Инсулинова резистентност и отслабване с НВ-ВМХ, кето - Тема 74

На кето или ВМНВ глад няма наистина, но това е след като мине адаптацията. Отначало не се знае как ще е и колко ще продължи.
Представи си инсулин 30 и нещо ли беше, на гладно. Ядеш нещо и скача още, пък нека да не е колкото от въглехидратна храна. Е, как и откъде кетони? Повечето които пробват кето не съсвем подготвени, прескачат и съветите за повече елктролити и началото наистина а мъка. Те затова и не всички продължават достатъчно дълго че да видят че всъщност може да им е добре на такова хранене.
Говоря общо в момента, няма как да знаем при Алина кое как е било. Но наистина преходът се подценява от много хора и се мъчат излишно.

И в началото няма глад, стига човек да яде докато се засити, а не да ограничава порциите. Виж, това второто се случва често, особено при хората които го правят главно с цел отслабване. Трудно е да превъзмогнеш насаждания с години страх от мазнините.

Гладът е за въглехидрати, но това не е глад а просто пристрастяване и навици изграждани с години, от които не е лесно да се превключи. Примерно "без хляб не мога" или "то какво остана да се яде като махна хляба, ориза и картофите" и т.н.

Тестено обичам хляб, палачинки, кекс, баница, ориз , картофи. Е сега не ги ям .
Да има период на адаптация на тялото за да свикне на липсите, и няма как кг да изчезнат с магическата пръчка ✨🪄
Килограмите - 62.200 ❤

браво, Бриа, страхотен резултат и последователност
ще си спазя фаста днес, амбицирана съм като ти видях килограмите

Днес и аз почвам фаст, амбицирана съм за повечко дни, ама да видим.
Вчера в една аптека ми подариха глюкомер, та се чудя сега кога да го пробвам и да се измеря, на гладно ли, след храна ли, или след няколко дни фаст

Аз всяка сутрин меря, а като правех 24 часовите фастове мерех и точно преди да приключа и да започна да ям.

Аз я разбирам, Алина. Защото и при мен има глад. Глад за захарни, глад за тестени.
Има го. Не мога да кажа, че е изчезнал   ...
Независимо ,колко съм яла и съм наядена само като си помисля за парче торта или шоколад не мога да игнорирам.
Така че напълно я разбирам.
Аз от лекари много съм напатила.
Особено от ендокринолози. До степен да взема да търся учебници и литература по ендокринология и да си оправям сама схемите на прием на Тирозол .
Това с точката хич не ми хареса 😃
Тук см и събрани хора с идентични заболявания  и аз с много не съм съгласна но не си позволявам да удрям точки. Малко е тъпо . Стана ми смешно чак😃
Бриа браво кг летят стремглаво надолу.
Уау Елора 50 кг това е много !!!
Браво.  Аз не мога така. Изкушавам се. Все пак не живея сама. Да пазарувам си продукти за мен но готвя и за всички останали вкл сладкиши торти бисквити. Те не са на режим като мен. Няма как човек да не се изкуши. Или поне аз не съм такъв екземпляр. Нещого коино винаги ме е събаряло е волята😃
Опитвам се но не винаги успявам.
Долче това парче торта е изящно. Правя асоциации с торта гараш. Заприлича ми на точно такава 😃

Е, аз също не съм спряла да искам въглехидрати, макар и не сладки. И бира ми се пие винаги, ако е там въпросът Но то искането не е като имането, та обикновено си оставам с искането само. И не го наричам мъчение, а здрав разум просто.

Моето "кето" винаги е било хаотично, никога не съм мерила макроси и т.н. Все пак постигнах резултати с него.
По отношение на глад, ако ям малко си казва думата. И от напрежение и нерви също огладнявам. 🤦
Аз имам проблем с въглехидратите в края на седмицата 😂 Тогава ми се дояждат.

Има и бели лястовици сред ендокринолозите.
Моят, например. Понеже съм с ИР и хипофункция, бях задала въпроса как да се храня (имайки предвид прословутите 100-150 гр вгх-ти на ден заради ЩЖ).
Отговорът беше категоричен: О, как?! Low-carb, разбира се.

Ехе, хубав подарък, дано и хубава марка да е да работи хубаво.
В началото е зарибяващо. Мерила съм по всяко време от любопитство. Първите дни по 10 пъти на ден. Пръстите ми като някой наркоман бяха.
Мери се когато искаш.
Дори е идейно когато ходиш на изследване на гладно да боцнеш преди теста за да сравниш.
Може вкъщи преди да отидеш в лаборатория, но най-добре за повече акуратност пет минути преди да те набодат в лаборатория. И да сравниш.
Но при мерене с глюкомер, ръцете трябва да са чисти, измити и със сапун даже и да не се студени. Защото влияе. Ако няма условия там, малко трудно.

Дара, ето сега съм се наяла с остатък от огретен, отделно 2 яйца с малко масло и бучка сирене. Салата - домат, краставица, лук, печени чушки и патладжан.
Та точно защото започнах с правилни количества, не съм имала драми.
Всичко друго е лиготия и многогодишен психически навик да думнеш десерт след ядене - кекс, шоколад, торта и други такива. Къде от навик, къде от висок инсулин, къде от нерви /емоционално хранене/

Напапала съм се като хората. И няма сила която да ме накара да изям нещо сладко сега.
Така съм започнала и режима, защото точно в началото бях като Алина и фучах за месото особено.  Имала съм изявление от рода на "вие си плюскайте вредните меса". Как ме изтърпяха не знам. Разбира се, че ми начукваха канчето, но и с начукване на канчето ми даваха информация - линкове, книги, караха ме да чета.
Та разликата м/у мен и Алина, че аз не съм си завирала главата в пясъка, а чета чуждата гледна точка. Тоест въпреки отвращението към месото, аз отворих Зоната и я прочетох. С недоверие и скептицизъм. След това следващите линкове. И съм се връщала и съм почвала с въпросите.
Нищо лошо за Алина, напротив, не е глупава, но няма желание за знания, а се предоверява. И постовете и не предизвикват градивна дискусия, защото тя упорито вика само едно "точка" без никакви оборващи факти и доказателства.
Ако човек реши нещо го прави. Това че някой вкъщи яде торта е оправдание, не причина.
Разбира се първия месец на режима помолих да не се внасят никакви такива неща и да си ги ядат тайно за да свикна. Бързо свикнах и после не ми дремеше.
Като с цигарите. Аз отказвам, майка ми пуши. Не ме изкушава да запаля, дразни ме миризмата когато не пуша.
Това че баща, брат, майка, мъж, колега яде солетки и бисквити не е оправдание и причина аз да ям.
В чуждото канче не се гледа.
То имам и колега дето пие, сега не мога и аз да се напия
Вчера изядох две бисквити на работа, ама защото два дни съм ядосана на себе си.
Даже непушенето още повече помага да не посягам към междинни гризкания.

Само че това не е глад, а абстиненция. Важно е човек да се научи да ги разграничава тези двете защото не са едно и също. Колко ще се ограничава след това си е негова работа, според целите и приоритетите.

Аз години след като съм спряла цигарите, все още обичам миризмата на дим от истинскат цигара. За мен има ралзика между глад и лакомия - с едното се справям, с лакомията не знам дали ще мога окончателно. При мен важи - без едно може, с едно не може, и мразя съвети от типа "ми ти си вземи едно парченце/лъжичка/трошичка". Това мисля, че е типично за ИР. По отношение на резултатите от различни видове хранене да не забравяме колко бързо се сваля от много и какъв месечен нечовешки ад могат да са 5 кг.

Мануна, със смесени чувства съм към миризмата.
Ту ми е гадно, ти ми се иска. Но в повечето случаи ми е гадно.
Мозъкът прави номера.

Като човек, който също дълго време е спазвал стриктен кето режим, апетитът ми за сладко не е преминавал никога. То и затова съм имала "дъждовни" дни дори и при най-сктриктният си режим. Казвала съм тук как съм изяждала кутия шоколадови бонбони + кутия бисквити и то след нормално хранене. А аз ям много, не е като да ям 100 грама месо с 200 грама салата и да си остана гладна. Щото на някои хора това им е нормална порция, на мен ми е като предястие. Ям си мъжката. И хром пих, и пак нищо не стана. Всичко тогава отказах от воле - тестени, картофи, ориз и сие. Към солените въглехидрати нямам проблеми, но към сладкото си имам апетита и не е секвал никога. Питала съм и други хора в периода, когато са били на кето и вече адаптирани. Отговаряли са ми: яде ми се, но не посягам, защото целия процес отива по дяволите. Та и аз съм така. Също при мен важи принципа: без едно мога, с едно не мога. Взема ли един шоколадов бонбон и отиде коня в ряката. Ако ще и 1 кило месо да съм изяла току-що. Затова предпочитам да не взимам.