Кое ви тежи най-много от майчинството?

Малката е на 2г, помощ имам от мъжа ми и голямото дете, вече имаме и детегледачка, след като се върнах на работа. Като дойде тази жена, не можех да повярвам на лукса да има кой да се грижи за нея, а аз да съм свободна. Преди 2 седмици помолихме гледачката да дойде вечерта и излязохме с мъжа ми за пръв път сами, е няма такъв кеф. Затова завиждам на тези, които имат безплатна възможност друг да поеме детето, че и с приспиване. Моята майка е след онкологично заболяване и не мога да я товаря с децата, да ако имам нужда ще отдели няколко часа, но не може да става дума да гледа малката с всички екстри като извеждане, игри, къпане, приспиване. Голямата гостува и няма проблем, но тя се храни, къпе, занимава 100% сама без нужда някой да прислужва.
Обикновено уикенда сме единствените родители с малко дете на площадката, всички други дребоси с бабите си, както и по празниците, направо ми се струва извънземно това 😂

Ние имаме 2 броя баби, но и двамата сме против да оставяме прекалено малко дете, особено ММ. Големият започна да остава сам при някоя баба за по 2-3 часа като беше на почти 2 години. Към 3 вече започна и да остава да спи за по една вечер. Сега ходи, когато той поиска и при която поиска.
Иначе водим и бебето да го видят и да му се порадват, но с някой от нас. И според двете много се превземаме как си гледаме децата, склонни са да дават зрънчовци, вафли и всякакви такива неща, които по принцип избягваме, освен това според тях тв и телефон са ок за дете, всички пускали да гледат, а ние сме против. А и не могат например да преценят много-много кое е опасно за прохождащо дете, има оставени лекарства, ножици и други такива на достъпни места. Големият е голяма клюкарка и си казва всичко, така че гледат да се съобразяват, защото знаят, че иначе няма да го оставяме сам.

Това с гледането от баби е малко нож с две остриета. Трябва да е много премерено, защото лесно изпускат каиша според мен. Моя приятелка и мъжа й са решили,че са много работни и детето ще бъде поверено " от време на време" на бабата. Това време е почти всеки ден след детска, със спане 4-5 дни там. Майката го вижда докато го закара с колата в баба му, а бащата го вижда уикенда. Не знам как имат очи, но се оплакват, че нямат помощ. Горката жена / бабата/ работи , а след работа гледа изцяло 3- годишно, а те реват, че им е малко времето сами.
Моята свекърва пък гледаше другите си внуци лятото, моя син никога, и се нагледах как ги оставя по цял ден да не ядат, защото искали да играят вън, и накрая им бутне по един кренвирш за вечеря. Ако пък навън някой огладнее, се носи цяла чанта зрънчо,  вафли, шоколади и боклуци. Голямото имаше ограничение 1 час на телефон, тя го оставяше колкото си иска.А, не мерси от такава помощ. Иначе за два, три часа и то чат пат, съм много ЗА помощ от тях, оставяме го на майка ми и рисуват, къпят играчките , правят водни балони и е такива неща докато ние свършим нещо или сме излезнали на театър,кино. Но да го оставя един месец на бабата на село или да ми го гледат изцяло след детска - тц.

Моята свеки е страхотна. Тя е против телефони и да се ядат боклуци. Само от време на време взема като се видим на центъра, но спазва ако нещо не е ОК. Примерно ако е взела нещо по голямо преди вечеря, сега вече взема нещо дребно, колкото да се "отчете". С удоволствие бих и оставяла детето повече, но тя има проблеми с краката и не се справя с него сама.
Малко в повече ми идва да оставям 3 годишно с преспиване. Не че не искам свободна вечер, но не ми се вижда ОК за бабата, натоварващо е.

Нашите честно казано настояват и дори и мрънкат, ако не ходи, аз също не искам да ги натоварвам, още повече, че работят и все пак трябва и да си почиват. Твърдят, че не ги натоварва. Не са и много възрастни, мама е на 52, свекърва ми е на 57.
В интерес на истината и двете не са ни гледали много-много като сме били малки с ММ, единствени деца сме, отглеждани основно от баби, и явно сега искат да наваксват. Което обаче е още една причина да сме по-внимателни, защото са склонни да изпълняват всеки каприз.

Разбира се, че не чак на 13 😀 След 6-тата година се нормализираха нещата с тръшкането и нервите. Иначе активно си пътувахме и когато беше бебе. Е, естествено съобразявахме локациите с факта, че сме с бебе, но си пътувахме без проблем. От 3 години насам ходим на почивка само двамата, дотогава навсякъде с нея. И то сега ходим двамата, защото е по санаториуми, а на нея й е скучно, пък и айде сега и Хасан е хора 😁
Но някой да ми обяснява, че с деца е като  без деца и всичко си е същото, айде не! Не е същото и няма как да е, което не значи автоматично, че е по-лошо, а само че е различно. Да не пропускаме и много важната подробност, която виждам често се пропуска, че хората сме различни, имаме различни нужди, виждания по дадени въпроси, различни обстоятелства и т.н. Същото важи и за децата. Има си кротки и спокойни, има си и не толкова. Да, всички минават през периоди на тръшкане, мрънкане, рев, но повярвайте ми, има тръшкане и тръшкане, мрънкане и мрънкане, рев и рев. Всъщност, няма какво да ми вярвате, де. То никой не вярва, докато не се сблъска лично, че да види разликата. И на мен редовно ми се обясняваше как то всички деца се тръшкали, какво толкова. Докато не станаха не ставаха свидетели на въпросното "какво толкова", та после искаха медали да ми кичат, че как съм го издържала това без да хвана гората 😁
Също така, да не си кривим душите, има си хора, които са си детешари и такива, които не се прехласват толкоз по децата. Аз съм от втория тип. Което не значи, че такива като мен не си обичаме децата, нито че имаме нереалистични очаквания. Просто нямаме вградени розови очила и малко по-различно гледаме на някои неща. Както казах, хората не сме еднакви, което не значи, че едните са добри, другите лоши, а просто различни. И няма какво да се чудим едни на други за едно или друго. Ма как можело Еди какво си. Ами ей така, може. За един е върха на кефа да търчи подир тодлър из градинките и това му носи щастие и удовлетворение, за друг като мен е отегчителна досада, която с нетърпение чаках да мине, че да излиза да си играе само вече. Всякакви такива детски забавления са ми ужасно досадни и откровено неприятни, пък да не говорим за общуването с други майки, в чийто разговори не присъства друго освен децата. Брррр. Което хич не значи, че не съм се занимавала с детето си и не съм му давала каквото му е нужно за възрастта му. Просто го правех с по-малко ентусиазъм, хахаха. Не съм идиот и съм достатъчно отговорна да осигуря на детето, което съзнателно съм създала, всичко, което е необходимо, за да расте и се развива правилно. Била съм подготвена за това. Ама чак да се превъзнасям, че ми било кеф, не.

sixsens, много хубаво мнение. Разбирам те прекрасно, защото и аз съм така. 🌺

Не бих казала, че нещо ми е тежало, освен килограмите и на моменти недоспиването. Имаме баба и дядо под ръка, които много ни помагат! Вече приключва, синът ми ще тръгва на ясла и ми е адски гадно, криво и притеснено, но… Време си е.

Мисля, че след мнението на сикссенс няма какво повече да добавя

Аз имам да добавя още нещо - радвам се , че не съм сама !!! Мислех си , че съм пълен дебил и съм единствената която не се радва на други деца и не обича да се прави на шут , за да забавлява отрочето ! Амин !

За моето бебе се правя на маймуна, за да го карам да се смее, обаче и аз не мога да се зарадвам на чуждите деца. Хич ме няма... За щастие не съм сухар на всички фронтове

Не знам, много ми тежи, а всички покрай мен казват, че Бориса е много кротко детенце. Деца трябва да се раждат овреме, на дърти години не си е работа.

Точно гледам предаване за Октоберфест. И двамата с ММ не сме сигурни, че още сме на възраст да го пробваме. Всичко си има време. Лошото е, че децата много ограничават възможностите.
За мен деца могат да се гледат и по-късно, но има други нещо, които не са съвместими с възрастта, която напредва.

Фил, не става, бре, на 45 съм и като стана рязко, за да тръгна след нея се чува като на оная реклама " скръъъъц ".

Фил, аз и на 20 не бях във възраст да го пробвам, а какво остава за сега...