Аз не ги харесвах тези фунийки, крема ми беше гаден, а вафлените фунийки дори от сладоледа изхвърлях.
- Публикувана: 17 окт. 2023, 14:18 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2025, 12:59 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3
Паметник край село Правище, Пловдивско, построен по случай 30-ата годишнина от обявяването на Независимостта.
Повече за паметника:
Повече за паметника:
Скрит текст:
Години наред селото ни се е гордяло с паметник, свързан с големия празник - Деня на независимостта. За съжаление обаче по времето на социализма монументът е бил взривен като фашистки. Памета за него обаче още е жива". Затова съобщиха жители на село Правище край Съединение. Край монумента било определено място за паркова зона. Днес жителите настояват мястото да се превърне в парк, дори има и идеи за възстановяване на паметника, който някога се виждал дори от Пловдив. По спомени на местния жител Атанас Манчев, цитирани в книгата на Надежда Любенова "Голямо Конаре, Найден Герово , Правище", паметникът представлявал обелиск , висок над 30 метра, излят от бетон. С желязна арматура в средата. Облицован бил с гранитни каменни плочи. В долния край на обелиска била вградена плоча с надпис за военните маневри, проведени на това място през 1938 г. по случай 30 г. от обявяване на независимостта. Паметникът бил украсен с метална царска корона и лавров венец и меч. В основата на венеца имало означение Борис Трети. Местните разказват, че след 1934 година селото се наричало Малко Борисово. Това станало след една визита на цар Борис Трети, който минавал с автомобила си през землището на селото, затънал в калния път, а местен овчар помогнал за изваждането на колата. Монументът бил издигнат край Правище (Малко Борисово ) след паметно за селището събитие. През 1938 г. тук се състояли царски стрелкови маневри и парад на войските, участвали в маневрите. Бил отслужен молебен от владици и свещеници. На тържеството присъствал цар Борис Трети със семейството си, генерали, кметове от близките села. В памет на това събитие бележещо 30 г. от обявяване на независимостта и 20 г. от сядането на трона на Борис Трети, както и на местните хора, загинали във войните, бил издигнат обелискът.Според жителите на селото до 1946 г. е съществувал фонд за поддръжка на монумента и на терена около него, който бил окло 10 дка. Имало и човек, който се грижел специално за мястото. Какво е станало с фонда днес не е ясно. През пролетта на 1963 г. кметът на Голямо Конаре Кръстю Паликрушев наредил паметникът да бъде разрушен като фашистки. Двама бомбаджии от близката кариера взривили монумента (всъщност обелискът е вързан със стоманено въже и дръпнат от трактор), а с камъните много от местните хора си достроили къщите. Същата година в селото гостувал Тодор Живков и направил забележка на кмета: защо другарите не са изчистили мястото. Била организирана спешна бригада за премахване на останките от монумента (това не е вярно, паметникът все още си стои, прекършен на две).
Източник: Вестник "Марица"
Източник: Вестник "Марица"
Баш тия ...не ! Беше някаква гадна пяна и боядисана с хранителна боя, накъртваше на Менделеевата таблица.
. В днешно време не бих ги доближила, но тогава.....
Парфюмчета 😍
🤘🏻
🤘🏻
Ох, Доли! Право в сърчицето с това кученце, благодаря!
Едва намерих преди време такива снимки и си ги скътах като любим детски спомен. Както съм писала вече, докато бях дребосък, имах доста по-голяма съседка, която и сега много обичам и все се въртях около нейната козметика, при нея ме склоняваха да ям, дори мляко, че бях много злояда (баба ме водеше с паничката при нея)...въобще, беше ми като по-голяма сестра. Та тя имаше няколко такива парфюма и кученцата бяха с различен цвят панделка в зависимост от аромата - помня жълт, светло син и червен цвят. Интересно, че самата тя не си ги спомняше, та се наложи да й изпратя снимката. А аз дори помня цветовете на всичките й лакове, както и книгите и учебниците, включително медицинските.
Едва намерих преди време такива снимки и си ги скътах като любим детски спомен. Както съм писала вече, докато бях дребосък, имах доста по-голяма съседка, която и сега много обичам и все се въртях около нейната козметика, при нея ме склоняваха да ям, дори мляко, че бях много злояда (баба ме водеше с паничката при нея)...въобще, беше ми като по-голяма сестра. Та тя имаше няколко такива парфюма и кученцата бяха с различен цвят панделка в зависимост от аромата - помня жълт, светло син и червен цвят. Интересно, че самата тя не си ги спомняше, та се наложи да й изпратя снимката. А аз дори помня цветовете на всичките й лакове, както и книгите и учебниците, включително медицинските.
За любителите на панаирджийските лакомства:
Цитат
Крем „Плезир“
В купа слагаме 200 г захар и 3 белтъка. Разтопяваме захарта на водна баня, като бъркаме постоянно. След това разбиваме с миксера до готовност. Добавяме една ванилия и няколко капки сладкарска боя, цвят какъвто ви харесва. Разбъркваме. Сместа поставяме в пош и пълним вафлените фунийки.
В купа слагаме 200 г захар и 3 белтъка. Разтопяваме захарта на водна баня, като бъркаме постоянно. След това разбиваме с миксера до готовност. Добавяме една ванилия и няколко капки сладкарска боя, цвят какъвто ви харесва. Разбъркваме. Сместа поставяме в пош и пълним вафлените фунийки.
Тези фунийки са от типа храна air foods – хапнеш нещо,глътнеш нищо. Подобно на черния хайвер и стридите...
Хайверът, и черен, и червен, е силно калоричен и съвсем не е "хапнеш нещо, глътнеш нищо". Неслучайно мечките, трупайки мазнини, най-напред на него се нахвърлят.
За любителите на панаирджийските лакомства:
Цитат
Крем „Плезир“
В купа слагаме 200 г захар и 3 белтъка. Разтопяваме захарта на водна баня, като бъркаме постоянно. След това разбиваме с миксера до готовност. Добавяме една ванилия и няколко капки сладкарска боя, цвят какъвто ви харесва. Разбъркваме. Сместа поставяме в пош и пълним вафлените фунийки.
В купа слагаме 200 г захар и 3 белтъка. Разтопяваме захарта на водна баня, като бъркаме постоянно. След това разбиваме с миксера до готовност. Добавяме една ванилия и няколко капки сладкарска боя, цвят какъвто ви харесва. Разбъркваме. Сместа поставяме в пош и пълним вафлените фунийки.
Аз съм от любителите.
Да се оплача, обаче, че преди няколко месеца видях едни фунийки, пълни с крем и отгоре с шоколад.
Викам си, от носталгия ще си купя, да усетя стария вкус.
Ами, какво да ви кажа, те просто не ставаха за ядене.
Кремът беше от нещо, което е мазно, безвкусно, не се топеше в устата и оставяше залепено по зъбите и езика. Сега като се сетя, гадно ми става!
А иначе като чета рецептата си давам сметка, че майката, която е забранявала да се ядат такива фунийки заради салмонела, е била абсолютно права!
