Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Години наред селото ни се е гордяло с паметник, свързан с големия празник - Деня на независимостта. За съжаление обаче по времето на социализма монументът е бил взривен като фашистки. Памета за него обаче още е жива". Затова съобщиха жители на село Правище край Съединение. Край монумента било определено място за паркова зона. Днес жителите настояват мястото да се превърне в парк, дори има и идеи за възстановяване на паметника, който някога се виждал дори от Пловдив. По спомени на местния жител Атанас Манчев, цитирани в книгата на Надежда Любенова "Голямо Конаре, Найден Герово , Правище", паметникът представлявал обелиск , висок над 30 метра, излят от бетон. С желязна арматура в средата. Облицован бил с гранитни каменни плочи. В долния край на обелиска била вградена плоча с надпис за военните маневри, проведени на това място през 1938 г. по случай 30 г. от обявяване на независимостта. Паметникът бил украсен с метална царска корона и лавров венец и меч. В основата на венеца имало означение Борис Трети. Местните разказват, че след 1934 година селото се наричало Малко Борисово. Това станало след една визита на цар Борис Трети, който минавал с автомобила си през землището на селото, затънал в калния път, а местен овчар помогнал за изваждането на колата. Монументът бил издигнат край Правище (Малко Борисово ) след паметно за селището събитие. През 1938 г. тук се състояли царски стрелкови маневри и парад на войските, участвали в маневрите. Бил отслужен молебен от владици и свещеници. На тържеството присъствал цар Борис Трети със семейството си, генерали, кметове от близките села. В памет на това събитие бележещо 30 г. от обявяване на независимостта и 20 г. от сядането на трона на Борис Трети, както и на местните хора, загинали във войните, бил издигнат обелискът.Според жителите на селото до 1946 г. е съществувал фонд за поддръжка на монумента и на терена около него, който бил окло 10 дка. Имало и човек, който се грижел специално за мястото. Какво е станало с фонда днес не е ясно. През пролетта на 1963 г. кметът на Голямо Конаре Кръстю Паликрушев наредил паметникът да бъде разрушен като фашистки. Двама бомбаджии от близката кариера взривили монумента (всъщност обелискът е вързан със стоманено въже и дръпнат от трактор), а с камъните много от местните хора си достроили къщите. Същата година в селото гостувал Тодор Живков и направил забележка на кмета: защо другарите не са изчистили мястото. Била организирана спешна бригада за премахване на останките от монумента (това не е вярно, паметникът все още си стои, прекършен на две).
Източник: Вестник "Марица"