Имай предвид, че тук пишат и жени, които са си оставили детето на майка им да го гледа в България, докато те се реализират в чужбина, така че едва ли може да си представят какво е с две малки деца, когато не получаваш помощ от бащата и даже пречи. Може би в Италия има по-добри възможности за почасова работа, в България хич не са големи. И да завършиш някакво образование в България, то не дава кой знае колко по-големи възможности на жена с 2 малки деца и без опит. Мислиш ли въобще да се връщаш? Аз не бих се върнала, ако няма да получавам помощ с децата. В града, в който имал близки, как са детските градини? Децата, щом си ходят на градина, ще се аклиматизират и няма да боледуват толкова. Оглеждай се за работа там, пак има възможност за болнични и отпуск, а осигуровки и обезщетения се признават и в България, ако стане нужда.
- Публикувана: 24 септ. 2023, 12:56 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2023, 12:58 ч.
Във дома, но не в живота
Имаш ли близки в България, които биха ти помогнали, при които да живееш с децата на първо време?
Може да му кажеш, че ще си дойдеш на гости за месец-два при вашите, за да ви пусне да тръгнете. После си идваш и не се връщаш, а завеждаш дело за развод или род. права, ако нямате брак.
Може да му кажеш, че ще си дойдеш на гости за месец-два при вашите, за да ви пусне да тръгнете. После си идваш и не се връщаш, а завеждаш дело за развод или род. права, ако нямате брак.
Една раздяла в Италия е напълно безсмислена. Просто в тази групичка от майка и две деца ще влиза една заплата по-малко. Къщната работа пак ще я върши жената сама, пак няма да има на кого да оставя децата.
От друга страна, връщане в България може да се окаже предизвикателство за нейните родители, защото тогава те ще са в ролята на издържащия всички баща. Може да нямат такава възможност, все пак това са още трима души, не един.
И остава въпросът, кога и дали майката ще си намери работа и какви пари ще изкарва с тази работа.
Емоциите са си емоции, но само въздухът е безплатен. Това са реалностите и не може да не се съобразяваме с тях.
Имам питане към авторката. Този мъж вдигаше ли си дрехите от пода по-рано, преди децата? Разтребваше ли масата, участваше ли в домакинството, когато и двамата ходехте на работа?
От друга страна, връщане в България може да се окаже предизвикателство за нейните родители, защото тогава те ще са в ролята на издържащия всички баща. Може да нямат такава възможност, все пак това са още трима души, не един.
И остава въпросът, кога и дали майката ще си намери работа и какви пари ще изкарва с тази работа.
Емоциите са си емоции, но само въздухът е безплатен. Това са реалностите и не може да не се съобразяваме с тях.
Имам питане към авторката. Този мъж вдигаше ли си дрехите от пода по-рано, преди децата? Разтребваше ли масата, участваше ли в домакинството, когато и двамата ходехте на работа?
С какво се започва - Децата на градина, мамата на работа, защото доходът е важен. В един момент се адаптират и спират с болестите. В къщи на слугинарството пълен игнор. Децата ще са хранени в градината, нещо леко за тях за вечеря, приготвено набързо. Възрастните да се оправят. Намаляваш всички задачи. Даваш си почивка сама, няма кой друг да ти я даде. Не се опитваш да го променяш, безсмислено е. Междувременно се оглеждаш за разни варианти.Всичко останало е маловажно.
Има много жени в България, които например от провинцията са дошли в София, нямат баби и дядовци около тях, имат породени деца, въртят къща И ходят на работа. И се справят. Никой не казва, че им е лесно. И децата им боледуват, и болнични взимат, и детегледачки ползват. При теб проблема е, че нямаш никакви други занимания освен децата и домакинството, нямаш социални контакти, а мъжът ти ти е дал пълен игнор, търси те само за да се облекчи. При положение, че и двете деца ходят на детска, защо поне някакъв курс не запишеш, не си с тях 24/7.
Не знам какъв ти е планът за действие, авторке, но ще ти кажа какъв би бил моят на твое място.
Първо и основно - твоето здраве. Не знам дали в Италия е възможно, ако трябва, ела си до България и си направи пълни изследвания на хормоните, витамините и жлезите. Много от нещата, които пишеш за себе си (теглото, настроенията, нервите, умората) може да имат физиологична причина и да могат да се регулират лесно с медикаменти или подходящ хранителен режим. Отделно спорт и движение могат да внесат изключително разнообразие в ежедневието ти и да те заредят с адреналин. Състоянието, в което се намираш (ако е такова, каквото го описваш и както звучиш) ти пречи да направиш обективна оценка на живота и отношенията си.
Второ - намери си работа. Почасова, от вкъщи, съботно-неделна - каквото и да е, но ти трябва занимание, което да те отдели от ролята на Мара Пепеляшка, да ти даде признание и самочувствие извън дома. Освен това малко повече пари, от които да можеш и да заделяш, винаги са добре дошли.
Трето - но след като си изпълнила първите две - хвани мъжа ти за ушите, и проведете Разговора. Слагаш козовете на масата - "В името на това семейство и нашите деца, аз се стегнах, направих това и това, промених трето и пето, извървях такъв и такъв път. Кажи сега ти ще направиш ли някакви усилия тези деца да растат с добър бащин пример, да се гордеят с теб и да имате хубави отношения." Ако и тогава се дръпне, вече ясна работата.
Мисля обаче, че тръгването на единия партньор в положителна посока, винаги увлича и другия. Напълно е възможно той също да се чувства нещастен и излъган, ако е имал едни очаквания за семейния живот, но е получил друго. Така че извърви ти твоите три крачки, току виж и той извървял своите.
Първо и основно - твоето здраве. Не знам дали в Италия е възможно, ако трябва, ела си до България и си направи пълни изследвания на хормоните, витамините и жлезите. Много от нещата, които пишеш за себе си (теглото, настроенията, нервите, умората) може да имат физиологична причина и да могат да се регулират лесно с медикаменти или подходящ хранителен режим. Отделно спорт и движение могат да внесат изключително разнообразие в ежедневието ти и да те заредят с адреналин. Състоянието, в което се намираш (ако е такова, каквото го описваш и както звучиш) ти пречи да направиш обективна оценка на живота и отношенията си.
Второ - намери си работа. Почасова, от вкъщи, съботно-неделна - каквото и да е, но ти трябва занимание, което да те отдели от ролята на Мара Пепеляшка, да ти даде признание и самочувствие извън дома. Освен това малко повече пари, от които да можеш и да заделяш, винаги са добре дошли.
Трето - но след като си изпълнила първите две - хвани мъжа ти за ушите, и проведете Разговора. Слагаш козовете на масата - "В името на това семейство и нашите деца, аз се стегнах, направих това и това, промених трето и пето, извървях такъв и такъв път. Кажи сега ти ще направиш ли някакви усилия тези деца да растат с добър бащин пример, да се гордеят с теб и да имате хубави отношения." Ако и тогава се дръпне, вече ясна работата.
Мисля обаче, че тръгването на единия партньор в положителна посока, винаги увлича и другия. Напълно е възможно той също да се чувства нещастен и излъган, ако е имал едни очаквания за семейния живот, но е получил друго. Така че извърви ти твоите три крачки, току виж и той извървял своите.
Момичето живее в Италия. Италия не е България и там не всичко се получава по начина, по който става тук. В Италия детските градини са до 16-17 часа. Това автоматично я лишава от възможността да работи на пълен работен ден. През лятото градините затварят за поне два месеца и няма дежурни, както в Бг, т.е. децата са си у дома и някой трябва да ги гледа. Цените на частните градини са много високи и непокилни за сама жена, която трябва да плаща и наем. По същия начин стои въпроса и с детегледачките.
Друг проблем е намирането на работа. Хубавите длъжности са за италианците, а за чужденците остават работните места, които не са атрактивни за местните. Изключения винаги има, но не са много.
За завръщане в България голямо значение има от къде си. Ако си от София няма да имаш проблем да си намериш работа, ако италианския ти е на много добро ниво. Предполагам, че и в големите градове ще се оправиш, но в провинцията ще ти е трудно да намериш добра работа, но ако имаш подкрепа от страна на родителите ти, би могла да се устроиш.
Друг проблем е намирането на работа. Хубавите длъжности са за италианците, а за чужденците остават работните места, които не са атрактивни за местните. Изключения винаги има, но не са много.
За завръщане в България голямо значение има от къде си. Ако си от София няма да имаш проблем да си намериш работа, ако италианския ти е на много добро ниво. Предполагам, че и в големите градове ще се оправиш, но в провинцията ще ти е трудно да намериш добра работа, но ако имаш подкрепа от страна на родителите ти, би могла да се устроиш.
Не знам какъв ти е планът за действие, авторке, но ще ти кажа какъв би бил моят на твое място.
Първо и основно - твоето здраве. Не знам дали в Италия е възможно, ако трябва, ела си до България и си направи пълни изследвания на хормоните, витамините и жлезите. Много от нещата, които пишеш за себе си (теглото, настроенията, нервите, умората) може да имат физиологична причина и да могат да се регулират лесно с медикаменти или подходящ хранителен режим. Отделно спорт и движение могат да внесат изключително разнообразие в ежедневието ти и да те заредят с адреналин. Състоянието, в което се намираш (ако е такова, каквото го описваш и както звучиш) ти пречи да направиш обективна оценка на живота и отношенията си.
Второ - намери си работа. Почасова, от вкъщи, съботно-неделна - каквото и да е, но ти трябва занимание, което да те отдели от ролята на Мара Пепеляшка, да ти даде признание и самочувствие извън дома. Освен това малко повече пари, от които да можеш и да заделяш, винаги са добре дошли.
Трето - но след като си изпълнила първите две - хвани мъжа ти за ушите, и проведете Разговора. Слагаш козовете на масата - "В името на това семейство и нашите деца, аз се стегнах, направих това и това, промених трето и пето, извървях такъв и такъв път. Кажи сега ти ще направиш ли някакви усилия тези деца да растат с добър бащин пример, да се гордеят с теб и да имате хубави отношения." Ако и тогава се дръпне, вече ясна работата.
Мисля обаче, че тръгването на единия партньор в положителна посока, винаги увлича и другия. Напълно е възможно той също да се чувства нещастен и излъган, ако е имал едни очаквания за семейния живот, но е получил друго. Така че извърви ти твоите три крачки, току виж и той извървял своите.
Първо и основно - твоето здраве. Не знам дали в Италия е възможно, ако трябва, ела си до България и си направи пълни изследвания на хормоните, витамините и жлезите. Много от нещата, които пишеш за себе си (теглото, настроенията, нервите, умората) може да имат физиологична причина и да могат да се регулират лесно с медикаменти или подходящ хранителен режим. Отделно спорт и движение могат да внесат изключително разнообразие в ежедневието ти и да те заредят с адреналин. Състоянието, в което се намираш (ако е такова, каквото го описваш и както звучиш) ти пречи да направиш обективна оценка на живота и отношенията си.
Второ - намери си работа. Почасова, от вкъщи, съботно-неделна - каквото и да е, но ти трябва занимание, което да те отдели от ролята на Мара Пепеляшка, да ти даде признание и самочувствие извън дома. Освен това малко повече пари, от които да можеш и да заделяш, винаги са добре дошли.
Трето - но след като си изпълнила първите две - хвани мъжа ти за ушите, и проведете Разговора. Слагаш козовете на масата - "В името на това семейство и нашите деца, аз се стегнах, направих това и това, промених трето и пето, извървях такъв и такъв път. Кажи сега ти ще направиш ли някакви усилия тези деца да растат с добър бащин пример, да се гордеят с теб и да имате хубави отношения." Ако и тогава се дръпне, вече ясна работата.
Мисля обаче, че тръгването на единия партньор в положителна посока, винаги увлича и другия. Напълно е възможно той също да се чувства нещастен и излъган, ако е имал едни очаквания за семейния живот, но е получил друго. Така че извърви ти твоите три крачки, току виж и той извървял своите.
"Скъпи, не ме наричай "свиня", защото не даваш добър пример на децата!" И скъпият става джентълмен. Дааа бе!
А ако той реши да изгрухти и да си бие камшика?
Хубаво - простак, нарцис, егоист, и какъвто искате го наречете, но авторката му е родила 2 деца и вече пет години е на негова издръжка. Е той няма ли право да е имал някакви очаквания за брака и партньорката си - погледнато от другата страна, вместо щастливо и спокойно семейство, той получава занемарена и истерична жена, сополиви и невъзпитани деца и непрекъснато мърморене как не е добър баща. Да скача от радост?
Хубаво - простак, нарцис, егоист, и какъвто искате го наречете, но авторката му е родила 2 деца и вече пет години е на негова издръжка. Е той няма ли право да е имал някакви очаквания за брака и партньорката си - погледнато от другата страна, вместо щастливо и спокойно семейство, той получава занемарена и истерична жена, сополиви и невъзпитани деца и непрекъснато мърморене как не е добър баща. Да скача от радост?
Не мисля, че би имала проблем да се прибере с децата в България. Аз пътувам без проблем сама с децата от Италия към България при все че имат двойно гражданство.
В Италия не са малко жените, които не работят, докато децата са малки. Не хвърляйте камъни по жената, като не знаете как стоят нещата в страната. Дори и като тръгнат на училище, пак няма да и е лесно, защото училищата не са до 17.30 като в България. Съседката с дете на 8 години ми обяснява, че само един ден детето е до 17 часа. За други два дена има опция да стои след обяд в училище срещу заплащане, но е много скъпо. А вечер и през уикенда ги скъсват от домашни. Не е като при нас всеки ден до 17.30 и опция за платени дейности до 18.30. А на родителската среща госпожите се извиняват и обясняват, че ако детето има домашно за вечер или уикенда, означава, че нещо не е разбрало и трябва да се работи допълнително с него.
В Италия не са малко жените, които не работят, докато децата са малки. Не хвърляйте камъни по жената, като не знаете как стоят нещата в страната. Дори и като тръгнат на училище, пак няма да и е лесно, защото училищата не са до 17.30 като в България. Съседката с дете на 8 години ми обяснява, че само един ден детето е до 17 часа. За други два дена има опция да стои след обяд в училище срещу заплащане, но е много скъпо. А вечер и през уикенда ги скъсват от домашни. Не е като при нас всеки ден до 17.30 и опция за платени дейности до 18.30. А на родителската среща госпожите се извиняват и обясняват, че ако детето има домашно за вечер или уикенда, означава, че нещо не е разбрало и трябва да се работи допълнително с него.
Вариантите пред авторката са два - да го напусне или да остане. И в двата варианта децата и домакинството ще са 100% неин ангажимент, разликата ще е в това, от къде ще идват парите:
- ако си остане, ще има издръжка на цената на характера на мъжа й;
- ако си тръгне, ще трябва вместо това тя да тръгне на работа на пълен ден (плюс някаква издръжка от мъжа).
Общо взето, трябва да си направи сметката в кой от двата варианта ще й е по-лесно да си "изкарва" издръжката. За мен твърдо в първия.
Много е далече от това да си тръгне и да започне работа, направо на светлинни години. Така че няма какво да се обсъжда изобщо този вариант.
Това, което трябва да обмисли е как да се съхрани от отношението на мъжа, някак си да се изолира от ситуацията и паралелно да действа по план за излизане.
- ако си остане, ще има издръжка на цената на характера на мъжа й;
- ако си тръгне, ще трябва вместо това тя да тръгне на работа на пълен ден (плюс някаква издръжка от мъжа).
Общо взето, трябва да си направи сметката в кой от двата варианта ще й е по-лесно да си "изкарва" издръжката. За мен твърдо в първия.
Много е далече от това да си тръгне и да започне работа, направо на светлинни години. Така че няма какво да се обсъжда изобщо този вариант.
Това, което трябва да обмисли е как да се съхрани от отношението на мъжа, някак си да се изолира от ситуацията и паралелно да действа по план за излизане.
Някъде прочетох ,че следи борса, курсове, та ако играе и печели от там е обяснимо да е с едно око там постоянно.
Колкото да боледуват тези деца, все имат и дни на градина, не вярвам да е безплатна там, та и за това трябва да спечели сама.. Само у нас направиха без пари, но май излиза по-скъпо, като се замисли човек.
Та съм за варианта да се справя, да говори за помощ мъжа си, поне да поиграе с децата навън, но и това не всеки мъж приема добре с малки деца. Техните не са чак толкова малки. С добро може да стане. Да удари по бащинството ,връзката, нуждите от мъжки пример.
Не я виждам да се справя сама.
Колкото да боледуват тези деца, все имат и дни на градина, не вярвам да е безплатна там, та и за това трябва да спечели сама.. Само у нас направиха без пари, но май излиза по-скъпо, като се замисли човек.
Та съм за варианта да се справя, да говори за помощ мъжа си, поне да поиграе с децата навън, но и това не всеки мъж приема добре с малки деца. Техните не са чак толкова малки. С добро може да стане. Да удари по бащинството ,връзката, нуждите от мъжки пример.
Не я виждам да се справя сама.
Намери си работа. И децата на градина.
И да, възможно е. Виждала съм много колежки в Германия как си намират работа. Идват казват на шефа: Аз мога само до 13-14 часа да работя, защото после трябва да вземам децата от градина, а да и събота и неделя не мога работя.
И знаете ли какво? Наемат ги защото няма желаещи за тази работа. Кандидатствай, постави си картите на масата. Може и да ти се получи.
И да, възможно е. Виждала съм много колежки в Германия как си намират работа. Идват казват на шефа: Аз мога само до 13-14 часа да работя, защото после трябва да вземам децата от градина, а да и събота и неделя не мога работя.
И знаете ли какво? Наемат ги защото няма желаещи за тази работа. Кандидатствай, постави си картите на масата. Може и да ти се получи.