Хипохондрия

А, виждам си се с Даниела от доста време, май 4 години.
Даже съм си водила и детето при нея, тя е страхотна с деца.
Отначало си ходех редовно, сега вече само, ако имам нужда за нещо по-спешно.
И да, говори, не седи да кима. Тя работи с различни похвати, вкл. и психодрама, което е доста интересно. От начало ми се видя доста странно, но в последствие така изплуваха доста неща от детските ми травми.

Здравейте и аз съм със хипохондрия. Съчувствам ви на всички с това "чудо". Ужасно е. Ще се борим до край!

Здравейте.Преди три седмици ме заболя гърлото.Трудност при преглъщане и прочие.Изпих всичко от аптеката не мина.Ходих на лекар,уввриме че всичко е наред,обаче аз не му повярвах бях си набил че е рак.Така този понеделник се събудих без болки в гърлото,обаче получих диария и леки болки в стомаха веднага отидох на лекар и тя ми каза,че е някакъв вирус.Обаче аз съм си набил в главата,че е рак даже съм си преписал и симптоми.Не ям,не спя въобще ужас.

Здравей, Ивайло!
Страхът от смъртта е нещо напълно нормално. Той е и някакъв вид инстинкт за самосъхранение, с цел нейното избягване при възможност. Но тя сама по себе си е единственото сигурно, което ще ни се случи. За наше съжаление този процес не е под наш контрол. Всички лоши мисли за заболявания, при нас хипохондриците, неминуемо водят до нея. В нашите глави винаги има фатален край. Знам, че е трудно да се довериш на лекар и неговата "безобидна" диагноза за настинка, вирус и подобни. Трудно е и околните да не те приемат на сериозно. Но това е пътят към лечението и успокояването на психиката ти. Случвало ми се е всеки ден да "имам" различен вид рак, тумори и всякакви ужасни и неизлечими болести.
На първо място те съветвам винаги да говориш за страховете си, колкото и да се струват глупави на близките ти. Второ, гледай малко по-повърхностно на нещата, сравни се ако щещ с другите хора. Възможно ли е всеки с болки в гърлото да има рак? Да, при някои е точно това, но е сравнително рядко срещано. Трето и много важно, никога не чети за диагноза и симптоми в интернет, никога. По този начин само подклаждаш тревогата си. Четвърто, говори открито за смъртта. Не е нужно да изпитваме страх от думата, не е нужно да се вцепеняваме и да мислим първо за това като единствена алтернатива и изход от състоянието. Намирай си дребни нещица, на които да се радваш и се опитвай от всяка лоша ситуация да си извадиш хубавото.

И по-пряко по случая с гърлото. Покрай мен почти всички го минахме. Доста време ни държаха болки и лечението беше по-продължително, явно вирусът сега е бил такъв.

Можеш да ми пишеш на лични ако имаш нужда да си поговориш с някой.

Успех и усмивки

Психиатър + лечение с медикаменти. Като помощно средство може да потърсите литература с примери на хора, страдащи от същото състояние. Ако не се лекува с медикаменти, ще стане зле до такава степен, че да си докарате някоя болест на психическа основа от самовнушението, че я имате. Не е шега работа. Аз нямам хипохондрия в класическия смисъл на думата, но страдам от фобии, свързани със заразяване, което също е доста мъчително и без медикаменти нещата се влошаваха. Сега вече имам известен контрол върху ситуацията и не си вгорчавам живота до такава степен в мании за хигиена.

Здравейте. Дори не знам защо пиша, достатъчно съвети сте дали, но сякаш имам нужда и аз да споделя. Мисля, че винаги съм си била хипохондричка, но вмомента положението е много тежко. Всичко започна от началото година, когато моя приятелка загуби бебчето заради високо кръвно. Аз също бях бременна в този момент и много се уплаших, та започнах и аз да вдигам кръвно. Следяха ме по - изкъсо, при всяко измерване, адски се притеснявах и съответно кръвното беше доста високо, но все пак си мислех, че като родя ще се нормализира. Въпреки че преди два месеца родих, бебчо е добре, аз също, но трябваше да продължа да се следя. До такава степен съм наплашена от това кръвно, че започна и вкъщи уж където преди се успокоявах и беше нормално, сега и аз като си го меря е високо, та постоянно мисля за това и най - вече как сама си го вдигам и не мога да се самоуспокоя. От стреса и от раждането явно и имунитета ми е спандал и изкарах първо стомашен вирус, после болки в гърлото с бактерия, конюнктивит и ужасно се наплаших, че тези болести нямат край. Всички около мен ми казват как ако не престана да мисля така, ще става по - зле, че сама си предизвиквам болестите, страховете и тн. Тази мисъл пък, че сама си ги предизвиквам още повече ме плаши и съм направо в омагьосан кръг. Не знам как да се успокоя. Искам да се радвам на бебето, имам  и по - голям син. Мъжът ми твърди, че се чувствам така заради хормоните, но не мисля че е това. Щитовидните хормони са в норма сега, въпреки че съм на терапия заради попринцип ниско ТСХ, вит Д също е в норма. Стана ужасно дълго.. Просто ми се иска някой да ме успокои, че няма как чак до такава степен сама да си контролирам мислите и  чрез тях да се разболявам.

Разбира се, че ти сама си контролираш мисленето, няма кой друг освен теб да го прави. Разбира се, че това е само една малка част от теб, тревожната, а другата - рационалната се съпротивлява. Хормоните са ти разбъркани, явно си и в следродилна депресия, нищо чудно, че хипохондрията избуява на този фон. И моята е в пикови нива, когато съм тревожна.
Не си ти виновна, че си имала стомашен вирус, конюнктивит и там каквото беше, нито си го “предизвикала” с мислите си. Просто стрес = нисък имунитет = податливост към вируси. Кръвното се качва при тревожност, тъй че предполагам механизмите са тия ясни.
И в случая - явно не можеш да се справиш сама, затова - препоръчвам да започнеш да се консултираш с психотерапевт. И престани да се самообвиняваш, защото това действа още по-негативно.

И аз съм хипохондричка. Мия си ръцете много често поради страх да не се заразя с бактерии, вируси и паразити. Покрай домакинската работа, която върша сама вече, още повече започнах да си мия ръцете.  Сега са нацепени и болят. Ако не си сложа крем, не мога да си свия пръстите и е нобръчкана кожата. Аз знам откъде започна тази хипохондрия. Когато разбрах, че съм заразена с генитален херпес. Четох в Интернет доста за този херпес и колко лесно може да се пренесе до някоя част от тялото, дори да попадне в очите и да предизвика големи проблеми там, започнах маниакално да си мия ръцете. Мъча се да се втълпя, че няма нищо страшно и няма да се заразя от гореизброените неща и да престана да си мия ръцете толкова често. Губя по този начин много време. Особено ако готвя нещо или сервирам масата. Но главата не иска да ме слуша. Втълпявам се някакви мисли за болести и това е.

So me…
Ръцете ми са като на бабичка. Особено покрай Ковид нещата станаха ужас с дезинфектантите.
Затова готвя и чистя с еднократни ръкавици, поне да не се мокря и мия със сапун 100%, защото и аз съм домакиня.
Генитален херпес имам и аз - решила съм си проблема - като ми избие, слагам еднократната ръкавица, мажа и изхвърлям. Или с клечка за уши. Мия го най-последен в банята като се къпя. Досега не съм се заразила.
И да ви кажа - и с много миене - все тая. Боледувам си покрай детето и пия АБ минимум 2-3 пъти годишно. Въпрос на имунитет, не на хигиена.

И аз си мия ръцете на ден по 30 пъти поне, но ползвам бебешки сапун и не ми загрубява кожата.