Къде живеем? Разкажете за мястото, където живеете.

а

Много ми харесва темата. Покрай вашите разкази съм си набелязала вече няколко дестинации за посещение!

Аз живея в Германия  в един град на име Регенсбург на 100 км. от Мюнхен. От 2 години съм тук, тук родих първото си дете.

Здравейте,  аз живея в Канада,  град Торонто, родих тука детенцето ми, което е на 2 годинки, и трябва да кажа, че никак не ми харесва, голям град 8 млн жители,  това не ми пречи аз харесвам големите градове,  но климата е отврат студ,  влага,  хора по улиците няма,  все едно си във филм на ужасите,  интернационално население с преобладаващи такива, които не ми допадат. ..надявам се скоро да си тръгнем,  ще доразкажа, ако някой желае друг път

Аз много харесвам Канада.Особено Торонто.И съм останала с друго впечатление-улиците са пълни с хора,кафетата-също.

zdraveite na vsichki, az sam ot Ispania grad (Gandía v Valencia)govoria malko ili gore dole bolgarski,i mnogo se radvam da sam na tozi sait 😊

Здравей, feli85! Добре дошла
Къде си учила български? Можеш ли да разкажеш нещо за Валенсия?

Zdraveite ,az jiveia v Houston,TX .Ne bih kazala che e super vpechatliavasht grad,no ne e i losh grad.Idvam ot goliam grad v Bg i opredeleno niama koi znae kakvo da vpechatli chovek tuk,no pone ima okean nablizo.Vlagata i viatara sa kato v rodnia mi grad,jegite sa malko povechko ...Opredeleno mi se iska da se premestim v Canada sas sapruga mi,no i studovete tam sa malko striaskashti .Kato cialo v Amerika Texas i Florida sa nai dobrite shtati za jiveene,osobenno po vreme na kriza ,no kato bivsha chast ot Mexico si e edno goliamo selo v koeto chuvash poveche meksikanska rech otkolkoto amerikanska

пишете на кирилица

Ние живеем в Северна Норвегия, в един град, наречен Бронноисунд. Много тихо и спокойно. Предпочитам голям град, като Oslo, което не е много по-малък, отколкото София. Но като цяло, аз го обичам. Пейзажът е магически 

Аз искам да попитам а сега накъде? Пиша анонимно защото моя приятелка пише тук, а тя ако разбере ще се скъса да ми предлага от нейните билки и илачи. Дойдох в Холандия с огромните надежди, но още с пристигането имах чувството че тук не е моето място. Вече година и половина съм тук и така и не свикнах. В началото се дразнех, но вече изобщо не ми пука, общувам с местните минимално - само в магазина. Няма да споменавам града, не го заслужава! Още с пристигането на летището на гишето ме изгледаха като натрапник и то преди да ми е видял паспорта. Не обичам да карам колело, а тук са луди за тях, да вървиш пеша когато покрай теб летят ме изнервя. Това обичам на София и другите бг градове - няма толкова колоездачи и има повече, хора които вървят пеша. Тук като тръгна пеша и понеже е малко градче съм само аз и някой друг с куче, гледат ме като изкопаемо, сякаш си мислят "Защо ходи, къде е колелото или кучето?". Като цяло градовете им не ми допадат - бях в Амстердам, Утрехт, Ротердам, Хага, Арнем и т.н. Да ви кажа София, Стара Загора, Ахтопол, Бургас са ми по-шарени и зелени. Не ми харесват неизмазаните сгради и това че често по улиците особено в центъра няма толкова дървета.

За да кажа и нещо хубаво - има един град, в който се влюбих и има повечко дървета - Veenendaal. Той като че ли най-много го докарва на български град без минусите като улични кучета. Горещо препоръчвам! Само че не мога да отида там за постоянно, защото фирмата в която работя няма клон там. Въпреки това често ходя до там, за да се зареждам. И други българи казват, че им харесва там. Ако сте се запътили към Холандско - той е доста хубав и приятен и въпреки че не блести с някакви забележителности има нещо по-различно във въздуха, на места сякаш си в България. Не знам как да го обясня, там носталгията ми изчезва. Има и едно градче, по-скоро селце наблизо, което в горната част има хълмове и горичка - Ренен (Rhenen) се нарича, то също е приятно, особено в северната, хълмиста част. На снимки в Интернет и Венендал и Ренен не изглеждат като кой знае какво, защото не са туристически дестинации, но изненадите и красотата са на живо.

Друго което ми допада е липсата на улични кучета, но често както в България не почистват изпражненията на домашните и ги развръзват в парка където вървят хора и деца. В същото време ми казаха, че ми е писано да намеря щастието в чужбина и го вярвам. В България харесвам природата и имам прекрасни спомени. Там са ми роднините, но не ми останаха приятели, все ме използваха за нещо. Да се откажа ли или не винаги човек намира своето място от първи път? Аз вярвам в миналите животи и вероятно ако отида в някоя родина от минал живот ще се чувствам по-добре. Не знам защо, но ме тегли повече към Острова и Франция. И към САЩ и Австралия, но не ми се заминава толкова далече. Дайте съвет, моля ви! 

Аз живея в щатите.Като тръгна по улицата пеша или .когато хората са на работа и мен ме гледат като полезно изкопаемо.Защо не съм с кола или защо не съм на работа.Пък аз обичам да ходя пеша,а и единият от почивните ми дни е през седмицата.

А да, за там е ясно - всеки с кола. И аз обичам да ходя пеша, пък и е противопоказно за моето изкривяване и други проблеми да седя толкова време на колело. Пък е супер малко градче, разстоянията не са чак токова големи, колкото и бавно да вървиш все стигаш, за къде бързат не знам. Тук пеша ходят само когато тичат за здраве или си разхождат кучето. По-рядко виждам и с детски колички. Но хайде колелото не е чак такъв кусур, но са супер студени. Уж фермерско градче, всички сме чували, че хората в малките градове били по-добри, но тези са супер затворени. То и аз не съм от най-отраканите, но при всеки мой опит за комуникация се сблъсквах със стени. Сега разбирам защо чужденците тук си общуват само с други чужденци. По едно време рухнах и почти свърших Ривотрила, а уж щях да го пазя само при нужда.

Във Венендал не мога да кажа какви са хората, тези с които се разминавам по улиците, в магазините и автобусите и от които пазарувам там са една идея по-дружелюбни като че ли и не ме зяпат като чучело като реша да тръгна пеша. Там е някак по-интернационално, та като че ли различните може би са по-приемани. На Амстердам ми хареса само космополитното чувство - многото хора (защото тук е дивотия и става скучно за млад човек) и аромата на море във въздуха. Но да живея там - не бих. Във Венендал бих. Там, за разлика от други холандски градове има лека хаотичност в градоустройството - центърът е като съставен от няколко части, сякаш прекъсва някъде и после пак продължава. Има складова зона близо до едната му част, която не се връзва (както в София имаше подобна зона в широкия център). А оттатък нея има квартали с къщи. След тях следват вече баш предградията с блокове подобни на панелките, където живеят най-вече емигрантите, вкл. и нашенци. Лично на мен ми допадат повече от родните панелки като външност (и от повечето подобни в други холандски градове) и са заобиколени от много зеленина и поддържани градинки. Има и достатъчно дървета по основните улици, та не е западнало като типичното емигрантско гето.

След това като се върви на североизток има един парк край един канал, още един квартал с къщички и вече се илиза от града и се влиза в нещо средно между складове и бизнес парк като онзи в Младост в София, само че на град Еде. Там автобусът минава съвсем близо до един ветрогенератор. Може би точно тази лека хаотичност ми напомня за някой роден град. Ако нямаш карта и не си гледал в Гугъл никога не знаеш с какво ще те изненада, другите холандски градове са ми някак доста по-подредени. Ако някога преглътна обидата в Холандия ще отида само за да посетя този град и Утрехтските хълмове, намиращи се наблизо (по-близо до Ренен и пълни с иглолистни гори) и най-много морския бряг. Там край Ренен има и едно университетско градче, Вахенинхен, известно покрай втората световна война, но да ви кажа не ми допадна, не блести с нищо освен с многото тополи в някои ограничени части. Бяхме на гости при приятели българи там. По всичко друго прилича на "моя" град тук. Там хем е университетски град, но местните или игнорират чужденците или подхождат с досада към тях. Във Венендал не видях такова нещо, там може да се засмеят ако не разбереш в първия момент какво ти казват, но ще е някак без злоба, а в мойто "село" и Вахенинхен понякога продавачките като разберат, че си чужденец и се сопват ала БГ продавачка в Била. Само във Венендал и в по-малка степен в Ренен се почувствах като бял човек.

Анонимен според мен на теб просто ти липсва много България и не би се чувствала ок да живееш никъде извън БГ .

Това е проблема - в България като поседя малко и ме стяга шапката и ми се заминава за някъде. Аз и затова заминах, там имах сигурна работа с най-прекрасните колеги за които хората цял живот мечтаят. Но някак имах чувството че се задушавам, че ако остана още малко в БГ ще лудна и стана така че от тук имахме предложение. Помислих, че е някакъв знак от съдбата и дойдох с толкова мечти и отворено сърце. А то какво се оказа - шамарчета.

Не знам дали го обяснявам добре и дали някой тук е изпитвал същото? Къде е това там още не знам, нещо все ме тегли в посока запад или между запад и югозапад и ми идва отвътре. Мисля си че може да е Франция, но като чета по форумите какви лекета са франсетата и ми се отщява, освен това френския ми е труден да го говоря, въпреки че разбирам. Много по-добре съм с английския. Иначе най-много обичам френските коли, кунята им ми допада. Техните градове имат зеленината, която търся за разлика от много други западни държави. Имат и разнообразието в природата - от планини през равнини до плажове. Но тоз пусти манталитет който казват, че имат. Други държави които ми допадат са Испания и Португалия, но да уча трети чужд език не ми се занимава на тези години. Италия не ми е интересна, по някаква причина не ме привлича, освен с кухнят си. Бившите югорепублики не ги броя, те са колкото нас или по-зле от нас развити.

Та май без да пробва човек няма как да узнае кое е неговото място. Може би лесно се отказваме и не трябва при един провал да се връщаме обратно в България? Може пък това да е причината нашенците трудно да успяват. За други народи знам че ако не стане в една чужбина минават на друга и така докато намерят място където ще им стават нещата. Евреите са така. България ми харесва, но там все повече виждам че живея в спомените си, а това не е полезно. Направих си и нови спомени преди да дойда тук, но към момента вече и те са минало. А и си знам, че пак ще ме стегне шапката.