Публикувана: 17 окт. 2023, 14:18 ч.
Последно мнение: 21 юни 2024, 12:34 ч.

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

140 266
2 752
2

# 2 010 23 март 2024, 03:06 ч.

Мнения: 2 485

БЕЗИМЕННА КАРТА ЗА БЕЗПЛАТНО ПЪТУВАНЕ
Важи без показване на други документи
Подпис: зам.министър на транспорта

Някой виждал ли е такава карта за пътуване с автобус по междуградски линии?

През 1992г. моята кръстница ми я даде, за да пътувам с нея до Русе и обратно гратис. Тази карта беше на нейния съпруг, който работеше в софийския ДАП. Картата беше с много страници и по тях се пишеха пътуванията. Давали са я на всичките си роднини. През 1993г. вече нямаше такива карти. Или, ако е имало, не са ги давали на тях.

# 2 011 23 март 2024, 07:24 ч.

Мнения: 18 934

Никога не съм ходила на лагер или екскурзионно, само съм слушала за тях от по-големите, и този мой пропуск отчитам като минус - че по-късно вече явно е нямало или при нас не са организирали.

# 2 012 23 март 2024, 07:49 ч.

Sofia
Мнения: 26 693

# 2 013 23 март 2024, 08:25 ч.

Мнения: 5 645

Ема, нищо не си пропуснала. Била съм два пъти на лагер, не помня за коло дни, но ми се стори безкрайно. Безкрайна гнус, но поне бяхме настанени в масивна сграда. Не помня с какво точно сме се занимавали по цял ден, но вместо да сме на плаж, на групички обикаляхме някакви трънясали поляни в жегата. Нямам представа защо ще заведеш деца "на море" и ще ги оставиш да слънчасват по поляните, някаква голяма глупост е било. Може би и аз съм била разглезена от семейното ходене на море, не знам.

# 2 014 23 март 2024, 08:37 ч.

Мнения: 7 251

Цитат на: Poni69 в пт, 22 мар 2024, 22:01

Никога не са ме пращали на лагер, предполагам, че нямаше и да ми хареса. Майка ми все се притесняваше за мен, все си мислеше, че нещо лошо ще ми се случи, ако съм далече от нея. По тази причина съм била само на еднодневни училищно екскурзии.

И аз така, с тая разлика, че аз исках, но мама не ме пускаше.
Иначе, спомени от такива спални помещения, за които се разказва имам от бригадите. С тоалетни и бани далеч от спалното. Храната беше никаква, понеже работехме в консервен комбинат, често си открадвахме я някой компот, я бурканче сладко. Мизерно беше, но ставаше голям купон.

# 2 015 23 март 2024, 08:40 ч.

Мнения: 9 540

Цитат на: EmmaT в сб, 23 мар 2024, 07:24

През 90-те години – не си спомням,но след 2000г. вече имаше детски лагери...

# 2 016 23 март 2024, 08:46 ч.

Мнения: 18 934

Цитат на: Phloxx в сб, 23 мар 2024, 08:25

Абе, иска ми се да бях ходила, да знам от собствен опит.
Лагерите за децата от моя край трябва са били във вътрешността на страната, екскурзионните със сигурност са били по планините - за тях само съм слушала и много ми беше кофти, че поне за моя клас не е имало. Но като се замисля, може и по финансови причини да не са организирали.
Отчитам го като пропуснат опит, който е можело да ми бъде полезен и приятен. Сега наваксвам с детето - поощрявам да ходи на всякакви организирани мероприятия, според интересите ѝ.

# 2 017 23 март 2024, 08:54 ч.

Мнения: 9 540

Доколкото си спомням лагерите ги организираха за всички деца от училището,а не само за отделен клас. Понякога ходех на лагер по два пъти в годината (лятото,разбира се) и не си спомням да имаше деца от моя клас. Даже имаше деца от други училища,не само от моето.

# 2 018 23 март 2024, 09:00 ч.

Мнения: 2 030

От различни училища бяха лагерите, аз на екскурзионни летувания не съм ходила, но брат ми обиколиха всички планини и върхове.

# 2 019 23 март 2024, 09:03 ч.

Мнения: 13 575

Лагерите се организираха не само от училищата, а и от работните места на родителите.

Grinning

Аз съм израсла по лагери и ми харесваше. През зимата тренирах ски, на Мальовица, Пампорово, последния преди да се откажа беше 45 дена на Банско във времената когато имаше имаше две кръчми и до станцията на Академика нямаше път, а само една просека и се стигаше до нея само с лифта - по един на седалка и си с цялото оборудване, саковете, ските.
Лятото на 15 юни с вечерния влак за Бургас ме пращаха на лагер в Равда, организираше се от работата на баща ми.
Още имам приятелства оттогава.

# 2 020 23 март 2024, 09:06 ч.

Мнения: 18 934

Е, вие ме разбихте Stuck Out Tongue Winking Eye

На планина съм ходила само семейно, и то по здравословни причини.

# 2 021 23 март 2024, 10:05 ч.

България
Мнения: 6 302

Много мразех летните лагери на море.
И сега избягвам слънцето, но тогава нямаше как. Въртяха ни по команда, още първия ден изгарях.
Чудя се, малоумни ли бяха другарките или просто не им пукаше.
Почти не ни пускаха във водата.
И друго важно, лагерът ми крадеше две седмици от краткото време, в което можех да съм на село. Баба ми ходеше само лятото и затова разполагах само с лятната ваканция.
А лагерът ми изяждаше четвърт от времето.
Още ми се мотае една картичка с написан текст под диктовка колко ни е хубаво на лагер и дописано от мен, че ако не ме вземат, ще избягам. Joy

Последна редакция: сб, 23 мар 2024, 10:31 от МоарейнД (от книгата)

# 2 022 23 март 2024, 10:11 ч.

Мнения: 13 575

Имаше ли сняг, всяка събота и неделя, всяка ваканция плюс лагерите преди състезание. През седмицата, до обяд на училище, после с рейс ни извозваха до Алеко, караме докато затворят лифтовете, прибираш се, вечеряш, лягаш. Беше пълно с хора на Витоша и имахме едни карти, да не чакаме на опашка, а директно да минаваме, не че ни ги искаха лифтаджиите ни познаваха.
За мен си беше нещо нормално, не съм чула родителите ми да казват, горкото дете, колко е изморено, носехме тетрадки и учебници в раниците и на връщане от Алеко пишехме домашни. Имало е случаи при голям снеговалеж рейса да закъса по пътя, извозвали са ни с камионите, които хвърляха пясък, със снегорин, и с всякакви верижни машини.
От днешна гледна точка се чудя как е ставала комуникацията, че рейса е закъсал, поседим някакво време и дойдат да ни вземат, бутнат, както е според ситуацията. Докато чакаш учиш и си го приемахме за нормално.

От морските лагери нямам такива спомени за казармен режим, единствено, в определено време влизахме и излизахме от морето. Къпехме се със слънчева вода и за последните не оставаше, не ни пукаше седяхме до последно на плажа и се къпехме после със студена вода. Често ядяхме вечер миди на плажа, ако спасители са извадили. Всички ги чистехме, после се палеше огън на плажа, една тенекия и мидите върху нея - колкото и миди да съм яла след това, все не са онзи вкус от детството.

# 2 023 23 март 2024, 10:27 ч.

Мнения: 200

На лагер съм ходила да работя, втората половина на 90те в Международния детски лагер Кранево. Въпреки че лагерната система от соца вече не съществуваше, лагера се пълнеше с деца, но вече на комерсиална основа. Децата бяха основно от бившите съветски републики като много от тях са идвали за сметката на предприятията в градовете им. И разбира се, българчета. Лагера се пълнеше до 1998 година. След това пак имаше групи, но много по-малко.
И точно там срещнах бъдещия си съпруг. Връзката ни започна след края на единия от сезоните. Почти 10 години бяхме гаджета преди да се оженим.