До майките на недоносени бебчета

Дъщеря си родих в 37 седмица (планирано). Бях в болница с течащи води и кървене (по скоро 2 кръвоизлива) от 6 месец.
Тя се роди 2450, 49см. Седя в кувйоз 7 дни, имаше инфекции и я храниха с тръбичка 7 дни. След това седяхме още 3-4 дни и ни изписаха. Не си спомням коло тежеше на края. До третият месец навакса кг. и след това а и до сега расте в най-горната граница за възраста си. Не е пълна.
До 6-ия месец се будеше за нощното хранене (в 3 часа) и беше повече от годинка годинка когато спря с яденето в 5 сутринта. Единственото нещо което мога да кажа като проблем е че в 3ия месец ни казаха че тазобедрените стави са леко недоразвити и я сложиха в ортопедични гащи за 3 месеца. Правех и гимнастика и масаж по няколко пъти на ден. Но извън това е много здрава и няма никаъв друг проблем.
 

на месец и нещо спряха нощното ядене

Като стана въпрос за нощното хранене, си спомних как бяхме единствените на 4-тия етаж в АГ,на които носеха манджа по това време.Даже ако случайно ни забравеха,ходех да си я искам .Той не,че ядеше кой знае колко,но важното беше да усети вкуса на мляко.А иначе се хранихме така до към 6-тия месец (някои дневни отпадаха,но нощното си оставаше).
Аз пък искам да питам кога ви проходиха децата?

Жана се роди в 30 г.с., 38 см. Изтекоха ми водите в следствие на инфекция, както се оказа по-късно. 20 дни беше в кувьоз, а на 50- тия ден ни изписаха. Първия месец (откакто си я взехме) се цедих и давах, после със силиконово зърно, а сега си суче. Дребничка е -  сега е към 6 кг. , но според педиатърката се развива добре. Имаше анемия и досега давам Малтофер. От втория месец отказа нощното хранене, а от два месеца  последното е в 21.00. Гладя дрехите и смятам да ги гладя, както беше казала една мама "докато започне сама да си ги глади"  . В началото чистех всеки ден щателно, но сега вече не се престаравам толкова.
Мисля,че притесненията са доста, а и ни се налага да научаваме термини иначе непознати на мамите с доносени бебета, но вярвам, че нашите бебчета са по-борбени и ще са по-умни (както гласi народната мъдрост) 
Те наистина са едни малки ГЕРОЙЧЕТА!!!
Поздрави на всички мами на недоносени бебчета 
 P.S.  Искам аз да запитам като е толкова полезна кърмата и както някъде тук пише, че когато става въпрос за недоносени бебоци, дори спасява живот, защо не ми разрешаваха да й нося кърма. В I -ва градска болница категорично ме отрязаха. (там ни преместиха от Майчин дом като се стабилизирахме) Възмутена съм! Ако знам къде бих пуснала едно олакване!!!

Здравей, току що писах в темата на bordima, в която си писала и ти. Но всяка тема за недоносени бебоци трябва да се уважи  , тъй като и без това не са много. И аз като теб бях изненадана, че няма много теми и информация по въпроса. Статистиката за съжаление сочи, че се раждат все повече недоносени бебчета, така че информация трябва да има.
Жана се роди с 3-та степен недоносеност, но слава Богу  се развива добре.
Много ми беше мъчно, че няма кой да я гушне като беше в болницата и сега си правим масажчета и даже си взех слинг, за да се носим повече, но тя е дисциплинирана явно от болницата и не иска много да се носим, предпочита да си лежи в леглото и да се смее на играчките, чак понякога ми става обидно 
Между другото ни препоръчаха да ходим на гимнастика при физиотерапевт. Било желателно за недоносените. Ходихме веднъж и много се забавлявах,а и на нея й беше приятно, Учудих се на какво е способна, само ще спомена, че едно от упражненията беше като доктора я хвана за единия крак и висеше с главата надолу 
Много здраве желая на всички бебоци и мами на недоносени бебоци  

Здравейте и от мен!
Изискват ли специални грижи недоносените?
Зависи от децата!
Моята принцеса- Теа се роди в 30-31 г.с.- 1.400 кг. 38 см.- водеха я не само недоносена, но и много незряла- всички системи незрели!Беше на апаратно дишане около 10 дни., в кувиоз 37 дена!2 месеца цедях кърмата си, но първите 20 дни не ми разрешаваха да я нося в Родилен дом, след това я преместиха в "Дом майка и дете", защото свършват клиничните пътеки и там за мое щастие ми разрешиха да нося изцедената кърма- детето ми за 20 дни не беше наддало нито грам в Родилн Дом; като я извадиха от кувиоза ми разрешиха да стоя в стая в Дома и да влизам /в часовете за хранене/ да се учим да си я кърмя- в кувиоза беше хранена със сонда, в момента на изкарването и 37 ден аз бях вече с нея и успяхме да се научим да сучим  за 2 седмици с мама тя качи заветните 500 грама /голямо постижение за нея/и ни изписаха на термина /по4ти 2 месеца/ с тегло 2.500 кг. 50 см.-! Кърмихме се до 8- мия месец когато тя се отби сама!@Но и досега си е злояда- така че това за децата- недоносени дето бързо настигали връстниците си при нас не се оказа истина!
Теа има много проблеми като недоносено дете- следи се от невролог, очен, кардиолог...има 8 диоптъра далекогледство, кривогледство и най-сериозното ДЦП, но е страхотно дете...и се борим с всичко_- на първия ден от раждането ми казаха 4е от нея 4овек няма да стане- но ето ни нас ве4е е 1г.8 месеца и даже щастлива кака - относно грижите- важно е да се проследават децата от о4ен лекар- особено ако са били дълго време в кувиоз- по4ти винаги има проблеми с очичките!; невролозите също играят важна роля- трябва навреме да се хванат проблемите- закъснява ли с двигателната активност детето...обръшане...сядане...пълзене...- не вярвайте на думите че те са си недоносени и е нормално да изостават---не е така...по-добре да се хванат нещата навреме, за да може да се повлияят от рехабилитация...Не се плашете и не се отчайвайте...просто ги оби4айте каквито и проблеми да имат...!
Моята втора принцеса Лора се роди в 39 г.с.  с тегло 2.450 кг. 46 см, също се води недоносена -поради ниското тегло, макар 4е като седмици си е стояла достатъчно...причини за недоносеността0 никой не казва- лежах 10 дни заради изоставане на плода- на системи 24 4аса- и ефектът е отново ниско тегло -...съдба...ЛОра също е на кърма;мисля че наддава по-добре от кака си, но още не сме били на консултация заради грипната епидемия...Храни се през 3 даже понякога през 2 часа= през нощта също..., разрешиха ни защото е мъничка@!
Теа /1г.8месеца/ все още не е проходила, но и това ще стане! Просто при нея ДЦП забавя процеса, но пък започна да пълзи-което си е голям напредък предвид факта че не се обръщаше до 9 месец!

Аз също много се ядосвах като ми отказаха да нося кърма в Родилен дом- Русе! !Може само ако стоиш в болницата в някоя стая с родилките и цедиш...но не ти се разрешава престой при детето повече от 5 минути на ден..., а и след жестоките думи толкова бях психически нестабилна че предпочетох да не стоя в Родилния!Хубавото е че поне в Дом майка и дете ми разрешиха да нося...там я сваряваха и даваха на моето, че и на други бебенца, за което много се радвам...милите като знам какви минимални количества изяждат- 20-30 грама бяха страшно много за Теа  в началото /след 20 ден/

Относно гладенето на дрешките- Теа я гладех до месец след годинката, а и сега някои от дрешките, но не всичко, а Лора е много мъничка още и всичко гладя!

P.S.Теа на годинка беше 7.370 кг. което е супер ниско тегло, но пък да чукна на дърво освен проблемите и заради недоносеността, не ми е боледувала изобщо!И кой каквото иска да казва за свойствата на кърмата, но аз се радвам че се кърмихме и толкова- не че 8 месеца са много, но може би оказаха важно влияние/...

И нашите деца наистина са едни Геройчета!
Обичайте се!
Гушнете децата от мен!

Хайде и аз да се метна в темата, като два пъти майка на недоносени бебета.

Първо за голямата Мария 27.01.1995г.  - 35г.с, 2360гр., 47 см. преди цели 12 години. Причините до преди една година бяха неизвесни, оказа се че матката ми е еластична и то много и не издържа на голями натоварвания, това поне обяснявам аз, като лайк и преведено от лекарски жаргон. Иначе тя седя 10 дена в кувиоз и после още 17 докато ни изпишат цели 2300гр. си тръгнахме. Беше много трудна с яденето. Свикали я баха в кувиоза - подпират и езика с лъжичка и отгоре със спринцофка малко, по-малко и наливат мляко. Слава богу, кърма и даваха и то моята. Но тя така и не се научи след това да суче, колкото и да съм опитвала, даже биберона на шишето и режех за да може само да преглъща и да яде поне нещо. И така до 4-тя месец само на кърма, но аз се изцеждах на всеки 3 часа и след 3-тия мастит казах край и мина на кисело млако. В общи линии проблеми не е имала, тогава не съм и чувала за специални грижи за недоносено бебе. Беше пълно затъмнение откъм информация. Но ето сега си е една голяма девойка, пубертета я налазва със спълна сила. Тогава навакса с килограмите някъде към 16 месец. Не боледува или поне не често, сравнение с нейните връсници е най-здравото дете.

Сега за малката Веселина 14.12.2005г. - 33г.с. 1980гр., 43см. Причините са доста за ранното раждане някои физиологически - разтегната матка, инфекця на влагалището /незабелязана, нелекувана и т.н. от докторите/, проблеми с моя организъм /ниска кръвна захар, нисък хемоглобин, билирубин в повече  т.н./ и не на последно място диагноза, че аз деца не мога да имам повече, пък все пак забременях - термина ми беше тотално объркан, по последна менструация беше с цял месец по-рано отколкото отговаряше плода още в началото в 5 г.с. въобще проблемите чисто физиологични не бяха малко, а психологически бремеността също не беше лека. Лежах няколко пъти за задържане в болница, въпреки това компетентноста на някои доктори си каза думата и родих доста по-рано. Взеха ми я веднага след раждането и я преведоха в неонатологията на детската болница.
29 дена се бори душичката за да диша сама. Сърфактант и дадоха, но не успя да я стабилизира, разви пневмония и имаше инфекция от раждането, изписаха специален антибиотик от белодробната болница и той помогна. Въобще сумарно резултата е такъв - 46 дена в болница, 29 от тях на апаратно дишане и кувиоз, после още една седмица на кислородотерапия и кувиоз и след това една седмица на термо легло. 8 антиботика и 2 специални препарата за дробовете, дузина терапии и много много чакане. Нямаше никакви други поражения нито в дробовете, нито в мозъка, за което още не мога да се нарадвам. Кърма не ми разрешиха да нося, въпреки че имах и то в "промишлени" колчества. Кърма запазих иначе макар и малко и успях да и давам, след като се изцеждам, докато навърши 3 месеца поне за 3 пълни хранения. за тези 46 дена я бях виждала точно 3 пъти това бепе най-голамата ми болка, че не бях я докосвала и гушнала поне веднъж. Взехме си я 2300гр. и вече доста почакали за нея. Отнасяла съм се с повече търпение, но не и по-специално, малко по-късно почнах да я извеждам навън. Ходихме 2 пъти на курс - рехабилитация, той се полага на всяко недоносено дете. Не знам дали помогна, но на мен не ми пукаше дали други деца на 5 месеца вече се обръщат или на 7м. седят. Важното беше, че тя яде нормално, не боледува и се развива добре. Настигна по килограми другите деца някъде към 6-я месец. Сега вече на година и месец, ходи стаблно и прави всички нормални неща за деца на тази възраст. Само не казва още срики, но аз пак не се притеснявам има време и сестра и проговори по-късно.

В повечето случай децата наваксват до 1-та си годинка изоставането. Важно е наистина следенето от специалисти. На кардиолог сега ще ходим за конторлен преглед, на очен ходихме до сега 4 пъти всичко е наред за сега, на нвролог първите 3 месеца всеки месец, 6-я месец и сега на годинка като стана пак ще ходим, само да се махне тази забрана заради грипа. ТФЕ /трансфонтанелна ехография/ т.е. гледат дали мозъка не е увреден и правиха на 3-я, 6-я и сега пак ще има. Намерихме педиатър, който има представа и се занмава с неодосени деца. Преливаха и кръв на 3 месеца като беше, заради анемията на недонесените, след това обаче не се наложи ново такова. Сега кръвната и картина е много добра и напълно в нормите, но все пак ще се прави пълно изследна на кръвта на всеки 3 месеца до навършване на 2 години. 

Едно ще кажа на всички майчета на недоносени деца, ако децата нямат увреждания, само търпението е малко в повече, иначе нашите деца, не са по-различни от другите, само са по-специални - вече веднъж са се преборили с живота и имат хъс да живеят, за да ни радват, аз поне два път вече го изживях и го знам със сигурност

И моята малка дъщеря я водихме на такава рахабилитация. Горещо я препоръчвам на недоносените бебета който нямат увреждания. Не знам дали помогнахна на Веси, тя си се развива нормално - може би точно заради това.Даже си платихме и за втори курс на тази гимнастика, тя много я харесваше. Поне беше много полезн за мен да видя и да се науча, че това мойто крехко създание не е чупливо, а може и има нужда от такъв вид масажи и гимнастика. Първия път доктора ме предупреди, че нещата който прави ще са "малко" по-груби от представите ми, но кагота я хвана и провеси с надолу главата, само за еднто краче, щях да го удуша. Хвърлх се към него, но той трениран, успя да ме спре. После доста се смяхме с таткото и него:)))

Здравейте, мамчета. 
УФСЪ, станаха ми интересни имената на дъщеричките ти. Аз се казвам Мария, а по-голямата ми сестра Василена. Има малки разлики в името и в реда, но ми напомни за нас.
zipur и УФСЪ, искам да ви попитам на каква възраст започнахте с рехабилитацията и упражненията? А масажите? Чудя се дали в нашия задръстен град изобщо има такова животно. 
На мен като причина за спукания мехур ми посочиха, че съм имала дефектна матка, леко изкривена. Това не значело, че съм болна. Ох, и като ги знам врачанските специалисти.......!
Ще трябва може би да отскоча до София да ме види истински доктор.

Много се радвам на новата ни тема. Всички сте прави.  Нашите дечица са по-борбени! В сина си откривам такава енергия и жажда за живот, че сама се изумявам!

Изчкахме докато стане поне 3 кг. и натрупа малко маса, преди да я заведем на рехабилитация. Питай дали имате детски рехабилитатор при вас и отидете. Не агитирам, но според мен си заслужава.

  Абе не знам какво ми става. Извинявайте за некадърния постинг 

Рехабилитацията е много важна за недоносените- дори да нямат проблеми /дано , пожелавам ви го от все сърце/ е хубаво за тяхното развитие!Полезно е и плуването, ако има къде...
УФСЪ е права че трябва да се натрупат минимални килограми- 3-4 кг. тегло на детенцето за да се започне рахабилитация- ако е по-малко още няма мускулатура /т.е. почти кожа и кости/- при много ниско тегло по- скоро може да се навреди на бебчето...
Теа все още ходи на рехабилитация и ако не беше работата на физиотерапевтите, кинезитерапевтите и естествено многото работа /масажи-гимнастика/ у дома надали щяхме да напредваме!
Бъдете здравички!

Ха.От вас чувам за нужда от рехабилитация.Нито неонатолозите,нито личния лекар са ми казали за подобно нещо Да не говорим,че досега не са ни пращали на никакви контролни прегледи.Може би педито не е сметнала за необходимо Ще я питам аз нея като отидем на 16-ти за ваксина..
Единствения преглед,на който съм водила Сашо,беше при детски ортопед,за да го види за луксация на тазобедрените стави.И то по собствена инициатива,не защото са ме изпратили.Сега се двоумя дали да не го заведа пак да каже как вървят нещата с прохождането.
Иначе сме имали доста срещи с GP-то.По едно време се бяха заредили едни болести (ама то и аз съм била такава кекава).
Пожелавам ви да сте здрави и вие и най-вече малките слънчица,и да се пазите много от гадния грип!!