Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...40

Вярно ли е, че хората са произлезли от маймуните?
- Вярно е,  гледам, че са останали съвсем малко маймуни.

Всички хора са произлезли от маймуните, само македонците - от българите!

Шофьор на камион пътува по шосето. На едно място стои стопаджийка с туба в ръка. Спрял той и я качил. Пътуват нататък. Шофьорът от време на време хвърля по едно око към девойката, а после към тубата. Накрая не издържа и пита:
- Винце?
- Не!
- Ракийка?
- Не!
- А какво е тогава?
- Бензин.
- Че за какво пък ти е бензин?
- Абе знам ви аз вас, шофьорите. До първата горичка и бензинът все ви свършва.

Срещнали се двама лицемери и една лоша дума не си казали...

Един борец отишъл в публичен дом. Харесал си млада и красива проститутка. Очаквал,че услугите й ще бъдат подобаващо скъпи. Но се оказало,че тарифата й е десет лева на час. Тогава, дебеловратият си помислил,че може би онази е дърво в леглото. Обаче,компаньонката се оказала страхотна майсторка в любовното изкуство. В края на сеанса,клиентът смотолевил:
- А,бе,муцка! Не,че съм недоволен,ама едно нещо силно ме озадачава. Щом си такава сладурана и такава тигрица в кревата - що вземаш толкова евтино?
Онази отговорила:
- Ама,да не се ядосаш нещо?
Клиентът я уверил:
- Няма,бе,няма! Говори свободно!
Тогава проститутката споделила:
- Вземам толкова евтино,защото съм сифилистичка!
Борецът се усмихнал широко. Потупал я по рамото и казал:
- Слушай добре какво ще ти кажа, душа! Вероизповеданието няма никакво значение! Важното е да сме живи и здрави!

Самота е, когато вместо котка, галя косматия си крак.

--Надя, 24 г.--

- Сине, на колко години е кандидат снахата?
- На 35.
- Стара е!
- Но Мамо, тя изглежда на 25.
- Мдаа..стара и хитра..

Когато кравата дълго не общува с бик започва да беснее. Не дава нито да я издоиш, нито да я погалиш. Накратко - озверява. Та в дълбоката руска провинция се случил такъв случай в едно глухо селце. Кравата озверяла - иска на бик. Жената казва на мъжа си:
- Вземи сина, вземете и кравата и я заведете при общинския бик.
Мъжът взел бутилка самогон, сина и кравата и отишли в колхозния обор. Там, както се полага има пазач и мъжът почва деловите разговори:
- Братче, докарай бика, че тая крава ни подлуди.
Пазачът:
- Имаме тук един породист красавец, но е много придирчив, повече от 3 крави на ден не покрива.
- Нищо, докарай го, може пък да се съгласи.
Докарал пазачът бика, тоя обиколил кравата, подушил я и се оттеглил настрани - никакъв интерес.
- Нали ти казах - казал пазачът
Мъжът извадил бутилката и на пазача му дошло добро настроение. Казал:
- Абе, има тук едно средство, ще го пробваме.
Отишъл и наскубал китка коприва, след което приближил изотзад бика и прас с копривата по дясното яйце. Бикът трепнал, но не се трогнал много. Пазачът втори път - прас по лявото яйце. Бикът подскочил и почнал да обикаля кравата. Тогава пазачът с всичка сила - прааас между краката по целия пакет. Бикът направо полудял и се нахвърлил на кравата толкова стремително, че тя чак подгънала крака. Покрил я той, успокоила се тя. Мъжът и пазачът изпили бутилката доволни. След това мъжът и синът му повели кравата към вкъщи. По пътя таткото говори:
- Е, сине, разбра ли как стават нещата?
- Разбрах, тате.
- Ти само виж следното, на майка ти за копривата нито дума!!!

Не знам дали  хората са произлезли от маймуните, но някои хора много се стараят да станат маймуни.

- Какво правиш?
- Балсамирам душата си.
- Еха, колко красиво звучи обикновената дума „пия“!

Имам внук. В графата "пубертет".
Синът, снахата вече побеляха
и взеха му към моя дом билет -
да поседи под бабината стряха.

Посрещам го - навъсено и зло,
с маркови слушалки на главата,
съдрани дънки - майка му защо
не хване от приличие иглата?

Направих чудна манджа със домати
и сипах на келеша в хола.
Онуй глава обаче клати -
искам дюнер с кока кола.

Нахраних го там криво ляво,
келешът грабна си лаптопа,
след малко гледам го заспало
на баба златото в леглото.

И почнах дънките да кърпя -
да не оди кат клошар.
Ма то конци, то дупки, кръпки -
таз, майка му - не я е срам!

Събуди се онуй теле
и дънките, като видя
изцъкли комбалките две
и целият квартал събра.

Ма маркови били - със дупки!
И стрували камион пари.
Бе, тези пубертетски чупки
на някой друг ги там прави!

Е, преживяхме тая драма,
сега пък друга е наред -
гаджето цял ден го няма
и не пише нито ред.

Че сигурно сега е с Ицо -
неговият конкурент
и някъде нагъват пица,
а той при мен е клетник клет.

От банята кат грабна мопа,
таквиз любови ще ти дам!
Надиплил двойки сал за сопа,
за даскалото - нито грам!

Не може някак да намести
2+2 във словоред,
ма пише статуси злочести -
тя бешИ моето сърце!

Туй химия и алгебра, еб@ти -
оставени така на самотек...
Баща му има още да си пати -
и не помага никакъв кютек...

Оффф... налей ми сили, боже,
да преминем този пубертет!
Със пуйчетата да'н сЪ тревожим
и някак да я караме напред!

Милена Воденичарова Автор

Прилича на това:

Насред гората Тилилейска, далеч от спирката на рейса,
на място скрито и незнайно, злокобно, смръщено, потайно,
(направо пълен пущинак!) във къща на кокоши крак,
немила, никому не драга, живееше си баба Яга.
Веднъж нечакано писмо, като откъснато листо, 
направи двоен пирует и падна с марките напред
пред бабоягиния праг.
– Туй сметки сигурно са пак! – тя със досада промърмори,
със нокът остър го отвори... и в миг в гората се разчу, че
ще идва бабиното внуче!
Докато бабата се вдигне къщурата си да раздигне,
пристигна внучето ѝ мило, очи в краката си забило,
като че казваше ѝ:
– Тука ще бъде сигур пълна ску ка!
Ах, баба Яга се засегна и всички горски сили впрегна
да мислят някаква програма, та да избегнат срам и драма.
Купчѝна приказни герои пристигна с номерата свои.
Галаконцертът се отвори със хор на горски кикимори.
Квартет прекрасни самодиви жонглираха със сини сливи.
Вълкът с боненце от сатен уши гоблен  „Ловец с елен“.
Накрая седемте джуджета превърнаха се във козлета
и литнаха да пазят сянка на Пепеляшка и Снежанка.
А баба Яга изигра две съчетания с метла.
Но внучето ѝ все се муси – не пожела дори да вкуси
ни палачинка, ни салам от кърпичката „дай да ям!“,
капризно веждичка намръщи и рече твърдо:
– Искам вкъщи!
Тогаз в тоз тъжен периметър ухилен цъфна Хитър Петър.
Прегърна малкото човече и утешително му рече:
– Аз знам какво не ти е в ред! Ми тука няма интернет!
Направи уж с ръка магия, отвори някаква кутия
и сред тревичките зелени замига рутър с пет антени!
Тогава плисна се нарвед най-първокласен интеренет!
Как живна бабиното внуче! Как телефона бързо включи
и си направи двеста селфи с джуджета, кикимори, елфи!
В очите му звезди изгряха, щом лайк след лайка заваляха!
А милата му баба Яга,  подпряна на една тояга,
на Хитър Петър важно рече:
– Ти Рутър Петър ще си вече!
Илия Деведжиев