В момента чета...87

  • 54 940
  • 744
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 8 378
Може да не ви се вярва, но до 85 година абортът в  Испания е бил незаконен и се е наказвал със затвор.
в Португалия-след референдум, с триста условия, чак в 2007ма!

# 676
  • Мнения: 6 437
А в Ирландия разрешиха аборта само преди няколко години. Комунистическите режими са били с претенции, че са много прогресивни, предполагам, че затова са дали и право на глас на жените, и на аборт.

# 677
  • София
  • Мнения: 9 451
Абортът не беше разрешен и у нас при социализма.

# 678
  • Мнения: 6 437
Мда, напълно е възможно да е било така.

# 679
  • Мнения: 42 894
Скрит текст:
През 1956, възможно е и това да става във връзка с Априлския пленум и цялостното просветляване, абортите до края на третия месец от бременността са разрешени. Числата започват да набъбват заплашително. През 1973 властта си дава сметка, че раждаемостта е в криза. И налага ограничения. Нямат право на аборт семейни жени с едно дете. Тихомълком в тази графа влизат и жените с две деца. Цифрите на абортите продължават да растат.
https://www.dw.com/bg/%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD … %D0%B8/a-62466814

Скрит текст:
Има ограничения - не по морални причини, а заради демографска криза. Аз знам за жени, които са по-възрастни от родителите ми и са правили аборти в болница, по желание. Даже една позната ми каза преди години, че е правила няколко (защото е имала 2 деца и не е искала повече - изглежда не е знаела или можела да се пази; няма някаква скандална история, по-скоро нещо като небрежност).

За да съм по темата - чета втората книжка от поредицата Изгревът на Аврора.

# 680
  • Мнения: 919
Абортът не беше разрешен и у нас при социализма.
Не знам дали е бил разрешен или не, но познавам лично много жени абортирали, след като вече са имали 2 деца. Та забранено, колко да е било забранено след като се е правилно в държавни болници (то други нямаше).
По темата - много ме заинтригува Шепотът на пчелите. Ще се опитам да я слушам, ако не, ще си я купя 😊

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 19:19 от lady laura

# 681
  • Мнения: 6 888
Чета "За неизбежната случайност" от Иван Ланджев. Голямо удоволствие ми доставя четенето. Истории, есета на сериозни теми, написани с ирония и чувство за хумор.

# 682
  • Мнения: 8 378
много спам стана,но...имах роднина,която работеше в АГ Варна-„при абортите“- пълно работно време беше заето,и си имаше записвания за ред
става въпрос за 80те, но тя работеше почти цял живот там
по темата-почти цяла седмица не чета

# 683
  • Бургас
  • Мнения: 2 008
Скрит текст:
Не ми се иска да развалям добрия тон на темата, но не забравяйте, че това, че не си пишем рождените дати под ника, не означава, че всички сме родени преди 30- 40 години или сме дементни. Аборти са се правели /правеха наистина в държавните болници .Тогава само такива е имало/имаше/. Та, да не пишем "какво сме чули-недочули докато сме чакали при фризьорката.
Завърших "Изгубеният" на Джейн Харпър. Хареса ми, както и другите две книги на авторката. Винаги нещо ново за Австралия. Сега чета "Прокълнатата картина" от Нийл Олсън по препоръка от темата.

# 684
  • София
  • Мнения: 9 451
Скрит текст:
Не ми се иска да развалям добрия тон на темата, но не забравяйте, че това, че не си пишем рождените дати под ника, не означава, че всички сме родени преди 30- 40 години или сме дементни. Аборти са се правели /правеха наистина в държавните болници .Тогава само такива е имало/имаше/. Та, да не пишем "какво сме чули-недочули докато сме чакали при фризьорката.

Извинявай, но не разбирам какво имаш предвид.
Скрит текст:
Учителката ми по английски беше омъжена за гинеколог и много добре си спомням как прекара известно време следствен за нелегални аборти. Ако е можело свободно да се направи аборт в държавна болница, защо тогава имаше и нелегални? Темата не е за това, но наистина някои не сме родени преди 30-40 години и все още не сме дементни.

Мъча се с "Чаеното момиче" на Лиза Сий. По принцип я харесвам, но тази книга ми върви много трудно.

# 685
  • София
  • Мнения: 4 122
Идвам с първата книга, която бих номинирала за книга на годината - "Странната Сали Даймънд" на Лиз Нюджънт. Анотацията на книгата само загатва за това, което предстои, но в много малка степен. Страница след страница става все по-зловещо, а се чете така леко, героите са толкова плътни и реални, че имаш чуството, че ще ги срещнеш след малко в магазина като отидеш на пазар. И хем е потискащо, хем не ти се иска да свършва. Финалът е точно това, което трябва да бъде, абсолютно психарска работа.

# 686
  • София
  • Мнения: 26 346
Тази жена ми стана любим автор. Имам я книгата, но въпросът е кога ще стигна до нея. 😃

# 687
  • Русе
  • Мнения: 1 192


Една болна книга, но някак си страхотно написана. Написана е много увлекателно и въпреки обема я чета бързо. Майката на Дженет проектира неосъществените си амбиции да стане актриса върху единствената си дъщеря, въпреки, че има и 3 момчета. Но въпреки, че обсебията и анормалното поведение вземат връх,в отношението на майката се усеща и частици любов и загриженост и една специфична връзка майка -дъщеря . Ще споделя повече след като я завърша.

# 688
  • София
  • Мнения: 12 000
По не-темата (по време на не-коалицията Wink ) в "Казусът Кукоцки"...

Скрит текст:
няма да забравя как описваха "природни" методи за аборти в СССР като например поставянето на лук във вагината. Лукът в благоприятната влажна среда пускал корени и до десетина дни-две седмици го изваждали с ембриона,  който е бил захванат от корените...
Не знам дали е било истина, но звучи като от филм на ужасите.
Иначе е имало някакви ограничения все пак за абортите. Защо иначе са правили толкова нелегални такива?

И сега по темата... Приключих "Американа" (Чимаманда Нгози Адичи).
Очаквах повече да ми хареса, но расовите теми и полемики ми натежаха.

Сега почнах "Жената конбини".

# 689
  • Мнения: 6 204
Може ли малко подробности около "Американа"? Нещо ми се чини бая далеч от литературните ми предпочитания.

Общи условия

Активация на акаунт