастлива,не мога да се позная понякога .Но като че ли най-много ми тежи вината имам чувството, че тя е постоянен спътник на майчинството, терзанията къде бъркаш, защо не се справяш и т.н.И това промиване на мозъци дето от деца ни облъчват ,че това е най-прекрасното нещо ,ми не ,не е нито по-хубаво,нито е по-лошо просто е много различно.Не ме разбирайте погрешно много обичам децата си,но има нещо сбъркано в цялата нагласа.И когато се сблъскат очаквания и реалност някак не се чувстваш озарен от майчинството.Много ме дразни и това ,че откакто ги имам никой не пита как съм,все питат как са децата ,тоест аз вече по презумпция съм щастлива ,завършена и благодарна.
"Ако искаш да останеш разочарован, имай очаквания."
Иначе съм съгласна, че масово в обществото се натрапва мантрата, че да имаш дете е най-великото постижение в живота, едва ли не, смисълът на човешкото съществуване. И ако нямаш деца, то не си завършен, не си изпълнил великия си смисъл... пък като забременееш "ооо най-после и ти ще си майка, ще видиш колко е прекрасно" Да, да имаш дете е прекрасно, но не е единственото прекрасно нещо и не те определя като личност. И освен, че е прекрасно, е също и изморително, изнервящо, трудно, но не можеш да се оплакваш, защото "нали си майка, така е, то майка лесно не се става". Това ми е "любимото изречение". И трябва да пърхаш от радост, докато бършеш за 173738 път изплютото пюре от стената, за което си ходила в Долно нанагорнище да намериш еко био зеленчуци, после си ги сварил и си измил 1627 малки купички и блендер.. и после се мъчиш да му го набуташ в устата, за да завърши накрая на стената /веднъж и на тавана имаше, още си седи петно/..... аууу какво щастие... не може да се оплакваш, трябва да си щастлива, защото си майка, пък то не се става лесно майка
Иначе съм съгласна, че масово в обществото се натрапва мантрата, че да имаш дете е най-великото постижение в живота, едва ли не, смисълът на човешкото съществуване. И ако нямаш деца, то не си завършен, не си изпълнил великия си смисъл... пък като забременееш "ооо най-после и ти ще си майка, ще видиш колко е прекрасно" Да, да имаш дете е прекрасно, но не е единственото прекрасно нещо и не те определя като личност. И освен, че е прекрасно, е също и изморително, изнервящо, трудно, но не можеш да се оплакваш, защото "нали си майка, така е, то майка лесно не се става". Това ми е "любимото изречение". И трябва да пърхаш от радост, докато бършеш за 173738 път изплютото пюре от стената, за което си ходила в Долно нанагорнище да намериш еко био зеленчуци, после си ги сварил и си измил 1627 малки купички и блендер.. и после се мъчиш да му го набуташ в устата, за да завърши накрая на стената /веднъж и на тавана имаше, още си седи петно/..... аууу какво щастие... не може да се оплакваш, трябва да си щастлива, защото си майка, пък то не се става лесно майка
Най-трудно ми е събуждането сутрин. Но това ми беше трудно и преди детето. Веднъж стана ли и потръгне ли денят, всичко се нарежда някак.
Към поста на пчеличката бих добавила и това, че всички обясняват колко е прекрасно и после се запопва едно "ще видиш като има колики/растат зъби/започне да ходи/боледува/тръгне на училище/стане тийн........" Много хубаво, прекрасно, ама като забременееш се започва със заплахите, точно защото "то майка лесно не се става".
Към поста на пчеличката бих добавила и това, че всички обясняват колко е прекрасно и после се запопва едно "ще видиш като има колики/растат зъби/започне да ходи/боледува/тръгне на училище/стане тийн........" Много хубаво, прекрасно, ама като забременееш се започва със заплахите, точно защото "то майка лесно не се става".
Да, да, именно. Хем трябва да си щастлива, хем да ти е трудно и изморително т.е. да си щастлива, докатонякой ти къса нервите и ти образува бели коси. /Появи ми се първия бял косъм навръх 35 РД лятото 
/ че аз да не съм мазохист, бе,да се кефя кат ми е гадно... баси оксиморона..
а може спокойно да се каже, че майчинството е голяма радост, но и много много трудно. И няма нищо лошо в това човек да си го признае. Това, че понякога искаш да избягаш, не означава, че си лоша майка, а просто човек. И имаш нужди и желания и потребности, които са извън ролята на майка.
т.е. да си щастлива, докатонякой ти къса нервите и ти образува бели коси. /Появи ми се първия бял косъм навръх 35 РД лятото / че аз да не съм мазохист, бе,да се кефя кат ми е гадно... баси оксиморона.. а може спокойно да се каже, че майчинството е голяма радост, но и много много трудно. И няма нищо лошо в това човек да си го признае. Това, че понякога искаш да избягаш, не означава, че си лоша майка, а просто човек. И имаш нужди и желания и потребности, които са извън ролята на майка.
Оо, 35, ти си герой! Аз съм на почти 26, а вече имам 3 бели косъма... май скоро ще се връщам към бяло русият цвят 🤣🤣.. Хората сме различни, на някои не им тежи, други ни идва, като робски труд. Мен пък ме дразни това, че на еди-кой си детето спяло, било кротко, аз какво съм правила. Ами, нищо! Просто на детето не му се спи, как да го сложа? Като бебе спеше 20 мин, аз съм виновна. Сега на обяд спи 1ч, аз съм виновна, много било, за това стояло до късно. Е, с кротко дете е лесна, ела да се пробваш с моето! Яде 5 неща на кръст, когато каже "чао" ако не излезем може да вие по 10ч, без да спре (това от опит, хаха). Не ми издържаха повече нервите. Тръшка се, че шишето е на масата, а не на стола. Тръшка се, че щъркелите си заминаха. Ами, хайде да се преместим на Юг? И всички ме зяпат пренабрежително, ами не мога да го спра, и аз го искам, ама чакам да мине.
Доста е тъпо, че поведението на детето веднага се асоциира с нещо, което майката прави или не прави. Всъщност имаме само ограничен контрол над тях, това е човек с желания и пориви, просто е по-малък. Затова си ги пускам покрай ушите такива коментари и даже не се обяснявам много защо и какво. Само се хиля и кимам.
Да, да, именно. Хем трябва да си щастлива, хем да ти е трудно и изморително т.е. да си щастлива, докатонякой ти къса нервите и ти образува бели коси. /Появи ми се първия бял косъм навръх 35 РД лятото / че аз да не съм мазохист, бе,да се кефя кат ми е гадно... баси оксиморона..
а може спокойно да се каже, че майчинството е голяма радост, но и много много трудно. И няма нищо лошо в това човек да си го признае. Това, че понякога искаш да избягаш, не означава, че си лоша майка, а просто човек. И имаш нужди и желания и потребности, които са извън ролята на майка.
т.е. да си щастлива, докатонякой ти къса нервите и ти образува бели коси. /Появи ми се първия бял косъм навръх 35 РД лятото / че аз да не съм мазохист, бе,да се кефя кат ми е гадно... баси оксиморона.. а може спокойно да се каже, че майчинството е голяма радост, но и много много трудно. И няма нищо лошо в това човек да си го признае. Това, че понякога искаш да избягаш, не означава, че си лоша майка, а просто човек. И имаш нужди и желания и потребности, които са извън ролята на майка.
Бе какви 4 месеца? От раждането ли? 
аз някъде към 6тия май се сетих за това, не помня точно, но не е било чак толкова скоро след появата на бебето. Като нямаш желание, не правиш, защо се насилваш? Хормоните докато се нормализират минава време. Мъжът ти да се съобразява.
аз някъде към 6тия май се сетих за това, не помня точно, но не е било чак толкова скоро след появата на бебето. Като нямаш желание, не правиш, защо се насилваш? Хормоните докато се нормализират минава време. Мъжът ти да се съобразява.Ами нямам такъв вариант, беше взел да се поозърта хах
Надявам се тази хубава тема да не свърне по твърде познатия ни път в СО.
Ако се постараем да я поддържаме може и да оцелее хаха
Успявате ли да намерите време за себе си измежду всички задължения с детето и вкъщи