- Публикувана: 18 септ. 2023, 14:02 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2023, 18:56 ч.
Кое ви тежи най-много от майчинството?
А, аз много се щадя и се скатавам от всичко възможно. Вършейки само най-необходимото, пак съм претоварена 
Бабите обаче са още млади, ако и ти си родила рано. Та те не си гледат кефа, а в 90% от случаите работят. При нас е така. Само единият дядо е пенсионер. Бабите са на по 58 и 54. Няма как цяло лято да оставиш деца при тях. За някой друг ден, да.
Аз също след 35г трудно бих се навила да раждам. Да не говорим за 45г. - тогава първото ми дете ще е на 20г, второто на 17г. Тепърва да се мисли за памперси, биберони, тцц. Никога не казвам никога, ама трябва да е нещо екстремно да раждам тогава.
Аз също след 35г трудно бих се навила да раждам. Да не говорим за 45г. - тогава първото ми дете ще е на 20г, второто на 17г. Тепърва да се мисли за памперси, биберони, тцц. Никога не казвам никога, ама трябва да е нещо екстремно да раждам тогава.
Много зависи от физическото и емоционалното състояние преди и по време на бременността. Аз след второто раждане почти на 39 г. се чувствах супер, възстанових се буквално за дни, нищо не ме болеше. Гледането на бебето беше песен, че и 3 годишно имах. А след първото раждане бях развалина и ми трябваха 2 години, за да се освестя.
Аз чистосърдечно си признавам, че ми липсваше помощ, когато беше малка, а ние толкова надалеч. Майка ми почина за съжаление, но свекърва ми наистина помагаше.
Съжалявам за загубата ❤️ На всички понякога ни липсва помощ, това е съвсем нормално. Приемаш го и продължаваш напред.
Аз на 20, че и на 25 не бих оцеляла на този режим с по 4-5 часа сън. Но го има и това, че тогава работех дълги часове тежка физически и психически работа и наистина имах нужда от страшно много сън. Грижите по децата в никакъв случай не могат да ме натоварят толкова. По-отпочинала се чувствам сега, колкото и да е парадоксално.
Като във вица: когато проимаш деца, започваш наново да питаш мама и татко дали можеш да излезеш вечер.
Обикновено не оценяваме помощта, която имаме. Дори не си даваме сметка. С Монстърчето съм писала тук, че нямам помощ. И наистина, едната баба на 800км, другата на 2000км. Със Славито обаче наистина имах 0 помощ. Нито за час, нито за 5 мин. И чак тогава разбрах колко много помощ съм имала с Монстърчо.
Обикновено не оценяваме помощта, която имаме. Дори не си даваме сметка. С Монстърчето съм писала тук, че нямам помощ. И наистина, едната баба на 800км, другата на 2000км. Със Славито обаче наистина имах 0 помощ. Нито за час, нито за 5 мин. И чак тогава разбрах колко много помощ съм имала с Монстърчо.