Един доста унизителен спомен от купоните - продават прах за пране, обаче разфасовката голяма и ни принуждават двама да купуваме една и да делим. Та така отиваме у нас с едно младо майче, изсипваме и разделяме с чаша. Така и не се запомнихме от притеснение. Това в нашия град, за другите не знам как е било.
- Публикувана: 17 окт. 2023, 14:18 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2024, 10:17 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3
За всичко имаше опашки.
От тогава мразя да се редя на опашка с повече от 4-5човека 😏
Спомням си кварталният супермаркет с празни стелажи….,само по някой скъсан пакет сол имаше по рафтовете,оцет или белина…
‘97год я помня с липсата на хляб,по-точно скрит…,и многото стачки на транспорта зимата 🤔
От тогава мразя да се редя на опашка с повече от 4-5човека 😏
Спомням си кварталният супермаркет с празни стелажи….,само по някой скъсан пакет сол имаше по рафтовете,оцет или белина…
‘97год я помня с липсата на хляб,по-точно скрит…,и многото стачки на транспорта зимата 🤔
Тц, 90- та имаше купони.Бях дете и се редях наравно с нашите на опашките....
Специално в София нещата се влошиха чувствително след двата тура на изборите, 10(17)/06/1990 г. Синя София трябваше да си "плати" за победата на СДС в града.
По разкази от познати и роднини, в провинцията не се е усетило кой-знае колко.
Вече през '91 навсякъде беше мизерия, купони за храна, за бензин, освободени цени. Една ютия от 30 лв стана 300, към заплатите добавяха 270 лв компенсация, без значение кой колко получава, как са изчислени си остава загадка, и т.н.
По разкази от познати и роднини, в провинцията не се е усетило кой-знае колко.
Вече през '91 навсякъде беше мизерия, купони за храна, за бензин, освободени цени. Една ютия от 30 лв стана 300, към заплатите добавяха 270 лв компенсация, без значение кой колко получава, как са изчислени си остава загадка, и т.н.
Това е плажът на къмпинг "Корал" сниман от къмпинг "Юг". С червено съм оградил скалата, която стърчи от морето, а с жълто островчето в далечината.
Бути,беше си зле.Нямаше.Нали написах по-горе баща ми предпочел 90та-91 ,не помня кога точно да остави кучето да избяга ,отколкото да си загуби ред на опашката за хляб (май).Аз съм била две-три годишна тогава и той знае,че чакаме вкъщи.
Баба ми и дядо ми живееха на село и пращаха храна,както могат.По влака и непрекъснато крадяха колетите.
А 97ма вече бях голяма..Помня и стачките и блокирането на ЖП линията и празните магазини (но по се намираше ядене).
А майка ми разправя,че докато отиде до банката да депозира пари (счетоводство водеше тогава) и те вече се обезценили и айде наново.Тогава нашите си купиха и първият западен автомобил,втора ръка,с дойче марки.Беше голяма разправия как да се набавят дойчемарките като не спираше да играе лева.Накрая май бяха даже на далавера.
Баба ми и дядо ми живееха на село и пращаха храна,както могат.По влака и непрекъснато крадяха колетите.
А 97ма вече бях голяма..Помня и стачките и блокирането на ЖП линията и празните магазини (но по се намираше ядене).
А майка ми разправя,че докато отиде до банката да депозира пари (счетоводство водеше тогава) и те вече се обезценили и айде наново.Тогава нашите си купиха и първият западен автомобил,втора ръка,с дойче марки.Беше голяма разправия как да се набавят дойчемарките като не спираше да играе лева.Накрая май бяха даже на далавера.
Някой по-нагоре написа:"90-91 хората имаха пари, но нямаше какво да се купи, 96-97 имаше всичко по магазините, но парите не стигаха". На 55 съм, помня всичко.
И един виц от 90-та:
Върви журналист по тротоара и вижда опашка, пита последния:
-За какво се редите?
-Не знам, видях опашката и се наредих.
Вървейки напред всички отговарят така.
Журналиста стига до първия на опашката.
-За какво е опашката?
-Това не е опашка, вървях дълго пеша, уморих се и се облегнах на стената да си почина. Докато се усетя и след мен се наредиха хора.
-Защо не си тръгвате?
-Как да си тръгна, като съм пръв.
Върви журналист по тротоара и вижда опашка, пита последния:
-За какво се редите?
-Не знам, видях опашката и се наредих.
Вървейки напред всички отговарят така.
Журналиста стига до първия на опашката.
-За какво е опашката?
-Това не е опашка, вървях дълго пеша, уморих се и се облегнах на стената да си почина. Докато се усетя и след мен се наредиха хора.
-Защо не си тръгвате?
-Как да си тръгна, като съм пръв.
Помня жанвиденовата зима. С колеги бяхме седнали в заведение. Редовно се събирахме там и имахме някакви разправии за цените, които по наши сметки излизаха едни, а в сметката, която ни носеха - други. И бяхме решили да си вземем калкулатор, да изчислим цените по менюто и да разберем откъде идва разликата. И седим, и смятаме и накрая се оказа, че осем души сме изконсумирали 4,5$ след обилна вечеря. (А разликата в цената се оказа от минералната вода, която в менюто е записана като чаша, а ни носеха бутилки и в резултат последните винаги доплащане стабилно)
Само да споделя, 1987 със съученици отиваме на море в Поморие.
Малко са тези, които са знаели какво ще стане след 2 години, ако изобщо е имало такива.
Намираме си стаи в няколко близки къщи, 3 лв леглото.
Когато стана време да пазаруваме за вечеря, ами магазините празни, 1987 г , само Русенско и пастет и Столично пиво. Не бяхме пили толкова Столично и в София.
Как са живяли местните, не знам, разбрах вече 3 г по- късно.
Изкривена работа.
Малко са тези, които са знаели какво ще стане след 2 години, ако изобщо е имало такива.
Намираме си стаи в няколко близки къщи, 3 лв леглото.
Когато стана време да пазаруваме за вечеря, ами магазините празни, 1987 г , само Русенско и пастет и Столично пиво. Не бяхме пили толкова Столично и в София.
Как са живяли местните, не знам, разбрах вече 3 г по- късно.
Изкривена работа.
1900 г.
