Работа, CV-та, HR-и, съвети - 88

С това съм съвсем съгласна. Направо ми е смешно как са надробили йерархичната структура.

А убедена ли си, че дори и в офиса ще те забележат и оценят? Това, което някой написа по-назад, е вярно - понякога ценни експерти умишлено не се повишават/преместват, тъй като ще оставят дупка, която е трудна за запълване. Но това се случва и при напълно присъствена работа.

Още нещо - възможно е просто повишените да са го поискали, намеквайки че в противен случай ще се огледат навън. Това също е съществено умение, което всеки трябва да усвои.

Има и такъв момент, чв трябва да си доста силен мениджър, за да повишаваш реалната си конкуренция

Да, имаш право.

Винаги ми е бил странен доводът при вече отворена реална позиция да не повишат този, който е високо ефективен и да търсят навън, щото щяла да се отвори дупка.
Ами ако си хване шапката и напусне, ще има 2 дупки, не една. Не е изключение при добри кадри, виждала съм го вече 3 пъти за последните 3г. в ситуации, в които не ме касае.

Така е. Ама не просто го има, ами е масово.

Аз съм човек който винаги си върши работят и то с желание. Не понасям обаче офис културата на интриги, клюки, пушене и симулиране на работа. За това и нямам успех на работно място. Ужасяват ме споровете за лампи, климатици, миризми. В къщи върша повече работа и никой не ме дразни с климатик на 29 и лампа на ярко слънце. Забелязвам, че хората които с години работят в офиси са много изнежени - винаги им е студено и тъмно. Ами не ми се слуша това 9 часа...

Ами тогава трябва да търсиш нещо, което да те устройва като професионално занимание.
Няма как средата изведнъж да се промени, нереалистично е.
Малко като да ти харесва да си лекар, но да те дразнят болниците и пациентите - сред последните има много мрънкащи и досадни.

Така е, осъзнавам го и се въртя в кръг. Високата заплата и престиж не държат.

   
Да се включа и аз по темата. Ще изляза от термините на модерната офис култура. На предишната си работа бях доста дълго  мениджър на една структура, в която нямаше възможност за повишаване на работещите, но след оценка се даваха бонуси.  След пандемията, сами виждате, много неща в офиса се промениха. При нас всички се върнаха  директно в офиса, защото работата го изискваше и само присъствено можеха да се постигнат търсените резултати. На много от работещите това хич не им хареса, но договорите, които бяха подписали са за присъствена работа и нямаше място за пазарене. Въпреки всичко, някои успяваха да се договорят с по-големия бос за разни екстри, но това бяха единици. Останалите, които не бяха "наши хора", "копаеха" на място. Поради естеството на работата, която вършехме, натоварени бяха тези, които ходеха в офиса ежедневно. Естествено е, че когато вършиш работата на друг колега, който я е започнал, знае предисторията и спецификите й, може да допускеш грешки или да пропуснеш нещо, за което не можееш да предположиш, че съществува в задачата. Тези, които работеха дистанционно, естествено е, че не можеха да работят пълноценно, поради нещата, които описах по-горе. Естествено е, че работеха и по-малко. Когато идваха, обема на работата им страдаше, защото не можеха да я свършат цялостно. Качеството на работата, обаче беше отлично, дали поради малкия обем, дали поради това, че знаеха всичко за поставената задача, поради старанието си, поради опитността си и т.н. Накрая на оценявания период съм се старала да аргументирам пред боса, защо на всички трябва да се даде 100% бонус, а той искаше да има разделение: на едни - 100%, а на други - да се намали размера на бонуса, защото имало разлика в работата.  Естествено е, че той си имаше своите аргументи и въпреки невъзможността за работа извън офиса и ясното му съзнание, че това е реалността, той тях ги оценяваше на максимума. Всеки път сме стигали почти до караница, защото твърдо бях на мнението си, че тези, които са хоум офис са перфектни, но тези, които са присъствено - са натоварени максимално, заради другите и вършат неща, които излизат дори от тяхните задължения. Много ми е било неприятно. Често съм успявала да "спечеля битката" и да дам 100% на всички. Но пък се настроих срещу дистанционно работещите и веднъж си позволих да го уговоря да им намаля бонуса и шефа уважи мнението ми.
Като чета тук, разбирам всичките ви аргументи и всички сте прави. Всичко е много индивидуално. Но това е моят опит. Сега, за щастие, съм обикновен служител и не нося отговорност за постиженията и оценките на другите.

Всяка работа е различна. Във вашия случай е имало значение дали си в офиса. В моят примерно няма, защото клиентите ни са глобални, не работим в колектив, всеки има негови клиенти, с които работи. Дори не бих казала, че има кой знае каква нужда да се заместваме един друг. Идването в офиса е излишно ако не ходим всички. Но пък откакто ходим се опознахме повече и комуникираме по-лесно.

Много теми се повдигнаха след моите коментари, ще се опитам да отговоря с примери.

По темата за събиране на настроения в екипа.
Значи не е да съберем мнения за какво казал Пенчо и какво казал Генчо. Става дума за ситуации от типа: въвежда се нова програма, с която трябва да се работи. Веднага се получава обратна връзка, че тя е токова злеее, че никой нищо не може да свърши. Е под проучване на настроенията, аз искам да разбера какво точно пречи, с реални примери. Всяка промяна предизвиква съпротива, когато съпротивата е със солидна аргументация и примери - ок, но когато се говори ангро - няма как да се предизвика промяна.

По темата за ХО, за хората живеещи далече или в друг град. Сори, ама ако някой през пандемията е решил да си смени местожителството, без да ме е информирал или да ми е искал съгласието, няма как да се ползва с преференции. И да, ако по договор има някакво  определено присъствие в офис, то трябва да се спазва от всички еднакво. Защото и този, който се е преместил, нали, е очаквал, че някак си фирмата ще е готова да прави компромиси. Имам такива случаи в екипа си, но съм безкомпромисна - каквото за всички, това и за тях. Имаме вътрешни процедури колко дни трябва да са в офиса и те по договор са длъжни да го спазват. Защото има и друго: след пандемията хората се бяха толкова капсулирали и отчуждили, че много трудно вървеше екипната работа. Всеки казва - аз съм продуктивен на макс, ама екипно - пълна трагедия. Откак се върнахме на 50% в офиса, полофжението е съвсем различно и дори и всеки отделен човек да не е продуктивен на макс, то екипната продуктивност се вдигна значително.

Трудно е да се говори без конкретика и конкретни ситуации, но дори и вдигането на сеньорити е свързано освен с по-добри технически умения (т.е. нужните знания и умения да си вършиш работата), то и със съответните меки умения, защото колкото се качва сеньоритито, толкова се повишава и нуждата от по-добри умения за общуване, за преговаряне, за обучаване на по-младши служители и т.н. Сложно и комплексно а, а като добавим и, че доста хора имат завишена самооценка, както и такива, които са с ниско самочувствие и комплекс за малоценност буквално... не е лесно да се изберат най-достойните, които да бъдат повишени в съответния прозорец.
ХО може да е проблем дотолкова, че по-трудно могат да се преценят именно меките умения на даден служител, заради разминаването, т.е. имаме говор, нямаме език на тялото и още доста от сорта.

Здравейте. Имам въпрос. Какви документи и каква информация за здравния статус на служител има право да изисква работодателя при болничен? Казвам конкретно - служител, на когото му се е наложило да извика през нощта екип на Бърза помощ, след установяване на конкретния здравословен проблем има болничен за известен период. Работодателя изисква освен болничен лист и амбулаторни листове, издадени от лекари ( тъй като на следващия ден има и прегледи при лекари), документа, издаден от екипа на Бърза помощ и задава въпроси,  как се е развила ситуацията като иска конкретика. Разбира се това е под формата на “човешки разговор” в който не приема отказ да му се отговори на въпросите и в края, на който се изискват документите.

Понеже имам подобна ситуация с хоспитализация по спешност, предоставям само болничен лист без амбулаторен и бе епикриза.
Здравният статус е лична информация и се споделя по преценка. Аз не бих тръгнала да обсъждам подробности и при разпит, бих споделила, че не ми е комфортно да коментирам с друг освен лекар.

Телковите решения мисля, че се заявяват при постъпване на работа, ако има такива, но не е такъв случаят.

Благодаря за подробната информация!
Да, слава на Бог ситуацията не е свързана с ТЕЛК!

Става дума за здравословен, физически проблем, но има и деликатен елемент в диагнозата и причината за ситуацията. Не е нещо крайно или страшно, но определено е нещо, което всяка жена би предпочела да има избор да сподели или не. Съответно това, обаче, е отразено в документите. Работодателят настоява да ги има като твърди, че има право, защото, цитирам, “е работодател”.

След като е така ще представим само болничния лист.