Афра Сарачоулу&Мерт Рамазан Демир в Рибарче/Yali capkini, както и в живота. Проекти и Колеги/Тема 29

А има ли бебе?🧐🤯
Днес сутринта гледах епизода с руски субтитри. Когато Кая дойде при Нюкет. Тя преди да стане от масата и да излезе каза "Има дете, има проблем. Запиши си го някъде Пелин ". Едва тогава последва сцената с погледите между Пъръл и рибата, както и кимването към корема на рибата от Пъръл 🤯🤯🧐🧐. Демек го разбирам като някакъв намек... Или Гюнгер си играе с нас...
Какво мислите вие?
П.П. Катя писали сме едновременно 🌷

Момичета, какъв грандиозен епизод гледахме
За пръв път, от толкова време всичко си беше на мястото. Даже и онази сцена с Пелин и Сейфер си беше логична. Позорът и унижението от една страна на Пелин и Ферит и абсолютното великолепие на гордата Сейран
Ферит не е тъп, а отчаян. Би направил и най- голямата глупост, ако в нея е видял шанс да умилостиви Сейро. Можем ли да го обвиним?
Изгуби ли нея- губи всичко. Да, неговият свят е малък, колко добре го каза Сейран. Мечтите правят светът голям и могат да бъдат единствен приют, когато няма къде другаде да отидеш. Под техен подслон Сейран е оцелявала досега от тормозът на баща си и насилствените му опити да я обезличи до пълна анонимност. Съхранила се е,  ще успее ли и сега?
В това наранено, лъвско сърчице, което носи вече не са само те. Там се е настанила и любовта- трудна, болезнена, ранена, но любов пулсираща, жива. Ще успеят ли мечтите да я скрият от самата нея? Ще успеят ли мечтите да превържат онази огромна част от сърцето й наречена Ферит, която кърви всеки път, когато закусва  симид или чуе позната песен? Може ли да се живее с половин сърце? Да попитаме Халис ага или Хатидже.
Паралелът с бижутата беше показателен.
Вероятно колието на Хатидже, освен единствен спомен от изгубената любов е и първото бижу направено собственоръчно от младият Халис. Гривната на Сейран, освен единственото нещо, което взе със себе си за спомен е първата самостоятелна изработка на Ферит.
Въпреки поразителните прилики между съдбите на поколенията, твърдо вярвам, СейФер ще съумеят да направят решаващата разлика. Ще направят правилният избор- любовта, каквото и да им коства. Защото любовта не е достатъчна сама по себе си, но ако я нямаш, нямаш нищо. Празен си.
В този момент обаче Сейран взе единственото правилно решение. Мислено прегръщах това дете през целия епизод

Афра- абсолютно феноменална Мерт също
Толкова се радвам на покаченият рейтинг, но не защото искам на всяка цена да бием другите, а защото целият свят, простете- цялата вселена заслужава да види този талант. Афра и Мерт играят брутално добре, не мога да им се нагледам и начудя Какъв късмет имаме с тези актьори!

Дано това е шоколад по устата й😂

Джули, много ми хареса поста ти
Аз обаче мисля, че в мечтите на Сейран е и Ферит, любовта им. Така че не мисля, че Сейран е изправена пред дилемата: мечтите или любовта. Само че Сейран мечтае за любов, каквато в дадената ситуация Ферит не умее да чувства и изразява. Тя наистина причинява повече болка и рани, отколкото радост и щастие.

Аз обаче не съм съгласна с това
Точно на този етап любовта на Ферит към Сейран наистина е голяма
Миналото е това,което пречи да се види тази любов
Освен миналото има и още нещо
Нещо тънко и неуловимо с просто око
И това е желанието на Ферит да помага,да брани хората,които му се доверяват
И понякога това желание взима връх над всички други емоции и чувства
И когато вземе връх се превръща в негов враг

Днеска дали някой от нашите ще ходи на наградите? Някой има ли информация. То е ясно че Афра и Мерт няма да се появят.

Уразбулбени написа, че се говорело, че екипът ще ходи, но не и с конкретни имена. Но ако все пак Афра и Мерт са избрани за двойка на годината, поне единият от тях трябва да се появи.

Val, Ферит обсебва хората си, не е грижа, любов. Обсебване е. Желание за контрол над живота и емоциите на другия, и липса на уважение. Че обича Сейран, така е, но не е достатъчно, както и тя му каза.
Точно заради това не искам Сейран да се връща в имението. Не още. Нека стане независима и силна, сама да стои на краката си. Тогава ще дойде тяхното време.

Редно е да отидат, но дали ще го  направят е друг въпрос. Възможно е и един от двамата да отиде само.

То е ясно кой ще отиде от главните актьори,нашата Афричка,но ще е цяла бомба ако отидат двамата,е тогава два месеца няма да затворят устите на пресата, много ще се кефя да ни извъртят 😂. Но както всички казваме те си имат техен личен живот,те си знаят кое най-добре за тях. Играят си играта двамата,феноменални просто Афра и Мерт. Дори калвитурата вече ми е запомнила имената напиша ли "А" излиза "Афра" хахах

Кате, права си. Пред Сейран няма дилема, но само защото тя вече избра. Избра мечтите си за силна и независима Сейран, само те останаха. В рамките на час, с изумителна решителност тя се изправи срещу всички, които имаха влияние над живота й досега. Срещу Халис, срещу баща си, срещу Ферит- зачеркна ги и с право. Чашата преля.
Любовта я огорчи и нарани отново, тя отново изгуби доверие. Ферит, любовта му, каквато и да е, както и идеята за общо бъдеще не са вече част от плановете й, от надеждите й, нито от мечтите й. След емоционалният срив при разкриването на истината, тя избра да тръгне по своя път сама и да остави Ферит на детето му, което много зряло определи, като абсолютно невинно в случая.
Иска ми се да видя нещо от този нов живот на Сейран. Живот без Ферит.

🤭🤭🤭🤭
Това е дето тъпата Неслишах и буташе шампанското в устата.... май беше вчера

Не знам Ninka555,не съм сигурна
Всеки разбира любовта по свой начин
Това,че Ферит беше готов на всичко,само и само да е със Сейран не приемам като обсебване
Аз също искам да се разделят
Всеки да направи преценка сам за себе си колко му е важен другият /макар,че за Ферит е ясно/ и да подреди приоритетите  и мечтите си

Поздрави от мама Зерин 😛

Не ми хареса постъпката на Суна.
Не, че Кязъм не заслужаваше унижението, не че Суна не заслужаваше да се почувства силна. Но сила ли е това? Сейран беше силна много преди нея. Откакто носи фамилията Корхан, не веднъж е имала възможност да разчисти сметките с баща си и да спретне малко отмъщение за всички шамари, но не го направи. Дори сега, когато му каза някои истини в очите, в думите й, в поведението й имаше само болка, разочарование и решителност. В Суна видях нещо повече. Видях озлобеност...
Тези крайности не ми се нравят. От бедното, жалко, колебливо и смирено момиче, което не поглеждаше хората в очите, до господарката, която с една дума и жест коли и беси.
Хубаво би било да остане някъде по средата, но да видим ще успее ли.
Силата увлича, а според мен има граници, които не е хубаво да преминаваш. Колкото по- често ги преминаваш, толкова повече губиш себе си, истинската си същност. Нещо, като Халис (няма как да не го спомена Знаете, че отношението ми към него е специално).И, Суна подобно на него избра силата пред любовта.
 Кая и обеща отмъщение и подкрепа и това я удовлетвори. Да видим, дали ще й бъде достатъчно. Ако между тях не пламне любов, нищо добро не ги очаква. Тя избра да се спаси от една зависимост обричайки се на друга. Сякаш нямаше нагледен пример, що за живот водеше Сейран сред тези хора.
Разбирам повечето й постъпки, но ми е трудно да се сетя за една, за която бих помислила "и аз бих постъпила така".
В Сейран има класа и достойнство, които на моменти ми се губят у Суна.
Интересно се получава обаче.