С какво ви дразнят свекървите? – 152

В такива напрегнати семейни отношения има много натрупване и е трудно да се каже отстрани кой е крив и кой – прав.
Само на едно нещо обаче ще обърна внимание – желанието на Мила да се съберат всички в бабата и дядото. Малко като с чужда пита... А бабата и дядото дали имат възможност да посрещат толкова хора, дали вече не им тежи физически шетането или финансово посрещането, дали няма някакви натегнати отношения между другите членове на родата и затова всички да предпочитат да празнуват отделно...
Другото, което ми направи впечатление, е ревността към девера и приятелката му. Защо свекървата предпочита да празнува в родителите на момичето, вместо да подскача край законната си снаха. Ами поканили са я – може да не може да откаже, може да имат важни разговори – например да уговарят сватба или други техни си проблеми... Защо не са поканили другия брат и снахата? А длъжни ли са? Да, има такива огромни родове, които на празник се събират по 100 човека, но повечето хора нямат възможност да посрещат тълпи гости, особено ако става въпрос за преспиване.
А защо Мила не пробва следващата година да покани всички в дома си, щом иска да празнуват заедно? Или поне в дома на родителите си, където да покани девера, приятелката му и нейните роднини също.
Леко ми е странно това настойчиво желание да се дирижират празниците на толкова много хора според желанията на двама, особено пък на чужд терен.

Темата уж е да обсъждаме свекървите. Винаги обаче се започва с едно анализиране, критикуване и обсъждане на оплакалата се снаха. Що така?

Аз в тази конкретна свекърва не виждам проблем, нито досада.

  Просташка работа , нали?!
  Като ми дойде снахата у дома, ще ти кажа лично на теб дали се тръшка и за какво.
   Мила, насила не можеш да накараш свекърва ти да спре да дели децата си. Нито да си оправи отношението, според вашите очаквания.Нито ти трябва да си коректив  в отношенията между съпруга ти и майка му. Ако тя не го пожелае, това няма как да стане. И не защото си лошата снаха, а защото тя така вижда нещата. И колкото по-бързо приемете ситуацията, толкова по - малко ще се "тръшкате". И няма никакъв смисъл, предвид ,това,което споделяш, да хабиш емоции, внимание и сили да оправяш нещата. Обичайте се ,подкрепяйте се с твоя човек, давайте си любов и това е. Важни сте си само вие . И както писах и по-горе, мъжът ти трябва да сложи граници.
   А пък това,че не сте поканени у родителите на приятелката, не го разбирам.  
    Вярно, че тук се оплакват от свекърви, ама когато снахите не са прави, да ги лъжем ли? НАли искат мнение.

Снахите имат право да се оплакват от всичко от свекървите си, не само защото са досадни. В случая свекървата ги използва да ѝ вършат работа, а всички инициативи на сина за празнуване са отрязани. Ми да си върши сама работата тогава или да я прехвърли на другия си син. Тя ги ангажира със задължения, а после ги игнорира. Ако едното ти дете е само за "хамалин", свекървата си е за критика. Колкото и всеки да е наясно, че има такова животно като делене на деца, то не е нещо с което да се хвалиш, за критика си е.

Изключително неприятно и тъжно е да не уважиш сина си и да нямаш време за него, ако виждаш, че той има нужда и желание да се сплотите. Като снаха обаче няма какво да направиш, не виждам и причина да се ядосваш, това са техни отношения.
Съмнявам се обаче, че ако отрежете и ангажиментите ще станат по-близки. По-скоро съвсем ще се разреди комуникацията, защото няма да имате общи дела. Винаги един в семейството е по-оправен и го гърбят предимно с бумащина, в моето семейство съм аз и честно казано съм го преживяла, не ми е драма.

Имам чувството ,че са доста  млади хора ,дето очакват от родителите внимание, отношение, някак са зависими и търсят  крило. Дори финансово независими   остават емоционално  такива и в очакване на внимание.
Чудя се моите отчуждени ли са , взаимно отчуждени , че и аз не драпам по тях или нищо не разбирам.
 Ако изокам, ще се отзоват,  но избягвам да окам. Веднъж наистина се оплаках и ми прати бърза помощ, докато стигне сам до болницата.
 Ама нямам  обаждания тип лъжливо овчарче.
 Не знам какво  е - не ме бръснат или  имат грижата.
 Разсъждавам от страна на възрастен, почти 70, родител.
 Не знам защо някои  правят  голям проблем грижата за родители, сякаш да помогнеш, като млад и разбираш  и голям проблем. Представям си до памперси да стигнем.

Това не е работа на снахата, няма тука "ги". Синът и ще реши колко и докога да бъде ангажиран по делата на майка си  -  които между другото са и негови, като наследник на баща си.

Ако снахата се меси и го настройва срещу майка му, най-много да се обърне срещу нея.

Ирис, кой говори за наследство? Преди 4 години са го оправили. Авторката написа, че свекървата очаква да ѝ се организират забавления, да ѝ се купуват билети и да се запазват часове за пилатес и разни други елементарни и прости неща. Да ѝ направят програмата, а тя като кино звезда да се появи, а те трябва да плеснат с ръце на височайшото ѝ присъствие. Ми дразнещо е такова отношение, ако е някой от приятелския кръг, ще го игнорираш, но не е толкова лесно като е толкова близък роднина.

Тя може да очаква и да лети до Луната. Синът й решава какво да направи/ организира / даде, заедно с жена си.

Усещам, че и аз ще бъда непоносима свекърва. Смятам също да се отдам на почивки и пилатес, а не на празнични трапези с бабите, което съм го правила цял живот. Надявам се децата да ми помагат за букването, ама ако не искат, ще помоля някой съсед.

Приемам за пръв път    да помогнат за забавление, примерно  да запишат на пилатес, не че съм наясно какво  е, мен на зъболекар например.
 За кеф щом е,  сам може  да се кефи ,  щом не може , не е за там човекът.
  Как пък не вземат да ми организират  забавления постоянно...
 Ако не мога да си сбера наема например,   ще си плащам, делим приходите  с който се занимава.

Обаче наистина се опитваш да осиновиш мъжа си. Той толкова ли е неспособен сам да регулира отношенията със собствената си майка и да води битките си?

Ами, Мила, крайно време е мъжа ти да спре "да се скъсва" за да й угоди. Той се опитва да си "купи" един вид обичта. И като не се получава, е една агония постоянна. Ми да спре. Престанете и двамата да й угаждате, да й уреждате всичко и да я каните. Семейство сте, крайно време е да влезе твоя мъж във вашето семейство и да излезе от старото си такова. Здравословна дистанция му се казва, а във вашия случай май е наистина необходима. Създайте си свои традиции, ходете, празнувайте, забавлявайте се. Ще видиш как изведнъж тя ще поиска сама да идва. Стига го жали тоя пък много чувствителен мъж ами му тропни с крак и му кажи да спре да се домогва до вниманието на майка си, което явно няма да получи.

Никога не съм отишла на готово при баба му и дядо му, пазаруваме месо, гарнитури, десерти, алкохол, пера си чаршафите като заминавам, само да ги простре жената и плащаме тока и водата за месеца, в който сме стояли дори да е седмица. Слагам маса, готвя, мия, все едно съм в нас, не стоя и да чакам. Хората сами ни канят и ни питат още от Ноември и така се радват, иначе ще са сами.
Миналата година ги поканихме всички- майка му, девера и приятелката, родителите й казаха, че не могат, защото те винаги се събирали в тях и нямало как да дойдат. Не съм досаждала с въпрос защо не искат и другите да дойдат. Предполагам, че девойката е искала да е с техните, което е ок.
При положение, че през другото време няма възможност да дойде да се видим, Коледа ни остава единствения възможен момент да се съберем. Не мога нон стоп да й организирам почивки по морето, за да се видим... А тя само, ако това се направи си взима "отпуск".
Точно така се чувствам : "Авторката написа, че свекървата очаква да ѝ се организират забавления, да ѝ се купуват билети и да се запазват часове за пилатес и разни други елементарни и прости неща. Да ѝ направят програмата, а тя като кино звезда да се появи, а те трябва да плеснат с ръце на височайшото ѝ присъствие."
Хора, аз просто казвам, че ми е болно от това нейно отношение и очакванията ние да се съобразяваме с нея, а тя с него никога.
Нито съм тръгнала да му казвам какво да прави и какво да й казва, нито ще го направя. Исках просто да си кажа болката и да видя аз мога ли с нещо да съдействам или да оправя в действията си, за да не съм причина. Ето съвета да си правят неща заедно беше много полезен, защото така ще гледам да не ходя с тях всеки път. Не се бях замислила.
Също и, че според вас трябва да не се съобразявам, а да си правим наши неща и в това няма нищо лошо, защото за него щом имаш семейство е редно да си с тях за Коледа. Това ми помага да не го мисля тя къде смята да е, а да си правя планове без нея. Просто ще му кажа, че както тя не е длъжна да се съобразява с нас, така и ние не сме и толкова. Ще се пречупя в посока да мисля само за нас и нашите желания.