Плюсове и минуси на кварталите в София - тема 16

  • 54 052
  • 773
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 11 352
Това е факт, ама все пак има според мен някаква разумна граница докога да живееш с вашите. Сега, ако някой мъж на 40 ми каже, че живее с мама и тате .. няма да погледна с много добро око. За мен е нормално в даден момент човек да иска самостоятелност, другото ми е малко патология. Иначе уроци по боравене с финанси и домакинстване по мое мнение трябва да почнат да се преподават от семейството в много ранна възраст.

# 316
  • Мнения: 53 201
A ако мама и тате на този 40 годишен имат нужда от непрестанна помощ и гледане? Той какво да прави, да ги зареже за да е самостоятелен ли?
Сещам се и за някакъв филм, където героят излезе на среща с мацка и стана дума, че живее с баща си и мацката веднага се дръпна:
- Ама ти живееш с баща си???
- Не, той живее при мен...
Просто синът си беше ОК, а бащата беше изпаднал и онзи го беше прибрал.

# 317
  • Мнения: 11 352
Е това е специфичен случай, ако някой родител не може да се гледа сам.

# 318
  • Мнения: 14 917
Не е работа две поколения да живеят заедно в един дом. Освен ако домът е голям като тип "Селска гимназия".

# 319
  • Мнения: 366
Не е работа две поколения да живеят заедно в един дом. Освен ако домът е голям като тип "Селска гимназия".
Някой мезонет на два етажа и поколението на  последния, подпокривен Grinning

# 320
  • Мнения: 53 201
Като гледам за американците, купуващи къщи, много често искат да има и стая за мама.

# 321
  • Мнения: 11 480
А ще има ли разлика, ако не 40-годишен (мъж) живее с родителите си, а 40-годишна (жена) го прави?
Разбирам, че тук сме преобладаващо жени и представите ни за мъж, тип перспективна партия, оказват влияние, но все пак и дъщери живеят с родителите си, не само синове.

# 322
  • Мнения: 14 917
За две поколения наистина е нужна голяма къща. Много голяма. С много стаи. Една стая за кухня. Друга за хол. Спалня за родителите. Още една спалня за детето и съпруга/та му. (А ако са две деца?). Плюс стая за тяхното дете. (А ако и те имат две или повече деца?). Общо ще са нужни към седем-осем стаи.

# 323
  • Мнения: 6 233
Всичко зависи от много обстоятелства. Бих приела съжителство в дом, мой собствен (или на съпругът ми) с родители, но това да не е тяхната къща и да не ми се поставят условия. Също, както са посочили вече, е необходимо голямо пространство и разделено на поне два етажа. Не си представям как ще спя с мъжа си и в другата стая да са родителите му Grinning Да влезеш в банята, а родителите му на дивана, например, ами не е ок. То същото се отнася и до жени, но аз лично нямам приятелки на 40, които да живеят с родителите си, за сметка на това познавам такива мъже. Аз самата винаги съм имала гръб и подсигуряване от страна на родителите си, но избрах да се справям сама и то към 20 г. възраст, бих казала, че донякъде жените по-често се решаваме на такива стъпки, затова се и коментират повече мъжете в това отношение.

# 324
  • Мнения: 11 352
Не съм казвала, че за жена е ОК. Просто се изразявам от гледната си точка на жена и коментирам мъжете. Но в крайна сметка всеки си живее както си му е добре. Не ми пречи някой да живее с техните, ако няма някакво пряко отношение към мен. Иначе да не забравяме, че има и случаи, в които мъжът не само живее с родителите, ,ами и води приятелката/съпругата да живее и тя при свекървите и става оле-мале Grinning

# 325
  • Мнения: 6 233
Само като си го помисли човек... в едната стая мама и тате, в другата жената с децата и калабалък в хола Grinning

# 326
  • Мнения: 962
От известно време следя темата и реших да се включа именно в поддискусията за самостоятелното живеене.
 Последните 10 години живея отделно от родителите си, но благодарение на тях. Някак не мога да си представя да е по друг начин. Около мен почти нямам познати, които да живеят с родители си. Малкото изключения, за които се сещам,  че все още са в родния си дом, са мъже и то все необвързани.

# 327
  • Мнения: 11 480
Само като си го помисли човек... в едната стая мама и тате, в другата жената с децата и калабалък в хола Grinning

Повечето хора на средна и по-голяма възраст са родени в резултат на такъв калабалък.
Аз съм живяла много години в 1 стая с родителите ми и баба ми (която почина в същата тази стая като бях на около 7 г.). В другите стаи не беше моето семейство, а съвсем чужди хора, с общо ползване на кухня и тоалетна.
За нас беше мечта да живеем в самостоятелен апартамент, с родители или без, но да е само нашето семейство, а не чужди хора. Ако можеше всяко поколение да си има по 1 стая и общ хол да имаше, а не холът да се ползва за спалня.
Благодарение на жертвите на родителите ми (и свекърите) успях да се отделя в отделен апартамент като младо семейство, много държах да сме отделно от свекърви и тъщи. Но ако я нямаше тази помощ от родителите от двете роди, щях да се радвам и на спалня в апартамента на родители. 
И жизненият ми опит сочи, че ранното отделяне от родителите не е панацея за възпитаване на самостоятелност и отговорност. В настоящите условия просто води до екстремен егоизъм и егоцентризъм.
Та според мен малко се преекспонира тази мода за ранното отделяне.
Лично мнение, не се опитвам да убедя никого, само споделям моето мнение.

# 328
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 850
Затова е добре да се изнесеш на 20+, че ако се наложи да си гледаш родителите на 40, да си поживял малко самостоятелно. Реално всеки е свободен да живее както и където намери, мен слабо ме интересува.

Съгласна съм с Мандаринка, че ранното отделяне не е панацея, обаче неволята учи на много неща. Даже на мен ми е чудно какъв човек ще си да почнеш да работиш, да имаш личен живот и да се завираш у вашите. И вашите как те търпят, не знам, аз не бих могла.

# 329
  • Мнения: 6 233
Повечето родители търпят, защото в техните очи това са деца и биха искали да помогнат. Аз бих търпяла моите също, но съм такъв тип човек, така са се отнасяли и с мен. Просто на мен не ми е ок да живея при семейството ни (независимо дали при мои родители, или при тези на мъжа ми). Тук говорим за възрастни хора, не толкова за ранно отделяне.

Общи условия

Активация на акаунт