Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 75

Витамин Д3 поема ли се вече от касата?

Рових до сега на сайта на НЗОК, не знам дали правилно се ориентирам, но за Хипотиреоидизъм си е ТСХ и ФТ4. Нещо не знам къде да търся.

Феритин под 30 означава начална първа фаза на желязо-дефицитна анемия, a един от първите симптоми е косопад.

Посещавате ЛЛ и просто от вратата питате как да си вдигнете феритина. Да ви дадат схема и препарат за целта, а ако откажат под някакъв претекст, искайте направление за хематолог със същото питане. Ако и той ви отпрати, пишете тук, аз ще ви посоча добавка и схема. Нужни са около 1 до 3 месеца и състоянието се оправя.

Хубавото е, че когато косопадът е предизвикан от нисък феритин и той се коригира, окапалата коса се възстановява, а съществуваща става по-здрава, по-обемна.

Сигурно ще взема да подготвя една тема, че всеки втори в този форум от това се оплаква и се хвърлят безразборно пари за сгрешени терапии и ненужни изследвания без решение на проблема.

Здравейте, дами и господа


Понастоящем съм мъж на 34 години и се обръщам към вас за съвет предвид опитът ви и това, че най-често проблемите с щитовидна жлеза се срещат предимно при жените. Нека да започна и с моята история и въпрос.

През зимата на 2015 г. започнах да получавам много тежки всекидневни пристъпи по няколко пъти на ден.
Пристъпите продължаваха около 15-20 минути през което време вдигах кръвно 200 на 120, завиваше ми се свят, болеше ме врата и гушата, трепереха ми крайниците до неузнаваемост, изтръпваха ми крайниците, задушавах се, получавах тежка аритмия, губех равновесие а към края на "атаката" се изпотявах обилно, кръвното си ставаше 120/80 и минаваше. Всичко описано започна февруари месец на 2015 г. от нищото и нямаше ден в който да не се случва. В последствие започна лявото ми око да "бяга" настрани тип кривогледство и да ме болят очните ябълки. По онова време бях около 74 кг. на  ръст 1.80, но започнах да се храня над 6 пъти на ден и прием на големи количества храна заради изпитване на необясним глад и за около два месеца отслабнах до 62 кг.  Започна се ходене по лекари, ЯМР на глава, ЯМР на бъбреци със съмнения за проблем с надъбребчна жлеза. Всички хормони на щитовидната жлеза бяха в норма, но пристъпите всеки ден продължаваха. Не след дълго вече имах видимо "топче" до адамовата ябълка и отидох на ехограф. През месец април 2015 г. установиха, че имам два токсични и нетоксични възела вляво и дясно с размер около 1 см. Мнението на всички лекари беше, че хормоните са наред, а възлите не са толкова големи така, че проблема трябва да се търси другаде.
Пристъпите не спираха ден след ден, а дори настъпи момент в който ме беше страх да излизам навън, защото това можеше да ми се случи навсякъде, както вече веднъж се бе случило в центъра на София, докато шофирам трябваше да спра насред основен булевар да сляза от колата и да седна на земята молейки се за помощ по време на пристъпа.. И така минаха се още няколко месеца в мъки, докато не отидох при Доц. Таньо Сечанов, който ми назначи сцинтиграфия, както и други изследвания и се установи, че само за няколко месеца токсичните и нетоксични възли от 1 см. са станали вече 4 см., което той смяташе за притеснително и можеше да се свърже с тежка хиперфункция. Оказах се някакво "чудо" на медицината и доцента установи, че хормоните са ми наред, но когато получа пристъп по време на пристъпа хормоните скачат до някакви невероятни стойности, а малко след края му всичко се нормализира. Посъветва ме да премахнем възлите и, ако се наложи и цялата щит.жлеза, което ще се разбере по време на операцията след биопсия. Назначи ми операция за м. юни 2016 г. с избор на екип в Майчин дом. Премахна успешно възлите, образуванията се оказаха доброкачествени и каза, че е премахната и много много малка част от щит. жлеза, а останалата е запазена. Няколко дни и месеци след операцията имах пристъпи на халюцинации, свързани с много високи нива на допамин заради хипофизната жлеза, което се свързваше с операцията на щит. жлеза.

От 2020 г. 4 години след операцията, започнах да качвам килограми при идентичен начин на живот преди и след операцията. Стрелкащите болки в щитовидната жлеза се завърнаха периодично. От 2020 г. до днес съм получавал около 5-6 пъти пристъпи аналогични на тези преди операцията. В момента съм 82 кг. и не мога да сваля и 100 грама, каквото и да правя. Винаги съм бил в диапазона 72-74 с изключение на хиперфункцията, когато станах 62.
Опитвах месечни диети без месо, без хляб, без сладко (така или иначе не приемам), но няма промяна.
Хормоните са в норма според изследвания проверявани често през годините, ехограф на щит. жлеза не съм правил никога повече след операцията. Излишните килограми са само на корем, гърди и бедра, което подсказва, че може да се говори за метаболитен/хормонален проблем. Покривам всички симптоми за хипофукция без нисък пулс. Пулсът ми е 110, дори докато седя на стол, изследван с 24 часов холтер без аномалии в кръвното, заключението беше, че е висок на психическа основа. Според вашият опит с хипофункция/хашимото, има ли вариант да съществува като състояние при запазени стойности на хормоните в кръвта?  Приложено прикачвам резултати от изследвания направени преди два дни. На тях се вижда дефицит на Витамин Д граничещ с тежък, леко завишен лош холестерол и общо взето това е. Извинявайте за дългата публикация и предварително благодаря за вашите отговори.