Когато видях рейтинга 
Да добавя и аз за рейтинга
https://www.instagram.com/reel/CxspHHNoi6u/?igshid=NjIwNzIyMDk2Mg==
Да добавя и аз за рейтинга
https://www.instagram.com/reel/CxspHHNoi6u/?igshid=NjIwNzIyMDk2Mg==
- Публикувана: 20 септ. 2023, 09:17 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2023, 20:55 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 430
Здравейте момичета! Случайно загледах филма -" Фара" и много ми харрса. Първо се промъкнах в групата на Демет, а ето ме сега и тук. Наистина много се изненадвам за рейтинга на филма, защото е интригуващ и различен. Актьорите са страхотни и не ми е ясно какво точно не им харесва на комшиите.
Относно името Фара ( в групатя на Демет вече го споделих, ако има общи членове, но и тук ще го спомена) Последната императрица на Иран се казва Фара Диби. Тя е с висяща смъртна присъда в Иран.....някак много повече ми напомня на нашата Фара. Склонна съм да вярвам, че ако има идея за " кражба" на име не е от тази..Абдулах ( простете за невежеството ми, но не я знам тази им Фара)
Относно името Фара ( в групатя на Демет вече го споделих, ако има общи членове, но и тук ще го спомена) Последната императрица на Иран се казва Фара Диби. Тя е с висяща смъртна присъда в Иран.....някак много повече ми напомня на нашата Фара. Склонна съм да вярвам, че ако има идея за " кражба" на име не е от тази..Абдулах ( простете за невежеството ми, но не я знам тази им Фара)
Здравейте момичета.
Усмихнат и успешен следобед.
Благодаря за превода на разказа на Енгин.
Иии серията снощи беше супер, на моменти се улавях, че съм спряла да дишам, за да не изпусна нито един момент.
Енгин и Демет бяха превъзходни.
А относно рейтинга, мисля, че причината е, че по същото време, когато започна нашия сериал по една от телевизиите им даваха филма "Берген"( филма е за една турска певица , убита от бившия си приятел), главната роля в който играе Фара Зейнеп Абдулах. Точно преди започването пролетта на нашия сериал тя беше дала интервю, че единствената Фара е тя и ако не се лъжа беше изявила претенции за смяна на името на героинята на Демет. Имаше големи разправии по този повод от страна на Фара Зейнеп. Та си мисля, че може би това е причината за ниския рейтинг.
Но както и да е. В Турция може и да не са гледали серията, но ако извадят рейтинг от гледалите го на международно ниво сигурно цифрите ще ударят тавана.
Ще изчакам превода за да коментирам серията, защото почти през цялото време бях на картинки.
Усмихнат и успешен следобед.
Благодаря за превода на разказа на Енгин.
Иии серията снощи беше супер, на моменти се улавях, че съм спряла да дишам, за да не изпусна нито един момент.
Енгин и Демет бяха превъзходни.
А относно рейтинга, мисля, че причината е, че по същото време, когато започна нашия сериал по една от телевизиите им даваха филма "Берген"( филма е за една турска певица , убита от бившия си приятел), главната роля в който играе Фара Зейнеп Абдулах. Точно преди започването пролетта на нашия сериал тя беше дала интервю, че единствената Фара е тя и ако не се лъжа беше изявила претенции за смяна на името на героинята на Демет. Имаше големи разправии по този повод от страна на Фара Зейнеп. Та си мисля, че може би това е причината за ниския рейтинг.
Но както и да е. В Турция може и да не са гледали серията, но ако извадят рейтинг от гледалите го на международно ниво сигурно цифрите ще ударят тавана.
Ще изчакам превода за да коментирам серията, защото почти през цялото време бях на картинки.
Привет! Чак сега имах възможност да прочета разказа . Благодаря за превода 
"Глътнах малко кафе, все едно беше сироп за кашлица. Аз кашлям, тя пуши и се смее. Опитвайки се да сдържа кашлицата си, ѝ протегнах ръка:
- Кхе-кхе, казвам се... кхе-кхе...
- Приятно ми е, Нида."
Представих си го идеално с Енгин в главната роля
, дамата не . Много хубав разказ, толкова цветущо разказв Енгин, че всеки път чета и виждам, обаче винаги края е неочакван и не знам какво точно се случва. Дали двамата сънуват едно и също... В крайна сметка не е сигурно дали е момичето от репортажа или не . Не съм гледала филма с Джим Кери и това е ключово в случая ми се струва. Той не ми е любимец особено, та освен Маската друго не съм гледала. Някой ако е гледал да разкаже с няколко изречения каква е идеята на филма,моля
"Глътнах малко кафе, все едно беше сироп за кашлица. Аз кашлям, тя пуши и се смее. Опитвайки се да сдържа кашлицата си, ѝ протегнах ръка:
- Кхе-кхе, казвам се... кхе-кхе...
- Приятно ми е, Нида."
Представих си го идеално с Енгин в главната роля
, дамата не . Много хубав разказ, толкова цветущо разказв Енгин, че всеки път чета и виждам, обаче винаги края е неочакван и не знам какво точно се случва. Дали двамата сънуват едно и също... В крайна сметка не е сигурно дали е момичето от репортажа или не . Не съм гледала филма с Джим Кери и това е ключово в случая ми се струва. Той не ми е любимец особено, та освен Маската друго не съм гледала. Някой ако е гледал да разкаже с няколко изречения каква е идеята на филма,моляСкрит текст: 
Момичета, все още сме под влиянието на епизода от снощи, но докато си изпием кафето тази сутрин, ето и историята написана от Енгин в бр.52 на списанието. Превод Barisea.
ЗАТВОРИ ОЧИ
Kafasına Göre, брой 52
Kapa gözlerini
Месеци бяха минали, откакто престанах да спя, клепачите ми блокираха и не можеха да се затворят. Всеки път, когато опитвах да затворя очи, киселините, образуващи се в стомаха ми, набираха кураж от сърцето и почваха да циркулират из цялото ми тяло – първо да дразнят гърлото ми, след това и сънените ми очи. Това, към което душевната болка подтикваше моето тяло, беше неприлично поведение. Заедно с химическите въздействия аз изживявах последствията от любовна мъка и от месеци не можех да спя. Лекарите, психолозите, лекарствата и безбройните приспивни анимации в интернет се оказаха безсилни.
Преди пет месеца и двайсет дни тя изведнъж се отегчи и изчезна от живота ми. Ето, такива са последствията, когато някой когото обичате, напусне живота ви и предпочете друг, на хиляди километри от вас. Нямаше да е лошо, ако можех като във филма „Блясъкът на чистия ум“(*) да изтрия от паметта си образа, предизвикващ любовна мъка. Когато гледах този филм за пръв път, държах картонена кофичка с пуканки, а на устните ми играеше лека усмивка. Ако го гледах сега, щях да ридая, да посипя раните си със сол и безсънието ми щеше да се засили.
Преди пет месеца и двайсет дни една единствена фраза ме отпрати в света на безсънието – „Тръгвам си...“
Да заспя, да дам почивка на уморените си клетки, да се събуждам със сънени очи, да мога да се прозея – всичко това беше за мен като далечен сън. Когато не спите, през нощта се сблъсквате с един нов свят, започвате да следите нощните новини в най-големи подробности, зацикляте на абсурдни моменти и грешки във филми, които сте гледали много пъти, тревожите се за съобщения от съпруги и приятели, опитвате се да прочетете нещо и ви става скучно, опитвате се да спите, нервничите, измисляте си болезнени усмивки, разговаряте сами със себе си. Болката от безсънието заглушава любовната болка и мъката по този, който си е отишъл.
Нощната тъмнина проникна в дома ми, превърна триместния диван в хола в едноместен, наби в ушите ми нощните новини. Тъй като бълващите огън изображения не бяха ясни в очите ми, водех зрителните си наблюдения с уши. Звуците се превръщаха в образи, а картините напомняха звуци, издавани от бебета, които не умеят да ги произнасят правилно.
До изгрева на слънцето оставаха два часа. Гледах спящата масичка в средата на хола и се намирах под хипнотичния ефект на нощните новини, които са нещо като сводка на всеки половин час. Инстиктивно разтърках с пръсти болезнените очни кухини и струящото от телевизора изображение ме накара да погледна екрана по-внимателно. На него даваха някакво улично интервю, каквито гледаме по всички медии. Не схванах какъв е въпросът, нито какво отговарят. От екрана ме гледаха две блестящи очи. Сякаш застиналата картина на двайсетсекундно улично интервю започна да оживява върху стената в моята стая. Отдавна горящите ми очи се отвориха широко и се замислиха за това момиче, което даваше интервю на един нощен репортер. Може би започваше игра, сътворена от мозъка ми като средство срещу безсънието.
Кое беше това момиче? Тя сякаш изрисува с очи стената в моята стая, а скритата ѝ зад микрофона душа ме събуди от сън. В тъмнината на нощта ми се прииска да се потопя в тази игра като някакъв немирен тийнейджър. Бях опитна нощна птица и знаех кога дават нощни новини. С вълнение зачаках следващата емисия. Времето се точеше бавно, през щорите почнаха да пробиват лъчите на готвещото се за изгрев слънце. След краткото обобщение на събитията от деня следваше разделът с улични интервюта и невиждано дотогава вълнение обхвана цялото ми тяло. С ума и сърцето си усещах, че сам създавам тази игра, за да се самоизмамя. На екрана се появи същото момиче с дълбоките очи, все едно беше там от години, а аз стоях и я гледах как броди из стаята ми с познатия си глас.
По принцип, хората възпитано трябва да изпишат отдолу с кого е проведено интервюто. Накрая научих поне на коя улица е било взето и почнах да мечтая да открия момичето на тази улица, по която всеки ден минават хиляди хора. Направих на своето безсъние великолепно предложение за работа. Реших всеки ден да ходя на тази улица и да чакам, докато по нея мине момичето. За след това не планирах нищо...
Слънцето близна щората и проникна в стаята ми. Закусих и се хвърлих на улицата с нова надежда, като човек, проспал няколко дни от живота си.
Ден 1: Определих местоположение, при което всички подходи към улицата се виждат, намерих безопасно скривалище, откъдето да виждам всичко.
Ден 2: Мястото не ми хареса, затова се преместих на ново място, където нямаше слънце.
Ден 3: Заваля, мястото е незащитено, отново се наложи да сменя позицията.
Ден 4: Намереното място е отлично, но то очевидно е привлякло вниманието и на търговците, които ми се развикаха и ме изгониха.
Ден 5: На полицаите и жандармеристите моето поведение им се стори подозрително и ме откараха в участъка. След половин час ме пуснаха.
Ден 6: Започнах да търся, като обикалям улицата.
Ден 7: Чаках в началото на улицата.
Ден 8: Чаках в края на улицата.
Ден 9: Не се появи на улицата.
Ден 10: Не се появи на улицата.
............
Ден 18: Не се появи на улицата.
Ден 19: Не се появи на улицата.
.............
Ден 37: Не се появи на улицата.
Ден 38: Не се появи на улицата.
Ден 39: Всички на улицата ме познават, почнаха да ме поздравяват. Или поне на мен така ми се струва.
Ден 40: Отнасят се към мен като към уличния луд.
Ден 41: Търговците, които по-рано ме пъдеха с ругатни, започнаха да ми предлагат чай и кафе.
Шансът да минете по улица, по която сте минали случайно, е по-голям, отколкото по улица, по която никога не сте минавали. Каквото и да говорите за статистики, аз вярвах, че съдбоносният квадрант на вероятностите и отправените към Вселената добри намерения ще направят така, че тя веднъж да мине по улицата. Никога не се замислях какво ще ѝ кажа, ако се срещнем, и тъй като не можех да дам никакво логично обяснение, смятах да обясня срещата ни със случайно съвпадение.
Не можех да заспя, гледах нощните новини, там видях Вас, бях много впечатлен и дни наред ви чаках на улицата. После за четвърт секунда може би ще усетя върху челюстта си плесница и след това плесница, придружена от обиди.
Ден 57: Отново не се появи на улицата.
Ден 58: Отново я нямаше на улицата.
Ден 59: По улицата мина някой, който изтри образа ѝ от паметта ми. Тялото ми не можа да произведе очакваната реакция за момента, който толкова дълго очаквах.
Не знаех какво да правя и какво да чувствам. Вървящият пред мен силует почна да се разтваря в тълпата. Следях с поглед главата ѝ, тя се превръщаше в главичка на карфица в тълпата; опитвах се да правя малки крачки, за да запазя дистанцията. Забързах и почнах да следя сянката, която откроявах с очи. Регулирах скоростта си в зависимост от разстоянието и се приближих, съчинявайки в главата си първото изречение от сцената на запознанството. Вълната от хора зад мен ме завлече в края на улицата. Между нас се появи пропаст от две крачки. Улицата свърши, тълпата ни постави един до друг. Ходехме в един и същи ритъм, по една и съща линия, както ходят конете. Тя влезе в кафенето в края на улицата. В момента, в който тя влезе, стъпките ми станаха излишни.
Очите ми гледаха кафенето, а краката ми ме отнасяха надалеч. Движех се сякаш в кръг, обърнах и се върнах в края на улицата. В кафенето с три масички тя беше запалила цигара и чакаше поръчаното кафе. Седнах на една от празните масички в кафенето с три масички. Тя дръпна дълбоко от цигарата. Аз също поръчах кафе, нямах цигари в себе си и затова просто дълбоко въздъхнах. Когато келнерът донесе кафето на моята масичка, рязко протегнах врат към масата на няколко крачки от мен:
- Извинете, може ли да помоля за една цигара?
Когато очите ѝ докоснаха моите, разбрах, че това не е момичето, което бях видял в интервюто, и което издирвах от месеци. Отново игра на сенките, отново мозъкът ми беше изиграл номер и това вероятно слагаше край на предишната игра. Очакващите покълване трохички надежда в мен се разпиляха, но ми хареса усещането, че момичето на съседната маса ми е познато.
- Моля.
Протегна с тънки пръсти пакета към мен и с нежен глас ми запали цигарата. Тъй като не пуша, циркулиращият между устните и гърлото ми дим ме наду като балон. Ако изпуснех препълващия ме дим, той щеше да се превърне в кашлица. С възпалените си очи виждах в ъгълчето на устните ѝ усмивка. Започнах да кашлям така, сякаш възнамерявах да оставя дробовете си в центъра на кафенето с три масички.
- Пречат ли ви цигарите?
- Оставих ги, затова сега кашлям.
Глътнах малко кафе, все едно беше сироп за кашлица. Аз кашлям, тя пуши и се смее. Опитвайки се да сдържа кашлицата си, ѝ протегнах ръка:
- Кхе-кхе, казвам се... кхе-кхе...
- Приятно ми е, Нида.
Така се запознахме. Разговори, загуби, болка, съвпадения, намерения, довършването на едни и същи изречения започнаха да ни привързват един към друг. Тя знаеше, че отдавна страдам от безсъние. След седем месеца и четиринадесет дни, легнал до нея, аз за пръв път потънах в сън.
Дрейфувам в някаква дълбока празнота, усещам, че сънувам и много ме е страх да се събудя. Празнотата, в която се нося, ме оставя на много познато място. Седим на една масичка с моята бивша възлюбена. Заведението е претъпкано. Бившата ми опитва да се избави от неспокойното си състояние и ме гледа с фалшива усмивка. Всички звуци в моя сън изчезват и бившата почва да мърда устни. Разбирам, че се опитва да ми обясни. Произнася прощална реч, всички в кафенето ни гледат. Бившата ми произнася прощалната си реч и изчезва, звуците в кафенето почват да се връщат и неясните лица да приемат човешки облик. Вдигам глава и на отсрещната маса стои Нида. До нея някакъв мъж крещи и жестикулира. После припряно става от масата и изчезва. Гледам Нида, опитвам се да проумея защо е в моя сън. Тя също ме гледа. Без да прекъсва момента, в който се гледаме един друг, аз се изправям и тръгвам към нейната масичка...
Изведнъж отворих очи. Върнах се в реалния свят. Докато опитвах да осмисля събитията от съня си, до лявото ми ухо се докосна гласът на спящата до мен Нида. Обърнах глава, от затворените ѝ очи се стичаха сълзи:
- Моля те, затвори очи.
- Не те разбрах.
- Ела при мен на масичката. Затвори очи...
______________________
* „Блясъкът на чистия ум“ – филм на Мишел Гондри от 2004 година, с Джим Кери в главната роля.
Момичета, все още сме под влиянието на епизода от снощи, но докато си изпием кафето тази сутрин, ето и историята написана от Енгин в бр.52 на списанието. Превод Barisea.
ЗАТВОРИ ОЧИ
Kafasına Göre, брой 52
Kapa gözlerini
Месеци бяха минали, откакто престанах да спя, клепачите ми блокираха и не можеха да се затворят. Всеки път, когато опитвах да затворя очи, киселините, образуващи се в стомаха ми, набираха кураж от сърцето и почваха да циркулират из цялото ми тяло – първо да дразнят гърлото ми, след това и сънените ми очи. Това, към което душевната болка подтикваше моето тяло, беше неприлично поведение. Заедно с химическите въздействия аз изживявах последствията от любовна мъка и от месеци не можех да спя. Лекарите, психолозите, лекарствата и безбройните приспивни анимации в интернет се оказаха безсилни.
Преди пет месеца и двайсет дни тя изведнъж се отегчи и изчезна от живота ми. Ето, такива са последствията, когато някой когото обичате, напусне живота ви и предпочете друг, на хиляди километри от вас. Нямаше да е лошо, ако можех като във филма „Блясъкът на чистия ум“(*) да изтрия от паметта си образа, предизвикващ любовна мъка. Когато гледах този филм за пръв път, държах картонена кофичка с пуканки, а на устните ми играеше лека усмивка. Ако го гледах сега, щях да ридая, да посипя раните си със сол и безсънието ми щеше да се засили.
Преди пет месеца и двайсет дни една единствена фраза ме отпрати в света на безсънието – „Тръгвам си...“
Да заспя, да дам почивка на уморените си клетки, да се събуждам със сънени очи, да мога да се прозея – всичко това беше за мен като далечен сън. Когато не спите, през нощта се сблъсквате с един нов свят, започвате да следите нощните новини в най-големи подробности, зацикляте на абсурдни моменти и грешки във филми, които сте гледали много пъти, тревожите се за съобщения от съпруги и приятели, опитвате се да прочетете нещо и ви става скучно, опитвате се да спите, нервничите, измисляте си болезнени усмивки, разговаряте сами със себе си. Болката от безсънието заглушава любовната болка и мъката по този, който си е отишъл.
Нощната тъмнина проникна в дома ми, превърна триместния диван в хола в едноместен, наби в ушите ми нощните новини. Тъй като бълващите огън изображения не бяха ясни в очите ми, водех зрителните си наблюдения с уши. Звуците се превръщаха в образи, а картините напомняха звуци, издавани от бебета, които не умеят да ги произнасят правилно.
До изгрева на слънцето оставаха два часа. Гледах спящата масичка в средата на хола и се намирах под хипнотичния ефект на нощните новини, които са нещо като сводка на всеки половин час. Инстиктивно разтърках с пръсти болезнените очни кухини и струящото от телевизора изображение ме накара да погледна екрана по-внимателно. На него даваха някакво улично интервю, каквито гледаме по всички медии. Не схванах какъв е въпросът, нито какво отговарят. От екрана ме гледаха две блестящи очи. Сякаш застиналата картина на двайсетсекундно улично интервю започна да оживява върху стената в моята стая. Отдавна горящите ми очи се отвориха широко и се замислиха за това момиче, което даваше интервю на един нощен репортер. Може би започваше игра, сътворена от мозъка ми като средство срещу безсънието.
Кое беше това момиче? Тя сякаш изрисува с очи стената в моята стая, а скритата ѝ зад микрофона душа ме събуди от сън. В тъмнината на нощта ми се прииска да се потопя в тази игра като някакъв немирен тийнейджър. Бях опитна нощна птица и знаех кога дават нощни новини. С вълнение зачаках следващата емисия. Времето се точеше бавно, през щорите почнаха да пробиват лъчите на готвещото се за изгрев слънце. След краткото обобщение на събитията от деня следваше разделът с улични интервюта и невиждано дотогава вълнение обхвана цялото ми тяло. С ума и сърцето си усещах, че сам създавам тази игра, за да се самоизмамя. На екрана се появи същото момиче с дълбоките очи, все едно беше там от години, а аз стоях и я гледах как броди из стаята ми с познатия си глас.
По принцип, хората възпитано трябва да изпишат отдолу с кого е проведено интервюто. Накрая научих поне на коя улица е било взето и почнах да мечтая да открия момичето на тази улица, по която всеки ден минават хиляди хора. Направих на своето безсъние великолепно предложение за работа. Реших всеки ден да ходя на тази улица и да чакам, докато по нея мине момичето. За след това не планирах нищо...
Слънцето близна щората и проникна в стаята ми. Закусих и се хвърлих на улицата с нова надежда, като човек, проспал няколко дни от живота си.
Ден 1: Определих местоположение, при което всички подходи към улицата се виждат, намерих безопасно скривалище, откъдето да виждам всичко.
Ден 2: Мястото не ми хареса, затова се преместих на ново място, където нямаше слънце.
Ден 3: Заваля, мястото е незащитено, отново се наложи да сменя позицията.
Ден 4: Намереното място е отлично, но то очевидно е привлякло вниманието и на търговците, които ми се развикаха и ме изгониха.
Ден 5: На полицаите и жандармеристите моето поведение им се стори подозрително и ме откараха в участъка. След половин час ме пуснаха.
Ден 6: Започнах да търся, като обикалям улицата.
Ден 7: Чаках в началото на улицата.
Ден 8: Чаках в края на улицата.
Ден 9: Не се появи на улицата.
Ден 10: Не се появи на улицата.
............
Ден 18: Не се появи на улицата.
Ден 19: Не се появи на улицата.
.............
Ден 37: Не се появи на улицата.
Ден 38: Не се появи на улицата.
Ден 39: Всички на улицата ме познават, почнаха да ме поздравяват. Или поне на мен така ми се струва.
Ден 40: Отнасят се към мен като към уличния луд.
Ден 41: Търговците, които по-рано ме пъдеха с ругатни, започнаха да ми предлагат чай и кафе.
Шансът да минете по улица, по която сте минали случайно, е по-голям, отколкото по улица, по която никога не сте минавали. Каквото и да говорите за статистики, аз вярвах, че съдбоносният квадрант на вероятностите и отправените към Вселената добри намерения ще направят така, че тя веднъж да мине по улицата. Никога не се замислях какво ще ѝ кажа, ако се срещнем, и тъй като не можех да дам никакво логично обяснение, смятах да обясня срещата ни със случайно съвпадение.
Не можех да заспя, гледах нощните новини, там видях Вас, бях много впечатлен и дни наред ви чаках на улицата. После за четвърт секунда може би ще усетя върху челюстта си плесница и след това плесница, придружена от обиди.
Ден 57: Отново не се появи на улицата.
Ден 58: Отново я нямаше на улицата.
Ден 59: По улицата мина някой, който изтри образа ѝ от паметта ми. Тялото ми не можа да произведе очакваната реакция за момента, който толкова дълго очаквах.
Не знаех какво да правя и какво да чувствам. Вървящият пред мен силует почна да се разтваря в тълпата. Следях с поглед главата ѝ, тя се превръщаше в главичка на карфица в тълпата; опитвах се да правя малки крачки, за да запазя дистанцията. Забързах и почнах да следя сянката, която откроявах с очи. Регулирах скоростта си в зависимост от разстоянието и се приближих, съчинявайки в главата си първото изречение от сцената на запознанството. Вълната от хора зад мен ме завлече в края на улицата. Между нас се появи пропаст от две крачки. Улицата свърши, тълпата ни постави един до друг. Ходехме в един и същи ритъм, по една и съща линия, както ходят конете. Тя влезе в кафенето в края на улицата. В момента, в който тя влезе, стъпките ми станаха излишни.
Очите ми гледаха кафенето, а краката ми ме отнасяха надалеч. Движех се сякаш в кръг, обърнах и се върнах в края на улицата. В кафенето с три масички тя беше запалила цигара и чакаше поръчаното кафе. Седнах на една от празните масички в кафенето с три масички. Тя дръпна дълбоко от цигарата. Аз също поръчах кафе, нямах цигари в себе си и затова просто дълбоко въздъхнах. Когато келнерът донесе кафето на моята масичка, рязко протегнах врат към масата на няколко крачки от мен:
- Извинете, може ли да помоля за една цигара?
Когато очите ѝ докоснаха моите, разбрах, че това не е момичето, което бях видял в интервюто, и което издирвах от месеци. Отново игра на сенките, отново мозъкът ми беше изиграл номер и това вероятно слагаше край на предишната игра. Очакващите покълване трохички надежда в мен се разпиляха, но ми хареса усещането, че момичето на съседната маса ми е познато.
- Моля.
Протегна с тънки пръсти пакета към мен и с нежен глас ми запали цигарата. Тъй като не пуша, циркулиращият между устните и гърлото ми дим ме наду като балон. Ако изпуснех препълващия ме дим, той щеше да се превърне в кашлица. С възпалените си очи виждах в ъгълчето на устните ѝ усмивка. Започнах да кашлям така, сякаш възнамерявах да оставя дробовете си в центъра на кафенето с три масички.
- Пречат ли ви цигарите?
- Оставих ги, затова сега кашлям.
Глътнах малко кафе, все едно беше сироп за кашлица. Аз кашлям, тя пуши и се смее. Опитвайки се да сдържа кашлицата си, ѝ протегнах ръка:
- Кхе-кхе, казвам се... кхе-кхе...
- Приятно ми е, Нида.
Така се запознахме. Разговори, загуби, болка, съвпадения, намерения, довършването на едни и същи изречения започнаха да ни привързват един към друг. Тя знаеше, че отдавна страдам от безсъние. След седем месеца и четиринадесет дни, легнал до нея, аз за пръв път потънах в сън.
Дрейфувам в някаква дълбока празнота, усещам, че сънувам и много ме е страх да се събудя. Празнотата, в която се нося, ме оставя на много познато място. Седим на една масичка с моята бивша възлюбена. Заведението е претъпкано. Бившата ми опитва да се избави от неспокойното си състояние и ме гледа с фалшива усмивка. Всички звуци в моя сън изчезват и бившата почва да мърда устни. Разбирам, че се опитва да ми обясни. Произнася прощална реч, всички в кафенето ни гледат. Бившата ми произнася прощалната си реч и изчезва, звуците в кафенето почват да се връщат и неясните лица да приемат човешки облик. Вдигам глава и на отсрещната маса стои Нида. До нея някакъв мъж крещи и жестикулира. После припряно става от масата и изчезва. Гледам Нида, опитвам се да проумея защо е в моя сън. Тя също ме гледа. Без да прекъсва момента, в който се гледаме един друг, аз се изправям и тръгвам към нейната масичка...
Изведнъж отворих очи. Върнах се в реалния свят. Докато опитвах да осмисля събитията от съня си, до лявото ми ухо се докосна гласът на спящата до мен Нида. Обърнах глава, от затворените ѝ очи се стичаха сълзи:
- Моля те, затвори очи.
- Не те разбрах.
- Ела при мен на масичката. Затвори очи...
______________________
* „Блясъкът на чистия ум“ – филм на Мишел Гондри от 2004 година, с Джим Кери в главната роля.
Повторението на нашия 15-ти епизод ще бъде излъчено по телевизия FOX тази вечер от 22:30 часа.
https://twitter.com/FOXTurkiye/status/1707696721466118298
Фокс преди минутки: Заседнали сме в това изречение...
На снимката пише: Не съм виновен за тази съдба...
https://twitter.com/adimfarahdizi/status/1707760864370028855
Акаунта на сериала: Единствената цел на Тахир сега е да бъде кошмарът на онези, които разбиха мечтите му.
https://twitter.com/adimfarahdizi/status/1707730538314793347
Сега чувствата на Фара са напълно различни.
Редувам 
Въпреки всичко, пак я прибра до сърцето си
Въпреки всичко, пак я прибра до сърцето си
"Казвам се Фара" - превод на български на епизод 15.
Тук: https://playtube.tv/watch/%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BC-% … lgzkZWZhiW8n.html
И тук: https://videa.hu/videok/film-animacio/s2e15-rmYlJqelrfJFFxFB
И тук: https://archive.org/details/s-2-e-15_202309
И тук: https://drive.google.com/file/d/1GuuwoCn6stLEYEyeE1-lHOGRZiz25b1 … WkeY8DrvU5Em-xuz4
И тук - втори лнк: https://drive.google.com/file/d/1v_L2eLqb18riphXq0qF-QYqNuUgzsUm … 8A3ZrsSaN8kvCBx3E
И тук - трети линк: https://drive.google.com/file/d/1JIT6NMNlhufLchjtbzdVcxC00-skEzn … 7aXgKzh82BMrjM1mo
"Казвам се Фара" - преводът на български на епизод 15 - ще пускам още линкове, знаете.
За нетърпеливите:
Тук: https://playtube.tv/watch/%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BC-% … lgzkZWZhiW8n.html
И тук: https://drive.google.com/file/d/1GuuwoCn6stLEYEyeE1-lHOGRZiz25b1 … WkeY8DrvU5Em-xuz4
И тук - втори лнк: https://drive.google.com/file/d/1v_L2eLqb18riphXq0qF-QYqNuUgzsUm … 8A3ZrsSaN8kvCBx3E
И тук - трети линк: https://drive.google.com/file/d/1JIT6NMNlhufLchjtbzdVcxC00-skEzn … 7aXgKzh82BMrjM1mo
!:hibiscus:!Веднага започвам да гледам!