Кое ви тежи най-много от майчинството?

Кажи какви задължения имаш и може да ти дадем насоки как да ги оптимизираш.
Аз намирам време и за себе си, и за съпруга ми, защото съм си създала определена рутина с опита.

С първото беше по-лесно, след второто - много по-трудно. Но с времето става все по-лесно.

Ами сравнително мога да кажа, долу-горе, успявам да имам мое време примерно сутрин ставам час преди да трябва да събуждам детето за градина. Така си пия кафето спокойно, гримирам се, оправям се за работа. Вечер също имам около час поне, в който си пия виното и си гледам нещо, докато баща му го занимава. Общо взето това е през седмицата. Почивните дни е по-добре. Понякога малкото спи при баба си и имаме свободна вечер. Ако не, пак имам няколко часа.
Доколкото разбирам, ти си с бебе на 4м. Ако сега нямаш време за себе си, не знам после като стане тодлър... Все пак бебето спи през голяма част от времето, през другото е достатъчно да го сложиш на бебешка гимнастика, или в шезлонга и то си кротува там, и в кошарата съм го оставяла с играчки,.пък аз си гледам филм до него. Общо взето периода 0-6м е най-лесния, защото не може да мърда. Където го оставиш, там стои, стига да е нахранено. Нито пюрета правиш все още, нито нищо. Бебето не цапа стени, подове и тн , защото все още само суче. Освен ако му пропусне памперса да пуснеш пералня. Не знам какви толкова задължения имаш, освен да напазаруваш, докато го разхождаш, пуснеш някоя пералня и да се наспиш като и то спи.

Има деца и деца. Моето е от трудните - вечно ревящи, неспящи, неядящи, протестиращи за всичко, и тук говорим за първите две години само.
И никой с такова трудно дете не може да ме убеди, че без помощ се справя с лекота и безпроблемно с всичко.
По време на майчинството съм споделяла с приятелки, че не ми е останало време за еди какво си, и винаги следваше учуденият им отговор - е как така, аз готвя докато спи/аз се къпя докато си играе/аз пазарувам с бебешката количка... и безброй още...

Моето дете не спеше в количка, ревеше, като излезем с количката, така си я продадох нова. Не искаше и в раница, разхождах я изцяло на ръце, докато не проходи. Не стоеше и на гимнастика, на шезлонг, в кошара и въобще в нищо, различно от ръцете ми.
Едно ядене - един час, защото трябваше да се моля, да пея, да танцувам, да залъгвам... после кратка дрямка (на ръце, т.е. не мога и шишетата/лъжичките да измия), и после станало време за следващото ядене... За самостоятелна игра и дума не можеше да става - все надзор иска, ако успеех да хапна, тичайки от кухнята до детската и обратно, беше постижението на деня ми. Вечно мрънка, все е недоволна... Приспиване - половин-един час. Вечер след като заспи се опитвам да натикам задачите си за цял ден в прозорец от един час, щото след дълбокия сън се почва будуването и спането на пресекулки.

Обичам детето си до смърт, но Бога ми, каквото можеше да е наопаки е наопаки. Няма един аспект в грижите, който да кажа, че всичко е ок и се справям добре.

П.С. безкрайно съм благодарна, че е напълно здрава, и физически и психически, развива се прекрасно, изключително умна, самостоятелна и оправна, но тази енергия ме изцежда отвъд пределите ми.

HoneyBee33, самотна майка ли си?

Аз искам да питам тези, които намират врмее за себе си сутрин и вечер няколко въпроса. Разбира се, ако е удобно. В колко часа ставате и лягате, ами децата? Не ви ли е малко съня и как изкарвате цял ден?
Аз обикновено ставам с децата, много рядко преди тях, обикновено 7-8ч сутринта. Вечер в повечето случаи едвам чакам да легнем. В 22ч вече съм заспала. Днес по изключение съм заспала на обяд с малкия и си пих кафето по- късно и сега не мога да заспя.
Не мога да си представя да ставам по- рано или да лягам по- късно. Липсата на сън не ми се отразява добре.

Аз ставам в 6:15. Детето запопвам да будя в 7:15. Около 8 е в градината. Аз съм от 9ч на работа и имам пак около час свободен /работя на две минути от вкъщи, градината е до блока ми/, но обикновено ходя да пазарувам в този промеждутък. 16:30 свършвам работа и го вземам. До 17:30 сме на плошадка, мъжа ми идва там след работа и се прибираме, а ако не съм напазарувала, минаваме през магазина. Вкъщи някак заедно вършим нещата. Детето обича да готви с мен, тогава мъжа ми си почива. После той играе с детето, аз почивам. После вечеряме. После нещо заедно може да играем, или филмче, къпане и лягаме към 22ч. Аз не заспивам толкова рано, видно

Фивър, не, не съм. Мъжа ми помага, когато може - факт. Просто много работи. Пък и майчинството си е за майката, там бях сама. Нееднократно, след тежък ден, в който съм изпушила от нерви, като се върне от работа в 18ч му я подавам през прага на входната врата и ги пращам навън да играят, само и само да успея да хвърля някаква вечеря и да се изкъпя.
След първата годинка стана по-лесно, защото вече уж на игра мога да я включа в задачите - например обича да сгъваме прането (т.е. аз сгъвам, тя разваля )

Ставам в 6:15/6:30 най-късно,за да имам половин час поне първото кафе да си изпия на спокойствие.Вечер преди полунощ рядко заспивам,дребните лягат към 22:00 часа,но това са ми двата часа дето си ровя в телефона или гледам нещо в хоризонтално положение.

И аз се чудя на майките, които стават и лягат различно от децата си. Аз ставам в 8 с него, и лягам 22ч пак с него, като едвам дочаквам... Цяла нощ на пресекулки...е не си представям ако отмахна и още два часа сън . Има дни като днес,в които протестира и се успивахме по един час на обяд и един час сега, но е рядко. Но някак умората ми се е натрупала вече и честно казано понякога хич не ми пука дали съм сресана, гримирана или изгладена. Бях писала вече за моето щуро диваненце, просто ни изцежда, а никой не иска да го гледа. Вчера един познат мина и го видя за 20мин , като заключи ,че трябва да го гледат по двама човека,за да се оправят с него 😄

Разбирам те, Хъни, моето голямо момче беше такова бебе. Само си папкаше много добре. Който не е имал подобно, не може да разбере.

Ами зависи за каква възраст става въпрос. Моят син е на 4г и отдавна спи по цяла нощ, ходи на градина, аз на работа. Съвсем съвсем коренно различно от периода на майчинството. Въпреки, че и тогава не съм излизала ненагласена. Просто не мога. И до магазина да е, пак не мога. Суета...

И кога свършва филма?

При мен не е суетата,с времето установих че съм по-адекватна ,ако съм се разсънила преди тях.Пък и да се поглезя малко,поне първото ходене до тоалетна за деня да ми е насаме .🤣

Оо да, и аз съм неадекватна преди първото кафе с две цигари и сутрешния тоалет. Но пак казвам, това ни е режима след 2-госишна възраст като се върнах на работа. Преди това си спях, колкото и той, нямах аларм, освен него