свиквате ли с новото жилище........под наем

Да,свикнах ве4е(втора година в 4ужбина съм,сменяме 3 квартира).В на4алото оба4е все се 4увствах като на гости и не смеех да размествам(мебелите са на хазаите).

Ние живеем 7 години в този апартамент под наем. Състоянието изобщо не е чудесно, но аз съм доста свикнала с него и дори ми е малко мъчно, че вече ще го напускаме...

Аз и не искам да свикна, защото знам, че тук сме временно.Опитах се да създам уют който ми харесва, това ми е достатъчно!

Ще се включа и аз като експерт по квартити. Вече шеста година сменяме квартири, тази ни е четвърта. В началото даже имахме съквартиранти.

Вече имам покъщина и когато търсим жилище, го търсим празно. Това ме кара да се чувствам навсякъде у дома си - всичко си е подредено и купено от мен. Чувството да си на квартира има своите плюсови, има и своите минуси. Вечният наем, задължителното освежаване, несигурността колко време можеш да останеш, местенето и т.н.

Плюсовете обаче не са никак малко. Всичко е въпрос на настройка и виждане за живота. Ако ти е фикс идея собственото жилище, няма да се чувсташ никъде и никога добре.  Все ще те гризе едно чувство, че не ти е уютно. Имам познати, които с години живеят с каквото има в квартирата и никога не инвестират и лев за собствения си уют, защото не им било дом. Ползват някакви кофти мебели, не правят освежителни ремонти, оставят всичко ей така, защото не е тяхно. Има жени, които живеят в дома на свекър и свекърва и с години си държат скъпите сервизи в кашони /нали кухнята е на свеки/, за да ги ползват като си имат собствен дом. След много години вече така са свикнали, че нещата продължават да си стоят по кашоните и се вадят само за гости. Давам тези два, макар и крайни примери, защото нагласата и на двата типа е еднаква - докато не е мое, няма да му се радвам. И вечно тази пречка да се радваш на живота. Тази сутрин слънцето така грее през прозореца, че ти става мило... Да, обаче как да му се радваш, нали все те гложди, че тук на чуждото не ти е хубаво.

А всъщност едно място може да ти стане дом, не защото е твое или не, а защото най-хубавите ти моменти от живота са се случили там. Аз, например най-сладките и влюбени месеци съм ги изкарала в мъжката квартира на любимия. Това време никой не може да ми го замени с нищо. От всяко място, имам някакви приятни спомени - квартала, местата, на които сме ходили, разни събития през това време в личния ни живот. Всяка нова квартира е повод за смяна на обстановката, на квартала, да си купиш още нови мебели и аксесоари. А подреждането на нова къща ми е най-приятното нещо от всичко. Да, кофти са първите дни с кашоните, но след това е супер.

Собственото жилище дава някаква сигурност, но тя не е основния източник на щастие. Аз не мога да си представя, че ще отида да живея в някоя панелка или маломерно ново жилище в краен квартал, само за да имам собствен дом. Това би ме подтиснало много повече, отколкото да плащам наем за луксозна квартира в центъра /както е сега/.

Домът е там, където е сърцето. Ей сега да ми се наложи да замина в друга дължава или град, първото нещо, което ми идва наум е колко би било вълнуващо - ново място, нова къща, нови хора... Ако можех, бих живяла на различни места из България или света през три-четири години.

Да, някой ден ще имам собствено жилище, но не бих го направила с цената на всичко.
Квартирата не е повод една жена да не се радва на уюта, който самата тя може да създаде.
 

да, и ние живеем на квартира, още от студенстките години, има няма 10 тина годинки се връзват. Нямаме финансова възможност за собствено жилище, но и това ще стане някой ден.
Понякога ми писва, че е много тясно,детето няма собствена стая, но през повечето време ми е все тая - важното е да сме живи и здрави и да си се обичаме........

И ние сме под наем, което е най-голямата причина да не искам дете. Приятелят ми иска, но като стане "мъж" и осигури условия за деца, тогава ще мислим.
По темата- аз съм домошар и ми е супер криво в скапаната квартира. Не ми е уютно и това си е...Какво ли не съм измисляла- сложих много цветя, взехме някои мебели и бяла техника... Стените обаче са ужасни, а хазаите не дават да се правят ремонти на този етап. Освен това не мога да си стъпвам боса, както като съм при мама. Тук сме от близо 4 г., а иначе живея под наем вече 9-та година.

Сега се сещам за едно предаване на Милен Цветков, обади се една жена и обясни как едната й дъщеря имала деца, оправила се с жилището и т.н. Втората обаче нямала деца, защото нямала жилище. Защо трябвало да плащат пари на някого, а да си нямат жилище? Защо им били деца в тези условия. Тогава Милен Цветков сподели, че си е гледал децата във времето на инфлацията, когато сутрин имахме по 100лв., а вечер те ставаха 10лв. Та като се замисли човек малко по-сериозно, децата са си деца. Не можеш да се откажеш от тях, защото нямаш собствен дом. Хората са ги гледали и в къщи и в апартаменти и в землянки и в лагери. Това, последното по повод снощния филм "Списъкът на Шиндлер". 

Ако ти е гадно в някоя квартира, смени квартирата. Такава, в която ще можеш да си ремонтираш. Или още по-добре, наеми си в добро състояние. Като ще живееш дълго под наем, поне да е на хубаво място. А иначе, никой дом няма да е като при мама. Това ти го гарантирам. 

4 год. живяхме под наем и се чувствахме идеално Беше ни мила тази квартира, защото ни беше първата в която бяхме сами, заедно Сега вече сме в собствено жилище и виждам каква е разликата...по-комфортно, по-уютно, защото знаеш, че си е лично твое. Скоро обаче ще стягаме отново куфарите, защото заминаваме за чужбина. И след дълго мислене реших, че няма значение къде живея, важното е да съм точно с този човек, с който искам Общо взето не съм човек, който се привързва към места, къщи и т.н. Както казва една моя приятелка: По-добре да отидем на почивка и да си изкараме добре, отколкото да дам парите за ремонт

И аз така 
Не обичам да се вкопчвам в някаква постройка.

На мен пък с мъжа ми ми е милион пъти по-хубаво, отколкото ми беше с родителите.

О, на мен също ми е много по-добре отделно.
Но домът от детството е толкова различен - винаги има един уют, който е несравним с нищо.
Не по-добър или по-лош, усещането е друго...

Аз се чувствам по същия начин. Не съм привързана към мястото, а към хората, но и това не ме е спирало никога.
Колкото до въпроса бебе или квартира, ние сме с бебе на квартира. Чудесно е, чувствам се много по-добре от преди. 

Вече 2-ра година сме под наем.
Свикнах много бързо, чувствам го апартамента на моменти все едно е мой, но като наближи време за плащане на наема....хич не ми се струва мой.

Чакам с нетърпение момента, когато ще си отида в МОЕ такова, дано да е скоро.

9 години вече сме под наем. Първата квартира беше по-малка, по-неудобна и в по-лошо състояние от сегашната ни. Но там прекарах 8 години изпълнени с много прекрасни мигове и сега ми липсва. Имам чувството, че спомените ми са останали там. В настоящата сме от година и малко. Предимствата са много, но все още ми е чужда, въпреки че си пренесохме мебелите и обстановката е същата. Явно домът наистина е в душата ми и преживяванията на дадено място го правят мой дом.

това казва всичко за мен и моите чувства

Година и половина сме живели с мъжа ми под наем, сменихме две квартири за този период, хич не ми е било гадно, самият факт че сме заедно ме правеше невероятно щастлива, носехме си наши мебели и разни цвъкни до най-малката подробност, предполагам че всичко е въпрос на нагласа, ако си настроена, че не искаш да живееш там, каквото и да правиш ще ти е гадно и обратно.