Кое ви тежи най-много от майчинството?

  • 9 774
  • 191
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 107
Аз ставам с дребосъка, към 8 - 8:30, но вечер той ляга около 20 - 21ч. и никога не лягам с него. Отмятам последните задачки за деня, около час-два правя нещо за себе си и чак след това лягам и аз. Нощна птица съм и трудно заспивам преди 23 часа, следователно няма начин да стана преди него, хаха!

# 76
  • Бургас
  • Мнения: 1 270
Разбирам те, Хъни, моето голямо момче беше такова бебе. Само си папкаше много добре. Който не е имал подобно, не може да разбере.

И кога свършва филма? Joy
Оххх, да не те отчайвам, но "бебешкият пубертет" на моята дъщеря, който уж според дебелите книги е между 2 и 3 години, беше между 2 и 6 години. Честно си признавам, че тия 4 години са ми в пълна мъгла. Не знам как оцелях, ама на, жива съм. Такова тръшкане, такъв инат, такива истерии, не вярвах, че съществуват. Беше страшно, без да преувеличавам. Мислех, че ще се побъркам, дори в някакъв период бях на леки успокоителни, защото психиката ми не издържаше. До 2 годишна беше добре, макар че си недоспивах много. Тя уж спеше нощем, но все примрънкваше и аз се събуждах, а иначе спя като пън. Повече от 2 часа непрекъснат сън нямах. След 7-8 месец спеше денем два пъти по 40 мин. След годината веднъж по 1 час, а приспиването траеше повече. Тръшкаше се за всичко, буквално. Нищо не помагаше, просто около 30 минути изпадаше в някакви тантруми ли и а не знам какво. Издаваше някакъв звук между рев и ръмжене и не беше контактна в този период. След това изведнъж й минаваше и все едно не е било. До следващия път. По няколко пъти на ден, всеки ден. С времето разреди но почти до първи клас си се тръшкаше за каквото й скимне и ревеше като заклана, ако не стане на нейната. Не ставаше, ама тя поука не си взимаше от това, де. Следващият път пак. И те така.
В момента девойката е на почти 13, след 6-тата година нещата мнооооого се промениха. Но си е все така ината и ми къса нервите. Тийн пубертетът започна на 10. То е едно пуфтене, въртене на очи, отговаряне и всички екстри. С баща й се шегуваме, че голяма зестра бива да подготвим кога се зажени.... Да не ни я върнат, нали ... 😁

Ама иначе, е много хубаво да си майка, де 🤣

# 77
  • Мнения: 1 237
Аз не работя, детето е на 2г и 2м. Скоро имахме период от 2-3 месеца, в които не спеше нощем. Лягахме в 06-07:30 сутринта и ставахме в 15-17ч, беше ад. Сега сме (в сравнение с тогава), добре. Лягаме в 23:30 и ставаме в 10ч, като към 14-15:00 лягаме за по 1-2 часа отново. Гледам да готвя и да чистя, като не се старая да е чак толкова подредено, гледам просто да не се пребием в някоя играчка. Та, това го правя докато е будно, когато то спи на обяд, и аз почивам или спя. ММ е на работа, вечер сме заедно тримата, къде по площадки, къде по градинки. Уикенда, задължително 1 ден си е само за мен. И така си вървят дните, чакаме заветните 3г 🤣🤣.. На 4м детето ти е още много малко, има време, нещата ще се подредят ... само няколко годинки още 🤣🤣

# 78
  • Мнения: X
Това със спането ми беше страшно трудно ,но някак насилствено от сова станах чучулига.Преди децата  обикалях по барове ,планини ,палатки ,мото събори и т.н.Когато родих ,културен шок😂.Бях първата в обкръжението си с бебе ,всички се отдръпнаха да не ме притесняват,нали.Признавам нагарчаше ми това отношение,разбирам го напълно но в онзи момент ми беше криво.Народа тръгва за Каварна да посреща джулая а аз слушам в парка за цвета и консистенцията на акото на случайни бебета(тези разговори и сега ги намирам за отегчителни)🤣.Таман се окопитих ,беше на около десет месеца детето,и взе че се появи ковид,аз пък и забременях с второто (желано и планирано ,само не очаквах че ще стане от раз).За протокола , абсолютно сами сме ,никой ,никога по никакъв начин не ни помага.А , подсетих се мен лично какво ме дразни много,оплаквания на мой приятелки от майките и свекървите им,че не им гледат добре децата.Значи оставяш си детето за два/три дни да ти го пази майка ти докато ти си на почивка,прибираш се и ѝ вдигаш скандал че му е сипала Девин вместо Бебелан.Това ми се разказва  след случайна среща на улицата ,аз се връщах от един ужасен хоспис за хора с деменция с бебе в кенгуру ,защото наистина няма на кого да ги оставя за пет мин.дори.

# 79
  • София
  • Мнения: 18 725
Май вчера описах в една съседна тема как ми мина 18.09.
Ставам всеки ден в 6. Вечер гледам до 22 всички да са си по стаите и леглата, вкл. и аз. Е,в момента най-малкият е буден, "говори" нещо, "пее", мрънка. А бях заспала. Сега чакам да се умори и се моля да не събуди другите у дома. Утре точно в 6 пак ставам. То даже е днес вече. Но мога да наваксам през деня, ако той дремне след сутрешната разходка, ще легна с него, пък ще разместя планираните дейности.

# 80
  • Мнения: 65
Колкото бебета, толкова режими май хаха
Моята кокона за 4 месеца ми спря тока, защото първия месец не спеше буквално по цяла нощ.От 9 като почне до 5 сутринта рев,рев,рев, после цял ден спи. Оттам пък 2я месец взе да заспива в 2, което си беше направо рано на фона на 5. Сега откакто е в 3, скоро ще е 4ти заспива в 9, но се буди в 23.00 ,1.00 ,4.00, 6.00 и 8 часа, а през деня спи 3 пъти....за по 30 мин. Другия месец очаквам ново 20 ако оцелеем. Че и никой друг не ще.Който и да дойде у нас само в мен иска да стои или в баща си, ама той пък работи до късно ...идилия

# 81
  • Мнения: 8 102
Аз явно съм имала късмет с бебешкия период. Моя беше супер спокойно и спящо бебе. Само суче, спи и ака. Това беше първите три месеца. Да, нощем си се будеше 2-3-4-5 пъти за хранене, но спеше при нас на спалнята и само в просъница подавам гърдата и си спя, той си суче. През деня пак спеше доста и даже си спомням, че се бях притеснила, че няма достатъчно часове будуване /имаше някакви таблици/. Като беше буден, беше достатъчно да му закачиш играчки някъде и си откарваше така. Навън в количката все заспиваше, особено ако е неравен тротоара и го друска. Абе бебе-мечта. Ама после.... след 1г6м започна да ми разказва играта и така до към 3г6м. То не беше ревове, не беше тръшканици, чудооо. Към 4г се нормализираха нещата. Сега е на 4г3м и все едно е друго дете - спокойно, сговорчиво. Е, има си неговите моменти, и малко инатест, ама е нищо сравнено с бебешкия пубертет.

# 82
  • Мнения: 853
Аз искам да питам тези, които намират врмее за себе си сутрин и вечер няколко въпроса. Разбира се, ако е удобно. В колко часа ставате и лягате, ами децата? Не ви ли е малко съня и как изкарвате цял ден?
Аз обикновено ставам с децата, много рядко преди тях, обикновено 7-8ч сутринта. Вечер в повечето случаи едвам чакам да легнем. В 22ч вече съм заспала. Днес по изключение съм заспала на обяд с малкия и си пих кафето по- късно и сега не мога да заспя.
Не мога да си представя да ставам по- рано или да лягам по- късно. Липсата на сън не ми се отразява добре.
Много зависи от възрастта на детето. Моето е много малко още - почти на годинка. Сутрин ставам с нея, към 7/7:30, което си е Ок като час, честно казано не харесвам късно ставане освен с някое друго изключение, когато баща ѝ си е вкъщи и я вземе сутрин, за да поспя. Вечер тя заспива към 21 часа, аз стоя още час и половина будна, за да се изкъпя, да погледам нещо, например сериал или част от филм, или пък просто да си поровя в телефона. През деня, когато спи също гледам вместо да шетам(и без това няма как, защото ще я събудя) да направя нещо за себе си, да се лакирам, да си оправя косата, да почета книга, да поговоря с някого по телефона. Подобни паузи много ме зареждат.

# 83
  • France
  • Мнения: 16 357
Кикото Hug напълно разбирам за какво говориш. Мисля, че още не съм преживяла траура по стария ми живот. Имах всичко: хубава работа с добра заплата, готини колеги, с които се разбирахме чудесно, пътувах много - с ММ си организирахме един дълъг уикенд всеки месец. Приятели ни гостуваха, ние гостувахме на приятели... бях млада и щастлива, наистина щастлива. И точно организирахме да ходим на маратона в Ню Йорк и забременях. В началото си казвах, че ще бъда от онези майки, които не се спират, че ще продължим да живеем, а бебето ще се нагласи по нас.... Ха, ха, ха.

Последна редакция: чт, 21 сеп 2023, 23:04 от Philomena

# 84
  • Мнения: 853
Philomena всичко е до период, не се отчайвате. И аз си мечтая за почивките, които имахме, за безгрижните уикенди, но всичко ще си дойде на мястото като порастнат малко. Да, никога няма да е същото, но в крайна сметка по-голямо щастие от детето няма, така че мисля че ще го преживеем. Затова винаги казвам, че е хубаво деца да се правят, когато човек е готов и емоционално иначе после се почва един протест и дърпане към стария начин на живот, което е изгубена кауза и дори е обидно към детето.

# 85
  • France
  • Мнения: 16 357
Е, при мен трае вече 7 години, защото втори номер е бесен тодлър, който колекционира вируси от ДГ. Но да, знам, че и това ще мине. Дано и аз да не съм много стара, когато това стане.

# 86
  • София
  • Мнения: 3 123
Както всяко дете е индивидуално, така и всяка майка. И няма как от ден 1ви на бебето да сме идеални майки, а то да е едно малко вързопче, което спинка, ака и си гледка кротко. Такива бебета са изключение. И са късмет от лотарията. Моето второто беше такова, до към 5ия месец. Сега е на 10м и вече е една малка хала, много по-напред и оперена в сравнение с баткото на тези месеци. Та, иска се напасване. И бебето към нас и ние към него. Ако за мен като майка работи да стана 1 час по-рано, за да пия топло кафе на тишина, за някой друг не става. Важното е да си пазим психиката, колкото можем.
Хънибий, брат ми е бил такова дете. Затова имаме голяма разлика, 8 години е по-голям. Мама каза, че към 7та година някъде много се е кротнал и е станал много разбрано и разумно дете. Така че - кураж! После ще си спомняш само хубавото.

# 87
  • Бургас
  • Мнения: 1 270
Е, при мен трае вече 7 години, защото втори номер е бесен тодлър, който колекционира вируси от ДГ. Но да, знам, че и това ще мине. Дано и аз да не съм много стара, когато това стане.
Не се отчайвай! Има живот и после. Както казах, моята е вече на почти 13, аз съм на 40 и животът ни се нормализира. Ходим си навсякъде, активни сме, с работата нещата вече са различни, не се съобразявам толкова с детето. Разбирам те идеално за какво говориш, защото ние борихме стерилитет няколко години и за жалост се наложи в най-добрите си години за правене на кариера, да оставя това на заден план, за да обикаляме клиниките. И въпреки, че обожавам дъщеря си и никога няма да съжалявам за избира, който направих, не мога да не си призная, че се чувствам неудовлетворена, заради професионалното си развитие или по-скоро НЕразвитие. Обаче, пък, имам да работя още 25 години, хахаха. Така че не всичко е изгубено.

# 88
  • Мнения: 8 102
Е чак пък на 13г ли се нормализира живота Flushed Моето е на 4г и вече дишам. Долу-горе си стана същото като преди детето, с някакви малки изключения и повече планиране, но общо взето дишааааам. Днес пак някой ми подхвърли идеята за второ дете. Неееее, не, не,не неееее!!!! Баш пък като почнах да дишам Joy няма да си жертвам още 4г от живота и да си разсипя пак тялото. Достатъчно деца за мен. Пък нека съм егоист и да си гледам рахата. Който има желание, даправи демографски прираст. И много се дразня някоя майка с 2/3 деца да почне да ми се оплаква "оооо години се тормозя с тез деца". Миииии брат, никой не те е карал да ги раждаш толкова в крайна сметка. Ай за първото не знаеш в какво се набутваш, ама после си знаеш и избора си е съвсем реален. Всеки да си преценява възможностите и капацитета.

# 89
  • София
  • Мнения: 18 725
И аз да питам дали чак на 13 почнахте да ходите навсякъде и да сте активни?
На мен обикновено са ми тегаво само първите 3 месеца, докато са по-крехки и още не сме се нападнали помежду си, а после животът си става нормален. Разбира се, зависи кой как разбира нормалността.

Общи условия

Активация на акаунт