Поли, честита нова работа! Успех!
Енерджи мама, като празник чакам месечните ти поетични вдъхновения!
Дилеми, благодаря за това декемврийско парченце от "Разпилени парченца..." на Мария Василева, което Марги сподели преди две години. Издирвах го и така се отплеснах в старите теми, че не усетих как времето отлетя.
Страхотни споделяния и вълнения, момичета! Миси, Азисия, Тина, Слънце, Гости, Линде, Благи, Алекс, Кате, Ели, Мира. Благодаря!

Класа, елегантност, стил, красота...

Заслужено признание...
...не се знае какво ще ни донесат дните...
Джем Давран
Този човек предизвиква усмивката ми. Прегърнал е с цялото си сърце историята в която участва и с цялата си любов поддържа нейните разказвачи и почитатели.
Та...за мене дните донесоха грижи и проблеми, и драстично скъсиха времето. Не съм гледала последната серия, но успях с преведената 11-та.
Момичета пчелички, безкрайно благодаря за прецизността и перфекционизма, за старанието тази история да стига до нас максимално смислено! Алекс, специални благодарности за помощта и всеотдайността ти!
Много красиви, смислени и майсторски изиграни сцени в този епизод.

Поредната разтърсваща сцена между майка и син. Невин тръгна при Кенан със страха, че ще ги изостави, и с намерение да отстоява майчинството си. Намирайки го смазан от отчаяние, забрави за претенциите си и успя да намери точните думи за детето си. Това е майката, която харесах. Тази мисъл ме върна на предишната сцена, когато притеснени за Кенан, двамата с Туран го чакаха в дома му.
Сериозен трус в семейство Йозтюрк.
Реалности. Очаквания. Изисквания. Закъснели истини. Страхове. И грешки, породени от тях...
Не липсата на кръвна връзка, а лъжата и недоверието ни правят чужди.
Имате ли представа за празнотата, с която се борих?... Ами, ако бях убил някого?
Как се загърбват 30 години отдаденост и обич? Как се приема истина, която срива основите ти? И как ще се чувства Кенан, когато научи пълната истина за Доан?
Аз обичам жена си, сина си, семейството си. Имах прекрасен живот с вас. Бях щастлив. Това бяха най- прекрасните дни в живота ми. Нищо повече не искам да знам.
Много категорични, много красиви думи, но и отказ да приемеш правото на истина на другия.
Ние те отгледахме. Дадохме ти всичката си любов! Какво не ти достигаше?
Егоистични упреци, като да търсиш сметка: какво ти дадах, какво ми връщаш? Да търгуваш обич за обич.
И тук съзнавам, че светът на тази жена е сериозно разклатен. Приказката градена с много обич се руши. Невин е живяла с вината, че не може да има дете. Чувствала се е непълна, нереализирана, безсмислена. Била е депресирана и сляпа за всичко около нея. Обсебена от фикс-идеята, че семейството е такова само ако има дете. Осиновеното дете ѝ е вдъхнало живот. Получила мечтата си, вкопчила се в своята приказка за семейство, тя расте и проглежда за света заедно със сина си.
Но се появява Доан. Всява паника и несигурност. И Невин се губи между ужаса от постъпките му, между съчувствие, обич и страх.
От фрага и споделеното от вас разбирам, че неопределеността в отношенията им я депресира и връща усещането за неосъщественост.
Опитвах се да разбера постъпката на Кенан преди заминаването му.

Едва при тези думи допуснах, че за последно може да се е появил ревнив Доан.
Туран, в опит да защити и Кенан, и Лейля: -
Всъщност... Нашето момче не може да се обвърже, ти се спаси. Забрави го....Да не ти казвам какви ги е вършил преди да се появиш.☺
Този сериал от различен започна да става типичен. Пожелавам си логичен, интересен и силен финал. Заради всички замесени.

Приятни почивни дни!
Вярвайте в чудеса! Не ги чакайте! Сътворете ги! Вярвайте в себе си, защото чудото сте вие!













А уж се води най-престижната церемония при съседите. Миналата година мисля, че "Присъда" обра наградите, тази би трябвало да е годината на "Рибарчето" или "Шербета". Реално нали, според мен. 

