Лотария "Зелена карта" 2025

И аз с добри чувства го казвам. Имам много приятели, които се чувстват добре тук. 
Явно ми е емоционално в момента, затова така.

Точно за това апелирах в предходните ми постове - да не са емоционални! Но не, темата се превръща в едно поле с мнения в двете крайности, но това не помага на никой, защото има едно ключово нещо, което никой от нас не може да знае и предвиди, а то се нарича “късмет”. Дали ще е късмет да срещнеш любовта, да започнеш мечтаната работа, да те приемат в добро училище и т.н. И пак да кажа, най-важното нещо е да имаме право на избор и свобода на избор. А само времето ще покаже, дали изборите са ни били правилни или грешни!

Не мисля, че поста на Ирка е емоционален. След 17г какво да се вълнува.
 И тя казва нещата, точно както са си. Дали се харесва или не,  друг въпрос.

Не знам как влизат, признавам си, че живея далеч от Мексиканската граница и не следя проблема, но влизат по мноооого. Не, няма да ги узаконят. Такова нещо не се е случвало тук до сега, няма и да се случи, въпреки, че всеки втори кандидатирал се за президент говори подобни неща. Аз това за узаконяването го слушам от както съм тук и така и не се е случило. Много са сложни нещата, за да се предприема такава стъпка, и то само към един кръг емигранти. А на никой не препоръчвам да идва тук нелегално и да живее по този начин.

Аз съм с Ирка по тази тема. Тук съм над 20 години. При мен "връщане" като вариант не съществува - омъжена съм за американец, децата ми не говорят добър български и не биха се справили в българската система, освен с цената на ужасно много усилия, от които не виждам смисъл в момента. А и всички в семейството ми обожават България като ваканционна дестинация, но никога не са били там извън летния сезон.

Когато пристигнах 2003та година, животът в България беше съвършено различен от тук и от Западна Европа. Просто сравнение не можеше да се направи - ние още не бяхме даже в ЕС, пътуването ни беше страшно ограничено, доходите и професионалното развитие в моята област - също. Сега нивата много са се променили. Все още има разлика, разбира се. С много доходоносна професия в САЩ все още заплатата може да е в пъти по-голяма от тази в България, при сравними качества и отдаденост на кариерата. За неквалифицираните или нискоквалифицираните, включително тези, които не владеят чужди езици, според мен тук в САЩ е по-леко да си осигурят житейския минимум, отколкото в България. Но за тези от нас по средата, които не си вадят хляба нито като софтуерни инженери на Майкрософт, нито като чистачи в хотел, нещата са на кантар.

По-нагоре май ЛиЛу беше писала за разликите в растежа на заплатите между ЕС и САЩ. Това е абсолютно вярно. Тук заплатите (извън тези за държавни или изборни длъжности), не са регламентирани по никакъв начин. Съответно както няма минимална заплата, на която се наема един начинаещ счетоводител с висше, така и няма и максимална - както си го договориш. Според мен това за новодошлите имигранти е по-скоро минус, защото отнема време да се ориентираш в пазара на труда и да придобиеш самочувствие, и в началото тенденцията е да си продаваш труда на безценица.

За мен най-голямата разлика, обаче, е в общата нагласа към работата и мястото й в живота. В Европа и в България системата е направена да работи за теб, ако работиш, за да живееш. В САЩ - ако живееш, за да работиш. Ако си работохолик с таланти и без ограничения, тук няма таван, изобщо. Но ако нямаш такава нагласа или не е възможно животът ти да се върти само около работата, тук е в пъти по-трудно, отколкото в ЕС. Ето аз днес за трети път се разболявам за последния месец и половина и за трети път пропускам ден работа. Ми ужасно се чувствам, защото знам как се възприема. Здравето ми си е моя отговорност и ако допускам да боледувам прекалено често, на това не се гледа с добро око. При това аз съм на позиция, на която имам няколко разрешени и платени болнични дни годишно - това тук не е повсеместно, няма гарантирани минимални работнически права, така както ги разбираме в Европа.

Но всичко това са неща, които няма как да се разкажат така, че да убедят някого. А и не е нужно. Животът е за това - да трупаш опит. На млади, здрави хора, с хъс и талант да учат нови неща, бих препоръчала по принцип да пътуват и да живеят в различни места, това е красотата на живота. Стига да не очакват, че тук ще бъде непременно спокойно и стабилно.

Извинете за чаршафа.

Влязох в темата, защото и аз съм изненадана. По принцип хората сме много различни - аз съм щастлива в Германия, но всеки ден чета по разни фейсбук групи как моят град е най-ужасното място на света и десетки хора изпадат в тежка депресия от обстановката. Голяма роля играят очакванията, интересите/приоритетите и досегашният опит.

Сигурна съм, че има много българи, които биха били доволни в САЩ, но дали заминаващите знаят точно за какво става въпрос, посещавали ли са конкретния щат/град или поне били ли са достатъчно близки с други живеещи конкретно там?

Аз съм живяла 1 семестър в щатите преди години като студентка в университет и не бих живяла там. По темата:

- Освен може би Ню Йорк градовете не са за пешеходци, без кола си за никъде. Това си е личен проблем, че не шофирам и нямам желание, разбира се. Градският транспорт и той не е чудесен.
- Майчинство - лично аз даже няма да се възползвам, но това са осигуровки, които плащам с кеф. Колко фирми предлагат нещо от рода на 6+ месеца?
- Дни отпуска - преди години имах шеф американец, който се хвалеше, че след 10 години във фирмата има 3 седмици отпуска. Кажете ако като горната точка това се променя?
- Болнични - не се чувствам виновна, ако съм болна. Конкретно в Германия до 3 дни няма нужда да ходиш на лекар и да представяш болничен. Съответно дори преди Ковид беше рядкост да се вихриш сополив в офиса (в Бг съм ходила болна, понеже не само трябва да висиш при личния и да се доразболееш ами и не си получаваш цялата заплата. )
- От центъра на Европа ми се струва по-лесно за пътуване до повече дестинации.
- Цени за образование - аз лично бях със стипендия, но семестърът ми беше 15 хиляди. Освен адвокати, лекари, които работят ненормални часове+стрес, има ли професии, които могат да си го позволят без нечовешки дългове? Знам, че има и по-достъпни опции, но предполагам зависи много от района колко са добри.
- Не съм работила там и може би е клише, но имам колеги американци и работната им култура ми се струва доста токсична. Лично аз искам да работя 8 часа и след това да забравя за работата.
- Днес е в пъти по-лесно да се преместиш някъде в западна европа. В ЕС не ни трябва виза, аз лично не съм имала проблем с признаване на опит и образование. Работа е възможно да се намери онлайн. Често фирмите покриват разходи за последно интервю на място.  Заминах на почти 30г, фирмата ми ми осигури място за живеене за 2 месеца докато си намеря апартамент. (Не съм някакъв супер специалист, и е вярно, че потенциално ни плащат по-малко от на местните в началото, ок. Няколко години по-късно ги догонваме.) Работи се на английски в много фирми, език се научава при желание. Честно казано преместването беше доста лесно (сама, без семейство). От колегите ми със семейства обикновено единият пристига с осигурена работа, урежда документи и т.н. и след това другият + децата пристигат. Не казвам, че е лесно винаги - но звучи в пъти по-лесно от щатите.
- Не че съм супер доволна от здравната система, но повечето неща са "безплатни" (включени в 45% данъци). Може би тук щатите "печелят" ако се направи сметка.
- Не всеки има семейство или добри отношения, но за тези, за които това е важно - пътуването до Бг е в пъти по-лесно/достъпно.

Би ми била интересна дискусия - с какво смятате, че щатите са по-добра опция (може би конкретен щат, не знам детайли) от някои европейски страни?
Аз бих казала потенциално климат и приветливост на хората, възможност за по-добра интеграция може би?
Прочетох по-рано и коментар, с който съм съгласна - за изключително мотивирани, интелигентни, тесни специалисти, топ 1% - там е мястото, имам колежка от университета, която обиколи цял свят Япония, Сингапур и т.н. и сега е в щатите и се занимава с роботика или нещо подобно. )

Много добре го е описала LemonFantastic. Обаче, човек докато не дойде и не се сблъска от първо лице с тези неща, някак не ги разбира и все си мисли, че не е ЧАК така.

Ами по точките на LemonFantastic:

Аз даже не съм чувала за фирми даващи 6 месеца майчинство. Може да има такива бяли лястовици, но са абсолютни изключения. В повечето случаи ще имаш 6 седмици, ако си късметлия - 12 седмици майчинство, които не се броят от деня на раждане, а от деня, в който спираш да ходиш на работа. Аз например ходех на работа до 1 седмица преди да родя, и така трябваше да се върна на работа, когато бебето беше на 11 седмици. Да, тук има детски градини, които започват от 6 седмична възраст и струват половината ти заплата. Аз напуснах, не можех да си представя как оставям 11 седмичното си бебе някъде и се цедя по Н на брой пъти на работа. 

Тук има вариации, но като цяло, често се започва с 1 седмица платена отпуска на година, докато стигнеш 5 години, може вече да имаш 2 или 3 седмици. На 10 години, ако си късметлия може да имаш и 4 седмици. Много от фирмите с по-големи отпуски, нямат болнични. Ако се разболееш ти или детето ти, си взимаш от дните отпуска. Така може да имаш уж 4 седмици отпуска, но ако си с две деца, накрая да са ти останали по-малко от 2 седмици.

- повечето фирми нямат такова нещо. Ако си болен, си ползваш силно ограничената платена отпуска. Това е причина много често хората да ходят болни на работа. Някои фирми може да имат 5-6 дни болнични.

- Абсолютно. От тук е по-близо Мексико и разните му Карибски курортни места - Аруба, Доменикана и пр.

- безумни са просто. Такъв надут балон, не е истина. Болна тема ми е с две деца в Университет в момента. Добре, че избраха да учат в Европа.

Не печелят и по тази точка. Тук данъците също са високи, а отделно от тях си плащаш и здравната застраховка. Понякога трябва и да доплащаш разни здравни услуги. Много зависи каква застраховка имаш, ама това е дълга тема.

Съгласна съм с тези плюсове, особено за по-лесната интеграция. За климата, много си зависи в кой щат си.

 Европа,поне на мен, ми се струва много по-добра дестинация, отколкото САЩ, но всеки търси различни  неща. То си е казано - за всеки влак си има пътници.

Къде е по-добре може да каже само човек, мигрирал и на двете места като че ли. Факт е, че нито един мой роднина не иска да се премести от САЩ в Европа, но идват на ваканция, харесва им за почивка и култура.


В крайна сметка един смесен трети свят, в който да пренесем най-хубавото от двата, е идеалният за мен вариант

ПП Скрих визуално, ако решите да направим отделна тема - ще ми е интересно, да я следя.

Аз познавам хора, които се преместиха от САЩ в Европа. В Германия, Франция, Кралството и Швеция. Само плюсове виждат засега или поне само за плюсовете говорят.

Според мен е хубаво да се говори за различни страни на живота в чужбина, но няма смисъл да се очаква, че можеш с информация от втора ръка да направиш избор, от който да си винаги щастлив. И това не е само защото хората сме различни и това, което е чудесно за един може да е ужасно за друг, но и защото един и същи човек може да се чувства различно в една държава, в зависимост от житейския си етап.

Аз навремето дойдох точно в САЩ, точно заради нещата, които сега ми усложняват живота. Аз съм (бях) амбициозна работохоличка и исках да съм там, където нещата в моята област врат и кипят. Приеха ме в три университета и аз си избрах моя по това, че в брошурата им пишеше, че библиотеката им никога не затваря . Седем дни в седмицата, 24 часа, няма празници, няма дявол. Умирах си точно в такава обстановка да живея. Пет години живях между офиса и библиотеката, работните часове изобщо не ги броях, бях най-щастливият човек на земята.

После се омъжих и още след първото дете стана ясно, че моята работа, на това ниво, на по-ниски обороти просто няма как да се върши, а аз няма как да поддържам такива обороти и да имам други хора в живота си. И минах в редиците на хората с нормално работно време. И изведнъж всички тези неща, които ми се струваха незначителни - майчинство, здравни застраховки, отпуск, болнични, училищни графици и прочие - станаха много важни, а те тук много куцат. Но на двайсет и шест години ако някой ми беше казал да не ходя в САЩ, защото няма да имам майчинство, щях да се изсмея - тогава и през ум не ми минаваше, че някога ще ми потрябва такова нещо.

След още двайсет години нищо чудно пак да съм на друг акъл и пак по друг начин да оценявам живота тук и в България. Важното е, че сега вече нищо не е окончателно, никой не ни ограничава пътуването и местенето по света и затова няма фатални избори. Като не ни харесва някъде - все ще можем да се преместим.

Точно на същото мнение съм и аз, ianajar! Да имаме избор и свободата на избор! Оттам нататък всеки може да избере най-доброто за себе си. Затова скачам непрекъснато на твърде крайни мнения - никъде не е най-розово и най-черно, и най-бяло. Редно е да търсим баланс и да избираме най-доброто в най-подходящия момент.

И е така, и не съвсем. Не на всеки емигрант му се случва да има деца и да създаде семейство в новата си "родина", факт. Позната, с десетина години по-голяма от мен, замина доста отдавна и все още си е сама.
Тези, които тръгват да емигрират с вече налични деца, да му мислят.
Всъщност, вие, които сте в САЩ от отдавна и вероятно познавате много сънародници там, по-добре ще кажете дали е така, но съм забелязала, че доста хора, които заминават сами и са, да кажем, в малко по-зряла възраст, т.е. не са току-що завършили гимназия, сякаш в доста случаи не създават семейства и нямат устойчиви любовни връзки. Поне това са моите наблюдения. Винаги съм се чудила защо ли е така...

Не мисля, че има правило, доста е шарено.
Познавам семейство, което дойдоха с едно дете, и си родиха още 2 тук, познавам и дошли с едно и си останаха с едно. Както те завърти е в общи линии.

Аз нямам такива наблюдения. Всъщност по-скоро опитът ми е, че тук е много по-приемливо да създадеш семейство в по-напреднала възраст. Това може да се дължи на средата ми - аз бях сред докторанти и научни работници, при нас средната възраст за брак е 30-35, не са рядкост жените, които раждат за първи път на 35-40.

Иначе всичките ми познати и съученици от България, които дойдоха тук необвързани, вече имат семейства - къде с български партньор, къде с местен, къде с имигрант от трета държава. Не бих обобщила, че не се създават връзки и семейства, ако не си пристигнал като тийнейджър. По-скоро е въпрос на лична нагласа. Хората, които заминават сами, по-често са интровертни и саможиви и търсенето на връзка не им е приоритет. Съответно след тях е по-вероятно да има хора, които предпочитат да не се обвързват. Тук има доста развита култура на необвързаност като лайфстайл, особено в големите градове и това също оказва влияние - изведнъж се оказва, че е съвсем приемливо да си живееш сам и около теб има още много хора, които живеят по същия начин. Мисля, че в доста европейски страни също го има това.

Здравейте, днес разбрах, че момера ми е попадбал във виза бюлетина за май. Сега какво следва, какви документи да подготвя  и кога евентуално да очаквам да ме извикат на интервю?

Здравейте, моето синче подаде за трети път и дано този път го огрее, че иначе мисли и за други варианти да ходи в Сащ. Та въпроса ми е, такива като него 25годишни имат ли шанс да ги избере компютъра? Ходил е по бригади и на туризъм преди две години, но иска, та иска таз "пуста" САЩ. Дали с лотария или не търси си варианти.