Родени през ⛱🐟🦀АВГУСТ 🦀🐟🏖 (Тема 15)

Моята голямата понякога ми прави такива мизерии с телефона, но при нас случая е друг. Не е зависима от екраните. Може с дни да не потърси телефон, че и телевизор. Обожава да си рисува, да реди пъзели, да си измисля игри с куклите или други играчки, аз съм най-щастлива като забавлява сестра си. Много е добра на пъзелите, до 70 части си ги реди сама и то доста бързо, че и картинка не гледа. Съжалявам, че като поръчвах не и взех и със сто, но и това ще стане. Имаме 2, но липсват много части. Обаче като си навие, че иска да гледа клипчета на телефона на батко си, задължително и само на него друг не признава, такъв рев и тръшкане пада, че не знам какво ми иде да я направя. По едно време бяха придобили навик да ядат на телефон, в момента съм забранила не само телефоните, но и телевизора по време на ядене. Не си гледат в чиниите и около тях става свинщина. След вечеря се пуска телевизора. Обикновенно след това играем на настолни игри, че ако малката е будна няма как да стане. Сега учим каката на Не се сърди човече и Змии и стълби, обаче няма необходимото търпение да си изчака реда, да не говорим, че лъже като брои и прескача. Иначе правилата си ги знае много хубаво.

Притесненията ми за яслата са свързани единствено с боледуване. Честно казано, аз имам моменти, в които ми дотяга майчинството и дори се вълнувам за етапа ясла. Сигурно докато свикнем ще ни е криво, очаквам тя да плаче първите дни, но като цяло съм много положително настроена.
И аз имам приятелка, която води детето си по психолози и логопеди със съмнения за аутизъм, оказа се изоставане в развитието заради екранно време. Препоръките бяха да го пусне на ясла, за да се социализира, да ходи на логопед и специализиран детски център. Детенцето е почти на 3 и все още не е проговорило.
Вие успявате ли да готвите с мъниците? Когато купувах Монтесори кулата си мислех, че Ава ще бърка с мен, ще реже банани и т.н. 😃 само че тя е луда по банани, казваме им "жълтия плод" и фруктиерите са скрити в шкафа, че настава апокалипсис за "бабан" 😂като цяло види ли ме в кухнята започва да се облизва и да казвам "ам-ам-ам", не е вариант аз да си готвя, а тя да си бърка в нейните тенджери 😃 кулата повече я използваме като чин, много ѝ харесва да си сяда и да разгръща книжки.

И мен ме притеснява единствено боледуването,защото на всяко боледуване е за болница ,а това ме депресира адски много детето ми да е все по болници . Разбира се чудя се и какво ще правя без него и той без мен,както казва Лизи не признава никой ако ме няма мен .Но аз скоро не мисля да го пускам на ясла и без това той като е роден в Чехия и  от там майчинството ми е до 3тата му годинка такаче ще си го гледам вкъщи поне до 3 .Преди да се разболее ходих на маникюр баба му и баща му го гледаха а той не спирал да плаче на вечерта започна температурата и до някъде се обвинявам,че го оставих за да отида на маникюр 😒
Живота на една майка

И аз съм в голяма чуденка за екранното време. Като цяло то няма и такова при нас, понеже ние и да си пуснем нещо я в ютуб или нетфлекс той изобщо не го отразява. Ходи си по неговите задачки, и игри. Книжки обожава да разлиства и разглежда.
Обаче съм го тествала на детски песнички, веднага ги разпознава и се залепва да гледа. Ако са пуснати без екран много сладко се опитва да танцува в ритъм. Пускаме му такива когато е неутешим, но те са му разсейка, не плаче за тях когато ги спрем. Танцува на мелодията и на музикалните играчки. И друг път съм казвала, никога не се храни на песнички или екран. Тествах го на пес патрул, никакъв интерес не прояви. Та все си мисля, че не е зависим от екрана. Много се опива да ми докопа телефона да го разглежда. Но знае, че е забранен и нито реве нито се тръшка като го изловя навреме на местопресъплението. Обаче ме гледа какво правя и плъзга и той пръстчета по екрана.
Сега за яслата..не боледува често. Ама тя и яслата е с 5 малки деца и всички се съобразявяме и не ги пращаме ако с температура. Кашлица и сополи, особено ако не за заедно обаче тук никой не отразява.
Готвене и възможно само ако е в краката ми и да яде нещо. Банан и ябълка на резенчета. А за боровинки направо бяга на масата да си ги хапва.
Зеленчукови супи яде много,от вчерашната изяде чепрак и половина, а аз мислех че няма да яде понеже сложих и пипер.

Аз готвя рядко, обикновено вечер режа и беля зеленчуци,когато вече мм си е вкъщи, а месо ако трябва да се маринова или свари го правя денем , докато малката обикаля из къщата.По - трудно ми е с миялната, защото вече всичко вади от нея и има риск да счупи нещо.
За яслата се притеснявам и аз за боледуванията и донякъде за адаптацията , макар че Ади е социална попринцип.Имам обаче приятелка, чието дете вече 3м ходи и не се храни там , по цял ден плаче и постоянно я викат да си го прибира,тя съответно е доста притеснена и заради това понякога го мисля.Но пък и на мен  като на М.Ангелова понякога ми идва в повече еднообразието с майчинството, може би най - вече зора със заспиването.Това легло,което го чакам изобщо нямам идея как ще я накарам да лежи в него, но все някога трябва да стане и това .

Ох, това с екраните е сложно. Не мога да ги изключа съвсем от ежедневието ни. Като работи телевизор не му обръща внимание. Само на рекламите, които са с по-ритмична музика се заглежда и “танцува”. Пускам й  детски песнички, от spotify.
Като ми докопа телефона е много щастлива. Гледа ни как “плъзгаме” с пръсти и пишем на клавиатурата и тя прави същото. Като й го взема не се сърди. Нормално е  да ни имитират, като ни виждат с телефоните в ръце.
Нещото, което правим с телефона съвсем умишлено и някак си, мисля че не е чак толкова вредно е да гледаме снимки. Показвам й наши снимки, тя сочи и разпознава кой е на снимката. Също така съм й показвала разни животни.  
Смятам,  че е в рамките на нормалното екранното й време, въпреки че съм в постоянна борба със себе си дали е  нормално и дали не й вредя.

Ние няма да я пускаме на ясла тази година. Ще имаме възможност да не ходи.

Почти не успявам да готвя. Като е будна ако се заема с готвене ми виси по краката и иска ам-ам от всичко. И не спира, няма значение кога и колко е яла. Готвя като спи, и то не винаги. Ей сега готвя пиле с ориз. 😅

Любовчето е обрана с непознати, стои си, мълчи и ги гледа, а доста я закачат. Щом се разминем, пуска една лисича усмивка, явно харесва вниманието. Избягвам площадката,  нашата не е подходяща, вечно мокра и мръсна, люлките представляват една дъска, пързалката с локва отгоре, отделно, че е в средата на голяма градинка пълна с кучешки съкровища и докато я стигнем аз луда ставам да не си намери нещо. Не общува с деца под 7 години, но не се притеснявам за адаптацията в яслата. Голямата тръгна една седмица преди да стане на 2, имам спомен, че беше осъзнато човече, с което може да се води разговор. Бях обяснила, че там ще има деца, които плачат за мама, но то е само защото не знаят, че мама винаги ще ги вземе. Та не само, че не рева изобщо, ами ходела по ревящите да им казва "мама винаги ще те вземе". Не се тревожете, момичета, те много ще пораснат и ще се променят докато дойде времето за ясла. За болестите, гледам да я калявам, да не е навлечена, извеждам и в най-големия студ, давам студени неща от хладилника, ходи боса по цял ден, не давам имуностимуланти и добавки, предпочитам имунната система да се обучи да се справя сама. Ще боледуват, няма как, но всяка година става по-рядко и карат по-леко, по моите наблюдения най-много боледуват 1ва и 2ра градинска група, нататък вече става лесно. За екраните и преди съм казвала, че ги намирам за много опасни. Мисля, че детето първо трябва да се научи на книжки, приказки, да рисува, да развие логика и въображение и чак тогава е удачно да се дава за малко и с контрол на съдържанието, да кажем към 5-6 годинки. Дъщеря ми получи подарък таблет от нашите по случай научаването на азбуката, беше на 5 и половина, счупи му екрана и аз си правих оглушки една година да го ремонтирам. Та, започна да гледа ютуб чак след 7 през моя профил, след като вече имаше формирано отношение към училището, към успехите, към изкуството, може да преценява кое е простотия и кое нещо смислено. Нито е изостанала технологично, нито е аутсайдер в училище, както разправят в групата на тийнейджърките, че ако детето не гледа модерните ютюбъри и тиктокъри, видиш ли нямало да може да се включва по темите които вълнуват другите и да я изолират 🤦‍♀️ Друго преимущество на екраните, което се изтъква е, че научавали английски 😆, еми има си Британика за тая работа. Имам в обкръжението си дете почти на 7, първият телефон му е купен на 1,6 години. Личи си, когнитивното му развитие е спряло точно там.

Венче, точно това съм чела, че лекарите и психолозите разбират, точно кога е станало детето екранно зависимо от развитието. Детето спира развитие точно там. А това за научаването на английски е доказано, че детето може да научи думи, числа или каквото и да е, но ги научава като наизустяване, не разбира смисъла и не може да ги приложи в ежедневието.

Аз не пускам никакви екрани, от 3 месеца (преди нали ги хранех на телефон) . Но баща им събота и неделя им пуска тв докато им сменя памперсите, но това е за кратко. Мойте са си като зомбита, като видят телефон или телевизор. Няма шанс да играят, ако има пуснато нещо. И ограничавам, колкото е възможно. Общо взето като говоря с други майки, покрай кухнята на децата, не им го казвам това, защото много пъти ми дават акъл, че нищо няма да им стане. Масово се гледат децата на екрани, от майките които познавам. Дори вчера говорих с една колежка, детето ѝ е цял ден на телевизора, на детски песни. И ми се оплаква, че като ѝ пусне таблета, после не може да го спре, защото се тръшка. "загазила е с тоя таблет". Не се притеснявам, че децата няма да разбират от телефони или нещо подобно, на мен ми дадоха телефон, компютър на 15г, пък много бързо схванах за какво става въпрос.
И при нас има зад блока площадка, но е цялата в акита от кучета. И както казваш, вечно мокра и мръсна.

За готвенето, аз не готвя докато са будни, просто няма шанс. И с съдомиялната ми е много трудно.

Много ми се иска да напиша, че и в нашето ежедневие няма екрани. Таткото като се прибере вечер от работа, пуска таблета и често гледа обяви за автомобили. Йони ходи до него и ги сочи и говори: "Бръм! Бръм!" Това е от порядъка на няколко минути, но е всяка вечер. Продължава, докато не се размрънкам, че не е ок.
Телевизор не пускаме у дома, нямаме този навик през деня.
Около нас има няколко площадки, не са нещо уау, но не са и мизерни. Все още..
Снимки имаме извадени и подредени в албум и тя много обича да го разглежда. Днес ѝ купих и дървени магнити животни и много им се радва: докато нареди всички на хладилника 😄

Лизи, много интересно, не знаех тези неща, имам си само свои наблюдения. Аз не казвам да се крие телефона от тях или да не се пуска изобщо телевизор, ами просто да не се залита да се ползват като евтина детегледачка. Не виждам проблем, че ще изгледа една песничка или ще гледа снимки, и аз от време на време показвам снимки, тя много обича. Но примерно да пускам, за да яде или за да си почивам аз или да върша нещо по дома, това не го правя. Ще предпочета да не ходя с нея на ресторант докато не тръгне на училище, ако тя не може да издържи 1-2 часа на стола, но няма да връча екранче. Тя има достъп до телефона ми, не го крия, ако го вземе не го дърпам от ръцете и тя го приема нормално като всяка друга вещ у дома, предимно го носи, гризе и се прави, че говори, после ми го връща. Ама и аз не гледам ютуб, реклами и други подобни, които да й привличат вниманието със звуци и цветове, не се ограничавам заради нея, просто не обичам.

Аз не мога да кажа,че стоим без тв вкъщи,но може би е така ,защото на него не му прави впечатление та дори и детски да съм пуснала  гледа,но и си играе не бих казала,че е като зомби . Може и без тях ,най-често му давам телефона за да го облека ,за мен всичко е добре стига да е в рамките на нормалното за него

За яслата мен ме притеснява не толкова боледуването, все пак когато и да ги пуснем ще боледуват, а трябва да си изграждат имунитет. На мен по- скоро ще ми бъде кофти тя да ходи, а малкия да е вкъщи, започва вече да става много интересна, искам да идва периода в който ще си говорим, а той вече наближава. Обмисляме да я пуснем на пролет, за да може есента поне малко да е свикнал организма ѝ и евентуално да не боледува много (мечти). Но ако не я пуснем на пролет, сигурно ще я пуснем чак догодина, не искам есента в най- големите вируси да тръгва те първа.

Ради, не се обвинявай, не забравяй че и ти имаш нужда да останеш сама, да обърнеш внимание и на себе си, а и няма как да знаеш кога ще се разболее.

От утре вечерта до неделя, Вики ще бъде при моята майка в родния ни град, малко ми е притеснено, защото като ходи за една нощ при свекърите  все казват че се будила, не спяла много спокойно (но това и у дома го има). Най- ме притеснява обаче, че майка ми колкото и да ѝ повтарям да не пуска много детски на Виктория тя просто не ме слуша. Не сме я оставили без телевизор, пускаме и по някое детско от време на време, но майка ми просто прекалява. Може по цял ден да ѝ пуска и я оставя да яде на детски или на песнички, което изрично съм забранила и сме се карали по този въпрос. Но каквото стане, за първи път ще я оставяме при нея сама, когато се преместихме Вики беше на 5 месеца и още я кърмех, та нощем не я бяхме оставяли там, дано всичко да е наред.

Аз си готвя без проблеми докато Вики е будна, проблема там е с Мишо , но го слагам на земята в коша и Вики го забавлява 😄. Обаче съдомиялната не мога с нея, тя вади всичко, за прахосмукачка трябва преди това да прибера играчките в друга стая, че веднага след мен ги разпилява отново, иначе се хваща за прахосмукачката и я тика след мен или сяда да я духа в лицето 😃.

Вики обича да си играе с по- големи дечица, примерно 4-5 годишни, ходи постоянно подир тях и ги гушка, но с децата на нейната възраст нещо не се разбира 😃 , не могат да си поделят играчките.

Милото, Мисс, Вещице, къде се загубихте 🙂

Здравейте и от мен,
Аз съм ок с екранното време, не виждам да и забавя развитието за щастие. Не позволявам телевизор докато яде, но и тя си е вечно гладна и има ли храна, няма да и пука дали има детско или не. Пускам през останалото време, когато имам нещо да свърша, което не мога с нея. Иначе за готвене - правим го заедно. В кухнята имаме диван и висока кухненска маса, съответно малката е на нея в 90% от времето, в което готвя. Чат пат я гушна за по малко, ако видя, че нещата излизат извън контрол и се качва на масата например.
Та, оплеснах се, но мисълта ми беше, че специално на моето дете екраните не му влият. Мисля, че съм писала и преди, че Йоана е от много приказливите и всеки ден повтаря и научава нови думи. Преди няколко дни бяхме до магазина и тя видя една кола, която тъкмо тръшваше и почна да си говори - "кола тъга нама абута" (в превод колата тръгва, няма я, работа, запомнила е, че баща и ходи с колата на работа).
За яслата се притеснявам от адаптацията, защото за мое съжаление е супер залепена за мен. Реално в месеца някой я гледа сумарно за 5-6ч докато е будна и признава само мен и мъжа ми. Много е щура, постоянно се качва някъде, скача на диваните, танцува върху холната маса, чупи играчки, събаря неща, НО трудно се заиграва с други деца, освен с брат си. Отбягва ги на площадката и ако някое от тях се извика или я приближи, веднага ми се е залепила на краката. Та това ме притеснява най-много. На болести съм свикнала - от септември насам няма месец без да е с някой вирус, преди това също, но сякаш лятото беше една идея по-добре. Сега изкара около 3 седмици и отново е със сопол от вчера. Живот и здраве, майка ми ще се пенсионира през юни и затова съм толкова спокойна, при разни леки настинки, ще идва да я гледа, за да не отсъствам от работа. Нямам търпение да се върна, имам нужда от социални контакти, а и ми липсва заплатата ми, с това майчинство не се живее. 😆
Ако има болни, да оздравяват бързо.

Момичета, каква диета се правеше при повръщане?
Яна е с повръщане и кашлица, от 3 дни не съм давала пулмикорт и пак е болна. Педиатърката каза диета, но аз не питах каква, защото мислех че е същата като при разстройство, безлактозно мляко, картофи и моркови и обикновенни бисквити. Но после като се замислих, май при повръщане не беше така.

Лизи, Ади като беше с темп от педиатрията казаха ако повръща никаква храна един ден да не давам , вода по глътка две само ,но на често.Втория ден захранване с картофи,банан, сухар и вече на третия нещо по - така.

За екранното време - малко прекалих в студените дни, но съм си обещала,че ще пускам вече много рядко и за кратко.Ади не стои да се заглежда , обикновено играе докато е пуснат телевизора, но все пак вероятно влияе.Вчера бях най - щастливата , че времето беше окей и прекарахме повече време навън.
Последните 4 дена преди сън е кошмар.Вечер се реве по 2 часа в истерия.Ако излезе от спалнята спира - дали просто не и се спи достатъчно?
Друго,което е започнала да прави като легнем е да иска вода , хляб, някоя играчка - всичко, само и само да не спи.