Празнувате ли Коледа?

Точно това е проблемът - не е моята индивидуална, а чуждата. Моята я харесвам.

Ама аз не знам защо е нужно такова противопоствяне:)
Аз вече писах, но не разбирам - или си луд фен или направо мразиш Коледа.
Забелязвам, че повечето, които не примират за Коледа са хора без деца (тук в темата).
Което пък ми се вижда суупер нормално, това са млади хора, много ясно, че не им се занимава, да не са луди:)))) Аз на 20 на коледа си мечтаех само да правим цял ден секс с гаджето и да ядем пица. Ако имаше как да работя за повече пари - вед-на-га! първа писта! Хич не ми е пукало нито, че бог се е родил, нито за традиции, нито за подаръци:)

Сега не съм луд фен на Коледа, но когато имаш малки деца е съвсееем различно. Много, ама много ще са малко хората с малки деца, които хептен нищо няма да правят коледно, може би евентуално мюсюлмани в тяхната си общност или някакви хора с проблеми.
Дали книжки коледни ще се четат, дали ще обикаляш за специален подарък, дали ще украсяваш в детската градина, дали ще ходите за елха, дали ще сложиш лампички, дали ще учите песнички за тържеството. Не всичко това, но някое от тези ти не мърда:)

Сега като не съм на 20 пак ми се иска Коледа с мъжа ми и да не излизаме от спалнята и пица.
Обаче имаме деца и затова коледата е супер яка по друг начин. Както и великден, лятото, дъжда, снега и т.н

За протокола, нямам деца, не съм и на 20, обичам Коледа. Разбира се, че не очаквам да бъдем еднакви по този или по който и да е друг въпрос. Обаче поне от пишещите тук почти всички явно харесваме празника и е, как да се изразя, малко необичайно да срещнеш различно мнение. Аз съм далеч от това да съдя, по-скоро ми е любопитно да разбера защо някои хора мислят така. Според мен няма нищо лошо в различното мнение, даже другата гледна точка обикновено по някакъв начин ни обогатява. Не само в конкретния случай, а по всяка тема.

Лили, съгласна съм с теб до някъде. Аз нямам деца и честно казано за тях сигурно бих се старала до една степен. И то за да не се чувстват те зле, че изпускат нещо, а не защото аз ще примирам от кеф. На дали ще е хубаво да виждат елхи навсякъде, да се чудят ние защо нямаме.

Иначе не бих искала да възпитавам в тях консуматорски навици.

Иначе и аз като теб, преди гледах да работя, да сме си с мм вкъщи и кексове по цял ден.

Рода за обикаляне нямам, а и не съм много близка с роднини. Като цяло не пътуваме по това време.

Бел, разбира се. Масово хората обичат коледа и съм забелязала, че ако кажеш, че не харесваш този празник и те гледат странно.

Благодаря, че не съдиш.

Аз хубава Коледа и като дете не съм имала, може би е това. Иначе обичам да обикалям центъра през декември, особено ако не е супер студено. Просто се разхождам и ми харесва оживлението на града, витрините са красиви. Не купувам, просто обикалям улиците и ми е хубаво.

Не знам защо толкова се набляга на това купуване. В моето обкръжение нямам наблюдения да се прекалява. Така да се каже, ограничаваме се до наистина необходими артикули и количества. Колкото до подаръците (не само за Коледа), като цяло са предназначени за хора, които познавам достатъчно добре, за да съобразя избора си с техните предпочитания. Не ми тежи, не го чувствам като задължение, а го правя действително с намерение да зарадвам човека. И никога не съм усещала натиск (външен или вътрешен) да похарча огромна сума пари.

Хората, чиито баби и майки не са празнували Коледа, са спазвали комунистическите идеи. Тя е била забранена. Но моята баба е правела постни ястия, обикновено след работа. Не се е почивало. Дядо ми е прикаждал къщата и са се събирали около трапезата. Същото правеше и прави и майка ми, но в моето детство Коледа беше и време за елха, коледни играчки и подаръци. Обичам да купувам подаръци, правя го онлайн, защото и аз не харесвам магазините по празниците. Но не заради материалното харесвам подаръци, а заради отношението и грижата за другия. Те са част от споделянето - на време, на храна, на всичко със семейството. Всеки има право да харесва и не харесва, каквото иска.

В моето семейство сме били доста далече от комунисти и се е празнувало, баба ми си спазва всички традиции. Аз хубава коледа нямах, защото нашите бяха с вечни скандали. Почваше се едно готвене от 23 вечерта, преди бъдни вечер. До 24-ти вечерта, буквално до последния момент, преди да седнем на масата. Татко кадеше къщата, а на 24-ти слагахме и елха, майка ми обича естествена. Питка, баница, всичко се готвеше вкъщи. И вечно някакви викове и крясъци от нашите. Знам всичко как се готви, поднася и прави. Обаче това не стига, за да имаш коледа, след като вашите са се изпокарали и не могат да се гледат като седнат на масата.

Даже не знам как и защо се е готвело толкова дълго време. Сега като се замисля просто не ми го побира акъла. Много ме дразнеше това нещо, празниците за мен бяха все скандали и готвене. Аз исках да излизам навън, като дете най-вече с шейната, имаше сняг тогава. Не може- трябва да готвим. Като станах тийнейджър и исках да ходя на кафе с приятелка - не може, трябва да помагаш да се готви. Просто някаква мъка.. задължение..

Това е несериозно на толкова много нива. Не допускате ли просто да не са били религиозни?
Имам много примери на хора, родени между 1910-1925, които са учили вероучение, и познаваха много добре църковните канони и богослужения, но в същото време като хора на науката и фактите, никога не са били реално вярващи и практикуващи християни.

Аз пък нямам против консуматорството, както и матриалното. Ами такъв ни е светът, а на мен не ми се вижда чак такава драма. Почти не познавам хора, които не се радват на красиви вещи, вкусна храна и преживявания, които също струват не малко. Чак толкова възвишена не съм. И по молове обичам да ходя.
Обичам да правя подаръци, но не на всяка цена. Често нямам вдъхновение и тогава не ми се получава. Това е една от причините да се изнервям покрай Коледа и други поводи.
За себе си предпочитам сама да си правя подаръците. Доста трудно ми уцелват желанията, а наистина нямам нужда от поредния поднос или подобна глупост. Между другото коледни чорапи, пижами и пуловери никак не обичам да подарявам и да получавам.  Та ето - разминаването е готово. По-добре красива свещ или чаша, но не с коледни мотиви. Идеята с просекото и шоколадовата буква също ми допадна и мисля да я открадна.

От няколко дни се чудя, защо, но на мен взе да ми досаждат традициите, покрай тези празници. Това трябвало, онова трябвало, ааа. Понякога се чувствам като в капан. Всяка година е едно и също. За протокола имам деца, които са при мен за сега, та не чакам тези дни, за да се съберем. Украсяването в детската градина и училище, както и безкрайното учене на стихчета и песнички също ме влудяваше. До преди година, в предколедните дни главата ми пушеше от сметки и от притеснения дали всичко ще излезе точно, служебната истерия достигаше невероятни висоти и училищните коледни дивотии направо ме взривяваха.

Отделно и това:

Дано не го причинявам на децата си.

Никога като дете не съм имала задължението да участвам в подготовката на празника. Сама съм искала да помагам, защото обичам готвенето. А и не отнема чак толкова време. Разбира се, зависи за колко души се приготвяш. Определено няма смисъл да се престараваш и да сложиш 20 неща на масата (образно казано) или да очакваш да се съберете петима, а да напазаруваш като за 15.
И в моето семейство обстановката често не е спокойна. Със сигурност не е приятно, но самата подготовка за празника мен не ме напряга.

Е, ами то затова си останала с някакво неприятно чувство за Коледа.
Моята майка беше доста подобна, като имаме предвид, и че тогава не беше почивен ден, а и нямаше такова разнообразие - всъщност никакво нямаше - по магазините, естествено тя накрая беше винаги преуморена, а маята майка е човек, който ще изкара през носа на околните всичко, което и създава неприятно усещане.

Та Коледни традиции реално си създадохме с мъжа ми след като се роди детето. Сега вече е голям човек и няма да отбелязваме празника по същия начин, но пак ще има домашен уют и коледна украса.

Не ми е ясно обаче защо,  ти като автор на темата и някои други се оплаквате от "консуматорството". Даже не знам какво точно имате предвид, но ако е изобилието от стоки и купуването им, то не е задължително, никой никого не кара насила да похарчи и един лев извън насъщните си нужди. Същото се отнася и от прекаленото количество храна - аз самата не понасям да се изхвърля храна, никога не готвя в някакви огромни количества и не разбирам защо някой би го правил, пък и после да се оплаква?

Малко смешно е човек да се оплаква как магазините са пълни с яростно пазаруващи, докато е в същия магазин и също пазарува. Иначе все другите са консуматори, а ние скромни...

Това пък защо? Аз живея близо до мол и понякога минавам от там без да влизам. Ужасно движение, аварийки набиват и спират, задръстват всичко. Една огромна колона за влизане в мола пак задръства цялата улица.
Понякога ползвам Тавекс, химическо чистене. Не всичко в мола е пазаруване, а има и услуги.
А храна пазарувам и аз, все пак съм жив човек и ям.

Всичко допускам, просто отбелязах, че този празник е бил забранен и не се е почивало.  И написах, че всеки има право да харесва и да вярва в каквото иска. Затова и комунистически глупости - като забраниш вяра, тя не изчезва. Просто никой няма право да забранява на нещо да се празнува, дори товоа да е гей-парад. Какво остава за Коледа. Няма и право да го задължава. Празникът е лично усещане, не може да се наложи.

Не е бил почивен ден, но никога Коледа не е била забранена.
Аз писах в предния пост, по селата цяла нощ обикаля ха коледари, а на др ден са на работа и разказват.
Майка ми е пенсионирана учителка, отделно водеше с децата кръжок по етнография и фолклор, разучаваха коледни традиции, песни, имаха тържества със "сценки".
За готвенето, не е казано, че всичко, което се сложи на масата, трябва да е готвено. У дома се вареше боб и ошав, набързо се месеше содена питка, другото-туршия, кьополу,орехи, такива неща.Ако има време постни сърмички.

А сладки от един вид не помня майка ми да е правила повече.

Моето дете макар и пораснало, все още се навърта около нас, да видим докога. Сега си направи устата за Нова година да излизат с приятели и нямам причина да му откажа, но наистина, с пораснало дете не е същото на празник, като с мъниче.