Значи аз като имам неженен син, той ми е от семейството,а жененият,който живее на горния етаж, не ми е от семейството.
- Публикувана: 29 ноем. 2023, 16:09 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2024, 23:09 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 152
Е, значи семейство сме аз и мъжът ми. Децата са временен компонент, който след някоя друга година няма да вАжи 
Да,да,съгласна съм.
Просто категориите са ми странни, теориите. С практиката се справям по-добре.
Моите виждания са по-скоро като тези на Ирис- добро,лошо, семейството си е семейство. Както моите деца ще са винаги част от него, така и аз съм част от семейството,в което съм родена.
Непоисканата намесата, разбира се, е силно непрепоръчителна във всички случаи.
Значи аз като имам неженен син, той ми е от семейството,а жененият,който живее на горния етаж, не ми е от семейството.
Сега ще ме изядат с парцалите, обаче ми прави впечатление, че тази тема е щурмувана от свекърви 😁
Сега ще ме изядат с парцалите, обаче ми прави впечатление, че тази тема е щурмувана от свекърви 😁
Тази тема е завладяна от свекърви и от време на време безславно и безуспешно щурмувана от снахи.
А по темата за семейството - като се ожени/омъжи човек, създава ново семейство,. Мама, тати, бате и прочие му стават предишно семейство и настоящи най-близки роднини.
Родителите ми починаха като бяхме много млади, винаги съм се грижила за брат ми и за мен е бил приоритет номер едно дори като големи хора. Дълги години имахме само един друг и ние двамата, плюс една възрастна баба си бяхме семейството. Но сега и двамата сме женени и изобщо не ми хрумва, че той е част от семейството ми, нито че аз съм от неговото. Обичам го все така, но живея с ММ, решенията ги вземаме с ММ, както и брат ми вече е отделно с жена си.
Няма как да е като преди и няма как да ги включа в настоящето си семейство.
Но са ми най-близките роднини и част от предишното ми семейство. Това няма как да се промени.
Един ден и детето ми се надявам да не е семейство с мен завинаги, а да създаде истинско и пълноценно свое. Без двуетажни къщи категорично.
Сега ще ме изядат с парцалите, обаче ми прави впечатление, че тази тема е щурмувана от свекърви 😁
Сега ще ме изядат с парцалите, обаче ми прави впечатление, че тази тема е щурмувана от свекърви 😁
Основната част на семейството са мъжът и жената. Деца може и да няма, това отдавна не е задължително. А и когато има деца - целта е да се възпитат самостоятелни индивиди, които да имат свой живот. Родителите, по естествената логика на живота, си отиват по-рано. И ако с родителите сме живели 18-20 години, и с децата пак толкова, с мъжа, както сме се събрали на 30, ако доживеем до 80, живот и здраве, ще имаме 50 години общо битие. Родителите (и едните, и другите), човек може да игнорира и загърби; децата могат да заминат по други континенти, да са твърде заети със собствените си ангажименти. И ако мъжът не е избран умно, и с него няма "спойка" и общи интереси, тогава започват драмите и намесите в чужди семейства (и на деца, и на родители).
Честно, аз жена с щастлив брак и 100% подкрепящ съпруг, която да дава наклон и да иска да превъзпитава родители, и да се бърка на децата си, не съм видяла.
Честно, аз жена с щастлив брак и 100% подкрепящ съпруг, която да дава наклон и да иска да превъзпитава родители, и да се бърка на децата си, не съм видяла.
Аз никога не съм била сеекърва, няма и да бъда. Имах късмета да попадна на златна свекърва, която и вече 13 години след развода наричам "майко" понякога, защото жената ми е като втора майка. Дума напареки не ми е казала, не ми се е бъркала, не ми е нареждала. Но, разбира се, ако бях попаднала на змей като някои тук щях и аз да се отстоявам! Затова коментарите тук често са насочени към снахата - идиоти има навсякъде. И много по-лесно и ефикасно е да поставиш граници и да ги отстояваш на всяка цена. Също така в повечето случаи мъжът е мухльо и ако той постави съответните граници ще е много по-леко и безболезнено. БНД си беше свършил работата. А много жени тук, за да оправдаят него, или своя си избор търсят на грешното място. И тровят живота си.
Като чета, всички мислим еднакво относно семейството. Съгласна съм с вас, дъщеря ми съпругът и детето са отделно от нашето семейство,което включва мен и ММ. Дори нежененият ми син е отделно от нас/ като се прибере от София, идва пир нас, не си стои сам на другия етаж/- не се бъркаме в неговите решения, не му даваме наклон. Той понякога иска съвет, защото е на все още крехките 19 г . Решенията, които касаят лично мен и ММ вземаме сами,същото е и с дъщеря ми.Нямаме никакво желание да се бъркаме,че да носим и отговорност после . Да се оправят, големи хора са.
Аз в думата семейство влагам по-романтичен смисъл - ние сме един юмрук, в добро и лошо.Това е. Иначе всеки да си знае вратата и банята.
Стига с тия свекърви, дето налазват темата. Другите нямаме ли право на мнение? Понякога има и недобри снахи, да кажа по-меко.
Аз в думата семейство влагам по-романтичен смисъл - ние сме един юмрук, в добро и лошо.Това е. Иначе всеки да си знае вратата и банята.
Стига с тия свекърви, дето налазват темата. Другите нямаме ли право на мнение? Понякога има и недобри снахи, да кажа по-меко.
Моята пък много ме дразни с това, че въобще не държи на семейството. Има две деца и две внучета, това е. Като задължение приема събирането по Коледа и Великден, други няма. Миналата година по мое настояване се събрахме и то беше едва ли не, че съм ги накарала на сила. А на мъжа ми, му е тъжно, че се събираме със семействата от моя страна и много си помагаме, а неговите въобще.
Милата свекърва вчера даже не звънна на първото си внуче да му честити рождения ден, нито чичото. Тя на изписването на детето не дойде, какво ли да очакваш?
Та това ме дразни, хич не ми пука за нея. Болно ми е за мъжа ми.
Милата свекърва вчера даже не звънна на първото си внуче да му честити рождения ден, нито чичото. Тя на изписването на детето не дойде, какво ли да очакваш?
Та това ме дразни, хич не ми пука за нея. Болно ми е за мъжа ми.