- Публикувана: 18 септ. 2023, 14:02 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2023, 18:56 ч.
Кое ви тежи най-много от майчинството?
Липсата на свобода и спонтанност - да можеш да правиш каквото си искаш, когато си искаш, където си искаш. След дететое голямо съобразяване с режими, храненета, и тн. Даже душ да си взема, се съобразявах кога баща му се е прибрал от работа и го заиграе, да мога да се изкъпя....
Липсата на свобода и спонтанност - да можеш да правиш каквото си искаш, когато си искаш, където си искаш. След дететое голямо съобразяване с режими, храненета, и тн. Даже душ да си взема, се съобразявах кога баща му се е прибрал от работа и го заиграе, да мога да се изкъпя....
Даааа, това определено също е едно от нещата, които много ми тежат. А как са взаимоотношенията с мъжете ви, забелязвате ли отдръпване? При мен като че ли има нещо такова.
Ами при нас бебето ни сплоти сякаш повече,защото все единия трябваше да се занимава с него, за да може другия да свърши нещо за себе си. Започнахме сякаш повече да мислим един за друг в битов план. Не, че преди не е било така, но след детето определено е повече. Някак споделената отговорност и страховете ни дали ще се справим и тн. ни дадоха ново поле за интимност. Иначе със секса нещата не са като преди, точно заради съобразяването кога спи и тн. Но се преживява, а и когато се случи е по-вълнуващо, защото си чакал и се е натрупала страст 
Скуката! Това ми е най-голямата травма така като гледам назад - след като проходи основно, преди това си я кърмех и изчетох сто книги, разхождах си я в количката, хубаво ми беше. Но после - да я разхождам навън, да играе по площадки, да седя да играя на кукли и кубчета, брррр!
Като изключа това, да, мореше ме и недоспиването, но някак си него не го помня толкова. Домакинството си ми беше окей и там не ми е тежало нищо, с мъжа ми си бяхме екстра, на голямото дете също много си му се радвах в този момент.
Като изключа това, да, мореше ме и недоспиването, но някак си него не го помня толкова. Домакинството си ми беше окей и там не ми е тежало нищо, с мъжа ми си бяхме екстра, на голямото дете също много си му се радвах в този момент.
На мен ми тежи в буквалния смисъл-с второто качих 40кг и съм на 40г ,тежи си яко откъдето и да го погледнеш..Тежи ми мъкненето ,понеже е почти 13кг и имам операция отпреди 6м ,много е ревлива,но в същото време любопитна и голяма беладжийка да ми е жива и здрава..За личното време изобщо няма да го коментирам-там съм приключила курса отдавана,всичко ме изцежда -като добавим и батото в 4-ти клас и става ол инклузив ..
И да не забравя нещо ,много трудно в гледането на малко дете-злоядството!!!
Който не е гледал злоядо и капризно дете-той не знае колко ежедневни нерви и усилия ти коства да го нахраниш ,трудно еее
И да не забравя нещо ,много трудно в гледането на малко дете-злоядството!!!
Който не е гледал злоядо и капризно дете-той не знае колко ежедневни нерви и усилия ти коства да го нахраниш ,трудно еее
Психическата умора- от тръшканията и ревовете, през боледуванията та до домашните . Нищо друго не ми тежи.
Отбелязах друго - че минава ужасно бързо. Това ми тежи най-много. Вчера беше шепа месо, а днес вече дърдори и покорява света. За това и не го пуснах на ясла, не мога да си представя да го няма по цял ден и ще си го гледам с кеф още една година. Изтървах първите 2 месеца за съжаление и имам чувството, че никога няма да ги наваксаме. За мен майчинството е най-прекрасния период в живота ми и не го заменям за нищо.
На мен не ми тежеше еднообразието, защото аз и без това не обичам да излизам. Личното време също, преживявам някак си къпането на 10-12 дни 🤣🤣. Обаче недоспиването ме разката. Мразя го. Не бях адекватна месеци наред, тръшкането също ме изважда извън релси. Все си повтарям, че ще мине, но става по-лошо. Вече губя надежда... (на 2г и 2м сме).
Несериозна, да не те отчайвам, ама на 2г тъкмо започва бебешкия пубертет. Най-най-трудния период до момента ми беше точно между 2 и 3 г. с постоянни истерии за всякакви нещица. След 3г6м се нормализираха нещата. Сега е на 4г и все едно имам ново дете - спокойно и сговорчиво. Търпение трябва.
Тежи ми, че нямам достатъчно време за всичко и все бързам за нещо. То си идва и от мен, но с детето стана по 3. А съм организиран човек. Също ми тежи, че не мога да се пречупя да оставя неизмити чинии или разхвърляно, но пък вечер си е мойто време. Докато подредя си слушам подкаст или музика. Иначе недоспиване и скука, еднообразие и подобни не са ми пречили. Боледуванията со ясни-никой не е пощаден. Писва да. Като потече сопола или чуеш кашлицата и ми се вкисва настроението.
Тежи ми... всичко. Скуката да чета 5 глупави приказки за сто хиляден път и като цяло повторяемостта на игрите, еднообразието и това че живота ми се върти около детето и постоянното мислене и съобразяване с режима, особено в началото не знаех не кой ден е, а коя година е 
Тежи ми, че нямам време да наготвя една хубава вечеря, защото след работа/градина детето иска да играем навън. Тежи ми боледуването. Тежат ми укорите, съденето и разправиите с другите майки, с които е неизбежно да комуникирам поради една или друга причина.
Тежи ми, че нямам време да наготвя една хубава вечеря, защото след работа/градина детето иска да играем навън. Тежи ми боледуването. Тежат ми укорите, съденето и разправиите с другите майки, с които е неизбежно да комуникирам поради една или друга причина.