Значи този мъж трябва да издържа семейството, а жена му да отделя и за черни дни. Колко заплата да взима той? Фантастични сериали. Аз само в една книга веднъж четох домакиня да се спаси по гореспоменатия начин, ама беше омъжена 30 години за мафиот преди това. Имаше откъде да къта, а разпродаде и някой диамант.
- Публикувана: 24 септ. 2023, 12:56 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2023, 12:58 ч.
Във дома, но не в живота
Как стоят нещата при развод в тази страна? Каква издръжка ще получавате? Някакви помощи ако сте разведена и известно време без работа? Реално в момента живеете сама, грижите се за 2 деца и мъж. Липсата на този мъж само ще ви облегчи положението, ще отпаднат домакинските ангажименти по него. След като не се мърда за нищо... за какво ви е, пари се изкарват.Справяте се с толкова много неща, ще се научите и пари да изкарвате. Не вие, а той ще го закъса без вас. И няма извинение за това, че лишава децата си от обич и грижа. Жалко за този душевно осакатен човек. Той губи, вече доста е изгубил, години.
Проучете какви програми има за помощ при безработица, някакви почасови ангажименти, които да запопнете като начало. Който търси, намира. Ще се справите, вярвайте в себе си!
Проучете какви програми има за помощ при безработица, някакви почасови ангажименти, които да запопнете като начало. Който търси, намира. Ще се справите, вярвайте в себе си!
Как точно ще си намери работа с две деца, който по думите и постоянно са болни?
Без да знае добре езика?
Сега поне не мисли за сметки и наем, което в чужда държава, без семейство хич не е малко.
Моя близка например работи в център за доп. квалификации в чужбина, където ако безработен запише курс, същия е безплатен, поема се от държавата, защото това е инвестиция в бъдеща раб. ръка. Отделно, може да има и вариант за детегледач отново по някоя програма или вид социален патронаж за наем или хран. продукти.
Нищо не пречи да проучи опциите. Кютай си и трай, че да ти плащат наема и тока не е вариант.
Номадче,
Наистина ли мислиш, че тя си купува скъпи дрехи и харчи пари за транспорт? Може ДГ да е до тях и тя въобще да няма пари за транспорт. Може да живее на село, в малък град. Пари да дрехи пък въобще да няма.
Авторке от собствен опит: Ако си в голям град с магазини за дрехи, мебели и т.н., но не хранителни, питай за чистаческо място- чистачка сутрин преди отваряне. Обикновено работата е 1,5 до 2 часа на ден от 8-8.30 ч. до към 10.00 ч., когато отварят подобни магазини. Предимство: можеш да водиш и взимаш децата от ДГ и поне собствени джобни да имаш. Недостатъци: може да се работи 6 дни седмично и парите наистина са джобни, но са си твои.
Наистина ли мислиш, че тя си купува скъпи дрехи и харчи пари за транспорт? Може ДГ да е до тях и тя въобще да няма пари за транспорт. Може да живее на село, в малък град. Пари да дрехи пък въобще да няма.
Авторке от собствен опит: Ако си в голям град с магазини за дрехи, мебели и т.н., но не хранителни, питай за чистаческо място- чистачка сутрин преди отваряне. Обикновено работата е 1,5 до 2 часа на ден от 8-8.30 ч. до към 10.00 ч., когато отварят подобни магазини. Предимство: можеш да водиш и взимаш децата от ДГ и поне собствени джобни да имаш. Недостатъци: може да се работи 6 дни седмично и парите наистина са джобни, но са си твои.
Все пак се предполага, че щом са се хванали и са отишли в чужбина, родили са си две деца и ги отглеждат там, то целта е била да живеят по-добре от колкото в България.
Ако авторката няма възможност да спести 20 евро на седмица от всекидневните харчове, то тогава, наистина по-добре да си стяга багажа и да се връща в БГ. Това са две кутии цигари.
Иначе, мисля може да пита и в местната полиция, дали нямат нужда от преводач на час. Често се случва полиция да се сблъска с наш бай-Ганьо, който не говори бъкел местен език и да имат нужда от човек да превежда. Оставяш си телефона и те ти звънкат при нужда.
Защо сте толкова зли и нападате жената? Фантазьорки! Има ли тук, сред пишещите, жена с породени деца, която живее в чужбина? Защото на мене понякога ми е трудно дори с едно дете, работим и двамата със съпруга ми и почти нямаме цял почивен ден заедно. Никаква помощ отникъде.
Абе с 2000.евро ще се спаси. Що говорите глупости. Не е това начина.
Нито ще си тръгне, нито скоро нещо ще предприеме. Вариант е първо да наблегне на психическото и физическото си здраве, да потърси завнимания, които да я откъснат от домашните задължения и децата, да има контакти с възрастни хора . Това е порочен кръг, водещ до перманентна депресия. Все пак щом ходят на детска градина, надали цял ден е заета с домашна работа, просто преувеличава, щото й е дотегнало едно и също. Не вярвам да живее в палат, да няма пералня, прахосмукачка, съдомиялна. Все може да намери няколко часа дневно за себе си. Дори куче да разхожда...
Нито ще си тръгне, нито скоро нещо ще предприеме. Вариант е първо да наблегне на психическото и физическото си здраве, да потърси завнимания, които да я откъснат от домашните задължения и децата, да има контакти с възрастни хора . Това е порочен кръг, водещ до перманентна депресия. Все пак щом ходят на детска градина, надали цял ден е заета с домашна работа, просто преувеличава, щото й е дотегнало едно и също. Не вярвам да живее в палат, да няма пералня, прахосмукачка, съдомиялна. Все може да намери няколко часа дневно за себе си. Дори куче да разхожда...
Здравейте, пиша тук, защото честно казано не знам къде другаде. Жена съм, омъжена, с 2 малки породени деца съм, живеем в чужбина, зависеща финансово от съпруга си(съкратиха ме след като разбраха, че съм бременна). Ще се опитам да съм кратка и в същото време да обхвана всичко.
Убедена съм, че съпругът ми има някакво разстройство, но не мога да определя какво. Той винаги е искал деца, преди първото дете всичко беше страхотно. След появата на първото дете просто всичко тръгна надолу. След второто съвсем се влошиха нещата, защото тогава и качих доста килограми, които все още не успявам да сваля. Моят най-голям проблем е, че с моят съпруг сме като съквартиранти(само секс правим и това е), най-голямата ми болка е, че му се моля да обърне внимание на децата. Аз върша абсолютно всичко вкъщи, оправям след децата, оправям след мъжа, помощ нямам грам за абсолютно нищо. Извеждам децата винаги и навсякъде напълно сама. Ако ходят на рождени дни трябва да ги водя аз, по лекари - аз, в парка - аз, аз излизам да ритам топка с тях, аз редя Лего с тях. Просто си представете ролята на мъжа и жената - всичко съм еднолично аз. Стигнахме до там, че детето в детската градина като семейство рисува само мен и братчето си. При опит от моя страна да го критикувам(да му кажа да излезе с децата, да седне да поиграе с тях, да събира поне след себе си, с едно нещо да ми помогне) се започва да ми се казва как аз какво съм щяла да правя тогава по цял ден, той бе бил излизал с децата заряди мен, защото не съм му била приятна. Аз му казвам да излезе с тях без мен, а ми се казва как нямал желание дори да се прибира вкъщи. Щом го критикувам, че ПАК където яде там си оставя всичко например се започва с нападение и обиди за килограмите ми, как съм свиня, натяква ми се как ме издържа финансово и т.н. Реално аз не желая да ми помага с домакинството, а искам просто да е татко на децата си с които ЖИВЕЕ, да търсят татко си, а не да бягат от него, да искат да излизат с него, да не съм постоянно сама навсякъде с тях. А вместо това получавам отговор как той не искал да се занимава с тях заради мен.
Критикува наши познати за бащинството им, критикува колегите си, той е най-добрият, най-умният, най-можещия, всичко останали сме под неговото ниво един вид. Ако аз направя едно нещо е най-голямата глупост, ако той го направи е ОК. Избухва за незначителни неща. С децата е никакъв, но прекарва с тях по може би 5 минути максимум на ден - колкото да ги хвърли във въздуха по 2-3 пъти и това е. Постоянно казва едно нещо, след което казва противоположното, обвинява другите за всичко. Носи от 9 планини в десета, разбира каквото си реши.. Давам пример - нарича децата копеленца, скубе ги грубо за косата, хваща ги за врата(не ги стиска, но като за задушаване) и аз му казвам, че не е нормално да се държи така с децата. Питам го би ли направил така с племенницата ни(с мисълта, че ако не би го направил на чуждо дете, то не е ОК и на своите да го правиш), той ми вдигна скандал как нямало нищо общо, те си били негови деца и според него може да прави каквото реши, но критикува наши познати, чиито момченце показва среден пръст например. Просто имам толкова много примери, толкова много ли искам наистина? Грешно ли е да искам бащата на децата ми просто да се държи като баща? Няма да казвам колко пъти съм била в парка, виждала съм другите момченца с татковците си и съм се разплаквала.. Отделно във възпитанието НЕ присъства, аз съм тази, която по цял ден се кара, казва “не”, той не прави забележка за по-важните неща, но избухва и крещи например, че детето си бръкнало в носа. Аз разбира се получавам критики и за това, че децата са разглезени, лигави и т.н. Като кажа, че са момчета и имат нужда от татко си се започва всичко наново. Психически и аз вече не издържам от всичкото напрежение, от целият свят на плещите ми , за съжаление го отнасят децата ми, станала съм нервна, крещя, карам им се, избухвам и ги пляскам. После се затварям и плача от чувство за вина и безсилие.. Детето беше със счупен крал и гипс - пак всичко сам сама, помощ 0. Чувствам се един провал, като човек и най-вече като майка.. Не знам дали търся съвет или просто си изливам душата. Съжалявам, че е толкова дълго..
Убедена съм, че съпругът ми има някакво разстройство, но не мога да определя какво. Той винаги е искал деца, преди първото дете всичко беше страхотно. След появата на първото дете просто всичко тръгна надолу. След второто съвсем се влошиха нещата, защото тогава и качих доста килограми, които все още не успявам да сваля. Моят най-голям проблем е, че с моят съпруг сме като съквартиранти(само секс правим и това е), най-голямата ми болка е, че му се моля да обърне внимание на децата. Аз върша абсолютно всичко вкъщи, оправям след децата, оправям след мъжа, помощ нямам грам за абсолютно нищо. Извеждам децата винаги и навсякъде напълно сама. Ако ходят на рождени дни трябва да ги водя аз, по лекари - аз, в парка - аз, аз излизам да ритам топка с тях, аз редя Лего с тях. Просто си представете ролята на мъжа и жената - всичко съм еднолично аз. Стигнахме до там, че детето в детската градина като семейство рисува само мен и братчето си. При опит от моя страна да го критикувам(да му кажа да излезе с децата, да седне да поиграе с тях, да събира поне след себе си, с едно нещо да ми помогне) се започва да ми се казва как аз какво съм щяла да правя тогава по цял ден, той бе бил излизал с децата заряди мен, защото не съм му била приятна. Аз му казвам да излезе с тях без мен, а ми се казва как нямал желание дори да се прибира вкъщи. Щом го критикувам, че ПАК където яде там си оставя всичко например се започва с нападение и обиди за килограмите ми, как съм свиня, натяква ми се как ме издържа финансово и т.н. Реално аз не желая да ми помага с домакинството, а искам просто да е татко на децата си с които ЖИВЕЕ, да търсят татко си, а не да бягат от него, да искат да излизат с него, да не съм постоянно сама навсякъде с тях. А вместо това получавам отговор как той не искал да се занимава с тях заради мен.
Критикува наши познати за бащинството им, критикува колегите си, той е най-добрият, най-умният, най-можещия, всичко останали сме под неговото ниво един вид. Ако аз направя едно нещо е най-голямата глупост, ако той го направи е ОК. Избухва за незначителни неща. С децата е никакъв, но прекарва с тях по може би 5 минути максимум на ден - колкото да ги хвърли във въздуха по 2-3 пъти и това е. Постоянно казва едно нещо, след което казва противоположното, обвинява другите за всичко. Носи от 9 планини в десета, разбира каквото си реши.. Давам пример - нарича децата копеленца, скубе ги грубо за косата, хваща ги за врата(не ги стиска, но като за задушаване) и аз му казвам, че не е нормално да се държи така с децата. Питам го би ли направил така с племенницата ни(с мисълта, че ако не би го направил на чуждо дете, то не е ОК и на своите да го правиш), той ми вдигна скандал как нямало нищо общо, те си били негови деца и според него може да прави каквото реши, но критикува наши познати, чиито момченце показва среден пръст например. Просто имам толкова много примери, толкова много ли искам наистина? Грешно ли е да искам бащата на децата ми просто да се държи като баща? Няма да казвам колко пъти съм била в парка, виждала съм другите момченца с татковците си и съм се разплаквала.. Отделно във възпитанието НЕ присъства, аз съм тази, която по цял ден се кара, казва “не”, той не прави забележка за по-важните неща, но избухва и крещи например, че детето си бръкнало в носа. Аз разбира се получавам критики и за това, че децата са разглезени, лигави и т.н. Като кажа, че са момчета и имат нужда от татко си се започва всичко наново. Психически и аз вече не издържам от всичкото напрежение, от целият свят на плещите ми , за съжаление го отнасят децата ми, станала съм нервна, крещя, карам им се, избухвам и ги пляскам. После се затварям и плача от чувство за вина и безсилие.. Детето беше със счупен крал и гипс - пак всичко сам сама, помощ 0. Чувствам се един провал, като човек и най-вече като майка.. Не знам дали търся съвет или просто си изливам душата. Съжалявам, че е толкова дълго..
Винаги отдавам най-голямо значение на първия пост, защото обикновено авторът си казва всичко там, а после като го нападнат отвсякъде, започва да дава назад и променя някои твърдения...
Та, така....от написаното - авторке, мъжът ти е виновен, но не така, както ти си мислиш. Най-вероятно има някакво личностно разстройство - дали е бордърлайн, нарцисист или нещо друго, може да определи само специалист. Напълно възможно да е гарнирано с друго типично психическо състояние. Мога само да ти кажа, че тия с разстройствата изобщо не разбират ,че имат проблем. Техния мозък работи по-различно и в своите очи те са си напълно ОК, другите имат дефицити. Много често тези неща вървят в букет по няколко. В такъв смисъл мъжът ти не е виновен, той не разбира ,че му има нещо. Обаче.....лошото е, че тези неща са състояния, така ще си остане. Ще ти кажа само едно -психолозите не искат да работят с тях, отказват напълно, щом разберат с какъв човек си имат работа. Това може да ти даде представа с какво може би си имаш работа.
Не, не е нормално да се държи така с децата, прави го, защото го дразнят като досадни конски мухи. Той не ги обича. Не обича и теб. Тези хора са празни отвътре и не могат да изпитват чувства като останалите. Могат да имитират и то доста успешно, но никой не може да се преструва вечно и си показват лицето при най-малкото дразнение. Раждането на дете е сериозно дразнение, което обърква плановете при такова състояние и всичко избива веднага навън.
Работи бързо и усилено за собствената си независимост, защото цял живот няма да ти се получи с този човек. Изгубила си ценно време, не пропилявай повече.
И диагноза му поставихте на мъжа. Опасни сте!
Много е лесно мислите в чужбина да бъдете единствените, които носят парите вкъщи. И вместо разбиране, подкрепа и благодарност, да получавате мрънкане и скандали от една запусната жена. Убедете я сега, че само да си покаже носа навън и ще се затичат една сюрия перфектни мъже да я носят на ръце заедно с децата, че да тръгне да се развежда.
Аз обикновено съм с две ръце за раздяла и развод щом не вървят нещата, но в случая единственият й ход е да си стои на д-то и да мълчи. Защото е легнала изцяло на гърба на този мъж и вероятно сама себе си не може да издържа, камо ли деца.
Много е лесно мислите в чужбина да бъдете единствените, които носят парите вкъщи. И вместо разбиране, подкрепа и благодарност, да получавате мрънкане и скандали от една запусната жена. Убедете я сега, че само да си покаже носа навън и ще се затичат една сюрия перфектни мъже да я носят на ръце заедно с децата, че да тръгне да се развежда.
Аз обикновено съм с две ръце за раздяла и развод щом не вървят нещата, но в случая единственият й ход е да си стои на д-то и да мълчи. Защото е легнала изцяло на гърба на този мъж и вероятно сама себе си не може да издържа, камо ли деца.
Barbi, според теб с какво невръстите деца на авторката са провокирали такова поведение спрямо тях.
Аз също се изказах остро още в началото, но тук вече се минават всякакви граници според мен. Нито авторката нито, която и да и друга жена заслужава да бъде наричана свиня защото видиш ли била напълняла. Гледането на 2 деца и домакинство изобщо не е нищо. Не знам как е в Италия но тук в Германия все им липсва персонал в детските градини и е мазало.
В крайна сметка тя поема всичката грижа за общите деца, така че и парите са общи независимо кой ги изкарва. Та нали той има времето да работи толкова защото тя е в къщи с децата.
Като му тежи да има семейство с 2 деца да не ги е правил тези деца, вместо да ги малтретира.
Аз също се изказах остро още в началото, но тук вече се минават всякакви граници според мен. Нито авторката нито, която и да и друга жена заслужава да бъде наричана свиня защото видиш ли била напълняла. Гледането на 2 деца и домакинство изобщо не е нищо. Не знам как е в Италия но тук в Германия все им липсва персонал в детските градини и е мазало.
В крайна сметка тя поема всичката грижа за общите деца, така че и парите са общи независимо кой ги изкарва. Та нали той има времето да работи толкова защото тя е в къщи с децата.
Като му тежи да има семейство с 2 деца да не ги е правил тези деца, вместо да ги малтретира.
Да, Ън е донякъде права, човекът се интересува само на него да му е добре, не му пука за никого. Егоист. Което не значи, че с мрънкане и скандали авторката ще го промени. По скоро да потърси начин себе си да промени и своето отношение към него - да гледа на него като на съквартирант провайдър, щото все пак ги издържа, нали, а обидите са в следствие на нейните скандали. Иначе човекът не я закача за нищо, доколкото разбрах, иска да се наяде и да си легне в стаята, без никой да го закача за нищо. Ами, това е положението.
Аз не оправдавам мъжа в никакъв случай и на нейно място да го бях изритала още първия път като ми каже свиня. А не да правя секс с него.
Обаче за съжаление тя се е поставила сама в този батак и буквално седи сега с вързани ръце. Наблюдавам го често това явление, не знам защо на някои жени така да не им се работи. Готови са всичко да изтърпят, всякакви унижения само и само да не се напънат малко. Трудно е в чужбина, знам. И на мен не ми е било лесно, но аз имам инстинкт за самосъхранение и в такава ситуация няма как да попадна.
Гледам, че мислите й вървят в посока да продаде някакви земи или да наследи ли беше или да се върне да лежи на гърбовете на родителите си. Няма мисъл да даде децата на ясла/градина, да се хване да учи, да работи. Нямам добро мнение за възрастни хора, които не са самостоятелни поради мързел, съжалявам.
Обаче за съжаление тя се е поставила сама в този батак и буквално седи сега с вързани ръце. Наблюдавам го често това явление, не знам защо на някои жени така да не им се работи. Готови са всичко да изтърпят, всякакви унижения само и само да не се напънат малко. Трудно е в чужбина, знам. И на мен не ми е било лесно, но аз имам инстинкт за самосъхранение и в такава ситуация няма как да попадна.
Гледам, че мислите й вървят в посока да продаде някакви земи или да наследи ли беше или да се върне да лежи на гърбовете на родителите си. Няма мисъл да даде децата на ясла/градина, да се хване да учи, да работи. Нямам добро мнение за възрастни хора, които не са самостоятелни поради мързел, съжалявам.
Babri а защо мислиш, че не иска да работи? И все пишеш, как в чужбина или някъде си мъжа работи а жената я мързи? Може би около теб има такива хора, но понякога нещата са различни.
Добре в идеалния случай-децата на градина.Тя на работа. Обаждат и се детето болно елате си го вземете. Какво става с работата ти, дори и да изкара целия ден на работа и да си го прибере болно на другия ден как да отиде на работа--болно дете в градината не искат...на работа да го вземе с нея-не всеки работодател е ОК с това..Казва на мъжа си детето е болно какво да правя и той казва "Аз имам важен митинг, среща незнам си какво.Оправяй се ти си тая дето искаше да работи..." Какво може да направи жената в тази ситуация. Няма роднини, няма приятелка, съседка на кого да го остави това болното и ето, че пак ще я освободят от работа...не знам в Италия има ли болничен за гледане на дете? Защото аз където живея няма такова чудо..
Добре в идеалния случай-децата на градина.Тя на работа. Обаждат и се детето болно елате си го вземете. Какво става с работата ти, дори и да изкара целия ден на работа и да си го прибере болно на другия ден как да отиде на работа--болно дете в градината не искат...на работа да го вземе с нея-не всеки работодател е ОК с това..Казва на мъжа си детето е болно какво да правя и той казва "Аз имам важен митинг, среща незнам си какво.Оправяй се ти си тая дето искаше да работи..." Какво може да направи жената в тази ситуация. Няма роднини, няма приятелка, съседка на кого да го остави това болното и ето, че пак ще я освободят от работа...не знам в Италия има ли болничен за гледане на дете? Защото аз където живея няма такова чудо..