Тиймбилдинг, фирмени събирания, приятелства на работното място...

Нарциса, всички имаме приятели и семейство, хобита и ангажименти за свободното време. И вероятно са по-интересни от тимбилдинг. Обаче пък ако отделиш една вечер с колегите си, може и да ги видиш в друга светлина. Не вярвам толкова да ти пострада чак личния живот.

Фъстък, сигурно си в някоя готина фирма, че такива дълги тимбилдинги ви правят. При нас дори тези извън града са огромна рядкост, а покрай ковид съвсем спря тази инициатива. Наскоро имахме голямо парти в зала, доста стари колеги видях, повеселихме се, доста от тях продължиха на друго място после.

Със сигурност нищо не би трябвало да е със задължителен характер (освен за мениджърите), а пък прелюбодеянията и кой как изглежда по бански мен не ме интересуват. Въобще ако седиш далеч от клюки се живее по-лесно.

О, да
Да и за двете,
И мен не ме касаят кой се напил и до кого се събудил. А омотаването си е баш-баш
Имам приятелка, точно по азбучен ред ги зачисляват обаче. Кой не дойде е предател, пише му се черна точка и е нарочен.

ПП. винаги са ни извън града, винаги. Ежегодни са. Имало е и чужбинска. И не са еднодневни. Еднодневните са всъщност допълнение, съвсем отделни, има и еднодневни, но те са отделно. Значи в годината имаме няколко, не един. Отделно са събития като коледно парти, великденско, рожден ден на фирмата.
Аз драми нямам, защото пак казвам, мен никой не ме е задължил. Ако искам и ако мога. Има места, където задължават под една или друга форма.
ППП. В по-голям колектив няма как да избягаш от клюки под някаква форма. Дефилиране по бански си е дефилиране, и то не е за всеки, защото винаги има хора, на които им пука.
ПППП. И готиното не е дългия тиймбилдинг и многото мероприятия, а това, че не те бройкат, ако не отидеш.

Това с другата светлина е някакво клише. Нито имам лична нужда, нито ще ми помогне в работата да виждам колега в друга светлина. А и смятам, че средноинтелигентен човек може да види във въпросната светлина другите и без да ходи непременно на фирмени събития с тях.

За кратко работех в една малка гадна фирма. (Като започвах знаех, че е малка, но не и че е гадна).
Там нямаше такива “глезотии” като излизания и тимбилдинги. Ако се организираше нещо, беше с наши пари. Веднъж имаше някаква сбирка, платена от биг бос в едно малко, подобно на кафене заведение.

Интересното беше, че колегите от тази фирма години наред работеха там и знаеха, че не им правят хубави сбирки/вечери. Ии се натрисаха на чужди такива. Такъв абсурд не бях виждала, все в големи фирми съм работила и такова нещо не би било допуснато. Обаче в онзи бранш като стане ясно къде ще е коледното парти на разни други фирми, с които се работеше, нашите просто отиваха … 🤦🏻♀

Ох, Нарциса, не знам какъв ти е зора да спориш толкова. Симпатична си ми, но понякога се чудя как имаш толкова време и нерви да пишеш тук и да ни убеждаваш в нещо. Харесва ми речевата ти култура, явно си образован човек и ми е приятно да те чета в повечето теми. Обаче имам чувство, че ходиш на работа с някаква мъка не заради работата ти, а заради хората около себе си. Разбирам те, че не са ти приятни, но тогава може би е по-добре да смениш цялостно средата.

Аз лично от контакти с колеги съм завързала доста приятелства, които продължават и след като сме напуснали. Ходила съм на сватби на колеги, с които вече сме приятели и не работим заедно сега. Затваряли сме кръчми и барове, помагали сме си и извън работа и ангажименти. И да, имам семейство, университет, работа, хобита, спорт и тн. Просто едното не пречи на другото. Пожелавам ти следващата ти работа да е с по-приятни хора.

После "Ама вие в какви фирми работите?" и "Сигурно не си понасяте колегите?!". Ами фирми, в които е по-важно кой не е дошъл на тиймбилдинга или запивките, а не кой колко и как работи...е ужасТ. 😆

Щастливци сте вие, които работите във френдли служебна среда, от която струи хармония и сплотеност, а всеки си гледя работата без клюки и интриги. Масовият профил на фирмите обаче е друг...

Аз и преди бях писала - гледам вътрешни проучвания сред служители и какво искат от фирмата. Освен възнаграждения и бенефити, следващото по степен е точно такъв тип активности за служители. Това е мнозинството - над 75% имат такива очаквания.

Нарциса потвърждава, че това е такаа - колегите й са ентусиазирани от предстоящото събитие, а тя е тази която не кипи от ентусиазъм.
Аз също не примирам да ходя на тези мероприятия, ама хич. Обаче съм минорити и съм наясно, че компромиси се правят.

Никога не съм спала с друг колега в стая. Рядко хората са точна четна бройка и има опция за самостоятелно наставянане. Когато не е имало, съм доплащала някаква малка сума, за да бъда настанена - в крайна сметка е за мое удобство, защото лягам късно, искам да си взема душ без да се съобразявам кой е заспал и т.н.
За игрите - и съм участвала, и не съм. Според зависи.

В крайна сметка винаги има едни списъци, които се размятат поне 2 седмици и човек си вписва в тях как ще се придвижва /ако е с кола, иска ли да вземе някой или ако е без, при кого ще се вози или директно на фирмен транспорт/, как ще спи, какво ще яде /да си дойдем на думата за всички хранителни алергии, вегетарианци, вегани и суровоядци/ и в какви активности ще се включи, ако има отбори.

Хайде да уточним нещо. Аз не споря. Казвам, че нямам желание, не ми допада, имам по-интересно и насреща дори в тази тема ми се задава, и то повече от веднъж, вариантна въпроса ама защо сега така и се почва с предположения какъв точно проблем имам.
Сериозно не мога да разбера какво толкова, че нямам афинитет към такива неща, имам умения да контактувам с хората извън работните теми в работно време.
Тези, които харесвате да ходите, защо не можете да приемете, че има и друго виждане, да спрете да правите предположения и да спрете и с въпросите ама защо, ама как така?

Защото темата е за това, Нарциса. До колкото съм наясно не сме колежки, лично не съм те питала в офиса ти. На дали някой ти е опрял нож в гърлото да ходиш или да обясняваш защо не искаш. Тук темата е за това и си коментираме.

Коментираме, да. И ти коментираш с криви предположения и не приемаш чуждо мнение, а сега минаваш в пасивно-агресивен тон. Точно заради тази 'светлина' при колегите ми, която и ти тук демонстрираш, предпочитам да си изкарам времето другояче, благодаря за разбирането.

Нарциса, сигурна съм, че си наясно как това е форум и тук не е нужно да се палиш толкова. Нито сме колеги, нито е нужно да се търпим в каквато и да е среда. Нямам никакво желание да се драпам с теб тук, не взимай нещата толкова навътре. Ти си тази, която явно много се фрустрираш от отношението на колегите си и ти пречи щом го споделяш тук. Повярвай, на мен ми е все едно дали ходиш на тия мероприятия без значение дали си моя колежка, или не си.

Изкара ме агресивна без въобще да съм такава, а това, че ти скачаш ужилена за всяко нещо е факт.

Продължаваш с пасивната агресия, кривите предположения и обясненията към непознат човек обаче аз съм била някаква си. Ми щом те радва...

Е добре, какво лошо има човек да пита нещо. Дори да не е за тийм билдинга. И да, на хората, на които им харесва тиймбилдинг им е любопитно да разберат защо на друг не му харесва. Това е като на мен някой да ми каже, че не обича сладко, веднага ще го питам как така Май трябва повече да си трая в офиса, че някой може да се засегне. Ама ако трябва да ходя в офиса, да си седя на бюрото от 9 до 6 и да заговарям колегите само по работни въпроси, ще се гръмна.

Ох тази дискусия ми напомни за една мъдра мисъл. Нищо лично към никого, просто се сетих.
Всички питат интровертите, защо не общуват повече и не излизат от зоната си на комфорт. Никой не пита екстровертите, защо не си мълчат понякога и не престанат да правят "зоната" некомфортна.

Забелязвам, че на хората, които всичко им е уредено, платено и знаят, че задължително имат 2- 3 тиймбилдинга в годината се назлъндисват и не оценяват, всъщност, че работодателя дава и нещо от себе си.
Ние, нямаме такива привилегии. Ако ходим някъде, всичко си поемаме, но пак сме задружни и става винаги купон.
Винаги остават и хора, които работят, ако не искат да ходят.

При нас има и фирмени партита, и колегите сами си организират също. Никой никого не задължава и не гледа накриво. Но миналата седмица един колега ми сподели, че не обича да ходи по тези събития, но се чувства някак задължен.
Изненада ме, наистина. Не е на ръководна длъжност, и не е от типа "какво ще кажат хората", по-скоро обратното.