Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 11

Каквото не боли – то не е живот, каквото не отминава – то не е щастие.
Иво Андрич

ЧЕРВЕНО И ЗЕЛЕНО

Хората винаги си тръгват от някого с два кашона. Червеният, който е пълен с причините да си отидеш, и зеленият с причините да останеш. Обикновено червеният е пълен догоре с много неща, огромни, тежки, непреодолими, дразнещи, бъркащи в очите. Гняс, досада, скука. В зеления кашон пък вяло дрънкат някакви неща, стотинки сякаш, незначително се търкалят наляво-надясно и изобщо не е ясно защо им е отдадена чест да са така опаковани. И за джоба стават. Тия кашони искаш да ги хвърлиш, ама не става, лепнат ти по ръцете, когато се опиташ да ги оставиш до кофите или на улицата, защото са си част от теб. Няма как. Нищо де, то два кашона колко да пречат толкова? Слагаш ги там в мазето, хубаво, хайде, кашони пълни с минало. Кому са притрябвали, но нека си събират прах и да пречат умерено. Иска ти се да забравиш за тях изцяло, но то май рядко става чак така идеално. Мине не мине време и взимат, че от само себе си се появяват насред хола, без да имаш спомен да си ги вадил от мазето. А, не. Без тия. Слагаш лекия зелен върху тежкия червен и хайде пак в мазето, я как хубаво са си очертали прахоляка даже, специално място си имат вече. Пак забравяш, но то пак мине не мине време и те отново се появят насред хола. Явно искат нещо от теб, натякват за ревизия. Не, не, абсурд, хайде долу, навлеци такива, ревизия да си правят в кварталната бакалия. В тия кашони е ясно какво има. Животът си продължава, но тия гадове се оказват по-нахални и от мухи и отново взимат, че се появяват не просто без покана, а дори въпреки забраната. Мизерници. Пробваш да ги върнеш пак, но зеленият не ще да мърда. Ти да видиш. Толкова е взел, че натежал, че и с бутане дори не става. Червеният пък вече е лек, та лек, а то досега е било точно обратното. Отваряш го да провериш, не може така, някой е бърникал явно. А то вътре празно, та празно. Чакай, чакай. Как така? Къде е тая чаша дето все се оставяше до мивката, вместо вътре в нея, която толкова много лазеше по нервите и заради която сте си заспивали сърдити даже? Къде е тоя скъпоценен билет за концерт, защото веднъж не им се идваше с теб да слушат група, която не харесват? Къде е там тая огромна, смъртоносна обида, която толкова време тегнеше, но вече не си сигурен каква точно беше? Къде са? Къде са всички тия важни, та най-важни неща малки неща, които се струваха толкова огромни, че едва се побраха на раздяла? Как се изпариха като бяха толкова значими? И какво пък има да тежи в зеления кашон? Отваряш го да провериш и там гледката е странна, необичайна. Не беше така. Всички ония дребни, дрънкащи неща, взели, че пораснали много, слели се в едно цяло даже, което само гласи: „Обичаха те безрезервно.“

А, ясно... Така се случвало понякога в живота.
Времето да бърника по кашоните.

”И наистина, който търси, обикновено намира, макар и не винаги точно това, което е търсил.”
     Дж. Р. Р. Толкин

”Има неща, които е по-добре да приемеш, отколкото да отхвърлиш, дори ако краят може да бъде мрачен.
             Дж. Р. Р. Толкин

"Животът е такъв, какъвто сам си го направиш - често казваше тя, - а не такъв, какъвто аз ти го направя. Твоят живот е бял лист хартия. Трябва да мечтаеш за него, да си го представяш такъв, какъвто искаш да бъде, а после да се бориш за него. Това е шедьовър, който всеки трябва да създаде сам".

"Нито пък има закон, по-справедлив от този, че който замисля смърт, трябва да загине от собствения си замисъл".

“Ветровете
издигат в морето
огромни вълни.
А не го ли докосва
лек полъх -
то остава най-кротко
от всички.”
         Солон

”Единственото, което може да направи света справедлив, се намира ето тук. - … В главата ти. Изборите, които правиш. Избери да се отнасяш справедливо към другите и тогава ще спиш по-добре.”
Джон Гуин

"Всичко, което виждаме, е сянка, хвърлена от онова, което не виждаме."

Д-р Мартин Лутър Кинг Младши (1929-1968)
"Мярка за човек"

Когато Александър дойде в Атика (историческа област в Гърция), той, разбира се, искаше да се срещне с известния философ Диоген. Казват, че Александър дълго чакал самият Диоген да дойде при него, за да изрази уважението си, но философът прекарвал времето си спокойно у дома. Тогава самият Александър решил да го посети. Той намери Диоген, докато се припичаше на слънце. Александър се приближи до него и каза:

A: Аз съм Александър - великият цар!
Д: А аз съм кучето Диоген.
A: Защо те наричат ​​куче?
Д: Размахвам опашка на тези, които дават, лая на тези, които отказват, и хапя злите хора.
A: Искате ли да обядвате с мен?
Д: Нещастен е този, който закусва, обядва и вечеря, когато Александър поиска.
A: Не се ли страхуваш от мен?
Д: Ти добър ли си или зъл?
A: Добър.
Д: Кой се страхува от доброто?
Александър, удивен от остротата на ума на философа, възкликна: Аз съм владетел на Македония, а скоро и на целия свят. Можете да поискате всичко.
А Диоген отговори: Не ми закривай слънцето.

На връщане, в отговор на шегите на приятелите си, които се подиграваха на философа, Александър дори отбеляза: „Ако не бях Александър, бих искал да стана Диоген“.

Живота е твърде кратък, затова започнете с десерта.
Барбара Стрейзънд

”Ако чувстваш болка, значи си жив. Ако чувстваш болката на другите, значи си човешко същество.”
          Лев Толстой

”Истинската смелост е да изпитваш страх, но да стоиш и да се изправиш пред него, а не да бягаш от него.”
         Джон Гуин

"Това, което се случва в детството, не остава в детството.
 То се интегрира в нашата нервна система, нашите модели на взаимоотношения
 и нашето чувство за стойност."

Е. Харлууд

„Не позволявай на това, което смяташ за морално, да ти попречи да вършиш това, което е правилно.“

Айзък Азимов

”Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.”
           Артур Шопенхауер