Майка ти намери ли си работа? 
- Публикувана: 30 ян. 2007, 16:30 ч.
- Последно мнение: 28 май 2007, 22:21 ч.
(Майка ми ще ме убие,ако разбере за какво ви моля...) Майка ми си намери работа.
Здравейте, благодаря за вниманието...
Да, майка ми си намери работа (управител на хотел), която е доволно приятна и престижна...но побългарена - няма определено работно време, често замества и администраторките, има 1001 задължения и отговорности...за 250 лв. Бруто.
Да, по-добре от нищо, да - за 'провинцията' не е мноого зле, но все пак съм разочарована. И ми е обидно.
А тя, милата, се радва, че има възможността да упражнява любимата си професия..
Такива ми ти работи.
Не се оплаквам, споделям. И още веднъж благодаря за милите думи
Да, майка ми си намери работа (управител на хотел), която е доволно приятна и престижна...но побългарена - няма определено работно време, често замества и администраторките, има 1001 задължения и отговорности...за 250 лв. Бруто.
Да, по-добре от нищо, да - за 'провинцията' не е мноого зле, но все пак съм разочарована. И ми е обидно.
А тя, милата, се радва, че има възможността да упражнява любимата си професия..
Такива ми ти работи.
Не се оплаквам, споделям. И още веднъж благодаря за милите думи
Когато майка ми си търсеше работа бях решила да ходя с нея по интервюта. 
На 1 място интервюиращата я попитала: "На 50г.??? Ние няма да правим старчески дом тук!". А за "престижна работа" в БТВ някаква кучка беше й отговорила: "Прекалено много тройки в ЕГН-то. Това изобщо не е на късмет!".
Благодарна съм на фирмата, в която работи сега и се чувства полезна. Няма да забравя сълзите й от унижение! 
Да не разказвам пък как се държат с по-възрастните мъже, защото подобно преживях и с баща ми. А както знаем те много по-лесно се отдават на отчаянието.
На 1 място интервюиращата я попитала: "На 50г.??? Ние няма да правим старчески дом тук!". А за "престижна работа" в БТВ някаква кучка беше й отговорила: "Прекалено много тройки в ЕГН-то. Това изобщо не е на късмет!". Благодарна съм на фирмата, в която работи сега и се чувства полезна.
Няма да забравя сълзите й от унижение! Да не разказвам пък как се държат с по-възрастните мъже, защото подобно преживях и с баща ми. А както знаем те много по-лесно се отдават на отчаянието.
Здравейте, благодаря за вниманието...
Да, майка ми си намери работа (управител на хотел), която е доволно приятна и престижна...но побългарена - няма определено работно време, често замества и администраторките, има 1001 задължения и отговорности...за 250 лв. Бруто.
Да, по-добре от нищо, да - за 'провинцията' не е мноого зле, но все пак съм разочарована. И ми е обидно.
А тя, милата, се радва, че има възможността да упражнява любимата си професия..
Такива ми ти работи.
Не се оплаквам, споделям. И още веднъж благодаря за милите думи
Да, майка ми си намери работа (управител на хотел), която е доволно приятна и престижна...но побългарена - няма определено работно време, често замества и администраторките, има 1001 задължения и отговорности...за 250 лв. Бруто.
Да, по-добре от нищо, да - за 'провинцията' не е мноого зле, но все пак съм разочарована. И ми е обидно.
А тя, милата, се радва, че има възможността да упражнява любимата си професия..
Такива ми ти работи.
Не се оплаквам, споделям. И още веднъж благодаря за милите думи
А шом няма определено работно време (не го намирам за побългарено) може по спокойно да търси нещо друго
Късмет и желая
Това ми е много болна тема . Майка ми я съкратиха на 45 год , работеше като технолог .
Изведнъж останала без работа започна и кошмара с интерютата .
Никъде не я взимаха , а и не беше сменяла работата си близо 20 години и трудно можеше да се адаптира тепърва да учи нови неща .
От отчаяние започна в едно заведение , въпреки , че баща ми можеше да я издържа и да не й се налага да работи . Но тя искаше да се чуства полезна и да не е в тежест на никой .
След близо половин година все пак намери работа - в държавната администрация .
Бях много щастлива - защото майка ми е деликатен човек и едва ли средата в това заведение й е била по вкуса ... представям си колко се е измъчвала , но не се оплака нито веднъж .
Изведнъж останала без работа започна и кошмара с интерютата .
Никъде не я взимаха , а и не беше сменяла работата си близо 20 години и трудно можеше да се адаптира тепърва да учи нови неща .
От отчаяние започна в едно заведение , въпреки , че баща ми можеше да я издържа и да не й се налага да работи . Но тя искаше да се чуства полезна и да не е в тежест на никой .
След близо половин година все пак намери работа - в държавната администрация .
Бях много щастлива - защото майка ми е деликатен човек и едва ли средата в това заведение й е била по вкуса ... представям си колко се е измъчвала , но не се оплака нито веднъж .
Благодаря, но..'побългареността' идва от там, че всъщност не е имала почивен ден от повече от месец... 
Няма значение, надявам се темата да потъне, защото ми стана неудобно.
Как ме е яд, че не мога да си редактирам заглавието....Eye - catcher е, а не ми се иска..
Няма значение, надявам се темата да потъне, защото ми стана неудобно.
Как ме е яд, че не мога да си редактирам заглавието....Eye - catcher е, а не ми се иска..
evanescent, няма нищо лошо в темата
Даже си мисля, че трябва да има една закована такава, и всеки който търси и предлага да пише там
В живота на всеки има такива моменти. Всяко зло за добро.
От отчаяние започна в едно заведение , въпреки , че баща ми можеше да я издържа и да не й се налага да работи . Но тя искаше да се чуства полезна и да не е в тежест на никой .
След близо половин година все пак намери работа - в държавната администрация .
Бях много щастлива - защото майка ми е деликатен човек и едва ли средата в това заведение й е била по вкуса ... представям си колко се е измъчвала , но не се оплака нито веднъж . [/color]
След близо половин година все пак намери работа - в държавната администрация .
Бях много щастлива - защото майка ми е деликатен човек и едва ли средата в това заведение й е била по вкуса ... представям си колко се е измъчвала , но не се оплака нито веднъж . [/color]
Ето на
evanescent радвам се за майка ти.
Моята преживя същото жестоко унижение от Банка ДСК, в която работеше от 20 години.
Съкратиха я без никакво предупреждение на рождения й ден миналата година - навършваше 55 години/но не изглежда на повече от 50
/
Колежки й казали, че една от изпълнителните директорки казала, че не й трябват бабички с петица в ЕГН-то...
Самата шефка на ДСК й каза в очите, че нищо не можела да направи?!?!?! При положение, че именно тя преди години я беше направила директор заради перфектната й работа.
Мама много тежко го преживя. ОСтаналото го знаете - обяви, автобиографии...нищо...Стара била.
Накрая нейна бивша колежка от ДСК, сега работеща в друга банка й се обади и я покани на работа. Разбрала от трети лица, че мама е без работа и беше изумена, че са я изгонили...
Наистина съм й благодарна на тази жена - тя спаси достойнството на мама
Моята преживя същото жестоко унижение от Банка ДСК, в която работеше от 20 години.
Съкратиха я без никакво предупреждение на рождения й ден миналата година - навършваше 55 години/но не изглежда на повече от 50
/Колежки й казали, че една от изпълнителните директорки казала, че не й трябват бабички с петица в ЕГН-то...
Самата шефка на ДСК й каза в очите, че нищо не можела да направи?!?!?! При положение, че именно тя преди години я беше направила директор заради перфектната й работа.Мама много тежко го преживя. ОСтаналото го знаете - обяви, автобиографии...нищо...Стара била.
Накрая нейна бивша колежка от ДСК, сега работеща в друга банка й се обади и я покани на работа. Разбрала от трети лица, че мама е без работа и беше изумена, че са я изгонили...
Наистина съм й благодарна на тази жена - тя спаси достойнството на мама
