С какво ви дразнят свекървите? – 152

Абсолютно! Просто иска, когато на нея й е удобно да сме на линия, а когато не й е, да не досаждаме…Защото примата на семейството идва и да сме на разположение… то чак смешно ми стана.

Сега пък се прибирала за Коледа! Откъде?
Ако жената работи и живее в чужбина, нормално е, като се прибере за една-две седмици да иска да се види с всички роднини и приятели. В такъв случай тя определя програмата, не ти. Поне аз така процедирам с моите близки от чужбина. Съобразявам се с техните възможности и желания, не налагам своите, още по-малко пък им се сърдя за решенията.

Ми не си виновна.Следвсй своя план, пък тя да си прави каквото иска.Миже пък да ви се разсърди и да н ви занимава със себе си повече. Правилно ли разбрах-ти при майката, мъжът ти при приятел?

Не, тя ще идва преди Коледа в родния ни град, после при сватовете и девера и след това при приятели в чужбина. Аз преди Коледа ще ходя при майка ми, а мъжа ми ще посети приятел. За Коледа сме заедно в баба му и дядо му и там други приятели и близки.

И вашата много сложна, голямо обикаляне из градовете на страната за един празник 🙂
Следвате си вашите планове, както сами сте си ги наредили вече.

Аз на такива цупения не обръщам внимание. Просто казвам, че съм човек с много планове (дори да не е вярно), ангажирана от рано и е трябвало по-рано да каже. Много съжалявам, че ще се разминем, догодина да се чуем по-рано, а?
Странна ми е вашата динамика. Все едно тя е младият човек, който не знае къде ще го отвее вятърът, а вие сте старите, които са недоволни, че пак няма да се видите и вечно сте на полусъединител някой да ви извика да празнувате заедно. Съвсем добронамерено и аз ще повторя да си изградите свои планове и традиции, за да започнат вас да ви търсят.

Мила да си отиде при майка си, а мъжът ако иска може да се види със своята, ако иска да върви при приятеля си, той да си избере.

И при нас винаги е имало драма за Коледа. Когато беше жив свекъра , абсолютно всички трябваше да сме заедно за празника. И сме спазвали това правило наложено от него. Понякога ми е тежало че немога да съм кадето пожелая но съм се съобразявала винаги за да няма сръдни. От три години правим каквото пожелаем и пътуваме кадето пожелаем. Тази година ще се събираме със всички братя и сестри на мъжа ми на една вила в планината. Свекърва ми вече си е в Калабрия но и от там прави мизерии. Казала на дъщерите си че ако празнуват с мен не иска повече да ги чува и вижда. Вчера чух мъжа ми да казва на сестра си че са свободни да изберат какво да правят но уговорката е от преди месец и всичко е платено от него. В случай че послушат мама това е края и с тях. Беше много толкова щастлив и доволен покрай организацията на всичко. Като най голям от всички много държеше пак да събере всички заедно но пак му скапаха настроението. И както винаги излезнах права. Още преди да покани всички му казах че може да се получи нещо такова но не исках съвсем да убивам тази еуфория в него и си замълчах. Но ето че мама се погрижи за всичко.

Ах, тези големи деца, които биват изманипулирани от мама/тате с невиждане. Че нали до няколко годинки сама ще дойде, кой ще се грижи за маминка? Много й здраве.

Каде да дойде? Никой не я иска вече. А за грижите няма да остане без . Има и платени грижи.

Здравеейтее!
Аз не съм писала скоро, ама то нямаше и какво (за щастие). Този път идвам да се "похваля" - свекървата каза, че съм била идеална домакиня и по-добре не виждала накъде. Едва ли го мисли, естествено, по скоро четки прави, ама да - доживях!
Аз с нея последно разговарях в болницата (преди 6 месеца), когато ми и бръкна в здравето пак. После вече с бебчето, въпреки че дойде 2 пъти първата седмица, нямах нерви да се занимавам с глупости и почти не я отразявах. Тя пък реши да се жалва на майка ми, която беше тук, за да ми помага с детето, че 2 месеца не съм ѝ говорила без причина, поне не я знаела, ама го била отдавала на хормони. Горката женица, чак да я съжали човек! Тя, видиш ли, не помнила, че ме е обиждала, поне така ми каза мъжът ми, ама това явно ми беше черешката. Обясних, че съм приключила с нея, не искам нито да я чувам, нито да я виждам, той да ходи, да си я гледа и да прави там, каквото иска. Не ми стигаше другото, ами взе и да лъже, да се оплаква, без никой нищо да я е питал. Та след това дойде в нас само веднъж и то миналия месец, не по мое желание, ама трябваше някой да гледа малкия. Аз си я игнорирах, мъжът ми ѝ обясни там всичко за бебчо и я оставихме с детето. Тя е огледала всичко и навсякъде, докато е била тук, разбира се.
Стана така, обаче, че се наложи да се прави ремонт в апартамента, в който живее. Сега там било страшно, ама тя няма къде другаде да отиде. Мъжът ми, откакто сме се преместили, да е ходил 6/7 пъти и да са се виждали още толкова. С него основно се чуват по телефона и то главно, за да й покаже детето. Тя не вижда и бебчето често, всъщност за 6 месеца го е виждала точно 6 пъти, което казва, че много ѝ тежало и уж не спирала да реве. Причината е, че малчо е главно с мен, мъжът ми е на работа, а когато почива гледа да си прекарва времето с нас. Опитала се е да изманипулира мъжо - била му казала да не я търси повече, ако не ѝ заведе детето за рождения ден (това го разбрах съвсем случайно, мъжът ми се изтърва нещо и ми го каза, докато спорехме ), но отговорът му ме изненадва приятно - казал, че няма намерение да се кара постоянно с мен заради нея. Още ми прави кофти изречения и спорим понякога, заради въпросната, по скоро за моето държание, спрямо нея, болно му е, че майка му е сама, нооо все по-рядко, явно му светна лампичката. Тя, предполагам, усеща накъде духа вятърът. Всичко това, а и фактът, че Коледа наближава, а тя ще си е сам самичка, явно я кара да се мъчи да "топи ледовете" и вчера, докато говореше с мъжът ми (тя знае, че аз също чувам) каза, че съм идеална домакиня - нашият апартамент бил чист и подреден, сега пък било украсено приказно, имала съм сготвена манджа и гледам детето много добре, имало късмет с такава майка. Тя не виждала повече накъде, трябвало даже да си почивам понякога.
Да, ама на мен така си ми е добре, далеееч по-спокойно. Не я искам, колкото и четки да прави. Аз не ѝ и вярвам де. Според мъжът ми съм я наказвала много строго, ама и той вече е на мнение, че си е виновна, особено за случая с майка ми - казва, че тя сама се е прецакала.
Та такаа, похвалих ви се. Хубаво, че не си стегнах багажа и не си тръгнах, а реших да опитам. Ето, че всичко е възможно.

Това в чужбина ли беше? Шест месеца ли са минали?

Да. Даже почти 7, лети си времето.

Аз сега започнах да чета темата, извинявайте, че малко късно се включвам, но искам да питам.
В такъв случай кое е най-добро да направи жената, за да е най-добре за нея и да се застрахова по най-добрия начин?

Да си има собствени средства жената, за да може да реагира при всякакви ситуации. Дори и да няма лично жилище, финансовата независимост е задължителна и винаги улеснява живота.