Кое ви тежи най-много от майчинството?

Абе и аз след първото почти бях убедена, че не искам второ. Първото ме подлуди, адски изискващо дете, освен това ревливо, инатливо и много боледуващо. И малко изненадващо забременях, с второто доста бързо, та бях в лек шок. (Първото дете се появи след 7 г. опити и т. н.). Детето се оказа песен за гледане, наистина не го усетих. Все едно си бях с едно дете. Само по финансите се усеща, че са 2.

За мен пък като беше новороден ми беше в пъти по-лесно да съобразяваме и пътувания, и излизания, и общо взето всичко. После като проходи (седмица преди да направи 10м) стана по-тегаво, но не и невъзможно. Сега с градината и работата някак планирането е по-необходимо и по-трудно, но ни се получава пак сравнително ок. Единствено багажът е постоянно много и стягането му ме ядосва често (въпреки списъците).

За характер на детето няма как да знаем какво ще се падне и може да се окаже песен за гледане или тотален кошмар. Моето принципно е инат, има собствено мнение за всичко, казва ти “добре” и отива да прави каквото си е наумил. През седмицата като е на градина да кажем е спокойно, вечер ляга доста по-рано, тон почти не се налага да повишавам. Сега се е закротил и като сме му обяснили, че не трябва да ме ядосва покрай бременността, защото се отразява на мама и бебето. Да кажем, че на 3г е по-адекватен от на 2г и се вижда, че вече се общува с по-разбрано човече. Нямам идея второто как ще е, може да се окаже супер лесно за гледане, може да се окаже, че баткото ще е бил лесното дете.

Ние на 11г. като стана вече и започнахме да я оставяме сама по няколко часа започнахме активно да си излизаме по-спокойно. Иначе само ни юркаше да ставаме да си ходим.. 🙄😂

С Монстърчо не знаех къде се намирам първите 7-8 месеца. Толкова бях недоспала, че почти нямам спомен от този период. Един път докато го нося в малките часове на нощта, докато той виеше заради коликите, съм заспала права и вървяща. Даже сънувах. Като се блъснах в балконската врата се събудих. Как не го изтървах, не знам. Друг път го водя на педиатър, но явно съм имала някакъв момент на "отсъствие". Осъзнах се на едно кръгово, което нищо не ми говореше, не помнех защо съм навън. Обадих се през сълзи на ММ, който ми обясни за къде съм тръгнала и ми каза да включа gps-а на телефона за да знам къде съм на момента. Аз не бях се сетила. Добре, че бях пеша. Една колежка от университета, с която си бяхме близки, ме позна, заговори ме, а аз я гледах тъпо и не помнех коя. Тя ми казва, че се казва Одре, аз си мисля "бе, не се сещам за акушерка с това име". Чак като ми каза от къде се познаваме се сетих. А сме били приятелки.
Та така, зависи от децата, не от нас.

Леле, Фил, не ти е лесно.

От няколко дни до асансьора има оставени три торби с детски играчки, килими и кво ли още не. Псувам всеки път, когато съм с количката, защото ми пречат. Комшийката и тя псува, щото е на инвалидна количка и на нея й е трудно. Вчера пием кафе и псуваме дружно и едва днес, чакайки асансьора да дойде се светвам, че друга комшийка от втория етаж ме попита дали искам играчки и килими за игра. Тогава бях с Бориса и бързах за някъде, та я помолих да ги остави на моя етаж, но жената е успяла две-три седмици след нашата среща да ги остави, а аз съм забравила 5 минути след разговора и псувам ли, псувам.
Страшно нещо е майчинството и много се затъпява.

На мен не ми липсва стария начин на живот, аз бях готова за детето. Също така и преди детето моят живот не е бил безгрижен.
Липсва ми сънят, чисто физически ми е трудно, защото бебето спи на пресекулки, няма ден, няма нощ, интервалите са около час, час и половина, а на мен ми отнема половин час само да заспя.

Зависи кога ММ излиза за работа, лятото като излиза към 7, ставам в 6:00. Той обикновено вече е станал с бебето, аз пия кафе и пуша на терасата на спокойствие, докато още е в къщи, после и връчва бебето и заминава. Будя големия и го видяна градина, трябва да съм вкъщи до 8, че тогава идва кухнята. Опитвам се следобед да легна за поне час, докато спи бебето. Към 5 като взема големия, сме навън до към 7:30-8, зависи кога се прибира ММ, гледам да се прибираме с него. Вечеряме, посвършваме нещо набързо и ги поема той, къпане, слага бебето да спи и ляга с големия. Аз сядам да работя или да уча към 9-9:30 и си лягам в добрия случай към 1, в лошия към 3.
Но ако бебето се събуди, въпреки че аз не спя, ММ става да го приспива. Отначало му мрънках, че няма смисъл да става, нали съм будна, но след като една вечер така и не ми остана време да си легна, се съгласих, че е по-добрия вариант.
Иначе когато не работи толкова, пак си лягам по това време, но сутрин спя до 8-9.
Но е временно, като тръгне на ясла, ще си изместя някои от вечерните ангажименти през деня и ще лягам най-късно към 11-12.

Добре де, от къде намирате сили? Аз вечерта имам сили евентуално да оправя това онова, да пусна бърза пералня и сушилня и да реанимирам на дивана? Моето ли е диване? Аз ли съм дърта? Вън излизаме лятото минимум 5 часа и е само обикаляне, тичане след малкия. Сега най новото е да ритаме футбол. Вардя и го по пързалки, че все още има вероятност да се пребие, помагам за стълби, катерушки, люлея го. Като сме в къщи са изграем заедно, абсолютно нямам и 1 минута - идва и ме вика. Често играем и на боричкане, криеница, че му омръзват бързо игрите. Да не говорим, че ляга към 21,30-22 часа и чак тогава тепърва слагам масата, топля ядене за мен и ММ. И докато оправя всичко станало 23 часа имам време само за душ и да лягам. Как лягате в 1 часа и ставате в 6?

Да, ама навсякъде се обяснява колко е добре да родиш на 35+, като си вече поне с две образования, дом, кола, вила, доходи за вечни времена. Аз във форума досега мислех, че само аз се уморявам, тук в тази тема чета, че и на други се случвало. Като кажеш, че си е ОК и на 20 да родиш - 100 забележки. А истината е, че тогава силите са повечко

Аз родих месец след като навърших 26г. С мъжът ми сме си набори. Идеалното време беше за нас. Не мога да си представя сега тепърва да се занимавам с бебе. 😆

Лятото малкият лягаше 22:30-23:00. Аз после все пак успявах да си отделя време - вечерна рутина от 3-4 стъпки имам, но ми е достатъчно. Шийт маски след баня, нокти докато спи малкия или уикенд като са с баща си навън. Чистенето и оправянето на дома се свеждаше до подредено + прахосмукачка + прах. Перални и сушилни ми отнемат по 5мин зареждане и оправяне после. Гладене веднъж в седмицата. Успявах и поне 3-4 тренировки.
Сега с градината ставаме 7:00-7:30. Имам време сутришна рутина да си направя (пак е макс 3-4 стъпки). Детето става, облича се и на градина. Аз работих хоум офис и поне спестявах от пътуване нагоре надолу. Оправях набързо преди работа, в обедната почивка готвих вечеря. Вечер само кухнята се чисти и се подреждат играчките. Сега вече не работя (втора бременност) и предимно лежа, но пак сутрин и вечер отделям време за мен. Опитвам все пак да размърдвам и с някоя лека тренировка или поне час движение навън. Готвене и подреждане макс до 10-11ч гледам да приключва. Обаче тук е важно, че ММ се включва много активно, въпреки че има дни, в които е в офис. Та не тегля сама каиша (така да го кажем) и все остават сили. С първото майчинство включително успях да се преквалифицирам и почти 1г откарах в лекции, четене, изпити (все до сред нощите). После международно сертифициране паралелно с работата. Сега с втората бременност продължавам да качвам квалификацията и пак ще уча докато се върна на работа след 2г някъде. Подкрепата от съпругът ми обаче е безценна и винаги е готов да помага извънредно от това, което вече прави. Та така намирам време аз де.

На 20г. ми бяха необходими минимум 10ч. сън,за да функционирам. На 30г мога и на режим с 6-7ч. да живея нормално. Нуждата от сън намалява с възрастта.

Ключът към личното време да се вършат максимално много неща с децата, а не всичко да остава за след като заспят. Пазаруване, готвене, хранене, подреждане, пране, чистене. Пък и децата имат полза от самозанимаване

С годините имам все по-малко нужда от сън. Че и от социални контакти. Може би идеалното време за мен би било след 42. Жалко, че най-вероятно яйчниците ми няма да са на това мнение.

Родих на 43 и по-уморена не съм била дотогава, както бях след раждането. Имам нужда от минимум 8 часа, за да си живея нормално. Нуждата от сън никак не ми е намаляла.