Във дома, но не в живота

Ама разбира се, че е много лесно да си единственият човек в семейството, който носи парите и на когото лежи отговорността за издръжката на още трима души. И в чужбина това, където никой не те гали по главицата, ами един гаф и си аут. Тина, ти май нямаш представа какво бреме е това.

30 дни са достатъчни. Ние имаме още 11 платени празнични дни. Предполагам има ги и в други държави, тук не сме изключение. Дадох и други варианти, все пак и аз съм гледала дете в чужбина без помощ, но и съм работила и учила. Имала съм няколко дини под една мишница. Разбира се, който иска да лежи на дивана ще се вглежда в проблемите, не в еветуалните решения.
Ако пък толкова й тежи да ги гледа тия деца все сама, да му предложи той да си остане вкъщи, а тя да ходи на работа и да издържа всички? Защо не? Това също е вариант.

Ключът е, ти си гледала едно дете. Разликата между едно и две деца, между две деца и две породени деца е много голяма. Градината най-вероятно не работи в празнични дни.
Моите деца и двете, макар и с голяма разлика боледуваха по 2 седмици, 1 на градина и отново две седмици вкъщи и така до училище.
Работя в международна компания и знам, че никой не те гали по главицата, така че, повече от наясно съм и въпреки това, по-лесно е от това да се грижиш за две малки деца.
Най-добрата й опция, както вече писах, ако иска да се грижи за децата е да работи в почивното време на бащата.

Две породени деца хич не се гледат лесно. Има деца и деца. Моят син до две годишен беше боледувал два пъти и леко, а като се роди сестра му беше непрекъснато болен зимата, като заразяваше и нея. Изкара тежка варицела проснат, а тя имаше две пъпки и искаше да излиза. Аз имах температура 40° и едвам гледах, а мъжът ми беше в командировка. Няма да ви казвам как се гледат пращящо от енергия и другото едвам дишащо сама, при това с варицела на 36 години. След 2 или 3 години спряха да боледуват непрекъснато, но на същата възраст все някое си беше у дома болно.

Не можем да сравняваме нашите реалности в Канада, Франция, България или Томбукту с тази на авторката в Италия. Доколкото съм запозната Италия не е особено социална държава и не предлага кой знае какви детски градини, курсове и помощ на майки, самотни майки и семейства. Не случайно имат най-ниската раждаемост в Европа. Много италианки са ми казвали, че в Италия не биха могли да имат дете.

Имах колежка, която също имаше две малки деца и работеше 3 дни седмицата - всеки ден по 3 часа. Значи на седмица работеше 9 часа. И време за децата си имаше и парите й стигаха (за нея). Мъжа й пак вадеше основните пари, но тя не беше легнала на него да чака.
Защо авторката не помисли за такава почасова работа?

Не знам Италия дали е социална държава или не, но авторката е избрала да роди две деца именно там. Децата вече не са бебета, но авторката не си и помисля за работа, ами за някакви ниви наследствени говори.
Лесно няма никъде по света, ако щете и в България, където и стените помагат.

Тя като е избрала да паразитира на гърба на един чужд човек, сега ще си бере гайлето.
Ариел, откажи се, няма смисъл. Работа е мръсна дума за някои госпожи.

На чужд гръб и сто тояги са малко. Нападнахте жената и я обвинихте в какво ли не, без да имате представа как се живее в Италия.
Много от сегашните баби в Италия са работили само до сватбата. След омъжването си са оставали у дома с децата и това се е смятало за нормално. Която е искала да работи е можела да го прави, но никой не го е очаквал от нея. Според мен това е и причината социалните услуги в часта бременност, майчинство и отглеждане на деца да са толкова зле развити. Платеното майчинство май беше 4 месеца, което включва и края на бременността. Имат опция да останат у дома и по дълго без заплащане, но не и като при нас 2 години платено и 6 + 5 месеца неплатено.
В Италия много хора работят на срочни договори. Не е като при нас след 6 месеца да става автоматично безсрочен.
Новите безсрочни договори не са това което бяха. Повечето от италианките, които познавам не работеха след раждането. Една от съседките на съпруга ми е докторка и напусна работа след раждането на второто дете. Децата и са на 8, 5 и 2.5 години и тя още не работи, а има помощ от баби и дядовци. Друга с близнаци на 12 години започна работа преди 3 години. Тя също има помощ от баби и дядовци. Споделяля ми е, че първите година-две не са я оставяли сама с децата и за час. Трета с деца на 13 и 7 от миналата година започна работа, като чистачка в училище на парт тайм и с временен договор. Каза, че би работила, но не си намира. Четвърта работи парт тайм в близкия хипермаркет. Сещам се за две жени, които си работеха и когато децата бяха сравнително малки. Едната братовчедка на съпруга ми спря да работи след сватбата. Децата и са на 15 и 8 години. Другата с едно дете на 12 редува периоди с и без работа. Трета братовчедка с дете на 12г. преди няколко години бе освободена от работа и сега си стои у дома и дава частни уроци по английски. Едната има магазинче за дрехи и работи 2-3 часа сутрин и толкова след обед. Само сестра и е медицинска сестра и работи на пълен работен ден. Но дъщеря и е в гимназията. Говоря за Ломбардия. В Италия е нормално жена с малки деца да не работи. Ако някоя го прави, то е защото не и се стои у дома, пък и има кой да и гледа децата. Колежката на съпруга ми работи, но бащата на детето е заможен и тя има възможност да плаща на детегледачка. Той плаща, а тя ходи на работа за да не стои у дома с детето. Ако сравнят нейната запрата е разходите за детегледачка, ще излезе, че е по изгодно тя да не работи, но са заможни и могат да си го позволят.

Тъй де, положението е такова ,че трябва да се нагоди. Мъжът също по италиански разчита ,че тя се грижи за дома. Все пак не се мразят, карат се, добрят се. Пожелателното не е реално,  какви са и  опциите и дали ще се справи пък сама с деца. Да ги отгледа ,пък ще работи. Израстват ,болестите отшумяват, идва време да се справя лесно. Сега децата са важни.

Абе аз, доколкото разбрах, основния проблем на авторката е, не че толкова й се работи и не им стигат парите, а че мъжът й не й обръща внимание, живеят като съквартиранти, няма социална среда, няма занимания, което я фрустрира и избива в скандали и обиди. Не знаем и тя какви ги говори, че мъжът й да я нарича свиня. Как беше закона на Нютон - всяко действие поражда еднакво по сила и обратно по посока противодействие. По скоро съветите трябва да бъдат насочени натам да се научи да си бъде самодостатъчна, да не му обръща внимание, да си намери среда и занимания извън къщи и децата на първо време. Пък като стане по уверена и самостоятелна да мисли за раздяла. Щото някои жени си живеят чудесно без да работят, и без да са близки със съпрузите си, стига им те да осигуряват кинти, секс, и да не ги закачат, какъвто е тук случая. Не мисля обаче, че да гледа чужди деца е добра идея, щом е толкоз изнервена, че бие своите. Нещо почасово, надомно, хоум офис... Куче да си вземе, сутрин и вечер по два часа разходка ще й се отрази добре и на фигурата, и на самочувствието, и децата ще си играят с него, вместо да й досаждат.
Май бях чела някакво изследване, че да се чувства психически здрав един човек, трябва да има контакт с поне 5 различни хора на ден. И то възрастни. Явно мъжът й не може да запълни тази потребност.
И още нещо много важно според мен - ако още не е научила италиански добре, да се заеме сериозно.

Затова писах, че мъжа е нарцис, а вероятно и психопат. Лесно се доказват такива неща при съмнение.
Когато някой не ти е приятен се развеждаш, не живееш с него, и не правиш секс с него. Той упражнява психически тормоз върху нея, и физически върху децата.

Тя наистина трябва да работи, да се разведе, и да не напуска Италия.

Повечето удобно изпускате факта, че жената години наред живее с човек, който я унижава и обижда. Тя не просто сама се грижи за деца и дом, а го прави докато бива хокана, подигравана, децата й отхвърлени отново заради нея. Тя вече е повярвала, че е пълна нещастница, неспособна на нищо. Което не е ей така да излезеш и да се впуснеш в живота на възрастен. Хванала се е за това, което може и познава, дом и деца и пак в това се намират кусури и е виновна за всичко. Нали се сещате за експеримента с 2те чаши ориз, еми тя е чашата, която само обиждат. И тук не малко не се посвениха да ритат падналия, от поста на жената лъха отчаяние и безсилие. Не е запусната, мързелива, а оставена да повярва, че е такава и че не е способна на нищо друго. Аз съм 100% убедена, че ако намери подкрепа, постепенно почне работа и открие поне 1 човек, който да се държи с нея нормално, ще се справи много по-добре от този хубостник.

Жената не прави НИЩО конструктивно по темата. Тя иска и продължава да живее с човека, който я обижда, Прави секс с него.

Не я ритам отникъде. Развеждала съм се с три малки деца и никак не ми беше весело, нито лесно. Обаче аз имах много твърда решимост да го направя. А през годините докато съм гледала боледуващите си деца съм работила, и от родилното включително. Какво съм виновна, че тя не се е замислила досега откъде в джоба й да влизат някакви пари? Не е късно да започне да мисли в тази насока. Иначе ще си е все една жена без избор, пък вие си я ожалвайте. Полза няма.

Това важи ли за авторката, която казва още в първия си пост:


А пък за неговото "хващане за гушата" после стана ясно, че:


Филмирането и фантазиите вървят с пълна сила, той - изверг, тя - светица 

Аз пък не съм работила от родилното. Трябва ли да живея с чувството за вина, че съм паразит?
Видях съвет да си намери работа в България и да работи от Италия. Ами не става. Законодателството не го позволява. Ако пребиваваш повече от 183 дена в една държава се води, че живееш там и трябва там да плащаш подоходни данъци. Ад работя хоум офис и подписах допълнително споразумение, че работя от дома ми в София.
Хората са различни по интелект, сила на характера, адаптивност и други качества. Това че вие можете или сте направили нещо, не значи, че всеки би се справил.
Не знам в коя част на Италия живее жената, но в северната част хората не са много общителни. Вечер си стоят у дома със семейството. По празници пак със семейството. Скука до полуда.

Не знам кой с какво чувство трябва да живее. Просто една жена без собствен доход е жена без избор, ако някой може да ме обори - моля.

Между ожалване и подкрепа има разлика. Тука всички са минали през трудности. Ами това кажете бре, жени. И аз бях така и така, направих това и това. А не, еййй страшен боклук си, аз едно време бях в калта и успях, а ти само хленчиш. Каква е тази работа, която може и от родилното да се върши? Конкретика трябва, не хвърлени думи.
И евала на всички, които никога не са повишили тон на децата си. Може да им повишава тон и да се кара, но редом с това се смее с тях, играе, участва в живота им. Когато отглеждаш деца понякога поставяш граници, повишаваш тон, ядосваш се за нещо, което не е спазено. И да, това е нормално, родителите, които отглеждат деца го знаят. Затова айде по-полека със засрамването на тема колко ужасна майка си ако повишиш тон