Пак темата за вината

Абе, я си свиркай! Детето ще порасне и ще си общува с баща си. Те нали и сега общуват и не си ги спряла.
Имаш право да се сърдиш на този, който те е наранявал. За какво му е на това дете баща, с когото ще си викате полиция и ще си събирате куфарите през ден?! Виновна ще си, ако му предложиш такова детство. Сега си просто разведена жена.

Hechicera, много интересно мнение в скрития текст - благодаря ти!
На въпроса - "какво искаш?" , зададен от потребителка по-горе - ами нов мъж и поне още едно дете и точно там е проблема - тези мои щения ме терзаят и ги определям като егоистични и нечестни спрямо дъщеря ми и дори и баща й.
По принцип съм възпитана, че трябва да се търпи, а не се живее да си щастлив, а да правиш необходимото за общото благо.

Чувствам се длъжна просто. Бащата на дъщеря ми е на 43 и от ваксина получи лек инфаркт н а сърцето. Слава на Бога оправи се, но не е в цветущо здраве. Той стероиди вземаше, изплати си дълговете, язви на корема, ала бала. Но както живее сам, ако му се случи нещо - ще се чувствам адски виновна. Себе си ще обвиня. Аз съм взимала такси когато ми е звънял през нощта заради много силен главобол. Аз в най- тежката си  психическа криза на неговата врата почуках и ревах в някаквз истерия. Малко сме си като брат и сестра. Простили сме си. Той иска да опитаме и казва така - когато човек иска нещо, всичко е възможно, демек да спасим връзката си. Аз не искам просто. И затова се чувствам егоистично.

За терапията - няма да я спирам, имам си договор по здравна каса, част от сумата за сеансите ми се покриват от касата и на всеки 2 седмици ходя.
За ролята на жертва - аз затова пиша тук. Не искам повече да занимавам сестра си и близките ми приятелки с драмите си. Колкото и да казват - "винаги може да ми звъннеш ако нещо те тормози" все пак в един момент става досадно. Пък и Слава на Бога имам промяна - двете ми най- близки приятелки ми казаха, че съм се върнала към себе си, в смисъл - блясъкът в очите се е върнал, човека, който познават, а не тази версия в дълбоката депресия. И то е така. Аз също се чувствам стабилизирана. Но тези мои мисли ме гризат отвътре. Хората тук, които помнят старите ми теми - е, те са същите терзания.

Аз след като се разделихме  сбащата на дедето бях година и половина без връзки, без секс, без нищо. Дори си отрязах косата къса, за да няма флиртове от страна на мъже. Е, флиртове пак си имаше, но аз режех безкомпромисно всички. От сърце ми идваше да си взема въздух.

Ти вътрешно не можеш да се откъснеш от бившия ти съпруг. Не можеш да го пуснеш !
От там се започват вътрешни вини,ама детето, връзки, връзки ... ама защо не му родих.
Трябва да приемеш и да пуснеш бившия си мъж. Следващите ти връзки са били също токсични, защото докато не си вземеш поука ще повтаряш едни същи модели. Търси слабите места в теб.
Добре, че не си родила от маминото синче,че съвсем щеше да луднеш. Приеми го като късмет,че не ти се е случило.
Тогава когато пуснеш миналото,когато заобичаш и приемеш себе си. Поставиш лични граници, които не даваш да се прекрачват и нямаш проблем да бъдеш сама и свободна. Тогава ще се случи промяната за теб !

Имаш много дълъг път да извървиш, авторке. Прочети 5-ТЕ ТРАВМИ, КОИТО ТИ ПРЕЧАТ ДА БЪДЕШ ТАКЪВ КАКЪВТО СИ - ЛИЗ БУРБО (не ти викам, така го копирах от интернет).
Ти си сложила една от тях. Явно е било заради нещо от детството ти. Вероятно майка ти е със същата и е спасявала баща ти многократно. Или ти спасявала нея като дете. Хм...
Иди на добър психотерапевт. Не можем да помогнем повече.

Ами прости на бащата на детето си.
Благодари за връзката ви.
Виждай само хубавото - в смисъл: Когато говориш за миналото на детето изтъквай хубавите му качества - все има някое. Той ти е дал подарък -вашето дете. И на него е дал живот. Но не забравяй, че това не означава да живееш с човек, с който не ти е хубаво. Прости му. Но не забравяй и обяснявай по най-тактичния начин на детето че знаеш, че той не те обича, дори и на приказки да твърди обратното. Защото в края на краищата човек който те заплашва с убийство не обича. Това което ни казваш на нас - че всеки има своите си травми и тези травми пречат на здравите лични взаимоотношения -обясни го един ден и на детето ви.
 И накрая - позволи си да продължиш напред. Детето ти има нужда от щастлива майка, не от съсипана майка, която обаче живее с баща му, например. А ако останеш с него ще бъдеш съсипана.
Лиз Бурбо е идеалната книга с която може да започнете оздравяването от тези травми.

До авторката - ако беше мъж, щеше ли да се терзаеш толкова? Всичко, което изписа, ти се набива в главата на база старовремски патриархални модели. Я се събуди, живееш в Европа в 21 век.

Продължавай с терапията, но може да помислиш и за смяна на терапевта. Не знам колко време работиш с него, но ако не виждаш никакъв прогрес, може да потърсиш друг с различен подход.

За мен има хора с мазохистичен профил, които подсъзнателно не искат да променят ситуацията, дори когато не се чувстват добре в нея. Така са "програмирани" и търсят драмата. Ти затова и повтаряш връзки с хора с проблеми, гаранция нормален, спокоен и балансиран мъж няма да те привлича, защото няма да ти храни рецепторите.

Не знам дали осъзнаваш, но вредиш много и на детето си. Майка ми е подобна на теб - отне ми доста време да се разгранича от нея и към днешна дата откровено мога да кажа, че ми е дотегнала с нейните вечни настроения и не се трогвам.

Ти хубаво искаш мъж и още едно дете, но това в живота  е като шанс от тотото - да намериш някой, с когото да си щастлив и обикновено не става по поръчка. Явно трябва поне да е  по свестен от последните трима, които описа. 
Няма гаранция че ще се случи.  А желанието ти да раждаш от "момче " с едва ли не повече проблеми от твоите не знам как да го тълкувам...
Явно считаш, че трябва да имаш мъж и се чувстваш виновна като нямаш - или бившия, или проблемния, те и двамата не стават, но да има там.

Не знам, смени терапевта, ако трябва. Тук едва ли някой може да ти даде някакъв работещ съвет.
Имаш едно дете вече. Гледай докато си се фиксирала в желанието да имаш още едно от някого да не навреждаш на нея. Много е лошо майка ти да е вечно нещастна, болна, недоволна, объркана, лутаща се и да не знае какво иска. Все си мисля, че наличното дете е с предимство пред нероден Петко

За съжаление ти си още в миналото - прости, приеми и продължи. Затваряш страницата и не разсъждаваш.... ако, дали, може би...безмислено е и губиш  време , а то е ценнен ресурс.
Не знам какъв е този специалист, но той дава насоки , а ти самата трябва да работиш и да намериш пътя към слънцето ,  това ще се получи на принципа "кон с капаци" . Мисли егоистично - няма нищо по- важно от теб , когато ти си ок, ще си полезна на себеси, на детето и на всичко с което се захванеш.
Престани да търсиш вина - това означава, че не си научила житейските уроци,  седиш си в миналото при грешките. Пренастрой се и започни да си задаваш правилния въпрос  " От какво имам нужда?"  и не бързай, а върви напред с малки крачки.

Две неща ми направиха впечатление и тях ще коментирам. Първо, НЕ отнемаш шанса на детето си с баща му. Сама пишеш, че сте наблизо. Второ, на 33 НЕ ти изтича времето. Повече нямам какво да добавя освен това, което са написали - изхвърли миналото и най-вече закостенелите разбирания, които не знам кой ти е набил в главата. Живеем в Европа в 21 век, да повторя, ако не си го видяла.

Никой не може да спре един баща да е баща, ако иска, дори да е разведен с майката. Особено, ако майката е добронамерена. "Вината" ти, отчасти провокирана и заради здравословното му състояние, няма да изчезне докато не разбереш, че отговорност за него не носиш и не му дължиш нищо. Сега дължиш само на себе си. Били сте партньори, имате общо дете, искал - помагал. Той обвинява ли те за разни неща? Справи се с депресията, заради себе си и не допускай да те  манипулират.

Лекувайте се! Така не сте полезна на детето.
Приемете,че връзката с бащата е приключила и това е за добро.детето се вижда с баща си-чудесно.
За здравословното му състояние нямате никаква вина.това е все едно да чувствате вина за здравословното състояние на съседа.
детето ви расте,пишете ,че е на 11год т.е. след няколко години в пубертета ще го вълнуват съвсем други теми,не вие и бащата.
Дайте си време,което да прекарате пълноценно,а не в гонене на някакви фикции ,като друг мъж,друго дете.
Може да стане,може да не стане.Подобрете си здравословното състояние,тогава ще видите нещата от друг ъгъл

Зайо, що си без шапка….зайо, що си с шапка…
От теб към теб обаче. Избирай си - ще скачаш от вина на вина, и все друг ще ти е виновен, или ще се стремиш към последователност някаква в живота си. Внимавай, следващият дебне зад ъгъла.
Желая ти успех в търсенето и намиранвто на приоритети.

Струва ми се се чудите за какво да се чуватвате виновна. Това е кофти модел. Искате семейство и второ дете, обаче нямате подходящ партньор. Ами, това не са мандарини.
Жалко, че това е вашето себе си.

Търси някой онлайн български специалист, не бленувай мъже и бебета, а се погрижи за себе си.
На бащата на дъщеря ти не дължиш нищо, имаш си свои проблеми. Реши първо тях, после го удряй на живот.